2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Еволюцията на звездите върви в обратна посока!
Във "Физиката на обратното взаимодействие" Ларсън предлага по-добра структура на атома, основана на концепцията за скаларно движение, и като естествено следствие тази структура на атомите се определя от две "разрушителни граници": топлинната граница и границата на стареене. Топлинната граница е обща граница, използвана при реакциите на термоядрен синтез, докато границата на стареене е непозната на традиционната наука и е свързана с улавянето на заредени електронни неутрино от атома и създаването на изотопна маса. [8] Когато се достигне границата на стареене[9], елементът става радиоактивен и се взривява. Когато Ларсън прилага тези концепции в астрономията, той открива различен механизъм за горене на звездите, основан на тези граници - делене, а не синтез. Това води до заключението, че астрономите разглеждат последователността на звездната (и галактическата) еволюция в обратен ред!
Във "Вселена на движението"[10] Ларсън изтъква последиците от това, което се случва, когато разглеждаме еволюцията на звездите в обратна посока, смятайки червените гиганти за най-младите звезди, а сините гиганти - за най-старите.
Обратната еволюция, приета като напълно логичен и последователен модел на развитие, премахва необходимостта от цяла гама от методи, до които традиционната астрономия прибягва, за да осмисли своите интерпретации - тъмна материя, тъмна енергия, черни дупки, кварки, неутронни звезди и т. н. Когато подредите правилно последователността, всички те стават просто следствие от различните етапи на един цялостен звезден еволюционен процес.
В резултат на изграждането на правилната последователност на звездната еволюция някои заключения се различават от общоприетото разбиране:
● Звездите възникват като огромни облаци прах, сгъстяват се в червени свръхгиганти, оранжеви гиганти, жълти звезди, бели звезди от главната верига, след което се превръщат в сини гиганти и свръхнови. Подобен процес протича и при нагряване на метала - от червено светене през синьо светене до разрушаване.
● Тъй като звездите използват прах и отломки като гориво, колкото повече гориво, толкова по-горещо е слънцето.
● Както Дейвид Уилкок отбеляза по-рано, планетарните спътници оставят следи из цялата Слънчева система, което показва, че сме навлезли в прашната част на космоса. Благодарение на наличните прах и отломки като гориво, Слънцето увеличава размерите си и става все по-горещо, като се превръща от жълта звезда от клас G в жълто-бяла звезда от клас F.
● Тъй като нашата система за дългосрочно датиране се основава на предположението, че радиоактивните елементи са се образували при раждането на Земята, а не са се създавали редовно, нашата система за геоложки ери е коренно погрешна. Астрономическите събития се случват хиляди пъти по-бързо, отколкото смятат астрономите. Планетата и Слънчевата система не са толкова стари, колкото се смята, че са, и човечеството вече е наблюдавало "промяна" в Слънцето в миналото.
Когато разгледате последиците от коригираната звездна еволюция, един извод е очевиден: глобалното затопляне не се дължи на страдащи от газове крави, а на това, че Слънцето се нагрява и продължава да се нагрява. [11]
[8] Ларсън, Дюи. Основни свойства на материята, глава 24, "Изотопи".
[9] Ларсън нарича това "граница на стареене", защото атомният процес е подобен на стареенето. С течение на времето улавянето на неутрино е неизбежно и необратимо, така че с течение на времето изотопната маса става по-голяма, отколкото структурата на атома може да побере. Атомът "умира" чрез термична експлозия, която се наблюдава в пространството под формата на радиоактивно излъчване.
[10] Larson, Dewey B. Universe of Motion, Chapter 4, “The Giant Star Cycle”.
11] На деветата минута от телевизионното предаване на Джеси Вентура "Теория на конспирацията: Глобално затопляне" (Сезон 3, Епизод 3) той интервюира самотен "климатолог", който е стигнал до същото заключение: причината за затоплянето е слънцето, а не човекът.
Тагове:
Даниел - Геоинженерство, химически решет...
Даниел - Геоинженерство, химически решет...