2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 475 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2020 16:54
ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 декември 2020 в 15:57
Карта на глобалната аркоподобна структура на колекторите на Слънчевата система. Кредит; Todorovic et al., SciAdv, 2020
https://www.youtube.com/watch?v=SlX53ETNx_o
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Astronomi-otkriha-kosmicheski-supermagistrali-za-barzo-patuvane_161360.html?fbclid=IwAR38PUGuu2P61SBa0MqUo3U-I6CymTk5r6EAVgvNn7Cyx3LjU9kpD1VEjHM
За първи път е забелязан астероид, превръщащ се в комета
Как космическите двигатели ще ни помогат да преодолеем границата междучовешкотолюбопитство и безкрайната Вселена?
Анимации показват колко непоносимо „бавна” може да бъде светлината и колко голяма е Вселената
2015 BZ509 е първият постоянен "имигрант" в нашата Слънчева система (видео)
Наличието на Деветата планета бе подкрепено от нови доказателства (видео)
За пръстените на кентаврите са виновни гигантите
Невидими структури, генерирани от гравитационни взаимодействия в Слънчевата система, са създали мрежа "космически супермагистрали", откриха астрономи.
Тези канали позволяват бързото пътуване на обекти през космоса и могат да бъдат използвани за целите на човешкото изследване на космоса, както и за изследване на комети и астероиди.
Прилагайки анализи както към наблюдения, така и към симулационни данни, екип от изследователи, ръководени от Наташа Тодорович (Nataša Todorović) от Белградската астрономическа обсерватория в Сърбия, забелязват, че тези супермагистрали се състоят от поредица от свързани арки в тези невидими структури, наречени космически колектори - и всяка планета генерира свои колектори като заедно създават нещо, което изследователите наричат „истински небесен аутобан“.
Тази мрежа може да транспортира обекти от Юпитер до Нептун за броени десетилетия, а не много по-дългите срокове от порядъка на стотици хиляди до милиони години, които обикновено се изчисляват за Слънчевата система.
Намирането на скрити структури в космоса не винаги е лесно, но разглеждането на начина, по който нещата се движат, може да даде полезни улики - по-специално кометите и астероидите.
Има няколко групи скалисти тела на различни разстояния от Слънцето. Има комети от семейството на Юпитер (JFC), такива с орбити под 20 години, които не отиват по-далеч от орбиталните траектории на Юпитер.
Кентаврите са ледени късове скали, които висят между Юпитер и Нептун. А транснептуновите обекти (TNO) са тези в далечните покрайнини на Слънчевата система, с орбити по-дълги от тази на Нептун.
За да се моделират пътищата, свързващи тези зони, докато TNO преминават през категорията на Кентаврите и завършват като JFC, времевите граници могат да варират от 10 000 до милиард години. Но неотдавнашен документ идентифицира орбитален шлюз, свързан с Юпитер, който изглежда много по-бърз, управлявайки пътищата на JFC и Кентаврите.
Въпреки че тази статия не споменава точките на Лагранж, известно е, че тези области на относителна гравитационна стабилност, създадени от взаимодействието между две орбитиращи тела (в случая Юпитер и Слънцето), могат да генерират колектори. Така Тодорович и нейният екип се заемат с изследването.
Те използваха инструмент, наречен бърз индикатор на Ляпунов (FLI), обикновено използван за откриване на хаос. Тъй като хаосът в Слънчевата система е свързан със съществуването на стабилни и нестабилни колектори, на кратки срокове FLI може да улавя следи от колектори, както стабилни, така и нестабилни, от динамичния модел, към който е приложен.
„Тук ние използваме FLI, за да открием присъствието на глобалната структура на космическите колектори и да уловим нестабилности, които действат на орбиталните времеви мащаби. Тоест ние използваме този чувствителен и утвърден цифров инструмент за по-общо определяне на региони на бърз транспорт в Слънчевата система“, пишат изследователите в своя доклад.
Те събират числени данни за милиони орбити в Слънчевата система и изчисляват как тези орбити се съчетават с известните колектори, моделирайки смущения, генерирани от седем основни планети, от Венера до Нептун.
Изследователите откриват, че най-изявените арки при големи разстояния от Слънцето са свързани с Юпитер и най-силно с неговите точки на Лагранж. Всички близки срещи с планетите гиганти, моделирани с помощта на тестови частици, завършват в околностите на двете точки на Лагранж на Юпитер.
Огромното влияние на Юпитер не е голяма изненада. Юпитер е най-масивният обект в Слънчевата система след Слънцето. Но изследователите установяват, че едни и същи структури ще бъдат генерирани от всички планети, във времеви мащаби, съизмерими с техните орбитални периоди.
Тези нови знания може да ни помогнат да разберем по-добре как кометите и астероидите се движат около вътрешната Слънчева система и тяхната потенциална заплаха за Земята. И, разбира се, това ще помогне за бъдещите мисии за изследване на Слънчевата система. Но може да се наложи да се изследват по-добре как работят тези шлюзове, за да избегнем сблъсъци в тези траектории, което няма да е лесно.
„Комбинирането на наблюдения, теория и симулация ще подобри сегашното ни разбиране за този краткосрочен механизъм, действащ върху популациите транснептуновите обекти, Кентаври, комети и астероиди, и ще обедини тези знания с традиционната картина на дългосрочната хаотична дифузия чрез орбитални резонанси - страховита задача за големия обхват на разглежданите енергии", пишат изследователите в своя доклад.
Справка: The arches of chaos in the Solar System
Nataša Todorović et al., Science Advances 25 Nov 2020:
Vol. 6, no. 48, eabd1313, DOI: 10.1126/sciadv.abd1313
Тагове:
"Имоти по време на чума" - !?!...
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...