2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 820 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2017 10:27
Ето как ще ни чипират в бъдеще, една ГМ ешерихия коли и сме готови…
ако вече не са чрез химтрасетата …
Учени от Харвардския университет с ръководител генетика Джорд Чърч, направиха пробив в опитите за съхранение на информация, вграждайки GIF изображение в естествена ДНК. За своята цел, те използват технологията за редактиране на генетичната информация на CRISPR, за да вградят малкото анимирано изображение в генома на жива бактерия Ешерихия коли. Те са успели да вградят индивидуалните пиксели на всяко мини-изображенията в нуклеотидите, градивните блокове на ДНК.
Учените са успели да доставят към нея изображението с пет отделни кадъра: изображения на галопиращ кон и ездача му, снимани от английския фотограф Идуърд Майбридж, който работи в края на XIX в. и е известен с това, че представя първите stop-motion изображения. След това действие, учените са успели да извлекат данните от бактериалното ДНК чрез секвенция. Специалистите възстановяват краткото филмче с 90% точност, като успяват да прочетат пикселизирания нуклеотиден код.
Опитът е документиран в списание Nature и се смята, че може да се извърши само с бактериална ДНК, но според професорът по компютърни науки и биолог в Колумбийския университет Янив Ерлих, цитиран от Business Insider, това представлява революционно усилие за съхранение на информация, което може да доведе един ден и до успешни експерименти и с човешки клетки.
Медията припомня, че досега успешни опити за помещаването на данни в ДНК е имало единствено със синтетична ДНК, която е изкуствено създадена. Но вграждането на миниатюрното изображение (с големина от едва 36Ч26 пиксела) в жива ДНК е значимо постижение, защото за разлика от изкуствената, мъртва клетка, живите клетки постоянно променят своето положение, делят се или умират.
Екипът на Чърч има амбициозни планове за времето след пробива им. Сет Шипман, който провежда въпросното изследване споделя, че би искал да създаде на основата на този им пробив „живи сензори“, които да записват случващото се в клетката или в средата около нея. Шипман отива и по-далеч, коментирайки, че един ден ще е възможно да поставите където поискате подобни „бактерийни хард дискове“, да запишете нужната ви информация, след което да приберете бактерията и да анализирате събраната от ДНК информация. / Методи Дамянов, Кaldata.com
В ДНК бяха записани операционна система и видеоклип, а след това бяха прочетени без грешки Ето как ще ни чипират в бъдеще, една ГМ ешерихия коли и сме готови…
ако вече не са чрез химтрасетата …
Учени от Харвардския университет с ръководител генетика Джорд Чърч, направиха пробив в опитите за съхранение на информация, вграждайки GIF изображение в естествена ДНК. За своята цел, те използват технологията за редактиране на генетичната информация на CRISPR, за да вградят малкото анимирано изображение в генома на жива бактерия Ешерихия коли. Те са успели да вградят индивидуалните пиксели на всяко мини-изображенията в нуклеотидите, градивните блокове на ДНК.
Учените са успели да доставят към нея изображението с пет отделни кадъра: изображения на галопиращ кон и ездача му, снимани от английския фотограф Идуърд Майбридж, който работи в края на XIX в. и е известен с това, че представя първите stop-motion изображения. След това действие, учените са успели да извлекат данните от бактериалното ДНК чрез секвенция. Специалистите възстановяват краткото филмче с 90% точност, като успяват да прочетат пикселизирания нуклеотиден код.
Опитът е документиран в списание Nature и се смята, че може да се извърши само с бактериална ДНК, но според професорът по компютърни науки и биолог в Колумбийския университет Янив Ерлих, цитиран от Business Insider, това представлява революционно усилие за съхранение на информация, което може да доведе един ден и до успешни експерименти и с човешки клетки.
Медията припомня, че досега успешни опити за помещаването на данни в ДНК е имало единствено със синтетична ДНК, която е изкуствено създадена. Но вграждането на миниатюрното изображение (с големина от едва 36Ч26 пиксела) в жива ДНК е значимо постижение, защото за разлика от изкуствената, мъртва клетка, живите клетки постоянно променят своето положение, делят се или умират.
Екипът на Чърч има амбициозни планове за времето след пробива им. Сет Шипман, който провежда въпросното изследване споделя, че би искал да създаде на основата на този им пробив „живи сензори“, които да записват случващото се в клетката или в средата около нея. Шипман отива и по-далеч, коментирайки, че един ден ще е възможно да поставите където поискате подобни „бактерийни хард дискове“, да запишете нужната ви информация, след което да приберете бактерията и да анализирате събраната от ДНК информация. / Методи Дамянов, Кaldata.com
В ДНК бяха записани операционна система и видеоклип, а след това бяха прочетени без грешки (ВИДЕО)