Според констатациите на ново проучване, астронавтите, които в бъдеще ще отидат за дългосрочна мисия до Марс, има голям риск от развитие на хронична деменция в резултат на излагане на галактическите космически лъчи.

Ученият Чарлз Limoli с колеги от Университета на Калифорния в Ървайн в САЩ установи, че въздействието на високите енергии заредени частици - подобни на космическа радиация бомбардират астронавтите по време на дълги космически полети - причинена сериозна хронична контузия на мозъка при експериментални гризачи, което води до когнитивни нарушения и деменция.

Предишни изследвания също са идентифицирани няколко краткосрочни ефекти върху мозъка от ефектите на галактически космически лъчения.

Резултатите, каза Limoli, причинявайки голямо безпокойство.

"Той не се моля на астронавтите, които ще по време на експедиция до Марс в продължение на две или три години", - заяви изследователят.

"В космоса астронавтите очакват неочаквани опасности. Излагане на радиация може да доведе до различни усложнения на централната нервна система, които могат да възникнат по време на пътуването и за дълго време да остане след завръщането, като намалява производителността, намаляване на паметта, тревожност, депресия и проблеми с вземането на решения ", - каза той.

"Много от тези нежелани ефекти върху когнитивните функции може да се поддържа и напредък през целия живот", - ученият вярва.

По време на експериментите, изследователите подложени гризачи до облъчване от заредени частици в лабораторията на пространството радиация на НАСА, и след това ги изпращат да учат в лабораторията Limoli.

Шест месеца след облъчване Животните се държат в мозъчно възпаление и увреждане на невроните.

Сканиране показва, че невронната мрежа на мозъка е повреден поради намаляването на дендрити и невронни шипове, в резултат на прекъсване на предаването на сигнала между мозъчните клетки.

Тези нарушения са били придружени от незадоволително изпълнение на различните поведенчески проблеми, за да се оцени функцията на ученето и паметта, твърдят изследователи.

Те открили, че космическата радиация се отразява на процеса на "разпад страхове" в мозъка, което потиска предишния неприятно и стресиращо за асоцииране, например, когато някой, който почти удави отново се научава да не се страхуват от водата.

"Облекчаване страхове процес гниене може да направи човек предразположени към висока тревожност, което би могло да се превърне в сериозен проблем в хода на тригодишно пътуване до Марс" - каза Limoli.

Тези видове когнитивна дисфункция в по-тежка форма често се срещат при пациенти с рак на мозъка, който се подлага на процедура облъчване мощни дози гама-лъчение квантовата.

• Мегавселена
• 5 ноември 2015 г. в 22:07 Последна промяна: 
  6 ноември 2015 г. в 12:43
•  

Преди милиарди години Марс е приличал много на Земята. Но нещо се е случило преди 3,7 млрд. години. То изменило изключително много климата на Червената планета, превръщайки повърхността ѝ в суха и безжизнена пустош. Това е поредната новина,подгрявана от НАСА.

Четири години планетолозите се чудят къде са отишли всичката вода и въглероден диоксид. Сега изследователите са една стъпка по-близо благодарение на апарата на НАСА MAVEN, който наскоро направи една година в орбита около Марс.

Тази вечер учените от НАСА съобщиха, че Марс губи в Космоса по около 100 грама атоми от атмосферата си всяка секунда, а една от главните причини за това е слънчевият вятър – бързи, заредени частици, изстрелвани от Слънцето. Когато слънчевият вятър е много силен, например след слънчево изригване, скоростта на загуба на частици от атмосферата може да се увеличи до 20 пъти.

„За мен е изключително интересно, че слънчевите изригвания подпомагат загубата на атмосфера, защото слънчевите бури са били по-чести и обичайни в ранната история на Слънчевата система“, каза на пресконференцията Дейвид Брейн (David Brain), който е изследовател в мисията MAVEN.

При изригвания на Слънцето скоростта на „изчезване“ на марсианския въздух в Космоса се увеличава на порядъци. Учените са публикували серия статии в сп.Science, а обявяването на сензационната новина беше предвидено едновременно с излизането на поредния му брой.

© NASA/ GSFC

През септември 2014 година MAVEN се приближи към Марс и започна неговото изучаване, като успя да извърши серия дълбоки „гмуркания“ в атмосферата и да открие необичайни полярни сияния в горните ѝ слоеве.

Днес ръководителят на мисията – Брус Якоски (Bruce Jakosky) от университета на Колорадо в Боулдър (САЩ), и редица други планетолози са представили първите научни резултати от работата на MAVEN на орбитата на Марс. В тези публикации учените потвърждават откритията, за които са съобщавали по-рано, и разказват за новите тайни в марсианската атмосфера.

Например наблюдения на поведението на газовете и магнитните полета в атмосферата на Марс по време на мощно коронално изхвърляне на маса от Слънцето на 8 март тази година помогнало на учените да изяснят, че именно такива слънчеви бури по-скоро са причината за изпарението на голяма част от въздуха и водата на Червената планета в Космоса.

Атмосферата на Марс по време на сблъсъка с изхвърлените от Марс електрони. © MAVEN/NASA/Jacosky et al., Science 2015

По-конкретно по време на това изхвърляне скоростта на отлитане на йони в Открития космос се е увеличила повече от 10 пъти и в горните слоеве на атмосферата са се появили вещества, например атомарен кислород, които обикновено не се издигат толкова високо. В миналото подобни бури на Слънцето са протичали много по-често, което може да обясни защо атмосферата на Марс не е защитена от магнитно поле и е 110 пъти по-разредена от въздушната обвивка на Земята.

Друга изненада станало откритието, че атмосферата на Марс като цяло съдържа повече кислород, отколкото очаквали да видят учените. Неговият дял във въздуха много силно се колебае от една точка към друга, което планетолозите свързват с различна намагнитеност на кората на Марс в различни региони и активно смесване на слоевете въздух.

Освен това сами по себе си тези колебания и свързаните с тях огнища на остатъчна намагнитеност говорят, че слабото магнитно поле на Марс значително по-силно влияе на неговата атмосфера, отколкото сме свикнали да смятаме.

В двете последни статии учените разказват за два добре известни и популяризирани в пресата феномена – ултравиолетовото полярно сияние в Северното полукълбо на Марс, фиксирано от MAVEN през декември 2014 година, а също така за загадъчния прахов облак, състоящ се от частици с космически произход.

Механизмът на възникване на полярни сияния на Земята (вляво) и на Марс (вдясно). © MAVEN/Schneider et al./Science 2015

Повторният анализ на данните потвърдил, че тези два феномена действително съществуват, и установил, че сиянията вероятно са възникнали благодарение на откритата от MAVEN частична намагнитеност на кората на Марс.

В това отношение учените са съгласни с резултатите на своите колеги от Европейската космическа агенция, изучаващи същите полярни сияния по данни от сондата Mars Express.

Новата информация ще хвърли светлина не само върху това колко обитаем е бил Марс в далечното минало, но и колко обитаеми може да са и други планети с подобни слънца.

РИА Новости/Business Insider