Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2016 08:57 - Методите на науката
Автор: zahariada Категория: Технологии   
Прочетен: 1695 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 08.09.2016 08:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Методите на науката
Публикувано на 16.12.2013 by Vanya Mileva  Теми: Епистемология и логика  

image

Илюстрация ancient-egypt.info

http://www.zahariada.com/

Какво

отличава цивилизования човек от дивака?

Според Бертранд Ръсел това, което различава мисленето на един цивилизован човек от нецивилизования е способността за предвиждане на събитията. Затова началото на цивилизацията се бележи от появата на земеделието, което изисква прогноза и търпение – да засееш през пролетта, за да имаш какво да ядеш зимата, да се въздържиш сега, дори да изтърпиш страдания, в името на бъдеща сигурност и благоденствие. Този скок в развитието на мисленето е свързан с възникването на качества като благоразумие, самоконтрол и рационалност, защото от земеделието не постигаш незабавен ефект и удоволствие, както е при лова например.

Подобно на земеделието, науката също не дава “незабавен ефект”.Науката е продължение на процеса на цивилизоване и негова съществена част, тя не е само натрупване на знания и факти, тя изисква систематизацията им, налага правила. От нея се изисква не само да обясни света, но и да предвижда резултатите от явленията в природата.

Различните пътища до истината – различни начини на мислене

Начинът на мислене е инструментът, който ни помага да определим кое е истина и кое лъжа, да изберем тази идея, хипотеза, теория, мироглед, които ни предлагат максимална степен на предвидимост.

Различните методи на мислене можем да обобщим в:

  • метод на позоваване на авторитета;
  • метод на интуицията – разчитаме на чувствата да ни посочат кое е вярно;
  • метод на рационалното, логическо мислене

Научният метод не е от вчера и често несъзнателно го използваме във всекидневието си. Ще използвам един забавен пример от "Поглед напред" на Кийс и Фреско:

Представете си група пещерни хора, седящи на брега на река и спорещи дали Онк или Донк може да бяга по-бързо. Те вероятно ще използват всички методи на мислене, които описахме по-горе. Може да поискат мнението на мъдреците на племето (обръщане към авторитета). Вероятно ще спорят и спорят (използване на логика). Онк има по-големи мускули, но Донк има по-дълги крака и т.н. Думите ще се вихрят безкрайно. Вероятно някоя от жените ще се опита да използва интуицията си и да избере мъжа, който бяга по-бързо…
Никой от горните методи за уреждане на спора не може да се нарече научен. Думите се въртят и въртят, раздразнението се повишава и повишава, но всичко това няма почти нищо общо с проблема кой може да тича по-бързо. И накрая някой малък гений, стоящ на някой клон, ще прекъсне потящите се хора под него: „Защо не ги накараме да бягат до големия дъб ей там и да видим кой е по-бърз?“. Този гений предлага метод за уреждане на спора, който вероятно ще позволи на повечето разумни хора да достигнат до споразумение. Това е научният метод.

Галилей. Истината се установява с опит.

Всеки метод на мислене е добър, но окончателен избор трябва да се взима след проверка.

Например Аристотел е смятал, че по-тежките тела падат по-бързо от по-леките. Това му изглеждало очевидно и естествено, т.е. основава се на интуиция, а също е и логично – Тежестта кара нещата да падат и следователно колкото по-голяма е тя, толкова по-бързо ще е падането. И векове след Аристотел, хората са приемали това твърдение на вяра (метод на позоваване на авторитета).

 
imageИлюстрация: listverse

Галилей е първият, на който му хрумва, че това може да се провери опитно. Според легендата е хвърлял тела с различна маса от знаменитата наклонената кула в Пиза. Това може и да не е вярно, но в края на краищата той е установил, че телата падат с еднакво ускорение, независимо от теглото си, ако се пренебрегне съпротивлението на въздуха.

Освен това, Галилей успява да обобщи резултатите от опитите си в математическа формула – така той определя пътя за развитие на модерната наука като комбинация от математика и експериментални доказателства. В една от своите книги той пише:

Законите на вселената са написани с езика на математиката и неговите букви са триъгълниците, кръговете и други геометрични фигури.

или една наука става наука, когато в нея влезе математиката. Може да се каже, че Галилей въвежда научния метод за изучаване на света.

Що е то научен метод

Мнозина свързват научния метод с бели престилки, лаботории и епруветки, но Чарлз Дарвин не е имал лаборатория – цялата природа е била негова лаборатория. Научният метод е отношението всичко да се тества, независимо колко правилна изглежда някоя идея, тя трябва упорито и безпристрастно да се проверява.

В епитремологията (философията за науката) дълго са се водили спорове кой метод има приоритет - индуктивния, когато осмислянето на наблюдаваните факти ще доведат до хипотеза или дедуктивния, когато първо се ражда новата идея. И в двата случая решаващ е теста – чрез експерименти и/или наблюдения.

В случая ще ви представя научния метод чрез индукция.

Етап 1: Наблюдение (изследване) и формулиране на въпрос

Наблюдението в науката, описването на проблема, за разлика от наблюдението, предизвикало въпроса за същността на явлението, трябва да е прецизно и подробно документирано така, че всеки, който поиска, да може да го повтори.

Резултат от наблюдението е описание на естествен или математичен език, с диаграми, графики, таблици, схеми и др. Наблюдението е свързано с измерване като резултатът са числа в приетите мерни единици.

Възможни грешки и отклонения. Парадокси на наблюдателя:
imageИлюстрация: bgchaos, по идея на codehost
  1. Нашите сетива са несъвършени и оценката на възпиеманото е субективно пречупена, затова е необходимо да се ползват прецизни измервателни уреди.
  2. В обществените и хуманитарните науки, резултатите в по-голяма степен зависят от личността на наблюдателя, неговите разбирания и принципи.
  3. В релативистичната физика, при скорости, близки до скоростта на светлината, различните наблюдатели могат да наблюдават различни стойности за дължина, време, маса и други, в зависимост от скоростта на наблюдателя спрямо обекта – Ефектът забавяне на времето и скъсяване на дължините. При наблюдение на такива явления, винаги трябва да се уточни дали се движи наблюдателят, неговатаотправна система.
  4. Всяко наблюдение на свръхмалките обекти в квантовата механика, съгласно принцип на неопределеността на Хайзенберг, не е възможно без да се промени системата.
Въпросът

Най-важното на този етап е да се зададе правилния въпрос. Например въпросът “Защо?” трябва да се отнася до причините, довели до явлението, а не целта или смисъла – това би насочило последващите опити за обяснение в непроверями области като етиката. Друг точен научен въпрос е “Как?”.

Естествено, на този етап трябва да се провери дали някой вече не е дал отговор на въпроса ни и дали той е удовлетворителен, както и да се изучи опита на други изследователи. Нерядко се случва да се преразглеждат вече дадени отговори на научни въпроси.

Пример: Научният подход може да се прилага нерядко несъзнателно и в ежедневието ни. Телефонът ни не работи. Задаваме въпроса “Защо?” и търсим причините. Ако си зададем въпроса “Каква е целта да не работи?” или “Кой има полза от това?”, отиваме в областта на параноята.

Етап 2: Формулиране на хипотеза за обяснение на явленията

Хипотезата е недоказано, но обосновано предположение, което може да обясни наблюдаваното явление, въз основа на знанията, получени при предишния етап. За да се спестят усилия по проверката й, е необходимо хипотезата да е правдоподобна. Не еса установени точни правила за изграждане на хипотеза – тук може да се използва и интуиция, и вдъхновение.

Ако се потвърди, се превръща теория, ако не – отива в раздел “лъжи и заблуди”. Ако още не е проверена, нито опровергана, а това е временно положение – хипотезата е работна и открита.

Какво прави една хипотеза научна?
  • да може да се провери(тества): да съществуват опити, които могат да я докажат. Хипотези, които не могат да бъдат тествани, защото нямат явни последици (например, една частица, чиито характеристики са ненаблюдаеми), не се определят като научни.

    ПримерХипотезата: “Телефонът не работи, защото му е паднала батерията”. Съществува опит, включвайки го да се зарежда да се потвърди или опровергае хипотезата.

  • възможност за възпроизвеждане

Това означава, че в целия си обем научните твърдения трябва да са на разположение за проверка и възпроизвеждане от други учени. Затова описанието на научните изследвания трябва да е пълно и еднозначно. Хипотези, които не могат нито да се проверят, нито да възпроизведат, са ненаучни.

  • критерий на Попър: да е фалшифицируема (да е опровержима). Това означава хипотезата  да бъде формулирана така, че да има експеримент, който да я опровергае. Да, въпреки че пръв поглед изглежда парадоксално, именно това условие най-точно определя разликата между наука и не-наука, в т.ч. псевдонаука. По-подробно за този критерий съм писала в следващата публикация за Демаркационната линия между наука и ненаука.

    ПримерХипотеза: “Телефонът не работи само, когато го проверявам – през останалото време е наред”. Това означава, че не съществува експеримент, който да опровергае хипотезата, т.е. това е ненаучна хипотеза. Също хипотезата: “Телефонните духове са сърдити и затова телефонът не работи” е нефалшифицируема, защото няма експеримент, който да потвърди кога “телефонните духове” са доволни.

Ако никакви експериментални резултати не могат да докажат неверността на хипотеза, то не би могло и да се докаже и нейната истинност.

Дори да има милион подкрепящи доказателства за едно твърдение, това го прави само много вероятно, но все още недостатъчно достоверно. Ако има дори и един факт, който да опровергава хипотезата ни, то тя е невярна. Така можем да разделим всички хипотези в науката на две категории: опровергани и все още неопровергани. Религията не работи така – нейните тези са свещенни и неприкосновени, т.е. е забранено да се съмняваме в тях и да ги проверяваме.

image

Илюстрация bgchaos

Чайникът на Ръсел. Пример за нефалшифицируемо твърдение.

Чайникът на Ръсел (англ. Russell’s Teapot) е аналогия, измислена от британския философ Бъртранд Ръсел между съществуването на Бог и съществуването на космически чайник на кръгова орбита около Слънцето между Земята и Марс, който е от абсолютно идеално черен порцелан, толкова малък, че е незабележим и за най-прецизния и мощен телескоп. Чайникът на Ръсел е чудесен пример за нефалшифицируемо твърдение – не съществува метод, който да докаже несъществуването на този чайник.

Бъртранд Ръсел (Bertrand Arthur William Russell) пише в статията си “Има ли Бог”:

“Множество вярващи хора говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. … Но ако кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било нетолерантно да се подлага на съмнение с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако, все пак, съществуването на такъв чайник беше предположено в антични книги, преподавано като свещенна истина всяка неделя и внедрявана в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а на съмняващият се ще бъде предоставен психиатър в просветната ера или инквизитор в по ранни времена”

С други думи, никой се може да настоява, че хипотезата му е вярна само защото не може да бъде опровергана – негова работа е да я докаже. Тъй като няма начин да докажем, че чайникът на Ръсел не съществува, защо трябва да приемем, че този чайник съществува?

По този начин ние можем да си измислим безброй всякакви ненаблюдаеми глупости и нахално да искаме другите да повярват в тях – защо не в Невидимия Розов Еднорог или Летящото Спагетено Чудовище, което си има религия – Пастафариа́нство с хиляди последователи с чувство за хумор.

Допълнителни препоръки за изграждане на хипотеза

Няма правила, как се изгражда хипотеза. Тук има елемент и на творчество, вдъхновение, прозрение, но все пак съществуват някои общи принципи:

  • Хубаво е да се разглеждат всички възможни обяснения като интелектуална честност изисква да се избегне да се фокусира вниманието само върху едно от тях.
  • Ние можем да изказваме всякакви безумни твърдения или хипотези (като съществуването на Чайникът на Ръсел), но в огромната си част те са празен шум.
    Този "шум" трябва да се изреже с добре познатият ни 
    принцип на Окам –  да се предпочете най-простото обяснение.

     

    ПримерАко имаме няколко хипотези, приоритет има най-простата: “Телефонът ни не работи, защото му е паднала батерията”. Едва след като се изследва тази, най-елементарната хипотеза, се проверяват по-сложни .

  • Да не придаваме ненужна тежест на емоционалните причини.
  • Трябва да се изследват всички причини, поради които хипотезата може да се окаже грешна – наблюдаваното явление е случайно, методът на наблюдение е погрешен, има пренебрегната причина и т.н.
  • Нарушаването на едно изчерпано правило е необходимо и рационално, ако води до решаване на проблема.
Прогноза

Способността да прогнозира (предсказва) е най-важната част от всяка хипотеза или теория. Тези прогнози трябва да са конкретни и , съгласно критерия на Попър, проверяеми, фалшифицируеми.

Без значение колко е елегантна една теория, нейните прогнози трябва да се съгласуват с експерименталните резултати, ако е валидно описание на реалността.

Пример: Прогнозата “Ако включа телефона да се зарежда, той ще проработи” е опровергаема и конкретна.

image

Блок-схема на етапите на научния метод: bgchaos.com

Етап 3: Тестване, експеримент

При нормални условия процесите в природата са изключително сложни и объркващи и не може да бъдат напълно контролирани и управлявани, което изисква нуждата да се изследват в “чист” вид. За тази цел се прави опит (експеримент), който отделя основните фактори от несъществените и по този начин значително се опростява ситуацията.

Експериментът или опитът е именно изследване в контролируеми и управляеми условия дали на практика се случва предвиденото от хипотезата, при него се сравняват предсказанията на хипотезата (във вид на математически изчисления) с опитните данни. Този етап е главната разлика между наука и псевдонаука, според критерия на Попър, който изисква хипотезата или теорията да е фалшифицируема, проверяема чрез експеримент.

Хипотезата (теорията) се смята за потвърдена, ако опитът който тя описва (“какво би станало, ако…”).може да се възпроизведе неограничен брой пъти като всеки път дава идентични резултати.

Това в пълна сила важи в инженерните науки, в науки, като  физиката или химията, защото сравнително лесно може опитът да е под контрол, да се осигурят идентични условия за всеки експеримент. Но при други науки като медицината и биологията, това е трудно, а при социологията и методите за обработка на резултатите са несигурни. Затова и първата група науки се наричат “точни”, а втората – не.

Пример: Включваме телефона да се зарежда и установяваме дали ще проработи.

Така или иначе, експериментът е главният фактор, определящ дали дадена хипотеза е вярна. Ако експериментите я потвърдят, хипотезата става теория и отново се провеждат експерименти, които да я тестват.

Накрая: проверки, експертна оценка, рецензии

imageИлюстрация Watts Up With That?

Да, проверката, на която се подлагат един друг самите учени е най-трудната и най-ценната част от научния процес. Когато един учен представи нова хипотеза пред колегите си, най-често е подложен на детайлна критика, много по-унищожителна от всяка друга, идваща извън научните среди. Тук безмилостно се оглежда всяко твърдение “под лупа”, всяко противоречие с установените вече закони в съответната наука, търси се недостатък в логиката и в постановката на експериментите, проявяват се и пристрастия и здрав научен скептицизъм и консерватизъм. След публикуването на научното съобщение, проверката не приключва, а като че ли се открива “ловен сезон за отстрел” и с една недомислена хипотеза, учените рискуват не само няколко години работа, а и да бъде срината цялата им научна репутация.

Емпирична и теоретична форма на познание

Съществуват сложните и противоречиви отношения между емпиричните и теоретичните нива на научни знания. Разграничението на емпирично и теоретично ниво на познание се е установило  исторически като две крайни позиции по вопроса на взаимното им съотношение.

Емпирично (от гр. empeiria – опит) е нивото на знания, съдържанието на които се извлича от опит (наблюдение, измерване, експеримент). Тези наблюдения и експерименти формират емпиричната основа за теоретичното изследване. Необходимостта от информация от този вид често е причина за разделяне на науката на експериментална и теоретична, макар че на практика е невъзможно да се премахне напълно теорията от експерименталните дисциплини или теоретичните да не се спомене ни един експеримент.

Теоретичното ниво на знания има за основа абстрактното мислене, характеризира се с рационални концепции, теории, закони и други мисловни операции. Теоретичните познания отразяват явленията и процесите чрез вътрешни връзки и универсални закономерности, достигнати чрез рационална обработка на емпирични знания. Тази обработка се извършва с помощта на абстракции от по-висш порядък като понятия, изводи, закони, категории, принципи и т.н.

image

Графика на Масимо Пилучи (Massimo Pigluicci ): В долния ляв ъгъл е псевдонауката. Тя е там, защото й липсват и теоретично разбиране, и емпирични данни. В горния десен ъгъл са развити науки, с високо ниво на емпирични знания и теоретично разбиране. В горния ляв ъгъл са психология, икономика и социология с много знания, но недостатъчно разбиране. Накрая, в долния десен ъгъл – значително теоретично разбиране, но нищожно количество емпирични знания: еволюционна психология, SETI (търсене на извънземен разум) и теорията на струните.

*Дениализъм –  ирационално  отричане, отказ да се приемат твърдо установени научни или исторически факти
Илюстрация dangerousintersection.org, превод bgchaos
Емпирични и теоретични методи
Емпирични методи Теоретични методи Други методи

Наблюдение
Описание
Измерване
Експеримент
Сравнение
Моделиране (Симулация)

Формализация
Аксиоматизация
Анализ
Синтез
Индукция
Дедукция
Обобщаване 
Аналогия
Математизация
Абстракция

Класификация
Хипотетично – дедуктивния метод
Логически метод
Исторически метод
Статистически методи

Въпреки всичките си различия емпиричното и теоретичното нива на познанието са взаимосвързани като границата помежду им е условна. Емпиричното изследване, извеждащо чрез наблюдения и експерименти нови данни, стимулира теоретичното познание като го изправя пред нови, по-сложни задачи. От друга страна, теоретичните знания разкриват нови, по-широки хоризонти за емпирични търсения на нови факти и т.н.

image
Учени от Лос Аламос изследват учебни ядрени експлозии, като използват 3D симулации. От книгата на National Geographic  Visions of Earthc
Някои особености Науката не дава абсолютни истини и няма пълно познание

Науката не дава абсолютни истини както математиката (която май не е наука, за което ще поговорим по-долу), тя не "доказва" нищо, а само "показва", нейният стремеж е по-скромен – само да представя все по-вероятна картина на света, нейните прогнози да са все по-близо до наблюдаваните факти. Постигането на окончателна истина означава, че Вселената ще бъде в състояние, в което няма да се променя повече (когато ентропията е победила например) . Определено тогава и опознаващите субекти ще липсват

Най-естественото състояние на всеки учен е съмнението.Той винаги се опитва да намери недостатъци в съществуващите теории, които да бъдат надградени, както Нютоновата механика с Теорията на относителността или




Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
1. minevv - да
08.09.2016 09:48
Доброоопп
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 28699024
Постинги: 16614
Коментари: 19595
Гласове: 26270
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30