Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2016 19:56 - Дуализмът на светлината
Автор: zahariada Категория: Технологии   
Прочетен: 1712 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дуализмът на светлината   image   pwnguin.net image
  • Борис БАЛКХ
  • 6 юли 2015 г. в 15:51 Последна промяна: 
    6 юли 2015 г. в 16:27
  •  

http://www.zahariada.com/
Днес за съжаление учените все още не са достигнали до основополагащите абстрактни и поради това трудно достижими истини за устройството и развитието на Вселената.

Но има и елементарни и очевидни истини, които могат да дадат отговори на някои от нерешените загадки в теоретичната физика и да премахнат изкуствената граница между микрото и макрото във Вселената, между елементарните частици и небесните тела.

Материята не е еднородна, вечна и непроменлива величина, а се ражда съществува, променя се и умира. Тук – на Земята, тя е такава каквато е, а учените са установили естествените различия между двете и части и са обособили науките, които да ги изучават – физиката и химията. Но не са забелязали основното различие между изучаваните обекти от двете науки – физическите и химическите системи. Именно тяхното различие е една от елементарните и очевидни истини.

  • Физическа система е тази, която има собствено физическо ядро!

Такива са елементарните частици, атомите, планетите, кометите, звездите, черните дупки, галактиките и т.н. Всички те са равноправни светове, подвластни на еднакви общи правила.

  • Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро!

Такива са молекулите и съединенията!

Взаимодействието между две физически системи е различно от взаимодействието между физическа и химическа система, защото физическите и химическите системи са подвластни на различни правила. Непознаването им поражда противоречията между старите и новите теории във физиката днес.

Същността на физическата система е нейното ядро, а всяко ядро поражда свое поле. Те двете са физическата система, защото: Има ядро – има поле. Няма ядро – няма нищо. Следователно:физическата система се състои от ядро и поле. Те двете са причината за дуализма на светлината, вълна–частица.

В материалния свят движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим. Но въпреки това при взаимодействие между две физически системи равновесието между тях е цел на всяко външно движение и вътрешно състояние. При взаимодействие между две физически системи неравновесието – разликата между напрегнатостта на двете им полета, ще придвижи по-малката в пространството на по-голямата, там където напрегнатостта между двете им полета е нула, и ще промени големината на ядрото ѝ.

Днес е известно, че небесните тела извършват две основни движения – денонощно въртене около собствена ос и годишно обикаляне около централното небесно тяло. Но физическите системи извършват и трето движение – въртене около собствена ос, която съвпада с орбитата им.

Третото движение е причината осите на денонощното въртене на планетите от Слънчевата система да имат различен наклон спрямо орбиталните си плоскости и да осъществяват бавно кръгово движение, наречено прецесия.

Поради третото движение Земята си е сменяла няколко пъти магнитните полюси, а днес те не съвпадат с оста на денонощното и въртене. Третото движение е причина за промените на климата, преди и сега.

От астрономията знаем, че някои планети от Слънчевата система имат пръстени. Най-ясно те са изразени при Сатурн. Това показва, че планетните им екватори имат своето продължение във формата на полетата им.imageКакво се случва при взаимодействието между две физически системи, примерно Слънцето и Земята? За да е по-ясно и разбираемо, ще употребя символика. Ядрото на Земята ще е човешка глава, а полето ѝ – широкопола шапка. Влиянието на слънчевото поле върху земното – насрещен (слънчев) вятър.imageimageАко вятърът не е много силен и периферията на шапката е успоредна на посоката на вятъра, шапката ще остане на главата. Но ако вятърът е силен или човекът си повдигне главата, вятърът ще блъсне предния край на периферията нагоре и ще издуха шапката от главата му.

Същото ще се случи и със земното поле, ако по някаква причина слънчевата активност се усили значително. Земното поле ще се завърти с полюса си към Слънцето и ще бъде издухано заедно с всичко намиращо се на земната повърхност и тя ще стане бял лист, върху който ще се напише нова глава от развитието на материята върху нея.

Ако земният екватор е в една равнина с орбиталната плоскост, на Земята няма да има сезони. Зеленият пояс ще се среща с полярните шапки на ширините на Южна Европа. Така е било при последния ледников период. Ако екваторът е с наклон към орбиталната плоскост от 20 до 25 градуса, какъвто е сега, се оформят три зелени пояса – екваториален и два умерени, разделени от два пустинни.

Ако наклонът на полето започне да се увеличава, климатът ще се затопля и ще се разширяват пустините към екватора и повече към умерените пояси, а умерените пояси ще се преместват към полярните кръгове. Полярните шапки ще се свият и значителна част от ледовете им ще се стопи. Продължителността на зимата и лятото ще се увеличи, за сметка на пролетта и есента, а температурите ще са по-високи през лятото и по-ниски през зимата. Ще се засилят и зачестят природните бедствия.

Ако наклонът на полето продължи да се увеличава поради третото движение, ще дойде момент, когато Земята (ядрото) ще го последва и ще се завърти на 90 градуса.

Ще застане с полюса към Слънцето. Днес Месецът е в това положение. Нашите деди са знаели за това и са очаквали събитието да се случи през време на „мръсните дни“, от 22 декември – денят на зимното слънцестоене – Коледа, до 4 януари – деня на перихелия на земната орбита – Зуров, Суров ден.

След време Земята ще се завърти на 180 градуса и екваторът отново ще съвпада с орбиталната плоскост, но Земята ще се върти обратно, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. Магнитните полюси ще са сменили местата си. Ще се измени и земната магнитосфера. Днес Венера е в това положение.

След още време, третото движение ще завърти Земята на 270 градуса, с другия полюс към Слънцето. Днес в това положение е Уран. А когато Земята опише пълна окръжност „по меридиана“ и се завърти на 360 градуса, екваторът отново ще съвпада с орбиталната и плоскост, а Слънцето отново ще изгрява от изток. Но тогава на Земята ще са настъпили съществени промени.

Гравитацията ще е намаляла. Стойността на магнитосферата – също. Условията на земната повърхност ще са различни от днешните. От това следва, че и животинският, и растителният свят на Земята ще са нови и видоизменени. Така са изчезнали динозаврите.

За наша радост слънчевата активност все още се повишава в „нормални” граници и предизвиква само смущения в транспорта, електроснабдяването, съобщенията и в човешкото здраве. Но при мощните звезди, които нямат химическа материя, нещата стоят по друг начин.

Когато има струпване на звезди и няколко обикалят около една централна, обикалящите постоянно променят местоположението си една спрямо друга. С това се променя и влиянието им една спрямо друга, като следствие от непрекъснатото съпоставяне на полетата им и промяната на напрегнатостта.

Тъй като те са силно напрегнати физически системи и излъчването им е мощно, символично това означава, че широкополата шапка е здраво закрепена за главата и вятърът от централната звезда не може да я издуха. Но ако зад някоя от звездите мине друга звезда, тогава периферията на шапката ще бъде подложена на двоен натиск. Отпред, от централната звезда нагоре, а отзад, от третата звезда надолу.

Във Вселената всичко е в състояние на фино неравновесие и всяка рязка промяна довежда до сериозни последици. В нашия случай е достатъчна само лека промяна на

наклона на периферията на шапката и ще последва действие с „геометрична

прогресия“.

Наклонът на полето на потърпевшата звезда ще се променя с увеличаваща се ъглова скорост, докато тя (звездата) се обърне и застане с полюсите си към другите две звезди. През тава време излъчването и ще се усилва и накрая ще премине във взрив.

На практика астрономите ще наблюдават избухването на свръхнова звезда.

При планетите третото движение се извършва бавно и плавно, незабележимо за нас.

При звездите, бързо и рязко, забележимо за нас, но еднократно. В микросвета третото движение се извършва бързо и многократно. Затова там може да се отчете и неговата честота, т.е. с каква скорост полето на ядрото ще се върти спрямо „посоката на вятъра”, последователно в следните положения:

  • екватор с право въртене
  • северен полюс
  • екватор с обратно въртене
  • южен полюс

При позиция екватор с право въртене към „вятър отляво“, физическата система няма да излъчва.imageИзразено чрез графиката синусоида, ще е нулева пресечна точка.

При позиция северен полюс към „вятър отляво”, физическата система, освен собственото си излъчване, ще пропуска през себе си и слънчевия вятър, защото магнитносиловите линии на полето и съвпадат с посоката на слънчевия вятър, а излъчването ще е от южния полюс.imageИзразено чрез синусоидалната графика, ще е най-високата и точка – плюс.

При позиция екватор с обратно въртене към „вятър отляво”, физическата система няма да излъчва.imageИзразено чрез графиката синусоида, ще е нулева пресечна точка.

При позиция южен полюс към „вятър отляво”, физическата система ще е „запушена” за слънчевия вятър, защото магнитносиловите линии на полето и са насочени срещу посоката на слънчевия вятър.imageИзразено чрез синусоидалната графика, ще е най-ниската и точка – минус.imageПостоянното въртене и многократното повторение на горните четири позиции на физическите системи, са третото им движение.

В началото на статията писах, че при взаимодействие между две физически системи неравновесието – разликата между напрегнатостта на двете им полета, придвижва по-малката в пространството на по-голямата, там където напрегнатостта между двете им полета е нула и променя големината на ядрото ѝ.

Тъй като физическата система се състои от ядро и поле, едновременното, радиално движение на ядрото на фотона към равновесното му положение и третото движение, извършвано от полето му, са причините за дуализма на светлината вълна – частица.

Скоростта на третото движение е честотата на вълната, а скоростта на радиалното движение на ядрото към равновесното му положение определя дължината ѝ. Двете скорости са взаимно и съразмерно зависими, а описаното дотук е валидно за всички физически системи.

Съответствие на едновременното осъществяване на тези две движения в съвременната физика е електромагнетизмът, енергията.

Електричеството – в твърдата материя, а магнетизмът – в газовете.

Посоката на радиалното движение на ядрата определя вида на енергията:

  • Положителна – разпад. Когато радиалното движение е изтичане от ядрото.
  • Отрицателна – синтез. Когато радиалното движение е втичане в ядрото.

Балкхара




Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
1. indiram - Здравей, Захариада!
04.01.2016 21:54
Ех, че ме развесели с тази статия, конкретно със следното:
"Има ядро – има поле. Няма ядро – няма нищо."
А, следното е за да се поразмислим(ли):
"Нашите деди са знаели за това и са очаквали събитието да се случи през време на „мръсните дни“, от 22 декември – денят на зимното слънцестоене – Коледа, до 4 януари – деня на перихелия на земната орбита – Зуров, Суров ден."
- в народния говор се казва КолАда, КолАде, а в днешно време КолЕда, КолЕдо.
Интересна статия! - припомнихме си едно-друго от физиката и химията.
Интересно ми стана и ... Балкхара.
...
Поздрави!

цитирай
2. zahariada - Здравей
05.01.2016 10:46
Радвам се, че съм те развеселил.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39746760
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031