Възможно е марсианският Голям каньон да е бил образуван благодарение на въздействието на огромни ледници. Това предположение е издигнато от планетолозите след получаване на нови данни от космическия апарат Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) на НАСА.

Спътникът е събрал явни признаци за минерали, които може да са останали в тези места само след въздействието на ледници.

Каменните образувания около долината Маринър – система от каньони, протягащи се на повече от 4000 километра по екватора на Червената планета – сочат, че някога на това място са лежали ледници. След това те са се разтопили и са довели до обширно наводнение.

Сега изследователката Селби Кал от Брин Мор колидж в Пенсилвания и колегите ѝ открили минералогични доказателства, потвърждаващи тази хипотеза.

Екипът използвал спектралните данни от MRO, за да определи минералния състав на каньона, включително да открие подпис на ярозит, образуващ се в присъствието на киселина и сяра. Тези отлагания са били открити по стените на каньона, така че не може да са оставени от изпарила се наскоро течност, както други отлагания на ярозит на Марс.

Кал смята, че топлината, образуваща се при триенето на леда в стените на каньона, леко е затоплила леда, който след това е влязъл във взаимодействие със сярата от атмосферата на ранната планета.

По такъв начин ледниците са произвели богата на киселина стопилка. Аналогичен процес днес се наблюдава и на Земята в ледниците на Шпицберген (Норвегия).

Подробности за изследването са публикувани в сп. Geology.
мегавселена