Прометей откраднал огъня от боговете за да го дари на хората. Аристотел го определя като един от четирите основни елемента. Още от най-далечни познати времена, някъде от преди 1 420 000 години, огънят е вдъхновявал и продължава да вдъхновява и до днес, мистични истории и разкази.

Първите химици смятали, че огънят се причинява от освобождаване на веществото „флогистан„, което отделяли всички избухливи и горящи вещества. Но по-късно презXVIII век се оказало, че горенето е възможно благодарение на един не толкова мистериозен елемент – кислородът.

Огънят е бурна химична реакция, процес на окисляване, характеризиращ се с отделянето на светлина и топлина, а изходните продукти са въглероден диоксид и други сложни съединения. Проявлението на огъня обикновено бележи мястото на взаимодействие на горивния материал и кислорода, а ярките искри и проблясъци в пламъка се дължат на други вещества нагорещени до жар, отделящи се от повърхността на горящото вещество.

Пламъкът на свещта съдържа и четирите известни форми на въглерода, което е изключително странно, тъй като всеки вид се образува под различна температура и налягане. Известно е, че в пламъка се съдържат хидро-въглеродни молекули, които се превръщат във въглероден диоксид по пътя си до върха му. Проучванията показват, че в центъра на пламъка „съжителстват“диамантени наночастици, фулерени, графитни частици иаморфен въглерод.

При достатъчно висока температура газовете в пламъка могат да се йонизират, превръщайки се в плазма. Обикновено по-голямата част от излъчването на пламъка е във видимия [светлина] и инфрачервения [топлина] спектър, но това до голяма степен зависи от температурата на пламъка и химичния състав на горивния елемент.

Цветът на пламъка зависи и от температурата на горене. Например при въглерод червеният цвят обикновено означава от 800 °C до 1000 °C, оранжев – от 1100 °C до 1200 °C и бял – от 1300 °C до 1500 °C. Пламъкът на обикновената свещ е с температура около 1000 °C.