2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Гигантските галактики растат, поглъщайки малките си съседи, изясниха астрофизици.
Своеобразно преброяване сред 22 000 далечни от Земята галактики показва, че най-големите от тях не захващат междугалактичен газ и не раждат нови звезди самостоятелно, а растат за сметка на по-малките си съседи, които те периодично изяждат.
Както пишат открилите този феномен австралийски астрономи в статия в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, този процес в далечното бъдеще ще доведе до сливането на всички съществуващи „звездни мегаполиси“ в малък брой свръхгалактики, а след това – в една мегагалактика.
„Всички галактики са започнали своя живот с малки размери и на първите етапи от своето развитие са събирали газа от околното пространство и са го превръщали в звезди.
Доста често така се случва, че ги разкъсва на части и ги поглъща друга, по-голяма галактика – обяснява Аарон Роботхам от университета на Западна Австралия в Кроули. – Млечният път не се е сливал с друга голяма галактика в продължение на много дълъг период, но ние и досега можем да забележим в него следи от всички древни галактики,които е погълнал.
Освен това след около четири милиарда години ние ще погълнем двете близки галактики джуджета – Големия и Малкия Магеланов облак. След още милиард години ще се обединимс галактиката Андромеда. Технически казано, тя ще изяде Млечния път, тъй като е по-масивна.“
Роботхам и другите съавтори на статията в последните седем години участвали в мащабния проект GAMA-II по категоризация и „преброяване“ на галактиките, разположени на голямо разстояние от Млечния път и Земята.
Сред останалото учените се опитали да изяснят как се формират големите галактики и защо голяма част от съвременните гигантски галактики се държат изключително „тихо“ – в тях почти не се образуват звезди или изобщо не се раждат нови звезди.
Спокойният характер на галактиките гиганти се явява голям проблем за съвременната астрономия. Ако звездите в тях не се образуват в продължение на няколко милиарда години, както показват наблюденията на „Хъбъл“ и радиотелескопи, то такива галактики трябва доста бързо по астрономически мерки да бледнеят и да стават незабележими със стареенето и угасването на звездите.
И все пак това не се случва, което говори за съществуването на мегаполиси, неподразбиращи раждането на нови звезди.
Всяка голяма галактика не е сама в своето ъгълче от Космоса – заобикалят я няколко десетки или дори стотици малки сателити, галактики джуджета. Например край Млечния път се наброяват 26 малки съседи, а край съседната Андромеда има 41 спътника.
Наблюденията на „Хъбъл“ и други телескопи в последните 20 години са показали, че подобни галактики джуджета често се сблъскват с „големите братя“, в резултат на което тяхната тъмна и видима материя, включително и звездите, се привличат към по-голямата галактика.
Например близкият съсед на Млечния път – галактика джудже в съзвездие Стрелец (Sgr DEG), вече два пъти се е сблъсквала с него за последните два милиарда години и е загубила повече от 75% от тъмната материя и голяма част от звездите си.
Следи от тези космически катастрофи може да се видят в две загадъчни структури в покрайнините на нашата галактика – „пръстена на Еднорог“ и четири опашки-гирлянди от звезди, които днес опасват Млечния път и физически го свързват със Sgr DEG.
Много подобни примери карат астрономите да смятат, че съвременните големи галактики, където нови звезди практически не се раждат, съществуват за сметка на подобни сблъсъци и сливания.
За проверка на тази идея били създадени няколко големи колаборации от астрономи, включително първия проект на Роботхам GAMA-I, в рамките на който учените наблюдавали стотици далечни галактики в опита да разкрият тайните на техния растеж и рождение. Както често се случва в астрономията, резултатите от наблюденията и изводите на астрономите невинаги съвпадали и често били противоположни.
Например през 2012 година американските учени от проекта GOODS, наблюдаващи 200 древни галактики с „Хъбъл“, заявили, че сблъсъците с други обекти не са играли решаваща роля в растежа на всички изучени от тях „звездни мегаполиси“. Според изчисленията им големите галактики растат така, както и малките – поглъщайки газ и превръщайки го в звезди.
След две години до противоположния извод стигнал колектив от европейски и американски астрономи, анализирали и съпоставили резултатите от три други „преброявания“ на галактики – CANDELS, COSMOS и 3D-HST.
Роотхам и неговият екип решили да изяснят тези противоречия с наблюдението не на стотици, а на десетки хиляди отделни галактики, съществуващи в близкото минало на Вселената – преди около 2-3 милиарда години.
Виж повече ТУК
Fatboy Slim: Децата винаги се бунтуват с...
Когато революцията изяжда собствените си...