2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Черните дупки са препъникамък в споровете на астрофизиците за законите на квантовата механика и релативизма.
От гледна точка на теорията на Айнщайн черната дупка се явява безкрайно плътен обект с практически абсолютна гравитация.
Поради това нищо не може да напусне хоризонта на събитията на черната дупка – условна граница, отвъд пределите на която не може да излезе дори светлината или информацията.
Квантовата механика гласи, че съществуването на такива обекти противоречи на фундаменталните закони на Вселената, а това значи, че черните дупки трябва да работят по друг начин.
Известният привърженик на квантовата механика – британският космолог Стивън Хокинг, е разработил собствен модел, обясняващ природата на черните дупки и техните взаимодействия с Вселената. На негово име е наречен феноменът лъчение на Хокинг – поток частици, който периодично напуска пределите на черната дупка.
За да възпроизведат в рамките на експеримент поява на лъчение на Хокинг, учените създали в лаборатория имитация на черна дупка. Както става ясно от статия в изданието Nature Physics, в модела протича улавяне на звукови вълни с помощта на ултрастудена течност.
Лъчението на Хокинг се опира на основния принцип на квантовата космологична теория – за кратък период от време може да протекат големи колебания на енергия. Това означава, че космическият вакуум не се явява пуст, както ни се струва, а е изпълнен с частици и техните античастици (единици материя), които бързо се появяват и също толкова бързо изчезват, като анихилират при сблъсък помежду си.
Но на хоризонта на събитията на черната дупка анихилация не протича – от двойките частица–античастица тази, която е по-близо до черната дупка, попада в нея, а тази, която е по-далече, се изхвърля обратно в Космоса.
Този сценарий помирява ОТО с квантовата механика, или поне в рамките на описанието на черните дупки. Но досега никой не е успял да открие експериментално потвърждение на правотата на Хокинг.
Джеф Щайнхауер, физик от Израелския технологичен институт в Хайфе, решил да предостави първото експериментално доказателство за лъчението на Хокинг. Неговата работа отнела пет години и засега експериментаторите са много доволни от своите резултати.
Заедно с колеги Щайнхауер провел опит, в който използвал облак от рубидиеви атоми, охладени малко над абсолютната нула. При такава температура атомите са плътно опаковани и започват да се държат като единен течен квантов обект, който се манипулира значително по-лесно от обикновените частици.
Ниската температура гарантира също, че течността, известна като кондензат на Бозе–Айнщайн, ще осигури „безшумна“ среда за протичане на звуковите вълни, възникващи в хода на квантовите флуктуации. Това означава, че възможността за фонови ефекти е сведена до минимум.
Виж повече ТУК