Експериментатори обясниха теоретически и демонстрираха практически, как древните мореплаватели са използвали определен минерал за навигация, дори в лошо време.

Идеята за «поляроидното зрение» на викингите е била предложена на учените преди повече от четиридесет години. Сега тя е получила ново подтвърждение (фото от сайта cyphertext.net).

Екип от учени-изследователи от Франция, САЩ и Канада проведоха серия от експерименти, от които следва, че легендарния слънчев камък (sunstone) на викингите, представлява всъщност, исландския spar - поляризиращ светлината кристал с двойно лъчепречупване.

Сама по себе си тази идея не е нова, но изследователите са се опитвали да поставят  тази хипотеза на най-пълна научна основа.

От древните източници е известно, че скандинавците са могли да определят позицията си в морето, дори и в тези моменти, когато небето е било забулено с облаци и е било трудно да се открие позицията на слънцето. Магнитният компас за навигация, по това време е бил неизвестен. И накрая, звездите през летните месеци,  във високите географски ширини (в близост до Полярния кръг) да се разчита, по очевидни причини, за викингите е било трудно.

В началото на 2011 г. друга група от експерти провежда обширни теоретични и емпирични изследвания, които показват, че една поредица от минерали поради техните поляризиращи свойства, могат да играе ролята на слънчевия камък, помагайки на викингите по време на пътешествията им в Америка.

За да се определят посоките на света, който да работи дори, когато слънцето, се намира на хоризонта или дори малко под него, на викингите, е бил необходим слънчевия камък с предварително депозирани марка на горната и долната повърхности на кристала, които трябвало да бъдат поставени по определен начин (илюстрации от сайтовете dmeijers.home. xs4all.nl, nasa.gov).

Наблюдавайки небето чрез този минерал, завъртайки го, моряците са проследявали колебанията в яркостта на светлината. Тези колебания се дължат на факта, че светлина, дори филтрирана от мъглите и облаците, небето продължава да съхранява конкретен модел на поляризация, която реагира на кристалния поляроид.

В работата си, учените са доказали, че принципа на ориентацията чрез поляризирана светлина като цяло работи, въпреки че нейната надеждност и точност, не е толкова голяма.

Сега, както съобщава BBC News, експериментаторите установили, че Исландския SPAR не е просто идеален за ролята на слънчев кристал, но също позволява да се движите в пространството с висока точност.

Изследователите установили, че изравнявайки интензивността на така наречените обикновени и необикновени лъчи, преминаващи през кристала, можете да видите посоката на слънцето, с грешка в рамките на няколко градуса.

Косвен признак за своята правота, авторите на изследването дават пример, ако не от историята на викингите, то все пак, от доста далечното минало. На борда на кораба Елизабет, който потънал край остров Олдърни (Alderney Elizabethan Wreck) в края на XVI век, археолозите намерили парче от Исландския spar. Може би той също е служил за целите на навигацията.

(Подробности за новата работа ще намерите в статията в Proceedings of the Royal Society A.)

Слънчевият компас, изработен от учените (фото Guy Ropars, University of Rennes).