Голямата загадка

В периода от май 2009 до май 2010 IceCube е открил 32,0 милиарда космически лъчи muons със средна енергия около 20 teraelectronvolts (TeV). Тези muons са със статистически висока степен на вероятност да се появат в Северна полукълбо в районите на излъчване на космическа радиация (така наречените "горещи точки"), както и на други места, където нама космическа радиация (така наречените "студени места").

През последните две години подобен модел се е наблюдавал в северното небе от лабораторията Милагро, в Лос Аламос и на Тибетския обект Tibet Air Shower, в Yanbatszine. "Интересното е, че моделите (тези от експериментите), в крайна сметка,  могат да се сравнят един с друг. Те са с много по-различна технология и системни ефекти ", казва физикът Пол Съмърс който изучава космическите лъчи. "Вярвам, че тези горещи точки са голяма мистерия."

Те са тайна, тъй като горещите точки трябва да са в рамките на 0,03 светлинни години от Земята. Когато са извън тези граници, магнитното поле на галактиките нарушават частиците, така че те ще замъгляват небето. Но такива източници не са известни.

Една от горещите точки, определена от лабораторията на IceCube, показва посока на свръхновата Вела, като възможен източник на космическа радиация, но на разстояние от 1000 светлинни години. Космическите лъчи, които преминават такива големи разстояния, постоянно са изложени на натиск от магнитни полета, и заради това губят посоката, докато, най-накрая достигнат Земята. С други думи, тези дълги разстояния, които изминават космическите лъчи, предполага тяхното размиване и невъзможност да се определи посоката от която идват. Но това не е същото, което учените наблюдават.

Милагро също улавя "горещи точки", които сякаш идват от изключително отдалечени източници. Както обясняват, Феликс Aгоранян от Дъблинския Институт за висши изследвания в Ирландия, заедно с колегите си, те предполагат, че може да бъде "тръба" от магнитни силови полета, които преминават между източника и нашата Слънчева система, в която космическа радиация протича към нас. Въпреки това, той признава, че теорията е чисто спекулативна.

Сред другите предположения съществуват, като например т. нар. "Магнитни превключвания", в съответствие с което, слънчевите магнитно-силови полета се припокриват и преплитат, конвертирайки магнитната енергия в кинетична, която може да се ускори от местните космическите лъчи с енергия от порядъка на TeV, и ги изпраща на Земята, създавайки наблюдаваните горещи точки. "Това означава, че Tevatron е в нашата Слънчева система", казва Aгоронян, позовавайки се на ускорителя на частици в лабораторията Fermilab в Батавия. "Това със сигурност е безумно, но по-малко, отколкото други обяснения."