Идеята, известна като проекта Адамс посещава за първи път главата на зъболекаря в Карлсбад(Карлови Вари), по време на вечерна разходка, след като  видял рояк от хиляди мексикански прилепи кръжащи над града. После чух трагичната новина за Пърл Харбър. Може би лекарят е бил вадишан с райски газ по време на стоматологичната си практика, но той решил, че прилепите могат да бъдат идеалният начин да се удари по Япония. Той отива във Вашингтон с амбициозното предложение, и Рузвелт не само одобрил идеята, но разпоредил на различни части на въоръжените сили да вземат активно участие в нейното развитие (флотът дори предлагал да пуснат прилепите с подводници).

Същността на идеята се базира на четири стълба. За да ги опиша, аз ще се опитам да бъда сериозен. Първо: наличието на голям брой прилепи, живеещи в пещерите. Второ: прилепи могат да пренасят тежки товари. След като те летят от едно място на друго, превозващи децата си накуп, а не едно по едно. Трето: те спят зимен сън, и не се нуждаят от храна или обслужване по време на този период. Четвърто: те летят, както и добре се ориентират в мрака и на зазоряване лесно намират уединено място.

Идеята е да се изработят големи вентилирани бомби със стотици отделения, съдържащи спящи прилепи (няма обяснение как те са щели да накарат мишките да заспят, а после да се събудят, не се споменава), с прикрепени към тях мини-бомби. Всяко помещение е трябвало да съдържа 40 прилепи, всеки от който да е "натоварен" със 17 или 28 грама напалм. Според  проекта - чудо, след освобождаването им във въздуха над нощното небе на Япония, прилепите трябва да се събудят и да летят наоколо в тавани и подове на сгради в града, където таймера  взривни вещества ще се включи, и ще започнат палежите на сградите.