Записал К. В. Друмев 

 Когато завали град или когато наближи да завали, а това уж се познавало, то бабичките турят на къщния праг ралник, запалват восъчна свещ и викат:”Цермане. Цермане, пренеси га, Цермане, у пусте горе, куде петлове не пейю, куде свине не сквичу” и пр. Бабите са уверени, че с тази молба техният дядо Господ Джерман ще се умилостиви и ще пренесе градушката, за да не вали и да не прави повреди по сеидбите.

 Освен туй, с името на Джермана са се кръщавали и деца.

ИЗТОЧНИК:

Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина книга 13

1896 година

НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ

БАЯНИЯ, ВРАЧУВАНИЯ И ЛЕКУВАНИЯ

ОТ ДРАГОМАН (ЦАРИБРОДСКО)

ЗАПИСАЛ Г. БАЙРАКТАРОВ

1. За уроци (почудище)

„Оздол иде църн чуден човек, та носи чудна църна секира, донесе я на църна чудна ковачница, та наточи църна чудна секира, та направи църни чудна кола, на църни чудни волове, отиде у църна чудна гора, набра църно чудно пракье и набра църни чудни колци, та загради църн чуден ягал, та накара църно чудно стадо и надои църни чудни ведра мляко, потсири църни чуден чебур сиренье, па направи църни чуден оструг и закачи църно чудно сиренье, подухна църн чуден ветър, та разнесе църно чудно сиренье. Да се разнесат уроците като прах по пат, да се разнесат уроците като пенья по вода”.

2. За уроци (уручасъл некой)

„Оздол иде белолика мома, бело млеко носеше, по каменье капеше, каменье се пърскаа, да испърснат тия очи, които съ уручасали (името му). Ако баде мома, што йе уручасала, косата да и опадне; ако йе жена, боската да йа заболи; ако йе машко, мадо да му се пъкне; ако баба, да ѝ опадне к...”.

3. За урок

„Седи на пакьо урочица, под пакьо, едно око водено, едно огнено: пукнало се воденото, та изгасило огненото; пукнали се тийа очи уроци, които уручасаха болнийо (името му). Ако баде жена, коса ѝ олетела; ако баде пак от мома очи ѝ съ пукнали и коса ѝ олетела. Кой уручаса болнийо, ако баде маж, мадо му се пукнало”.

 „Птица, лети по небо, млеко капе по каменье, пукнали съ тийа очи уруци кой уручаса болнийо”.

4. За клинье

„Падна от Бога триждевет клинци, та удриа (името му) по главата; низ тлавици у рачици, низ рачици у сърченце, низ сърченце у паченце, низ паченце у водици и водата го занесе”.

5. Баяне за изтровванье нощя

„Излели съ седемдесет и седем и половин вери ношници и лошотии: страшни, мърсни, галатни. Излели съ низ гора, низ брежишта, низ скали, низ сложишта, низ долишта, низ рудини, низ планини. През поле пойдоха, гора потрошиха; през вода минаха, вода пресушиха. Што ги видело и што ги чуло, се бегало. А това што излело у стред ношти та оградисало, оно немогло да утече. Они го на место стигнали, на зглаве го стигнаха, кости му потрошиха, черева му покинаха, месо му изгрузаха, кърв му испиха. Оно каде иде, каде се дене, от болки и от лошотии? Оно отиде на кърстопат, пушти глас до небо, сълзи пушти до земи; никой го не виде и никой го не чу. Дочула го йе Божия майкьа Богородица,па го йе попитала: „зашто викаш, зашто окаш?” Поплакало се: „какво да не викам, какво да не окам? като излезуха седемдесе и седем и половин вери; мърсни, галатни, през поле пойдоха, поле повлекуха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода минаха, вода пресушиха, што ги видело и што ги чуло, се бегало, а болнийо не могал да утече, а они го стегнали и поболили. А него наредила Божьа майкьа: „не викай, не окай, па иди при басмарицата да ти пребае и да те прекади: с йаневска китка, да го вардат, доде преспи”. – „Нийа бехме пошли у пуста гора, дека овце не блейат, дека кози не мрештат, дека йагненца не блейат, дека моми ороне играйат. Тамо има добър йунак с вран кон, с синьо седло, с срамница капа, с зелен венец: тамо йе Божьа майкьа; свадба заправила, запратила йе добър йунак да калесва болките да идат у пуста гора, тамо има йалова крава, мърша месо да йадат, кожа постилкьа да им постеле, сладко да се наспат, благо да се найадат. „Св. Кузмане, Дамьане, нийа баеме, вийа лек да давате!”

 Св. Богородица е думала на юнака да калеса болките да идат в гората да  седят.

ИЗТОЧНИК:

Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина книга 16 и 17

ИЗДАВА МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ – 1900 ГОДИНА