Бях Италия и по-точно в Милано, Торино и Генуа точно 5 дни. Но понякога и за малко дни се разбират много неща! И не казвайте “Не е вярно!” - Преживях го омерзен и отвратен!

Италия е държава със славно минало и творчески върхове - музейните експозиции го доказват. Италианците в миналото са били горд народ, готови да умират за града си и вярата си. Днес - беззащитна еврогейщина и упадък. И  жалко настояще... Не вярвате? Вижте примерите!

1. Емигрантите: Превзели са вече кажи-речи цялото обществено пространство. При огледите на различните музейни експозиции видяхме достатъчно класове ученици за колективни посещения. Вече половината следващо поколение е от “боята”. Емигрантите от Азия, Африка и ислямисткия Изток не просто вършат цялата “черна” работа. Напористо изместват коренните жители от всички сфери на бизнеса. В Генуа при ресторант за “традиционни” рибни деликатеси те посрещат две азиатки и двама негри. Готвачът също е от “нашите”. Традционно?! Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.

Пак там! Морският бриз те кара да се прикъташ в остъклен навес на гаровия перон с трима “наши братя”. Едната щерка изскача погнусена, но аз като “антирасист” проверявам. И усещам - непоносима!  - смрад или воня - изберете си съществителното....

       2.Уредбата на градовете - Илюзията за западноевропейския “ред” -  

Освен града на ислямисткия Едем, Милано е пълен транспортен хаос! Безброй линии на метрото, разделени на зони в различни цветове, но все така неудобни и оплетени за придвижване. Някаква вътрешна влакова линия към периферията на града или Нищото. Безкрайно слизане и изкачване по подлези, надлези и коловози. Как дъщерята се е оправила в транспортния кошмар - тя си знае. Но без нея щяхме да обикаляме без край и без резултат 100%. Тротари по метър ширина в центъра на града, оцеляване в непрекъснатото автомобилно движение - това е западния рай. Всъщност по улиците на Милано и Торино светкавично можеш да се “възнесеш” към небето при най-дребното разсейване.

Ако все пак подземния транспорт не ти харесва има ретро-трамваи тип 60-те години на миналия век. На тях не ти остава нищо друга освен да се хилиш глупашки и да си мечтаеш за “кратък” преход от размера “Княжево” - Съдебна палата. Едно спокойно, безкрайно и безбрежно плаване....

3.Бюрокрацята на виртуалния фашизъм

В Италия Мусолини е жив! Навсякъде и за всичко изискват документ или компютърно приложение. Как не са въвели програма или заверка за ползване на личната тоалетна, още се чудя. Иначе в метрото се “чекираш” на влизане и на излизане. Да не би да спиш там?  След половин час опити покрай поредния автомат и поредица компютърни грешки, пробване на всякакви разплащателни карти и трикове успяваш да се сдобиеш с необходимия документ. И с тъжната констатация, че “Прекрасният нов свят” на машините, заместили хората просто не се е състоял.

Египетският музей в Торино - резервациите не са достатъчни, пращат те да вземеш билети. На касата те препращат при гардероба. А оттам към гише с ключ за чанти и дрехи. Безкрайните безмислици на безмислените документи и “мерки за сигурност”.

 

 Мога да продължа още доста. Добре облечените тълпи минувачи в Дантевата местна преизподня непрекъснато ти напомнят прочутия 66-ти сонет на Шекспир: “Нищожества придаващи си вид”.  Много важно, че имаш по-висок паричен стандарт, когато губиш облика на Родината си и духа на нацията. Но спирам дотук. Какво крепи още, фискално и фактически, фалиралата държава?  Емигрантите - да работят и Туристите - да си оставят парите в историческите обекти. Публично показах на Италия и Западна Европа какво мисля за прословутата им фашизирана, фалшива, тоталитарна “демокрация” - трипръстова конфигурация.

Но тук ще завърша с метафора: Всичките сте виждали катедралата в Милано - прословутото Дуомо. То е символ на цялата западна обществена организация: отвън величествено, импозантно, изящно като архитектура, многоцветно откъм стъклописа на огромни стъклени витражи. А отвътре - Празнота! Да, стените са празни, бели и пожълтяли, без стенописи! Това е Италия и целият ЕС - пищна фасада и празно съдържание, славно минало и агонизиращо настояще.

 

` Някак трябва да се разграничим и да се опазим от този елементарен, извратен, потребителски, порочен Содом! Иначе няма оцеляване...

 

 

За мигрантите вероятно си прав.Но за останалото веднага възниква въпросът: Какво търсиш там?

Едната ми дъщеря (докторант в ПУ) във връзка с научната си разработка за италиански автор е за 4 месеца в Милано. Трябваше да я видим и подкрепим (не и е лесно!). Да видим и Италия покрай нея. Но малката екскурзия се превърна в огромно разочарование.

цитат"Италия е държава със славно минало и творчески върхове"

Говориш за Римската империя и последващият последен повей на Ренесанса, предполагам?

П.П. Италианската музика и италианските филми от времето на соца в България са супер. Много добри шосейни колела правят, също така (ама вече май и тях ги правят в Китай). Ферари и ламборджини.

П.П.П. Панелките, също така, ако не се лъжа, дето са строени през соца и бяха доста модерни и желани навремето, до колкото зная са също по италианска технология.

цитат:"1. Емигрантите: Превзели са вече кажи-речи цялото обществено пространство. "

Личните ми впечатления от италианците са от хотелите в Слънчака. Бях спасител на един четиризвезден. Половината от туристите бяха италианци. Такава паплач, даже се разправях няколко пъти с тях, за дето почват да играят футбол на басейна. Държат се като маймуни, останах с впечатлението че са цигани. Не всички. Имаше някои доста приятни. Бяха малцинство.

Разказите на хора които познавам за италианците, от преди повече от двайсет години - не знаят таблицата за умножение, кога трябва да умножат две числа, много бързо броят на пръсти.

Италианаският неореализъм (особено в киното) на Пазолини, Фелини, Виторио де Сика си е класика. Но и това е било преди повече от половин век. Виж, панелките не одобрявам!

Панелките и аз не ги одобрявам. Но трябва да си спомняме хубаво миналото, когато панелките доста хора ги одобряваха. То трябва да се вникне, че когато в началото на соца през 44та, повечето къщи в България са били кирпич, със средно по две стаи и шест човека в къща, когато в 20% от тях не е имало кладенец, водопровод и канализация (а така също и нужник), новопостроените в голямо количество панелки са изглеждали нереално красиви. Прочее, тези панелки имат и качества - устойчиви са на земетресение.