Откъс от пророческия роман на Джек Лондон "Мартин Идън" написан през 1909.


"Срещу него, от другата страна на масата, вдясно от господин Морз, бе седнал съдията Блаунт от Върховния съд на щата. Мартин често бе се срещал с него, но съдията не му харесваше. Той разискваше с бащата на Рут по политиката на работническите сдружения, местните новини и въпросите на социализма, а господин Морз му разказваше недоволно за увлеченията на Мартин. Най-сетне съдията Блаунт погледна към него с бащинска благосклонност. Мартин се засмя в себе си.

  — Ще надживеете това, млади момко, — каза съдията утешително. — Времето лекува най-добре подобни младежки увлечения.   След това се обърна към господин Морз с думите:
    — Мисля, че в подобни случаи разискванията са излишни. Те карат болния да проявява твърдоглавие.
    — Наистина — потвърди тържествено господин Морз. — Все пак не е зле пациентът да бъде предупреден за своето заболяване.
    Мартин се засмя весело, но с усилие. Дългият ден беше изпълнен с прекомерно напрежение и той — не можеше да се освободи от надвилата го отпадналост.
    — Без съмнение и двамата сте превъзходни лекари — каза той, — но ако макар и малко ви интересува мнението на пациента, позволете му да ви каже, че сте лоши диагностици. Всъщност вие и двамата страдате от болестта, която мислите, че сте открили у мен. Самият аз съм напълно защитен от нея. Философията на социализма, която тече полусурова в жилите ви, не ме е докоснала.

  — Достатъчно хитро — отбеляза бавно съдията. — Великолепен похват в спора, когато слагаш противника си на своето място.

  — Аз повторих собствените ви думи — блеснаха очите на Мартин, но той запази спокойствие. — Виждате ли, господин съдия, имах възможност да чуя ваша предизборна реч. С помощта на някакъв неразбираем процес вие успявате да убедите себе си, че вярвате в системата, според която победата принадлежи на по-силния, но в същото време поддържате изцяло всички мерки, целящи да отнемат неговите сили.

  — Млади човече…
    — Не забравяйте, че съм слушал предизборната ви реч — предупреди го Мартин. — Не само аз чух вашето мнение за търговията между щатите, за мерките спрямо железопътния тръст и „Стандарт ойл“, за запазването на горите и за още хиляди ограничения, които всъщност са истинска социалистическа платформа.

  — Може би искате да ме убедите, че не е възможно да бъде оказано въздействие върху тези и други възмутителни прояви на някои управници?
    — Не става дума за това. Просто желая да ви докажа, че сте слаб диагностик. Искам да ви убедя, че не страдам от заразата на социализма. И най-сетне да ви посоча, че именно вие сте поразени от нейните обезсилващи опустошения. Що се отнася до мен, аз съм заклет враг на социализма точно толкова, колкото съм неумолим противник на вашата нечистокръвна демокрация, защото всъщност тя е само псевдосоциализъм, пременен с няколко понятия, които на всичко отгоре са подбрани неправилно от речника.



Аз съм реакционер, толкова убеден реакционер, че не можете да схванете моите разбирания, докато вие живеете покрити от завесата на някакви обществени институции, чиято измамност не успявате да доловите поради недостатъчната проницателност на погледа ви.



Вие се преструвате, че вярвате в победата на силните и тяхното господство. А аз наистина вярвам. Ето къде е разликата. Само преди няколко месеца, когато бях по-млад, аз ви вярвах. Вашите идеи и идеите на съмишлениците ви ме вълнуваха.



Но лихварите и търговците в най-добрия случай са малодушни управници, които по цял ден се ровят в коритото на печалбарството. И представете си, аз се върнах към аристократизма. Аз съм единственият индивидуалист между вас.



Не чакам нищо от държавата. Аз вярвам само в силния човек в човека, които е яхнал събитията и може да спаси държавата от собствената й гнилост и пустота. Ницше има право няма смисъл да губя време и да ви обяснявам кой е Ницше, но той е прав. Светът принадлежи на силните, на онези, които мощта не е лишила от благородство и които не се тъпчат около коритото на търговията и борсовите игри.



Светът принадлежи на истински благородните мъже на едрите русокоси зверове, които не познават помирението и винаги могат да кажат „да“. И те ще ви унищожат, вас, социалистите, които се страхувате от социализма и се представяте за индивидуалисти. Вашият робски морал на слабост и покорство не ще ви спаси. Зная, че все едно ви говоря на китайски и няма да ви отегчавам повече. Но запомнете само това, че в Оукланд има пет-шест индивидуалисти и Мартин Идън е един от тях.

……........................................................................................................



Тридесет и осма глава — Елате, ще отидем на събрание на социалистите каза Брисъндън, който едва се държеше на краката си от слабост. Не бе минал и час от повторния кръвоизлив през последните три дни. Държеше с трепереща ръка неизменната чаша с уиски и я пресуши на един дъх.
    — Какво ще правя при социалистите? — попита Мартин. — На външни лица се разрешава да говорят по пет минути. Ще станете и ще им кажете защо сте против социализма. Нека разберат какво мислите за тях и за морала на тълпата. Подхвърлете им Ницше и току-виж сте отмъкнали пердаха. Нека стане шумотевица, защото те имат нужда от нея. И вие обичате разискванията не по-малко от тях. Искам да ви видя социалист, преди да си замина. Социализмът ще осмисли вашия живот и само той може да ви спаси от разочарованието, което ви очаква.
    — В никакъв случай не мога да проумея как именно вие сте стигнали до социализма? — разсъждаваше Мартин на глас. — Вие сте изпълнен с презрение към тълпата и и съм убеден, че цялата тази сган не е в състояние да предложи нищо на чувството за красота в душата ви. Изглежда социализмът не може да ви спаси — завърши той, като сочеше с укор чашата, която приятелят му напълни отново.   — Аз съм много болен — бе отговорът. — При вас е съвсем друго. Вие сте здрав, имате много дни пред себе си и трябва да ги изживеете по някакъв начин. Учудвате се защо съм социалист. Ще ви кажа.


Защото социализмът е неизбежен, защото сегашната прогнила и изпълнена с безсмислие обществена система не може да съществува повече: защото е отминало времето на вашия силен човек, яхнал коня. Робите няма да бъдат с него. Те нямат брой и волю-неволю ще смъкнат самолюбивия ездач още преди да се е покачил на седлото. Не ще успеете да се отървете от тях и ще трябва да преглътнете морала на робите.


Съгласен съм, че вкусът не е приятен. Но този залък се подготвя отдавна и ще трябва да се примирите с него. Нашите ницшеански идеи са допотопни. Миналото не се връща и онзи, който твърди, че историята се повтаря, е лъжец. Не обичам тълпата, вярно е, но какво мога да направя? Няма го силният човек и всичко друго е за предпочитане пред малодушните свине, които сега управляват.


Хайде да тръгваме. Вече се наблъсках до козирката и ако остана още, съвсем ще се напия. А знаете какво казват лекарите, дявол да ги вземе! Все ще успея да ги изиграя.

  Беше неделя вечер и малката зала се оказа претъпкана със социалисти от Оукланд, предимно хора от работническата, среда. Събранието ръководеше един умен евреин, който спечели възхищението на Мартин и в същото време разпали неговата враждебност.


Приведените тесни рамене на този човек и свитите му гърди издаваха типичния представител на мизерните работнически поселища и Мартин долови ясно отпечатъка на многовековната борба на слабите и окаяни роби срещу шепата господари, които винаги бяха управлявали тези хора и щяха да ги газят до края на света.


Това напомнящо на снопче изсъхнала трева същество Мартин прие като истински символ. Зад неговата фигура се тълпеше масата от слабовати нещастници, които законът на биологията бе осъдил да тлеят в занемарените покрайнини на живота. Те бяха неспособни да се приспособят към него.



Природата ги отхвърляше заради силния човек, независимо от тяхната хитроумна философия и мравешка наклонност към сътрудничество. Ръката й хвърляше богатите семена на живота, но тя избираше само най-доброто между тях. По същия начин и човек подражава на природата, като отглежда породисти коне и отделя краставици за семе.



Ако вселената имаше създател, той би могъл без съмнение да открие по-съвършен метод, но съществата, населяващи този свят, трябваше да се примирят със съществуващия закон. Разбира се, тези същества имаха право да се гърчат в своя протест така, както с все сила недоволствуваше ораторът на трибуната, подкрепян от задъханата тълпа в тяхното общо усилие да открият онзи път, който ще им помогне да смекчат ударите на живота и да надхитрят природата.



C тези мисли започна да говори Мартин, след като Брисъндън го склони да им даде да разберат. Качи се на трибуната и съгласно обичая се обърна най-напред към председателя на събранието.



Заговори тихо, като се спираше, за да подреди разхвърляните идеи, извикани от думите на евреина. На подобни събрания всеки оратор имаше право да говори пет минути и Мартин току-що бе развихрил своята атака срещу учението на социалистите, когато времето му изтече.



Но присъствуващите го приеха с такъв интерес, че единодушно поискаха от председателя да продължи времето за неговото изказване с одобрителни възгласи. Разбраха, че имат пред себе си достоен противник и слушаха всяка негова дума с неотслабващо внимание. Той говореше разпалено и убедително, без да смекчава присъдата си над робите, над техния морал и средства за борба и открито загатваше, че я насочва към своите слушатели. Цитираше Спенсър и Малтус и изложи биологичния закон за развитието. Завърши накратко с думите:
    — Не може да устои държава, изградена от роби. Старият закон за развитието е още в сила. Силният и неговото потомство оцеляват в борбата за съществуване, докато слабият и наследниците му претърпяват поражение и загиват. Тъй като целта на борбата е ясна, силата на тези, които оцеляват, нараства с всяко ново поколение. Такъв е законът на развитието.



Но вие, роби — признавам, че не е леко да си роб, — вие мечтаете за общество, в което този закон не съществува, където не загива нито едно слабо и неспособно създание, където всеки некадърник ще може да задоволява глада си по няколко пъти на ден и ще има възможност да създава потомство при равни условия със Силния. А какъв ще бъде резултатът?



Силите и жизнеспособността на всяко следващо поколение ще престанат да растат. Напротив, ще намаляват. Такова е отмъщението за вашата робска философия. Робското общество, изградено от вас, за себеподобните ви, ще отслабва и неминуемо ще се разпадне така, както ще изчезват силите на всяко отделно същество, за да загине накрая и самият живот.



Не забравяйте, че аз излагам същността на биологията, а не проповядвам сълзливи правила за поведение. Нито едно общество от роби не може да…


— А какво ще кажете за Съединените щати? — извика някой от присъствуващите.   — Какво ли? — отвърна с въпрос Мартин. — Тринайсетте колонии пометоха своите управници и създадоха така наречената Република. Робите станаха господари на себе си. Нямаше го вече владетелят и неговият меч. Но робът не може без господар, независимо какъв е той, и се появиха новите владетели.



Не, това не бяха силни, мъжествени и благородни хора, а ловки и лукави търговци и лихвари. Те ви заробиха отново, но не открито и доблестно със силата на своето оръжие, а сториха това потайно с ловки ходове, ласкателства, измами и лъжи. Те подкупиха вашите недостойни съдии, поквариха хората, които творят закона, и осъдиха на още по-жестоко робство децата ви.



Днес два милиона ваши синове и дъщери се блъскат във властта на търговците. В Съединените щати сега живеят десет милиона роби като вас, които нямат подслон и се хранят оскъдно.



Но нека се върнем към главното. Посочих ви, че общество, състоящо се от роби, не може да оцелее, тъй като в него престава да действува законът за развитието. Такава е неговата същност и то започва да се изражда още от момента на своето създаване."
 

Аз обичам децата, но мъдростта не е у тях.
За съжалениение, и старостта не е абонирана за мъдрост. Тя е рядък дар.
14 годишен на път за училище решавах в главата си световните проблеми такива каквито съм ги схванал от радиото. И се мислех за гениален. Горе-долу така и като студент. Сега на това равнище са в партия ПП...

На Джек Лондон съм прочел половината произведения. Със сигурност е пропуск за дето не съм прочел и останалите. Некой път трябва да наваксам, въпреки че сега съм малко по-възрастен от времето когато четех Джек Лондон (ако не се лъжа хи хи хи хи, както казва моят приятел Сам Хокинс)
Мартин Идън обаче, кога взех да го чета навремето не ми хареса още в началото и го зарязах. До колкото си спомням, се издразних на разсъжденията, че в основата на мотива му за самоубийство е това, че забогатял кога вече бил възрастен, а като млад живял в мизерия - до колкото си спомням, отдавна беше.

Но вероятно е трябвало да прочета съвестно книгата до края. Сега, виждам, че има ценни размисли в тая книга по политическите, социални и биологически въпроси. Джек Лондон със сигурност е човек, който мисли с главата си, това е самобитна истинска мисъл, която провокира хората, вкл. младежите да мислят. Т.е. той е и интересен.

Може би не е прав, може би не е разбрал много неща. Но нека тия които го четат, вкл. децата и младежите; както и възрастните - нека те да разберат, къде точно и защо Джек Лондон е сгрешил, благодарение на това, че Джек Лондон ги е подтикнал да мислят. Дори с наивните си на пръв поглед мисли, които обаче не са наивни, а са мисли, продукт на истинско собствено мислене.

Т.е. ти си дечко, а не Джек Лондон. Какво е правил Джек Лондон, кога е бил на 14 години? И дори по-малък - на десетина? Знаеш ли? Чел ли си му биографията? Примерно МОРЯКЪТ НА КОН от Ървинг Стоун? (прочее, по една случайност, Ървинг Стоун е написал и биографията на Чарлз Дарвин)

Та по това време, Джек Лондон не е решавал световните проблеми. Той е работил. Майка му го е карала да става в пет сутринта и да ходи на работа. И цял живот е работил. Не случайно той е морякът на кон. А така също и боксьорът, златотърсачът тежките условия на Аляска. Нарицателното "джеклондонов герой", е напълно автентично, защото той описва собствения си живот.

После, по някое време замалко да спечели изборите за президент на САЩ. От социалистическата партия.

После като умрял, в един ден с австоунгарският император, смъртта му във вестниците засенчила тая на австроунгарския император.

После даже Ленин номинирал разказа му ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ за ценен.

Как тоя дечко е успял да участва в избоирте за президент на САЩ, да спечели по-голяма популярност от австроунгарския император, и да спечели признанието на Ленин?

Четиво за ЮНОШИ. Трудна биография на упорит боец. Интересно, но НЕДОСТАТЪЧНО, крайно несостатъчно за оформяне на мирогледа. А "Мартин Идън" е гола идеология. То не е роман, а трактат в диалози. Наивен трактат.
Да, тоя бастард е симпатичен боец, енергичен, силен, упорит. Но МИСЛИТЕЛ не е, какъвто се опитва да бъде в зряла възраст.

Глей сега, използването на много епитети не е анализ. Мартин Идън ти казах вече, че не дочетох, защото не ми хареса още в началото. Ако искаш и ако можеш, коментирай качествено, предложения тука пасаж. В него има какво да с коментира. Има много правилни разсъждения/твърдения - истини, които и днешните идеолози и вчерашните пропускат да казват. То е логически правилно и неопровержимо.
Ако искаш коментирай това. А да ми редиш епитети за Джек Лондон и Матин Идън в обобщение - нема сми.