Герман Садулаев

На първо място, трябва да се каже, че няма равноправни съюзи. По-скоро, ако има са краткотрайни. В равни отношения сътрудничеството съществува заедно с конкуренцията, конкуренцията постепенно измества сътрудничеството, а вчерашните съюзници стават съперници. Най-силният съюз е този, в който за всички е ясно кой е начело. На феодален и дипломатически език "съюзът" се отнася до връзката между сюзерен и васал. Дон Корлеоне, кръстникът на сицилианската мафия в известния роман (и филм), когато говореше за „приятелство“, имаше предвид покровителство. Това е добре.

Поради разликата в мащаба на икономиката и политическото влияние, „вечното приятелство“ и съюзът между Руската федерация и Китайската народна република може да бъде само васален, където Русия е васал, а Китай е сюзерен, покровител , "кръстник". Изглежда, че точно затова не се състоя по-рано държавното и изключително демонстративно посещение на китайския президент Си Дзинпин в Москва.

Руската управляваща класа до последно се надяваше да запази своята „независимост“, да се промъкне между струйките и след като напусна Белия дом, да не се кълне във вярност на никого, а да се опита да играе „своя собствена игра“. През есента на 2022 г. стана ясно, че това не работи. Тогава, очевидно, бяха дадени знаци за готовност да се застане под китайската ръка и подготовката за посещението започна при условие, че президентът Си запази властта си в Китай.

Днес сме свидетели на основното събитие в историята на Русия през първата четвърт на 21 век. Русия полага васална клетва на Китай, а Китай приема Русия като васал.

Това съдбоносно решение може да се сравни само с избора на княз Александър Невски , който предпочете съюза с Ордата (васалството) пред „европейската интеграция“. През 1240 г. Александър печели битката при Нева, а на 5 април 1942 г. той смазва „кучетата-рицари“ на леда на езерото Пейпус. През 1245 г. Невски побеждава литовците и убива осем литовски князе. И през 1247 г., след смъртта на баща си (отровен в Каракорум), той отива в Ордата, при Бату , а след това в Монголия, а през 1252 г. получава „ханския етикет“ за велико княжение във всички руски земи.

Днес разбираме, че не е бил лесен, двусмислен, но правилен избор. Русия не можа да запази суверенитета си. Но завладяването от католическия Запад означава неизбежно унищожаване на руския културен код, смърт и разпадане на Русия. А съюзът с Ордата, макар и труден и свързан с политическа и военна зависимост, с икономическата тежест на плащането на данък, направи възможно запазването на православната вяра, руската култура, език и всички основи на народния живот.

Ордата наистина защити и обедини Русия, а по-късно Русия, която израсна под крилото и "покрива" на Ордата, стана наследник на териториите на Ордата и взе народите на Ордата под своя защита. Нищо от това нямаше да се случи, ако княз Александър Невски беше отишъл не при хана, а при римския папа и се беше подчинил на католическия престол. Нямаше да има нито Руска империя, нито СССР, нито Руска федерация. Рус би изпаднала в незначителност, като Литва. И всички руснаци сега биха били не сто и четиридесет (или двеста) милиона, а като литовците - четири, сгушени в два - три тесни района на Източноевропейската равнина.

Сега, същото нещо се случва днес. Нямаме сили да се изправим сами срещу колективния Запад, който направи Украйна свой боец (нашата земя с вчерашния ни народ). Ние не успяхме да създадем силен военно-политически международен съюз със себе си начело (въпреки че СССР можеше). Следователно ни оставаха само две възможности: да се подчиним на Америка или да сключим съюз с Китай.

Но подчинението на Запада означава премахване и унищожаване на всичко руско, разделяне и унищожаване на Русия, физическо намаляване на руското население до „безопасен“ литовски размер. И Китай, подобно на Ордата навремето, няма да влезе в нашия вътрешен живот. Китай няма да ни учи на „демокрация“ или, обратно, на комунизъм, няма да унищожи семействата ни и да въведе ЛГБТ „ценности“, няма планове да замени руския културен код с неговия комунистически даоизъм.

Не е в неговите правила. Васалната клетва към Китай се състои в обикновен военно-политически съюз и икономическо сътрудничество с приоритет на ползите и интересите на Китай. Не е безплатно. Но по-добре от робството в обладания от бесове Запад.

Внимателно прочетох статията на президента Си в „Российская газета“, опитвайки се да видя и разпозная елементите на васалитет в отношенията между Русия и Китай, макар и изразени по най-хитрия начин. И, разбира се, ги намерих. „Страните предприемат ефективни стъпки за прилагане на истинска многополярност, развитие на общочовешки ценности и защитават формирането на нов тип международни отношения и съобщество на обща съдба за човечеството . (Подчертано от мен – Г.С.).

Съобществото на общата съдба на човечеството е специфичен китайски проект за глобализация. Глобализация по китайски. Сега сме част от този незападен, неолиберален проект за глобализация.

„Необходимо е да се насърчи паралелното разширяване на обема и качеството на инвестициите и търговско-икономическото сътрудничество, да се засили политическата координация, да се създадат по-благоприятни условия за висококачествено развитие на инвестиционното сътрудничество, да се увеличи мащабът на двустранната търговия, да се разшири общността на интереси и търсене на нови точки на растеж, формиране на структура за развитие, която е допълваща и съвместима на традиционната търговия и новите форми на сътрудничество, за да продължим съвместната работа по сдвояването на инициативите „Един пояс и един път“ (подчертано от мен – Г.С.) и ЕАЕС за институционална подкрепа на двустранното сътрудничество и регионалната интеграция.

Инициативата „Един пояс, един път“ е специфичен китайски проект за междурегионална интеграция. Сега ние сме част от този китайски интеграционен проект и нашият проект - ЕАЕС - трябва да заеме подчинена позиция, да стане инструмент на китайската версия на интеграцията или в крайна сметка да остане в историята.

Стана ясно как плащаме за съюз с Китай. Отказваме приоритета на собствените си интеграционни проекти. Трябва да се признае, че те не успяха да „дръпнат“. ОДКС е под голямо съмнение. ЕАЕС си остава чисто икономическа общност, където нашите партньори прагматично се възползват от общото митническо пространство и т.н., като същевременно провеждат не само некоординирана, но понякога дори враждебна политика.

Как можем сега, например, да сме в един съюз с Казахстан? Отговор: само в съюза, където основният партньор е Китай. Астана не ни брои за нищо. Но на Пекин няма да посмее да не се подчини. Така е и с всички други държави - наследници на териториите на Ордата. Историята се повтаря.

Между другото, Турция ще трябва да съкрати османските си амбиции. Китай няма да позволи да се сбъднат не само глобалното господство на САЩ, но и пантюркските фантазии на Анкара.

От нашите интеграционни проекти успешна и жива се оказа само Съюзната държава на Русия и Беларус, която, надявам се, ще включва останалата част от Украйна, Приднестровието, Абхазия и други независими републики. И този проект може да се развива под протектората на Китай.

Още нещо много важно, този път за нашата вътрешна политика. Руският президент Владимир Путин получи потвърждение за легитимността на своето управление от китайския президент другаря Си. С други думи, „етикет за княжение“. Президентът Си многократно е споменавал личното си приятелство с Путин, което на езика на властта означава приемане и признаване на Путин за свой васал.

Сега легитимността на Путин се основава на признаването на неговия авторитет от страна на другаря Си. Това, което е много важно и особено уместно, предизвикателно уместно, в светлината на неотдавнашното пълно делегитимиране на Путин от Запада чрез издаването на почти пиратския „черен знак“, заповедта на МНС.

Сега Путин е наш президент, не само защото „народът гласува за него“ (резултатите от изборите могат да бъдат обект на манипулиране на общественото съзнание и използване на изборни технологии), не поради консенсуса на елитите, феодално-олигархичните кланове ( ФОК), силовите групировки, които назначиха Путин за свой нает арбитър (някои вече не са доволни), и то не по решение на "регионалния комитет на Вашингтон", външна администрация, а защото Путин е признат за президент на Русия от китайския президент Си и му дава неопределен етикет. Фарсът свърши, можете да се разотидете.

И накрая, това е най-правилната международна подготовка за отблъскване на предстоящото военно настъпление на украинските сатанисти, спонсорирани от Запада. Сега имаме приятел, който няма да ни остави да паднем. Нека помощта на Китай за Русия да не е толкова явна, колкото помощта на Америка за Украйна - Китай си запазва ролята си на арбитър в битката.

Но ние сме зона на жизнените интереси на Китай. Вече не ни е позволено да бъдем мачкани и разчленени. Скоро ще научим нещо ново и интересно за нашия съюз. И ние не знаем нищо.

Китай игнорира Украйна, Си Дзинпин отказа разговор със Зеленски

Но нека разберем последствията. Всъщност всичко вече е решено. По-добре е украинците да се предадат бързо, за да спасят живота си. Все още можете да се биете години и години, да се убивате един друг, да умножавате загубите и разрушенията. Но "победа" няма да има. Русия и Китай - в единен съюз - никой не може да победи.

Превод: ЕС
http://www.budnaera.com

***МНОГО,МНОГО УНИЗИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ..И С МНОГО ВЪПРОСИ. РУСКИЯТ НАРОД ТАКА ЛИ СИ ПРЕДСТАВЯ НЕЩАТА И КАК ТАКА "НЕГОВИЯТ" "ЕЛИТ" ДОПУСНА НЕЩАТА ДО ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ? И КАК ОТ СОРОСОВИЯ ГЛОБАЛИЗЪМ СТИГАМЕ ДО КИТАЙСКИЯ ГЛОБАЛИЗЪМ,КОЙТО С НИЩО НЕ Е ПО-ДОБЪР. И КИТАЙ НЕ Е ЛИ ЗАПАДЕН ЕКСПЕРИМЕНТ, НА КОГОТО СМИ ДАВАТ ДРУГО ЛИЦЕ И НИ ВНУШАВАТ РАЗЛИКИ,ПРОТИВОРЕЧИЯ,БОРБИ,ВОЙНИ И ПР.   ВЪВ ВОЙНАТА В УКРАЙНА,АКО СИ МИСЛИТЕ,ЧЕ ЗЕЛЬО И ПУТИН СА ВРАГОВЕ...?,..ЗНАЧИ НИЩО НЕ СТЕ РАЗБРАЛИ! ЗА ТЯХ ДВАМАТА СТАВА ВЪПРОС, НЕ ЗА НАРОДИТЕ.  Н.М.