Такова гласуване е ялово! Такъв призив е манипулативен или недалновиден/некомпетентен.
Такова гласуване не влиза в броя на гласувалите и това сваля процентната бариера. ... Ако не ви харесват основните ПП, то може да гласувате протестно за ПП, която няма никакви шансове. При това бариерата ще се вдигне и купеният вот ще олекне!!!
Аналогичен е анализът за гласовете дадени за независими кандидати.
По-конкретно и по-нормативно това е отразено в долните пасажи.
Бариерата от 4% се изчислява на база получените действителни гласове, като от тях се извадят гласовете на независимите кандидати и бюлетините, на които е отбелязано "Не подкрепям никого". На последните два парламентарни вота за прескачане на тази бариера бяха необходими съответно 131 хил. и 136 хил. гласа.
Гласовете, подадени в квадратчето "Не подкрепям никого", са действителни гласове. Те влияят върху избирателната активност. ... НО, те не се вземат предвид при определяне на 4-процентната бариера, така наречения "изборен праг", както и не се включват в разпределение на действителните гласове по партии и коалиции, както и разпределението на мандатите в отделните изборни райони.
"Не подкрепям никого" има значение само за определяне на избирателната активност, от която зависи дали решенията на следващи референдуми ще бъдат с препоръчителен или със задължителен характер.
По закон, за да са длъжни българските власти да се съобразят с решението от национално допитване, в него трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото гласувалите на последните парламентарни избори, като поне половината от тях са отговорили "Да". Това означава, че след предстоящите парламентарните избори ще има нов задължителен брой за участвали в националните допитвания - колкото е броят на гласувалите на 2 април, като това число ще важи до изборите за 50-и парламент.

Уважаеми господине! Забелязвам, че имате желание да се занимавате с математика. Запознайте се и със следващата много проста математическа аксиома относно избирателната система, която се занимавате да смятате:

И така, да вземем броя на един едномандатен избирателен район при парламентарни избори в България (какъвто едномандатен район не съществува, защото изборите в България са пропорционални, при това с 4%ова бариера). Това са 25 000 човека електорат които имали били правото според закона да се кандидатират за едно депутатско място. Ще приема обаче, че не всичките тези граждани, които имали били правото да бъдат избирани са се кандидатирали за едното депутатско място, а само 1 % от тях. Това са 250 човека. Ако тези 250 човека по време на предизборната кампания говорят на електората (фактически на всеки един гражданин от електората) само по половин час, при това без да дебатират с останалите кандидати за народни представители, това прави 125 часа говорене. Ако приемем, че в денонощието е възможно всеки гражданин да слуша политическия дебат по 5 часа в денонощие, това прави 25 дни по 5 часа. Повтарям – това е без дебатите между отделните кандидати. А ако прибавим и евентуалните въпроси от гражданите към кандидатите, и става напълно ясно, че едни 250 човека, които са само 1 % от всичките граждани е невъзможно да изложат пред електората своята управленска визия.