2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 801 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2022 18:33
Законопроект, одобрен от Върховната Рада, окончателно ще довърши свободата на словото в Украйна
https://www.rt.com/russia/564217-ukraine-vs-freedom-of-speech/?fbclid=IwAR3JG-1oV6th-4DlFwSm2Qn_B89ma8cqKSV6rgZB3aBHTl7CDNDy4NR6x9w
ФАЙЛОВА СНИМКА: Активист с нарисувано лице участва в протест срещу цензурата в центъра на Киев. © ГЕНЯ САВИЛОВ / AFP
Докато продължават да се водят ожесточени битки между украинската и руската армия в Донбас, Херсонска област и Запорожие, режимът в Киев е зает с изкореняването на последните следи от свобода на словото в страната.
На 30 август парламентът на Украйна, Върховната Рада, прие на първо четене законопроект за медиите. Въпреки многобройните промени, които претърпя документът от 300 страници, откакто екипът на президента Владимир Зеленски го разработи и представи преди няколко години, същността му остава непроменена. Ако стане закон, властта на властите над почти всички търговски обекти ще бъде по същество неограничена.
Основната опасност, която представлява този законопроект, е, че дава правомощия на правителствените агенции да блокират интернет ресурси без никакви съдебни процедури и да отнемат лицензи за излъчване и печатни медии единствено въз основа на жалби. Тази огромна власт ще има Националният съвет за телевизия и радиоразпръскване.
Прочетете още От Брежнев до Хрушчов: Украйна имаше огромно влияние върху Съветския съюз, нещо, което Киев сега предпочита да омаловажава Няма място в ЕСУкраинските журналисти критикуват този законопроект откакто се появи първата версия през 2018 г., твърдейки, че той премахва както свободата на словото, така и свободата на печата. Представителят на ОССЕ за свободата на медиите Харлем Дезир нарече тази версия на закона „явно нарушение на свободата на словото“, заявявайки, че приемането му „би могло да застраши плурализма на медийния пазар, да наложи допълнителни разходи на медиите и да повлияе негативно на рефлексията на разнообразие от идеи и мнения.”
Критиките към законопроекта както от ОССЕ, така и от украински журналисти дадоха ефект. През 2020 г. той беше изпратен за преразглеждане, но промените включват само някои пояснения относно равенството между половете и отразяването на сексуалните ориентации.
В същото време той все още съдържа забрана за публикуване на всякакви съобщения, които противоречат на официалната правителствена линия по военни въпроси. Също така е забранено да се отразяват речи, произнесени от официални лица на „страната агресор“ (има предвид Русия) или представяне на бивши партийни функционери на СССР в положителна светлина. Например, включително собствения на Украйна Леонид Брежнев.
Законът също така ще държи чуждестранните медии отговорни за всяко тяхно аудиовизуално съдържание, достъпно в Украйна. Освен това социалните мрежи, включително чуждестранните, ще бъдат задължени да премахват всеки материал, който Националният съвет сметне за нежелан. Сроковете за премахване на „неправилно“ съдържание или замяната му с „правилен“ материал също са затегнати. Сред „престъпленията“, които могат да доведат до забрана на медия, е разпространението на програми, в които всеки участник е в „списъка с лица, които представляват заплаха за националното медийно пространство на Украйна“. Това се съставя от самия Национален съвет и не изисква ничие съгласие.
ФАЙЛОВА СНИМКА: Украински журналисти държат плакати с надписи (отляво надясно) „Без цензура“, „Азаров (визирайки министър-председателя Микола Азаров) е враг на пресата!“ по време на протеста им пред кабинета на министрите в Киев. © СЕРГЕЙ СУПИНСКИ / AFPВ противен случай същността и духът на законопроекта се запазват, включително жестоката цензура на „ нежелателните ” медии. Американският комитет за защита на журналистите (CPJ) не напразно призова Върховната Рада да отхвърли законопроект № 2693-D „За медиите“.
Мая Север, президент на Европейската федерация на журналистите, направо заяви , че това означава задължителна медийна регулация, „напълно контролирана от правителството, достойно за най-лошите авторитарни режими“. Тя е убедена, че "държава, която би прилагала подобни разпоредби, просто няма място в Европейския съюз".
Прочетете още Не е тайна, че Западът се опитва да свали руското правителство – Джон Болтън просто го казваше на глас От Гонгадзе до ШарийВойната на Киев срещу журналистите не започна днес. През 2000 г. се случи отвличането и смъртта на Георгий Гонгадзе, създателят на уебсайта „Украинска истина“, който остро критикува корупцията във висшите ешелони на властта в страната. Редица високопоставени служители бяха обвинени в участие в убийството на журналиста, който тогавашният президент Леонид Кучма смяташе за нежелателен, но разследването разкри участието само на четирима извършители. Един от тях беше началникът на главното управление на криминалните разследвания на украинското министерство на вътрешните работи генерал Пукач, който твърди, че е дал заповед за ликвидирането на Гонгадзе.
Въпреки това в случая има много сиви зони. Тя беше силно политизирана и използвана като един от претенциите за искане за смяна на властта по време на Оранжевата революция.
Анатолий Шарий, който от 2008 г. до 2011 г. се занимаваше с високопоставена разследваща журналистика за редица украински издания, почти сподели съдбата на Гонгадзе. През 2011 г. щатен служител на МВР се опита да сплаши журналиста, а месец по-късно бе извършен опит за убийството му. След това обаче украинската полиция каза, че самият Шарий е виновен.
В резултат на това, страхувайки се за живота си, Шарий беше принуден да напусне страната и официално се регистрира в ЕС като политически бежанец. Докладът на Human Rights Watch за 2011 г. цитира положението му като доказателство, че положението на журналистите в Украйна се влошава.
Но преследването на Шарий не свърши дотук. През 2013 г. и 2015 г. Украйна се опита да отмени статута му на политически бежанец и да го екстрадира обратно у дома чрез Интерпол и директни призиви към Холандия и Литва – този път заради публикуваните от него възгледи за войната в Донбас. Украинските власти, включително бившият президент Пьотр Порошенко, също многократно са се опитвали да закрият акаунтите на Шарий в социалните мрежи.
Анатолий Шарий © WikipediaПрави впечатление, че името на Шарий се споменава и в текущите обсъждания на скандалния медиен законопроект. Обосновавайки подкрепата си за законодателството, ръководителят на Управителния съвет на Националната асоциация на украинските медии Татяна Котюжинская спомена желанието на властите да ограничат влиянието на Шарий и други блогъри в украинската инфосфера.
Възможно е, наред с други неща, причината дейността на блогъра да се срещне с такова неодобрение да е публикуването на екранни снимки от съобщения, изпратени от консула на Украйна в Хамбург Василий Марущинец, които съдържат призиви за „ смърт на антифашистите “, коментира като „ честно е да си фашист “ и изказвания в духа на „ евреите обявиха война на Германия още през март 1934 г.“. Едва след това нацистките възгледи в украинското външно министерство станаха широко известни на обществеността.
Прочетете още Изтекли документи разкриват опитите на Украйна да дестабилизира Русия и да въвлече НАТО в пълномащабна война с Москва Заплахи, санкции, арести, нападения и убийстваВъпреки че украинските медии винаги е трябвало да се борят с опитите на властите да ограничат дейността им, именно подкрепяният от Запада Евромайдан през 2014 г. предизвика систематично преследване на свободата на печата като цяло и на отделни журналисти в частност.
По-малко от месец след преврата новото правителство се опита да закрие един от двата най-четени украински седмичника, специализирани в новинарски анализи, „2000“, който гледаше негативно на политическите сили, завзели насилствено властта. Редакциите на вестника бяха разграбени, а много леви издания бяха затворени. По-специално, това включва Боротьба, както и Рабочая газета, чийто главен редактор се озова в подземията на тайната полиция на Украйна, СБУ.
През същата година Константин Долгов, главен редактор на „Глагол“, онлайн издание със седалище в Харков, и Андрей Бородавка, журналист, са арестувани и преследвани от новите власти. Олга Киевская, главен редактор на уебсайта „Anti-Orange“, беше принудена да емигрира поради заплахи да изгори лицето си със сярна киселина. Междувременно журналистите от Боротба Андрей Манчук и Евгений Голишкин бяха нападнати от активисти на Майдана, а друг журналист, Сергей Рулев, беше заловен и измъчван в Киев през март.
Киевският репортер Александър Чаленко, известният анализатор Ростислав Ищенко и православните журналисти Дмитрий Жуков и Игор Друз бяха принудени да напуснат Украйна веднага след Евромайдана поради заплахи за живота им. Константин Кеворкян, директор на харковската телевизия First Capital, беше изключен от Националния съюз на журналистите за несъгласие и арестуван, докато Валери Кауров, главен редактор на православния телеграф, църковен вестник в Одеса, избяга в чужбина поради криминални обвинения за „ сепаратизъм“, които са станали стандарт в днешна Украйна.
ФАЙЛОВА СНИМКА: Журналисти интервюират украински правителствени войници. © Скот Питърсън / Getty ImagesПо-голямата част от тези случаи не бяха отразени в украинските медии, тъй като тези хора бяха незабавно обявени за „ подривни елементи “ въз основа на така наречения „мораториум върху критиката на властите“, който властите обявиха още през март 2014 г. преди началото на военните действия в Донбас.
През 2018 г. Игор Гужва, ръководителят на сайта „strana.ua“, беше принуден да избяга в Австрия, където получи политическо убежище. Усилията на властите да го преследват започнаха след разследванията му за скандалната търговска дейност на Пьотр Порошенко. По-късно, по времето на Зеленски, Украйна наложи персонални санкции на Гужва, а уебсайтът му беше блокиран извънсъдебно, а самият той, заедно с една от журналистките си Светлана Крюкова, бяха вписани в „Регистъра на държавните предатели“. Според ръководителя на Съюза на журналистите в Украйна Сергей Томиленко тези санкции са политически, а Европейската федерация на журналистите излезе с изявление , осъждащо тези действия като„заплаха за печата, свободата и медийния плурализъм в страната“.
Прочетете още „Миротворец“ на смъртта: Този украински уебсайт заплашва стотици хиляди с извънсъдебни убийства – някои са американциНо не всички украински журналисти успяха да емигрират, дори след като оцеляха в затвора. През април 2015 г. известният украински писател-историк и журналист Олес Бузина загина от ръцете на „Патриотите на Украйна“, след като получи заплахи и атаки заради възгледите си. Въпреки призивите на ООН, властите възпрепятстват разследването по всякакъв възможен начин и заподозрените за убийството все още са на свобода, въпреки доказателствата. През юли 2016 г. друг журналист, Павел Шеремет, беше убит от участници в „Антитерористичната операция“ (АТО) в Киев и привърженици на „ чистотата на бялата раса “.
„Правителствени критици, журналисти и организации с нестопанска цел са подложени на нарастващ натиск от страна на властите и крайнодесни групи, които са поели по пътя на нарушаване на свободата на словото и свободата на сдружаване под предлог за противодействие на руската агресия“, Amnesty International каза в доклад от 2017 г.
Няма място за чужденциОт първата половина на 2014 г. дори призоваването за мирно уреждане на конфликта в източната част на страната се смята за престъпление в Украйна. По-конкретно по тази причина беше вкаран в затвора Руслан Коцаба, журналист, който отказа да бъде призован поради последствията от инсулт . Честно казано, трябва да се отбележи, че той беше оправдан от Апелативния съд след година и половина затвор.
Няколко години преди началото на военната операция на Русия, журналисти, чиито материали бяха публикувани в руски медии, бяха подложени на наказателно преследване. Така на 1 август 2017 г. житомирският журналист Василий Муравицки беше арестуван по обвинение в държавна измяна и прекара почти година в затвора. Престъплението му беше писане за социалните процеси в Украйна и дейността на Амбър мафията, чиито покровители живеят във висшите ешелони на украинското правителство. Съдът счете наличието на договори с руски информационни агенции за „ доказателство за държавна измяна “.
ФАЙЛОВА СНИМКА: Журналистът Васил Муравицки е в Королевския окръжен съд в Житомир по обвинения в държавна измяна заради негови медийни репортажи. © Sputnik / StringerПолитическото преследване на журналиста е отбелязано от редица международни организации, включително Комитета за защита на журналистите (САЩ), Репортери без граници , Мрежата за солидарност на Международната организация за правата на човека, Амнести Интернешънъл, Отдела по правата на човека на ООН и Специалния мониторинг на ОССЕ Мисия.
Преследването на журналисти засегна дори американски граждани. През август 2014 г. Алина Епремян, журналист от видеоагенцията Ruptly, беше задържана и депортирана от страната, след като нейни украински колеги я докладваха на Службата за сигурност на Украйна. Нейното престъпление беше заснемането на история за чернови на протести в Закарпатската област.
Прочетете още Западните медии твърдят, че Русия е взривила Северен поток. Но защо Москва би унищожила тръбопроводите, за които е похарчила милиарди долари за изграждане? ОССЕ е наясно, но украинските власти не се интересуватПрез 2018 г. беше публикуван доклад на представителя на ОССЕ за свободата на медиите Харлем Дезир, в който той твърди, че е предал на украинските власти повече от 20 изявления и призиви, събрани от 6 юли до 21 ноември 2018 г., относно свободата на словото и правата на журналистите в Украйна. „Най-малко сериозните“ от тях включват подслушване на телефоните на Наталия Седлецкая, журналист от програмата „Схема“, и Кристина Бердински, кореспондент на Новое время, както и кампания за тормоз, насочена срещу Оксана Романюк, ръководител на института. на медиите, поради някои лапсуси.
Много по-сериозно нарушение беше задържането на Юсуф Инан, турски опозиционен журналист с разрешение за пребиваване в Украйна, който беше депортиран обратно в Турция от СБУ. През август 2018 г. фотографът на Associated Press Ефрем Лукацки стана жертва на полицейска атака с използване на газ. Дезир също привлече вниманието на властите към палежа на къщата на Артур Журбенко, журналист, ангажиран с антикорупционни разследвания. По-нататък той отбеляза как журналистката от ICTV Юлия Гунко е била нападната по време на снимките, как журналистката от „Стоп на корупцията“ Кристина Кришиха е била възпрепятствана от видеорепортажи и как неонацисти нападнаха кореспондента на Newsone Дарина Билер по телевизията на живо. В доклада се посочва още, че властите не разследват опита за убийство на друг журналист, Григорий Козма.
В заключение в доклада се споменава съдбата на Кирил Вишински, главен редактор на украинския клон на РИА Новости, който беше обвинен в „държавна измяна“, защото работи за медиите „агресори“. Вишински прекара една година и три месеца в затвора, преди най-накрая да бъде разменен за украински военнопленници. Никога не е провеждано разследване на убийството на антикорупционната активистка Екатерина Гадзюк от активисти на „АТО“.
ФАЙЛОВА СНИМКА: Ръководителят на новинарския портал на РИА Новости Украйна Кирил Вишински реагира в съдебната зала в Киев, Украйна. © Sputnik / StringerДокладът на Дезир подчертава и ролята на Службата за сигурност на Украйна в натиска и преследването на журналисти. По-конкретно, украинските контраразузнавачи принудиха Вячеслав Селезньов, журналист от онлайн вестника Strana.ua, да информира за вече споменатия главен редактор на изданието Гужва.
Дезир също обърна внимание на решението на областния съвет на Лвов да забрани цялото рускоезично съдържание. Точно същите мерки вече са предприети в Тернополска и Житомирска области. Представителят на ОССЕ изрази възмущение от санкционирането на каналите NewsOne и 112 Украйна, а също така изрази загриженост, че аналоговото излъчване на телевизионния канал UA: Първи е прекратено в редица региони, което според него може значително да ограничи достъпа информация за населението на тези райони.
Прочетете още „Днес шеговити, утре обвинени в държавна измяна“: Как руският джаз оцеля след комунистическите репресии, за да отбележи 100 години Няма място за свобода на словото в УкрайнаСпециално избрахме доклада на представителя на ОССЕ за свободата на медиите, който беше публикуван преди доста време, за да покажем, че отношението на украинските власти към свободата на словото и правото на журналистите свободно да изразяват собственото си мнение е отдавнашно. -стоящи корени, като тяхното преследване е системно. Всеки подобен доклад, обхващащ който и да е период от 2014 г. до момента, ще съдържа не по-малко случаи на нарушения на тези права и свободи. Целият списък ще изисква книга с приличен размер, за да се документира.
По-специално, преследването на украинския телевизионен канал Интер, който много активно подкрепяше Евромайдан и „АТО“, но внезапно стана неприятен за украинските власти и неонацистите, не се вписва във времевата рамка на доклада на Дезир. През втората половина на 2016 г. помещенията на телевизионния канал бяха подложени на два претърсвания и палежи и бяха блокирани за два дни, когато нападателите вкараха в тях противотанкова мина. Въпреки всичко това полицията не направи нищо. Шестима задържани бяха незабавно освободени след представяне на документи, удостоверяващи участието им в „АТО“ в Източна Украйна. Въпреки че беше образувано наказателно дело, нито един от извършителите не беше арестуван и нападението никога не беше разследвано, въпреки осъждането на ОССЕ.
Фактът, че Върховната Рада на Украйна подкрепи законопроекта „За медиите“, дава основание да се опасяваме, че положението на журналистите в страната ще стане още по-лошо. За пореден път режимът на Зеленски потвърди, че не изгражда демократична, а авторитарна или дори тоталитарна държава, в която няма място за понятия като свобода на словото и печата.
От Олга Сухаревская, бивш украински дипломат
Тагове:
ЙОНКО МЕРМЕРСКИ: В САЩ МИГРАНТИ СЕ НАСТА...
За bojil, който служи на новата си роди...