ПРАВИТЕЛСТВО Може ли Европа да си позволи да си затвори очите за доказателствата за ролята на САЩ във взривовете на тръбопроводи?

Джонас Е. Алексис, старши редактор - 7 октомври 2022 г 

ПРАВИТЕЛСТВО Значението на лидерството по време на криза: Защо думите на Путин отразяват нова потенциална траектория за човечеството  ПРАВИТЕЛСТВО Световното правителство се забавя от острата инфекция на реакционния национализъм  ПРАВИТЕЛСТВО Национално социализиране или изкуството на езическото потекло  ПРАВИТЕЛСТВО ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКАТА: Законопроект, предложен от член на „Ние, хората“



ПРАВИТЕЛСТВО Може ли Европа да си позволи да си затвори очите за доказателствата за ролята на САЩ във взривовете на тръбопроводи? Джонас Е. Алексис, старши редактор - 7 октомври 2022 г ПРАВИТЕЛСТВО Значението на лидерството по време на криза: Защо думите на Путин отразяват нова потенциална траектория за човечеството ПРАВИТЕЛСТВО Световното правителство се забавя от острата инфекция на реакционния национализъм ПРАВИТЕЛСТВО Национално социализиране или изкуството на езическото потекло ПРАВИТЕЛСТВО ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКАТА: Законопроект, предложен от член на „Ние, хората“  

От Джонатан Кук

Саботажът на двата газопровода „Северен поток“ прави европейците със сигурност много по-бедни и по-студени тази зима и беше акт на международен вандализъм в почти невъобразим мащаб. Атаките прекъснаха доставките на руски газ за Европа и предизвикаха освобождаването на  огромни количества  газ метан, основният виновник за глобалното затопляне.

Ето защо никой няма да поеме отговорност за престъплението – и най-вероятно никой никога няма да бъде признат за окончателно виновен.

Независимо от това, нивото на трудност и изтънченост при предизвикването на взривове на три отделни места на тръбопроводите „Северен поток“ 1 и 2 в голяма степен предполага, че зад това стои държавен актьор или актьори.

Западното отразяване на атаките беше определено заглушено, като се има предвид, че това враждебно нападение срещу енергийната инфраструктура на света е безпрецедентно – засенчващо дори атаките от 11 септември.

Причината, поради която изглежда има толкова малко ентусиазъм да се изследва в детайли това катастрофално събитие – отвъд  соченето с пръст  в посока на Русия – не е трудно да се изведе.

Трудно е да се измисли една-единствена причина, поради която Москва би искала да унищожи собствените си енергийни тръбопроводи, оценени на 20 милиарда долара, или да допусне морска вода, която вероятно да ги разяде необратимо.

Атаките лишават Русия от нейните основни линии за доставка на газ за Европа – и с това, жизненоважни бъдещи приходи – като същевременно оставят областта отворена за конкурентите.

Москва губи единствения си значителен лост за влияние над Германия, нейния основен купувач в Европа и в сърцето на европейския проект, когато най-много се нуждае от такъв лост, тъй като се сблъсква със  съгласуваните усилия  на Съединените щати и Европа да прогонят руските войници от Украйна.

Дори всяко евентуално временно предимство, което Москва можеше да спечели, демонстрирайки своята безпощадност и мощ пред Европа, можеше да бъде постигнато също толкова ефективно, като просто затвори крана, за да спре доставките.

Медийно табу

Тази седмица изтъкнатият икономист Джефри Сакс беше поканен по  телевизия Bloomberg  да говори за атаките на тръбопроводите. Той наруши едно табу сред западните елити, като  цитира  доказателства, сочещи, че САЩ, а не Русия, са главният заподозрян.

Западните медии като  Асошиейтед прес  се опитаха да изключат подобна линия на мислене, като я нарекоха „безпочвена теория на конспирацията“ и руска „дезинформация“. Но, както посочи Сакс, има основателни причини да подозираме САЩ над Русия.

Има например заплахата към Русия, отправена от президента на САЩ Джо Байдън в началото на февруари, че „вече няма да има Северен поток 2“, ако Украйна бъде нападната. Запитан от репортер как това би било възможно, Байдън  заяви : „Обещавам ви, ще можем да го направим.“

Байдън не говореше на свой ред или направо. В същото време  Виктория Нуланд , старши дипломат в администрацията на Байдън, отправи почти същото предупреждение към Русия,  като каза на  репортери: „Ако Русия нахлуе в Украйна, по един или друг начин, Северен поток 2 няма да продължи напред“.

Това е същата Нуланд, която беше  тясно замесена  през 2014 г. в задкулисни маневри на САЩ, за да помогне за свалянето на избрано украинско правителство, което доведе до инсталирането на враждебно към Москва. Именно този преврат предизвика възпламеним микс от резултати – нарастващият флирт на Киев с НАТО, както и гражданска война на изток между украински  ултранационалисти  и етнически руски общности – които предоставиха главната обосновка за по-късното нахлуване на президента Владимир Путин.

А за онези, които все още се чудят какъв мотив САЩ могат да имат за извършването на подобно безобразие, шефът на Нуланд услужливо предложи отговор миналия петък. Държавният секретар Антъни Блинкен  описа  унищожаването на тръбопроводите „Северен поток“ и последвалата екологична катастрофа като предлагащи „огромна стратегическа възможност за идните години“.

Блинкън изложи твърде ясно "cui bono" - "кой печели?" – аргумент, който подсказва, че по-ранните забележки на Байдън и Нуланд не са просто празна поза от Белия дом преди нахлуването.

Блинкен отпразнува факта, че Европа ще бъде лишена от руски газ в обозримо бъдеще, а с това и от влиянието на Путин върху Германия и други европейски държави. Преди взривовете опасността за Вашингтон беше, че Москва може да успее да напредне в благоприятни преговори за Украйна, вместо да увековечи война, която министърът на отбраната на Байдън, Лойд Остин, вече  заяви, че  е предназначена да „отслаби“ Русия поне толкова, колкото да освободи Украйна .

Или, както го формулира Блинкен, атаките бяха „огромна възможност веднъж завинаги да се премахне зависимостта от руската енергия и по този начин да се отнеме от Владимир Путин въоръжаването на енергията като средство за напредване на неговите имперски планове“.

Въпреки че Блинкен не го спомена, това също беше „огромна възможност“ да направи Европа много по-зависима от САЩ за нейните газови доставки, доставяни по море на много по-висока цена за Европа, отколкото през руските тръбопроводи. Американските енергийни компании може да са най-облагодетелстваните от експлозиите.

Намеса в Украйна

Враждебността на САЩ към руските икономически връзки с Европа не е нова. Дълго преди инвазията на Русия Вашингтон  съвсем  открито  търсеше начини да блокира тръбопроводите "Северен поток".

Един от скорошните предшественици на Блинкен, Кондолиза Райс, изрази консенсуса във Вашингтон още през 2014 г. – по същото време, когато беше записано, че Нуланд се  намесва тайно  в Украйна, обсъждайки кой да бъде назначен за президент на мястото на избраното украинско правителство, което щеше да бъде свален с преврат.

Говорейки пред германска телевизия, Райс  каза ,  че руската икономика е уязвима от санкции, тъй като 80% от нейния износ е свързан с енергетиката. Доказвайки колко погрешни често са прогнозите на американската външна политика, тя уверено заяви: „Хората казват, че европейците ще изчерпят енергията си. Е, руснаците ще останат без пари, преди европейците да изчерпят енергията си.

Прекъсването на зависимостта на Европа от руската енергия беше, по думите на Райс, „един от малкото инструменти, които имаме... В дългосрочен план вие просто искате да промените структурата на енергийната зависимост“.

Тя добави: „Вие [Германия] искате да разчитате повече на северноамериканската енергийна платформа, огромното изобилие от петрол и газ, които откриваме в Северна Америка. Искате да имате тръбопроводи, които не минават през Украйна и Русия.

Сега саботажът на Северен поток 1 и 2 постигна основна цел на външната политика на САЩ за една нощ.

Той също така предотврати натрупването на натиск в Германия чрез  масови протести  и нарастваща съпротива на бизнеса, което можеше да накара Берлин да промени курса на европейските санкции срещу Русия и да съживи доставките на газ – промяна, която би подкопала целта на Вашингтон да „отслаби“ Путин. Сега протестите са излишни. Германските политици не могат да отстъпят пред исканията на народа, когато няма тръбопровод, по който да доставят на населението си руски газ.

„Благодаря ти, САЩ“

Едва ли някой може да се изненада, че европейските лидери публично обвиняват Русия за атаките по тръбопровода. В края на краищата Европа попада под чадъра на сигурността на САЩ и Русия е определена от Вашингтон за официален враг №1.

Но почти сигурно големите европейски столици си правят различни заключения насаме. Подобно на Сакс, техните служители проучват косвените доказателства, като вземат предвид изявленията за самоуличаване от Байдън и други длъжностни лица и претеглят аргументите „cui bono“.

И подобно на Сакс, те най-вероятно правят извода, че главният заподозрян в този случай са САЩ – или най-малкото, че Вашингтон е упълномощил съюзник да действа от негово име. Точно както никой европейски лидер не би се осмелил публично да обвини САЩ в извършването на атаките, никой не би се осмелил да организира подобна атака, без първо да получи одобрението на Вашингтон.

Това очевидно беше гледната точка на Радек Сикорски, бивш външен министър и министър на отбраната на Полша, който  написа  в Туитър „Благодаря, САЩ“ с изображение на клокочещите морета, където един тръбопровод беше спукан.

Сикорски, трябва да се отбележи, има толкова добри връзки във Вашингтон, колкото и в Полша, европейска държава, която е силно враждебна към Москва, както и към нейните тръбопроводи. Съпругата му Ан Епълбаум е сътрудник на  списание The Atlantic  и влиятелна фигура в политическите кръгове на САЩ, която  отдавна се застъпва  за разширяване на НАТО и ЕС в Източна Европа и Украйна.

Сикорски набързо свали туита, след като стана вирусен.

Но ако Вашингтон е главният заподозрян във взривяването на тръбопроводите, как Европа трябва да чете отношенията си със САЩ в светлината на това заключение? И какво показва такъв саботаж на европейските лидери за това как Вашингтон може да възприеме залозите в Европа? Отговорите не са красиви.

Изискване за лоялност

Ако САЩ стоят зад атаките, това предполага не само, че Вашингтон пренася войната в Украйна в нова, по-опасна територия, готов да рискува да въвлече Москва в кръг от сблъсъци, които бързо могат да ескалират в ядрена конфронтация. Това също предполага, че връзките между САЩ и Европа също са навлезли в решителен нов етап.

Или казано по друг начин, Вашингтон щеше да направи повече от това да излезе от сенките, превръщайки своята прокси война в Украйна в по-директна, гореща война с Русия. Това би означавало, че САЩ са готови да превърнат цяла Европа в бойно поле и да тормозят, предадат и потенциално да пожертват населението на континента толкова жестоко, колкото традиционно са се отнасяли към слабите съюзници в Глобалния юг.

В това отношение скъсванията на тръбопровода най-вероятно се тълкуват от европейските лидери като сигнал: че не трябва да се осмеляват да формулират собствена независима външна политика или да обмислят да се противопоставят на Вашингтон. Атаките показват, че САЩ изискват абсолютна вярност, че Европа трябва да се просне пред Вашингтон и да приеме всичко, което налага.

Това би се равнявало на драматичен обрат на плана Маршал, амбициозното финансиране от Вашингтон на възстановяването на Западна Европа след Втората световна война, главно като начин за възстановяване на пазара за бързо разрастващите се американски индустрии.

За разлика от това този акт на саботаж задушава Европа икономически, тласкайки я към рецесия, задълбочавайки дълга й и я превръщайки в роб на американските енергийни доставки. Ефективно администрацията на Байдън щеше да премине от предлагане на сочни моркови на европейските елити към сега размахване на много голяма пръчка срещу тях.

Безмилостна агресия

Поради тези причини европейските лидери може да не желаят да помислят, че техният съюзник отвъд Атлантика може да се държи по толкова жесток начин срещу тях. Последствията са повече от обезпокоителни.

Заключението, което европейските лидери ще трябва да направят, е, че единственото оправдание за такава безмилостна агресия е, че САЩ маневрират, за да избегнат колапса на своето следвоенно глобално господство, края на тяхната военна и икономическа империя.

Унищожаването на тръбопроводите трябва да се разбира като акт на отчаяние: последна превенция от страна на Вашингтон на загубата на неговата хегемония, тъй като Русия, Китай и други намират обща причина да предизвикат американския гигант и свиреп удар срещу Европа за да забие посланието, че не трябва да се отклонява от кошарата.

В същото време това би хвърлило различна, по-ясна светлина върху събитията, които се развиват в и около Украйна през последните години:

• Безмилостното разширяване на НАТО в Източна Европа въпреки предупрежденията на експертите, че това в крайна сметка ще провокира Русия.
• Намесата на Байдън и Нуланд, за да помогнат за свалянето на избрано украинско правителство, симпатизиращо на Москва.
• Култивирането на милитаризиран украински ултранационализъм, настроен срещу Русия, което доведе до кървава гражданска война срещу собствените етнически руски общности в Украйна.
• И изключителният фокус на НАТО върху ескалирането на войната чрез доставки на оръжие за Украйна, вместо да преследва и стимулира дипломацията.

Нито едно от тези събития не може да бъде изключено от реалистичната оценка на това защо Русия отговори, като нахлу в Украйна.

Европейците бяха убедени, че трябва да дадат непоколебима морална и военна подкрепа на Украйна, защото тя е последната крепост, защитаваща родината им от безмилостния руски империализъм.

Но атаката срещу тръбопроводите загатва за по-сложна история, в която европейските обществености трябва да спрат да фиксират погледа си изключително в Русия и да се обърнат, за да разберат какво се случва зад гърба им.

Джонатан Кук спечели специалната награда на Марта Гелхорн за журналистика. Последните му книги са  „Израел и сблъсъкът на цивилизациите: Ирак, Иран и планът за преустройство на Близкия изток“  (Pluto Press) и  „Изчезваща Палестина: Израелските експерименти в човешкото отчаяние“  (Zed Books). Неговият уебсайт е  www.jonathan-cook.net .

ИЗТОЧНИК   Антивоенен