Отвратителното наследство на Степан Бандера води до потискането на онези, които се осмеляват да оспорят разказа за руско-украинския конфликт, разпространяван от украинското правителство, неговите западни съюзници и отстъпчивите мейнстрийм медии.  

Паметник на Степан Бандера в Тернопол, Украйна, 2017 г. (Микола Василечко, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons)

Паметник на Степан Бандера в Тернопол, Украйна, 2017 г. (Микола Василечко, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons)

От  Скот Ритър специално за Consortium News

През май 1986 г. получих заповед да присъствам на курс за осведоменост за борба с тероризма в специалното военно училище „Джон Ф. Кенеди“ във Форт Браг, Северна Каролина. През следващите две седмици научих за различните терористични заплахи, пред които е изправена армията на Съединените щати, и бях научен на различни умения за преодоляването им, като високоскоростно избягващо шофиране, методология за контранаблюдение и техники за реактивна стрелба.

След завръщането ми в Twenty-Nine Palms, където бях разположен като офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота, ми беше дадена задачата да приложа на работа моите новопридобити умения, като изпълня учение за борба с тероризма в цялата база. Взех назаем разузнавателно-снайперистки екип от пехотния батальон в базата и ги настаних в апартамент извън базата, където ги превърнах в терористична клетка, натоварена със събирането на разузнавателна информация за висшите офицери, които живееха и работеха в базата. Единственото правило беше, че терористите не могат да влизат в контакт с цивилни - нито едно семейство не трябваше да бъде засегнато от учението.

През следващите 30 дни моят терористичен екип успя да „убие“ всеки командир на батальон, командир на полк и командир на база, използвайки импровизирани взривни устройства и снайперски огън – и разполагаше със снимки, за да го докаже.

Изводът от това упражнение беше, че ако някой те искаше мъртъв, вероятно щеше да умреш.

Бдителността беше единствената ви истинска защита — да сте нащрек за всичко подозрително. Накратко, да живееш живот, управляван от параноя. В епохата на тероризма, ако чувствате, че някой иска да ви навреди, това вероятно е защото някой се стреми да ви навреди.

Използване на тези умения

През целия си професионален живот имах възможност да използвам уменията, които научих във Форт Браг на няколко пъти — бях набелязан за убийство, докато работех като оръжеен инспектор на ООН в Ирак, и бях информиран, че съм бил обект на „удар“ изобличен от руската мафия за моята роля в разбиването на незаконна мрежа за контрабанда на ракетни компоненти.

Бих извършил 360-градусова проверка на автомобила си, преди да вляза в него, търсейки признаци на манипулиране. И провеждах тренировки за контранаблюдение, докато шофирах, ускорявах на странни интервали, за да видя дали някой поддържа темпото, или бързо излизах от магистрала, за да видя дали някой го следва.

Днес съм 61-годишен писател, живеещ в предградията на Олбъни, Ню Йорк. Това е тих квартал, където всеки познава всеки. И все пак, поради скорошни обстоятелства, отново установявам, че инспектирам автомобила си, преди да вляза вътре, следя зорко за странни превозни средства, които се движат по моята улица, и извършвам маневри за контранаблюдение, докато шофирам.

Защо параноята? Просто казано, името ми е добавено към украински „списък за убийства“. Мислиш, че ставам твърде натоварен? Попитайте семейството на Дария Дугина, 29-годишната дъщеря на руския философ Александър Дугин. И тя, и баща й бяха в същия списък. И двамата бяха набелязани за смърт от убиец, изпратен от украинските служби за сигурност. Само промяна в плановете в последната секунда, която постави Александър Дугин зад волана на друга кола, го предпази от смъртта при взрива, отнел живота на дъщеря му.

Дария Дугина. (1RNK, CC BY 3.0, Wikimedia Commons)

От известно време пиша за Украинския център за противодействие на дезинформацията и тяхното публикуване в средата на юли на „черен списък“, съдържащ имената на 72 интелектуалци, журналисти, активисти и политици от няколко страни, които бяха обозначени като „руски пропагандисти“ от украинското правителство за това, че имаше дързостта да говори критично, но фактологично, за продължаващия руско-украински конфликт.

Възмутих се от този списък поради няколко причини, на първо място, че заплатите на украинците, които съставиха този списък, изглежда бяха платени от американския данъкоплатец, използвайки средства, отпуснати от Конгреса точно за тази цел. Идеята Конгресът да приеме закон, който упълномощава украинското правителство да направи нещо - да потисне гаранциите за свобода на словото и свободата на печата от Първата поправка - което Конгресът е конституционно забранено да прави, ме ядоса.

[Свързани: СКОТ РИТЕР: Войната на Чък Шумър срещу свободата на словото ]

Същото се случи и с факта, че Центърът за противодействие на дезинформацията обяви съществуването на този „черен списък“ на събитие, организирано от финансирана от САЩ неправителствена организация и посетено от служители на Държавния департамент, които седяха мълчаливо, докато украинските им колеги маркираха лицата в този списък „информационни терористи“, които заслужаваха да бъдат арестувани и преследвани като „военни престъпници“.

По онова време предупредих, че използването на такъв подстрекателски език означава, че „черният списък“ може да бъде превърнат в „списък за убийства“, просто като някой фанатик реши да вземе правосъдието в свои ръце. Като се има предвид, че правителството на САЩ финансира създаването на този списък, организира срещата, на която той беше представен на света и даде косвен печат на одобрение на списъка и придружаващото го етикетиране чрез присъствието на служители на правителството на САЩ, тези фанатици нямат да са с чуждестранен произход. Много хора в САЩ се придържат към същата изпълнена с омраза идеология, която съществува в Украйна днес и която роди „черния списък“.

Някои от тях са ми съседи.

През юни отидох до Бетел, Ню Йорк (мястото на оригиналния музикален фестивал Уудсток), за да участвам в спартанско състезание по препятствия. За да стигна до там, трябваше да карам покрай Еленвил, малко сънливо градче, което е дом на лагер, принадлежащ на Украинско-американската младежка асоциация, която всяко лято се координира с Организацията за защита на четирите свободи на Украйна, за да проведе „Герои „Празник” в чест на ветерана от Украинската народна армия и Организацията на украинските националисти.

Лагерът се гордее с „Паметник на героите“, който се състои от висока 42 фута конструкция с украински тризъбец на върха, ограден от бюстовете на Евгений Коновалец, Симон Петлюра, Роман Шухевич и Степан Бандера — четири водещи фигури в историята на Украински национализъм, всички от които бяха замесени в убийствата, колективно, на стотици хиляди евреи, поляци и руснаци.

Бандера е издигнат до статут на национален герой в Украйна, а рожденият му ден се счита за национален празник.

Това, че в Съединените щати може да бъде издигнат паметник на мъже, отговорни за геноцидните масови убийства и които в случая на двама от тях (Шухевич и Бандера) открито са сътрудничили на нацистка Германия, е обезпокоително.

Че всяка година украинско-американски привърженици на омразната идеология на Степан Бандера се събират, за да отпразнуват неговото наследство в „детски лагер“, където младежите са облечени в кафяви униформи, които ги карат да изглеждат като това, което всъщност са – идеологически щурмоваци за омразната неонацистка идеология, която насърчава расовото превъзходство на украинския народ, е национална мерзост.

От Еленвил до Бетел видях доказателство за тази омразна реалност във всяко синьо-жълто украинско знаме, развяващо се на вятъра – и всяко червено-черно знаме на почитащите Бандера украински неонацистки фанатици, което се вееше до тях.

Наследството на Степан Бандера 

Наследството на Степан Бандера е в самото сърце на това, което днес минава за украински национализъм. Той доминира на политическата арена в Украйна, където всички конкурентни политически идеологии и връзки са забранени от президента Володимир Зеленски.

Той стои зад потискането на всички несъгласни гласове – чуждестранни и местни – които се осмеляват да оспорят наратива за руско-украинския конфликт, разпространяван от украинското правителство, неговите западни съюзници и отстъпчивите мейнстрийм медии.

След като Consortium News публикува писмото ми до моята делегация в Конгреса на Ню Йорк (сензори Чък Шумър и Кирстен Гилибранд и конгресмен Пол Тонко), в което ги призовах да гласуват за публичен закон 117-128, присвояващ 40 милиарда долара пари на данъкоплатците в САЩ за гарантиране украинското правителство и военни, имаше съгласувани действия от други, засегнати от украинския „черен списък“, който законодателството беше финансирало. Това беше водено от Даян Сар, кандидат на партията Ларуш, която оспори Шумър за неговото място в Сената.

Публичността за финансираното от Конгреса потискане на свободата на словото изглеждаше твърде много за онези, които са съучастници в фронталната атака срещу Конституцията на САЩ. „Черният списък“ на Центъра за противодействие на дезинформацията беше премахнат от интернет.

Победата обаче е кратка. Броени дни след премахването на „черния списък“ на Центъра за противодействие на дезинформацията, списък, публикуван от украинския център „Миротворец“ (Миротворец), включва имена, които са били в „черния списък“ на Центъра за противодействие на дезинформацията.

Палто на служител на Миротворец с полева версия на емблемата им на ръкава. (Шао, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons)

Списъкът „Миротворец“ съществува от 2014 г. и е описан като „ефективно смъртен списък за политици, журналисти, предприемачи и други обществени фигури, които са „разрешени за уволнение““ от създателите на списъка.

Името на Дария Дугина беше в този списък. 

И сега такъв е и моят , заедно с няколко други западняци, като канадската журналистка Ева Бартлет и британският рок музикант Роджър Уотърс. 

Скот Ритър в списъка на смъртните случаи. (Щракнете за уголемяване).

Администрацията на Байдън мълчи за тази мерзост.

Същото е и с Конгреса.

Според 6 USCS § 101 терминът тероризъм е

„всяка дейност, която включва действие, което е опасно за човешкия живот или потенциално разрушително за критична инфраструктура или ключови ресурси; и представлява нарушение на наказателните закони на Съединените щати или на който и да е щат или друго подразделение на Съединените щати; и изглежда има за цел да сплаши или принуди цивилно население, да повлияе на политиката на правителство чрез сплашване или принуда или да повлияе на поведението на правителство чрез масово унищожение, убийство или отвличане.

Няма съмнение, че убийството на Дария Дугина е терористичен акт, извършен от името на украинското правителство. (Нейната снимка в списъка вече има думата „ликвидирана“, написана диагонално в червено.)

Докато украинците отричат ​​всякакви подобни твърдения, руските власти са събрали убедителен фактологичен случай за обратното.

Съществуването на „смъртния списък“ на Миротворец е инструмент за терор и трябва да бъде премахнат по настояване на правителството на САЩ.

Неуспехът на украинското правителство да закрие центъра "Миротворец" и да осъди дейността му би представлявало материална подкрепа за тероризма.

САЩ също трябва да признаят всички организации, които възприемат идеологията на Степан Бандера, като терористични организации - включително тези, отговорни за отглеждането на ново поколение неонацисти с кафяви ризи в сърцето на Америка.

„Паметникът на героя“ в Еленвил трябва да бъде затворен, а статуите на Бандера и другите трима украински националисти да бъдат премахнати от публичното пространство.

Национален позор е гражданите на САЩ да бъдат подложени на смъртни заплахи от бивш съюзник на Съединените щати просто за упражняване на тяхното конституционно право на свобода на словото. Привържениците на идеологията на Степан Бандера в Украйна и в Съединените щати трябва да бъдат третирани като терористи и преследвани със същата степен на интензивност и цел, както последователите на Ал Кайда и Ислямска държава.

Докато това не бъде направено, няма да имам друг избор, освен да взема съответните предпазни мерки, за да се уверя, че нито семейството ми, нито аз страдаме от съдбата на Дария Дугина.

Скот Ритър е бивш офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ, който е служил в бившия Съветски съюз, прилагайки договори за контрол на оръжията, в Персийския залив по време на операция „Пустинна буря“ и в Ирак, наблюдавайки разоръжаването на ОМУ. Последната му книга е „ Разоръжаване по време на перестройката “, публикувана от „Кларити Прес“.

Изразените възгледи са само тези на автора и могат или не могат да отразяват тези на  Consortium News.