от Якуб Божидар Вишневски | 9 август 2022 г. | Главни новини |

Тази статия е публикувана първоначално от Jakub Bożydar Wiśniewski в Института Мизес. 

Събитията от последните няколко години съживиха едно повтарящо се безпокойство сред хората, загрижени за своята свобода, собственост и лично достойнство. Това безпокойство се съсредоточава около перспективите за появата на прословутия „нов световен ред“, световен тоталитарен заговор, замислен от глобалистките „елити“, целящи да унищожат оцелелите останки от свободата на словото, свободното предприемачество и свободната мисъл.

Преди да попитаме доколко са основателни подобни притеснения, нека отбележим, че разказът за „новия световен ред“ обикновено съдържа „отрицателен“ и „положителен“ елемент. „Негативният“ елемент описва как глобалните конспиратори възнамеряват да доведат до световен социално-икономически колапс – т.е. да премахнат „стария световен ред“ – докато „позитивният“ двойник се фокусира върху естеството на глобалния тоталитаризъм, който ще бъде изграден върху пепелта на унищожаване. В тази връзка е важно да се отбележи, че теоретиците на новия световен ред почти винаги изобразяват разглеждания тоталитаризъм като някаква форма на технократски феодализъм с комунистически нюанси, напомнящ най-много на днешен Китай, съчетан с „политическа коректност“ и малтусианство в западен стил евгеника.

Що се отнася до „отрицателната“ част от въпросния разказ, може с правдоподобност да се твърди, че далеч не се състои от конспиративни спекулации, той очевидно се разгръща пред очите ни. Дългосрочният координиран глобален инфлация, постоянните „стимулиращи разходи“, „екологичното“ задушаване на енергийния сектор, разрушителната лудост на блокировките и безмилостното насърчаване на „събудената“ лудост явно изглежда формират перфектна буря от световен планиран хаос.

Очевидно нито едно от тези явления не е спонтанно и не е нужен гений, за да разбере напълно пагубните последици от тяхното прилагане. По този начин продължаващото опустошение на „стария световен ред“ – днес най-често наричано „Голямото рестартиране“ или „възстановяване на по-добро“ – намирисва на координирана злонамереност, което поражда основателни опасения.

„Положителната“ част от проекта за новия световен ред, от друга страна, изглежда по-скоро плашело. Това е така, защото видът глобален тоталитаризъм, който теоретиците обикновено си представят, е праксеологична невъзможност.

Първо, цялостното обезлюдяване, далеч от централизирането на почти всички производствени ресурси в ръцете на паразитния „елит“, би подкопало значително неговата мощ чрез елиминиране на по-голямата част от производствения потенциал на глобалната икономика. В края на краищата, както отбелязва Джулиан Саймън, именно хората, с тяхната изобретателност и предприемачество, представляват първостепенната движеща сила на икономическото развитие. Следователно, осъществявайки малтусианските си планове, елитните глобалисти биха отрязали клона, на който седят, и биха се елиминирали заедно с жертвите си.

Второ, ако покореното глобално население бъде буквално поробено, а не унищожено в огромна евгенична схема, тогава новият световен ред също ще рухне за нула време. Това е така, защото един стабилен, добре функциониращ международен тоталитаризъм би трябвало да разчита на изключително сложни технологични решения и огромни количества висококачествени капиталови стоки.

Армиите от буквални роби обаче не могат да създават или поддържат такива блага, нито да измислят и приложат такива решения. В крайна сметка робите са известни като непродуктивни индивиди, тъй като нямат средства и стимул да инвестират в своите таланти, умения, контакти и допълнителни ресурси. Освен това е немислимо майсторите да изпълняват тези задачи, тъй като те биха представлявали много малка горна кора.

Трето, ако някой предположи, че новият световен ред може успешно да функционира въз основа на високо напреднали решения за изкуствен интелект, тогава отново естественият въпрос е кой ще създаде и наблюдава съответната инфраструктура. Елитните кукловоди, независимо от тяхната хитрост, биха били твърде малко, за да изпълнят тази задача. Маси от роби, както беше посочено по-рано, биха били изключително зле подготвени да се справят с този подвиг.

И накрая, потенциална група от „полуелитен“ среден мениджмънт също не би била от полза в този контекст. Ако днес виждаме как може да изглежда пълнокръвен тоталитаризъм от този вид, членовете на тази каста ще трябва да бъдат още по-задълбочено индоктринирани в „събудената“ идеология при такава система. И тъй като тази идеология може да се обобщи като особено обезумял бунт срещу природата на реалността, тя е уникално лошо подходяща за технологично взискателни среди.

И накрая, трябва да се отбележи, че новият световен ред ще бъде още по-уязвим от проблема с изчисленията на Мизес, отколкото неговите „класически“ тоталитарни предшественици. В края на краищата политическата власт и капацитетът за вземане на икономически решения ще трябва да бъдат много по-силно концентрирани в ръцете на незначителна олигархия, отколкото беше в бившия съветски блок.

И докато за известно време управниците на тези страни успяха да поддържат подобие на икономическа рационалност, като пресмятаха по отношение на външните цени и като толерираха съществуването на вътрешни черни пазари, подобни решения не биха били налични в една глобална диктатура на технократско всеобхватно наблюдение. По този начин се оказва, че подобна диктатура е праксеологичен абсурд - система, която може да изглежда много заплашителна на хартия, но не е нищо повече от психопатична празна мечта.

Следователно човек трябва да се запита за мотивите зад бясното унищожаване от глобалистката клика на настоящия социално-икономически ред. Със сигурност неговите членове са достатъчно хитри, за да осъзнаят непреодолимия характер на предизвикателствата, споменати по-горе. Какво тогава вдъхновява тяхната пагубна мания, ако няма допълнителни пари и власт, които да бъдат спечелени?

Единственият задоволителен отговор е напълно смразяващ: изглежда, че след като е придобил всички пари, които човек може да похарчи и цялата власт, която може да притежава, глобалният елит остава в състояние да извлече перверзно психологическо удовлетворение от участието си в широкомащабни актове на безсмислено унищожение. С други думи, неговите представители изглежда нямат нищо против да извършат зрелищно самоубийство, стига то да е страничен ефект от много по-зрелищен демоцид.

Докато осъзнаването, че новият световен ред е логически несвързана фантасмагория, може да бъде успокояващо, последващото съзнание, че истинската цел на продължаващото световно унищожение е не по-малко безумна, трябва да държи всички здравомислещи хора трезви и бдителни. Следователно, дори ако човек далеч не е ентусиаст на бързо разпадащия се „стар световен ред“, твърдо се противопоставя на злите машинации на отговорните за неговото разпадане.

Личното мото на Лудвиг фон Мизес (също възприето от Института Мизес) е поучително: „Не се поддавайте на злото, а продължавайте все по-смело срещу него.“