Носталгията е едно от дежурните обяснения за причините на политическата самозаблуда. Според тези обяснения жизнеността на явления като БСП и русофилство (путинофилството) е носталгията по младостта. Преобладават обаче демографско-етнографските анализи (В. Тепевичаров) отколкото психологическите.
Носталгията като психологически механизъм позволява на хората да преживяват миналото си по романтичен и идеалистичен начин, връщайки се към „доброто старо време“ на младостта и топлината на детството. Такъв процес на ценностна регресия към миналото може да има функцията на психологическа защита от трудностите на съвремието или като стратегия за справяне с ниска самооценка или личностна недостатъчност. Наред с други фактори, носталгията може да е още една причина някои емигранти да напускат един уреден и по-добър живот на запад, за да се завърнат в страни като България. Връщането към корените, освен всичко друго е и завръщане към сигурността и начин за избягване на трудностите за справяне в новия свят. Регресията към България е метафорично или действително бягство от новата ценностна и културна среда на Запада.
Друга форма на носталгията, върху която стъпва путиновата пропаганда в България е деклинизма, т.е. вярата, че западното общество върви към упадък (по Освалд Шпенглер). Розовата ретроспекция към годините на социализма, в който България битува в руска орбита тук попада на путиновото внушение, че възхода на демократичните общества е изчерпан, и че е дошло времето на нова, разбирай евразийска цивилизация. Така разказът за упадъка на Запада съвпада с носталгичния порив за възраждане на евразийския проект.
Психологическата регресия или деклинизма, разбира се, не са характерни само за българите. Счита се, че пропагандата на Тръмп също стъпва на „ценностите“ на деклинизма, обещавайки на избирателите да им върне розовата Америка от миналото (Том Енгелхард). Подобни са били въжделенията на мнозинството от великобританците, които гласуват за излизането на добрата стара Англия от ЕС (E. Дреа).
Налице са изследвания, които показват, че носталгията е и защитен механизъм, с който се отхвърлят исторически факти, например по отношение на апартейда в Южна Африка (Д. Хук). В този смисъл носталгията може да се преживява като желание за възстановяване на миналото или като когнитивен процес, който отхвърля съвремието или помага на „носталгиците“ да се справят със собственото си настояще.
Носталгията е и форма на групова защита. Има изследвания, които показват, че носталгията усилва възприятията за социална свързаност на самотните възрастни хора, като по този начин им помага да компенсират усещането за липсваща социална подкрепа (Жоу). Така носталгичният стремеж за възстановяване на справедливия социализъм е оправдан дори и само като психологически процес, без социализмът да се връща на практика.
Като цяло, носталгията помага на човека пред огледалото, в което въжделенията на един цял живот изглеждат напразни, а ценностите му - фалшиви; огледало, в което се вижда, че завещаните вярвания и идеологеми се отхвърлят от новите поколения. Като гласуват за БСП или Възраждане или подкрепяйки Путин, носталгиците дават смисъл на собствения си живот, повече, отколкото подкрепа за Нинова, Костадинов или Путин. Ето защо, много от четящите си мислихме, че с времето делът на тези хора ще намалее, че корените на носталгията ще изсъхнат в обществената тъкан, така да се каже по физиологични причини. Темповете на този процес обаче се оказаха много по-бавни от очакваните. Оказа се, че носталгията може да се мултиплицира, да се преражда в поколенията заедно с политическата и икономическа власт.
Следва ...