Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2022 15:41 - Тимофей Бордачев: ООН вече не е подходяща за целта, но трябва ли да бъде премахната или реформирана?
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.08.2022 15:43


  Тимофей Бордачев: ООН вече не е подходяща за целта, но трябва ли да бъде премахната или реформирана?

Глобалното тяло беше създадено от победителите в най-разрушителната война на човечеството, но това беше преди 80 години

От програмния директор на клуб Валдай  Тимофей Бордачев

image Президентът на Украйна Володимир Зеленски говори на заседание на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк на 5 април 2022 г. © TIMOTHY A. CLARY / AFP

https://www.rt.com/news/559752-un-reform-or-abolition/?fbclid=IwAR1GoJzVVoPPb0DMDgzJJNVBadHtZC1m8qd8o5Hx-mesGqdnS_5Cjhqfhig




Обединените нации са продукт на западния интелектуален здрав разум, който след Втората световна война създаде относително справедливи условия, за да запази централното си място в международната политика.

Фактът, че западните страни сега губят тази позиция, е по естествени причини. Това неизбежно се отразява на способността им да проектират влияние в световните дела, което се основава не на формален статут, а на уникални способности на властта.

Свиването на тези предимства, чиито последствия сега сме ясни свидетели, не може да заобиколи институциите, създадени в предишна епоха.

Това означава, че при всички случаи съдбата на ООН ще бъде поставена под въпрос. Единственият въпрос е кой решава да повдигне темата и с каква цел – Западът (за да запази позициите си в нововъзникващия свят) или другите велики сили (за да създадат институции, които са по-съобразени с реалността на международната политика) ? Възможен е и трети вариант – нов цикъл, в който няма много възможности за монополна позиция на тясна група страни, изобщо няма да има нужда от традиционните институции на международно управление.

image Прочетете още  Трима миротворци убити при протести срещу ООН

Не бива да се объркваме от факта, че сега толкова враждебни сили като Русия или Китай към западната общност са членове на управляващия кръг на системата на ООН – като постоянни членове на Съвета за сигурност (СС на ООН).

„Способността на ООН наистина да управлява света винаги е оставала до голяма степен илюзия.“

Истинската причина тези две държави да запазят този статут беше рационалното желание на САЩ и техните най-близки съюзници да избегнат повторение на ситуацията, в която сили, смятани за опасни за глобалната стабилност, бяха изключени от официалните институции. Урокът от разрушенията, произлезли от Версай след Първата световна война от засегнатите Германия и Япония, беше добре научен – както на теория, така и на практика.

Още повече, че присъствието на СССР и (след като Комунистическата партия успя да утвърди властта си) Китай на масата на Съвета за сигурност не увеличи конкурентното им предимство. Там, където те бяха тактически по-силни от САЩ, това не беше поради формалния им статут (да не говорим, че когато официален Пекин беше допуснат до тялото, отношенията му с Москва бяха открито враждебни, като двете тогавашни социалистически сили се блокираха взаимно). )

Няма съмнение, че понякога постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН са били в състояние да действат като всемогъщо „световно правителство“, определяйки за по-слабите членове на международната общност границите на позволеното.

Но тази институция никога не се е занимавала с въпросите на войната и мира между своите членове. Тази мисия винаги е оставала привилегия на двустранните отношения, определяна от „реалния“, а не от „формалния“ баланс на силите.

Това е така и днес – единствената „институция“ в руско-американските отношения е способността им за гарантирано взаимно унищожение. Съветът за сигурност може да отразява само реалния баланс на силите в света, който е много по-широк и по-разнообразен от конфронтацията Москва-Вашингтон.  

Но точно тази възможност сега му липсва в резултат на неговия състав, който преследва не „глобално управление“, а „глобално сдържане“ както на Русия, така и на Китай чрез поддържане на хегемонната позиция на Запада.

Това твърдение може да изглежда парадоксално, тъй като Русия и Китай имат същите права в Съвета за сигурност като другите три постоянни членки. Това е вярно, но отвъд чисто правния статут, който предоставя право на вето на петорката, съществува практическата способност да се влияе върху световното управление чрез контрол на процедурните практики (назначения на персонала в международната бюрокрация, например).

image Прочетете още  Светът трябва да избира между действие и „самоубийство“ – ООН

И тук САЩ и техните съюзници са имали огромно предимство при създаването на ООН през 1945 г. и го запазват до голяма степен поради инертността на самата институция. В резултат на това включването на Москва и Пекин в най-важния механизъм ограничава тяхното хипотетично революционно поведение, но не им осигурява същата степен на влияние върху световното управление като Запада. 

С други думи, Съветът за сигурност на ООН се превръща в много сложна форма на възпиране, която се осъществява чрез предоставяне на специален статут на две враждуващи страни. Този статут стеснява възможностите им за независимо поведение и ги отделя от останалата част от международната общност. За последните статутът е привилегия, която самоназначилият се „световен елит“ си е присвоил и която той отказва да сподели. Така в съвременната си форма Съветът за сигурност на ООН е начин да се запази монополът на САЩ и Западна Европа в международната политика.

Светът наистина се променя, и то не само в резултат на динамиката на силовите отношения между Великите сили. Въпреки че военната самоувереност на Русия и икономическата тежест на Китай остават основните атани срещу международната система, ръководена от Запада, техните действия не са определящи фактори за необратимостта на промяната. В противен случай ревизионизмът на Москва и Пекин би повторил съдбата на революционна Франция от началото на 19 век или на Германия и Япония, които през втората четвърт на миналия век се разбунтуваха срещу несправедливостта на тогавашния световен ред. Но вече виждаме, че това не е вероятна перспектива, именно защото повечето развиващи се страни всъщност са на страната на руско-китайския фронт.  

Дори ако някои от тях официално осъдиха действията на Русия в Украйна по време на гласуването в Общото събрание на ООН, тяхната политика показва, че те осъзнават променящата се позиция в международната система. Това заключение се подкрепя и от факта, че Индия, Бразилия, Индонезия и Виетнам като цяло са избрали позиция на добронамерен неутралитет.

Въпреки това не знаем дали самото руско ръководство е било убедено, че ще бъде невъзможно да се изолира Москва. Военната категоричност на Русия по въпроса с Украйна обаче помогна на всички да видят, че статуквото, предпочитано от Запада, вече е нещо от миналото. 

Основната трансформация на глобалния баланс на силите има три основни източника. Първо, икономическата глобализация, възникнала под сянката на западното господство, предостави на много средни и големи страни нови ресурси, за да посрещнат предизвикателствата на своето развитие. Второ, обективното намаляване на материалните възможности на Запада, който вече не е в състояние да предложи на останалия свят привлекателни източници на просперитет, заради които си струва да се откажат от собствените си интереси. Трето, има нарастващо самочувствие на множество сравнително нови участници в международната политика, произтичащо от първите два фактора.

В резултат на тази еманципация Западът вече не е в състояние да налага механизмите на световната политика, които биха му позволили да продължи да извлича максимални ресурси на благоприятни основания. Това състояние на нещата беше ясно демонстрирано през последните години, когато повечето от инициативите, които са от полза за САЩ и Западна Европа, например в областта на изменението на климата, не бяха осигурени от ясни ползи за другите, а от използването на инструменти на пряка принуда. Провалът на опитите за изолиране на Русия, въпреки че Западът се позоваваше на официалното международно право, за да осъди действията й, ясно демонстрира отказа на други страни да следват западния курс. По-голямата част от света не го прави от симпатия към Русия, а по свои егоистични причини.

image Прочетете още  ООН предупреждава за глобална хранителна „катастрофа“

Този нов свят не е и не може да бъде въплътен в Съвета за сигурност на ООН, основната институция за международна сигурност. Това е просто защото е създадена за друг свят, от който са адаптирани всички нейни процедури и практики, от местоположението на централата в Ню Йорк, до спецификата на назначенията на високи и средни бюрократични позиции. Следователно всяко усилие за запазване на тази институция априори би се оказало безполезно и само би удължило агонията на стария международен ред с всички произтичащи от това рискове.

Следователно би било полезно сега да се заемем много по-сериозно с въпроса за бъдещето на ООН и особено за състава на нейния основен орган – Съвета за сигурност. Въпросът за реформата на Съвета за сигурност на ООН беше повдигнат от някои от големите държави в света с мотива, че в края на първата четвърт на 21 век е странно да се изхожда от легитимността, възникнала от Втората световна война, по време на която повечето съвременни държави просто не е имало. Сега може да има повече от исторически причини за преразглеждане на темата, включително много реални причини относно променящия се баланс на силите. И не само Западът ще трябва да се примири с това, но и Русия и Китай, чиято уникална позиция в системата на ООН също е продукт на господството на старите империалистически сили в Западна Европа и Северна Америка. 

Може би все още не сме готови за такава решителна стъпка като премахването на ООН и създаването (ако е необходимо) на нова основна международна институция. Но със сигурност е време да разширим постоянното членство в Съвета за сигурност, за да включим Индия, Бразилия, Индонезия и една или две големи африкански държави, известни с това, че имат независима позиция. Това няма да реши проблема с неуместността на ООН в тези променящи се исторически обстоятелства, но ще спечели време за по-внимателна и ползотворна дискусия. Резонно е инициативата да бъде на Русия и Китай, тъй като те са най-заинтересованите страни.

Изявленията, възгледите и мненията, изразени в тази колона, са единствено на автора и не представляват непременно тези на RT.




Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39757124
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031