Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2022 18:31 - Историята-учител на народите
Автор: bagatur Категория: Политика   
Прочетен: 3703 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 07.07.2022 09:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Поглед към една позабравена част от военните практики в миналото

От възникването на държавите та до днес войната е едно от средствата за решаване на социални и икономически проблеми. Намиране на нови пасища за добитъка, заграбване на вече прибрана  реколта, териториално разширение с цел  достъп до път или пристанище или придобиване на плодородна земя.

   Днес се воюва за ресурси, намиращи се дълбоко под земята или далеч в морето, но икономическата изгода е категорично водеща причина.

  Както в миналото, така и в последните сто и повече години, при военните действия огромни загуби в човешки живот и материални блага търпят мирните граждани. Цели градове и села  биват изпепелени от съвременните оръжия, а населението е принудено завинаги да поеме по тежкия път на бежанците, създали преди време някои от същите тези селища.

  Обаче ако това се случва и през двадесет и първи век, не е лошо да си припомним нещо от историята.

   В далечното минало на европейските държави, когато всеки град е имал свой гарнизон, управител и укрепление, в което и около което са живеели мирни занаятчии и земеделци, при настъпление на противникова войска управителят на гарнизона е избирал как да постъпи, за да спаси поверения му град. Той или извеждал войниците си на открито, за да се срази с нашествениците, или оставал зад стените на укреплението, за да чака помощ.

   Нападателите пък предлагали на обсадените да се предадат, срещу което да получат милостта им и освен  войнишки безчинства за кратко време и пренасочване на данъците нищо особено не се променяло в живота на града.

    Войниците били обезоръжени, но живи. Хората - уплашени, но живи. Къщите - здрави и най-много да бъде съборена част от крепостта, за да не се наложи пак да се повтори историята с обсада и преговори.

    Какво сме научили от историята?

     Трябваше да сме научили, че винаги съседът е по-добре от нас/незаслужено, разбира се/ и неговата територия ще бъде обект на особен апетит. Трябваше да сме научили, че ние също сме такъв съсед за някого. Значи никой не е в безопасност.

    Затова създадохме структури, които да въздействат  на тези апетити и да не се стига до въоръжени конфликти. Или поне не толкова често.

  Обаче…

   Войната, която Русия започна с Украйна, показва нещо съвсем различно.

   Нито агресорът, нито нападнатият се насочиха към преговори като начин за решаване на проблема/ какъвто и да е той/.

    Резултатът от това нежелание на лидерите да преговарят доведе до тотално разрушени големи градове като Мариупол, Северодонецк и десетки по-малки градове и села.

   Защо воюващите не опитаха да се договорят, за да пощадят живота и имуществото на населението на тези градове?

  Защо се издигна във фетиш понятието „Родина“, а се забравя, че то е родно място на хората, които населяват тази територия?

   Тази земя е „наша“, заявява един или друг държавник, и ние няма да я дадем без бой!

   Ами да им напомним на тези „патриоти“, че тази земя е „наша“, ама на гражданите.

   Ние притежаваме обработваемата земя.

   Ние притежаваме сградния фонд/къщи и апартаменти/.

   Ние притежаваме средствата за производство и търговия/почти всичко е частна собственост.

   Оказва се, че Държавата не е абсолютен собственик нито на земята, нито на благата, които сме създали през вековете.

   В устройството на държавата е записано всеки да спазва своята част от договора и така функционира тя.

   При разногласие правим избори и определяме посоката и начина на развитие.

   Защо тогава Държавата отнема на гражданите си правото да преговарят с нашественик, когато той нахлуе на територията ѝ? Нали гражданите са избрали свой местен управник/кмет/ и той управлява тази част от територията, на която живеят те. Защо той няма думата? Кмет на град с население милион или повече граждани?

   Нали запазването на живота, здравето и имуществото на гражданите е основно задължение на Държавата?

   Това в никакъв случай не е капитулация и предателство, а мъдрост, която спасява най-ценното-човешкия живот!

   Защо игнорираме това решение?

   Живеем в Европа без граници, а се избиваме за педя земя.

   Оказа се, че Историята отново е учител на слаби ученици.

    Жалко.

 




Гласувай:
7



1. dobrodan - Всичко е относително, е рекъл един доста умен
02.07.2022 18:48
човек.
Малко си смекчил нещата, багатуре.
Пропускаш фактора Лакомо око :).
В едно уж далечно минало е избито цялото коренно население на европейския континент. Или почти цялото. Защо - кой да ти каже. Келтите не са били първи земеделци в историята, да речеш :).
Какво да се прави?
Деца.
Колкото по-многоброен е един народ, толкова по-големи са шансовете да оцелее.
Нас ни пиши бегали.
цитирай
2. 1997 - Преговори с нацисти до сега нямат успех
03.07.2022 03:10
Можете да си представите диалог с тукашните съфорумци- нацисти и да решите може ли да се стигне до общо мнение и договор.

Ето един простичък диалог от днешните:
"- Вън На Руската Сган И На Руското Влияние !
- Нацистки простотии
- Русофил Мръсен"

Ето и друг,
"- горд съм, че дядо ми е убил три руснака в онази война - фактически двама, а един е оставил да агонизира в снега, вероятно и той-третия е починал
- Следователно, с кръвта на трима по ръцете, ако бяха убили като куче дядо ти под Сталинград, той НЯМА КАК да е невинна жертва.
- вие сте убийци пъти повече от такива като дядо ми а ревете че сте жертви, вие палачите, което ми е адски смешно и аз винаги ще ви гавря с усмивка, а с дядо ми се гордея, убивал е мърши :) "

Така че намирам за прекален оптимизъм това, да се стигне до диалог с нацисти.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bagatur
Категория: Лични дневници
Прочетен: 158526
Постинги: 130
Коментари: 42
Гласове: 242
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031