Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2022 15:29 - „Ако не сложим край на войната, войната ще ни сложи край“*
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 269 Коментари: 0 Гласове:
2



„Ако не сложим край на войната, войната ще ни сложи край“* image      
https://www.strategic-culture.org/news/2022/06/13/if-we-dont-end-war-will-end-us/

imageСъщо и от този автор Алистър КРУК Бивш британски дипломат, основател и директор на базира
image Алистър Крук image 13 юни 2022 г © Снимка: REUTERS/POOL Ново

Сега Европа е заседнала „до хрилете“ с широкообхватни икономически санкции срещу Русия и не може да се изправи срещу последствията.

Еманюел Макрон раздразни много хора (точно както Кисинджър направи в WEF), когато каза, че „не трябва да унижаваме Владимир Путин“, защото трябва да има споразумение чрез преговори. Това е френската политика от началото на тази сага. По-важното е, че това е френско-германската политика и следователно може да завърши и като политика на ЕС.

Квалификацията „може“ е важна – както в политиката на Украйна, ЕС е по-злобно разделен, отколкото по време на войната в Ирак. И в система (системата на ЕС), която структурно настоява за консенсус (колкото и да е заразен), когато раните се задълбочат, последствието е, че един проблем може да блокира цялата система (както се случи в началото на войната в Ирак). Ако не друго, фрактурите в Европа днес са по-широки и по-ожесточени (т.е. засилени от правоприлагащите органи).

Докато етикетът „реалист“ придоби (при настоящите обстоятелства) конотацията на „умиротворяване“, Макрон просто казва, че Западът не може и няма да поддържа сегашното си ниво на подкрепа за Украйна за неопределено време. Политиката се намесва във всички европейски държави. В Германия, Франция и Италия също има мнение против продължаването на участието в конфликта. Просто предстоящата икономическа влакова катастрофа става твърде очевидна и заплашителна.

Грубите действия на Борис Джонсън в неотдавнашния вот на доверие в Комитета от 1922 г. може да не са били изрично свързани с Украйна, но основните обвинения за политиката на Джонсън Net Zero (считана от избирателите на консерваторите като стелт-социализъм), имиграцията и нарастващите разходи за живот, все пак със сигурност са били.

Разбира се, „една лястовица не прави лято“. Но драматичният срив на популярността на Джонсън в резултат на икономическата му войнственост спрямо Русия, изпраща европейското ръководство в завъртане. „Виждаме паника в Европа заради Украйна“, отбеляза президентът Ердоган.

Забележителното е, че въпреки прегръдката на Макрон за „европейска стратегическа автономия“ в призивите за споразумение, той може да е по-близо до Вашингтон, отколкото лондонските ястреби. Да, в началото думата „сделка“ беше смътно присъстваща в американския дискурс, но след това последва дълга пауза, в която за около два месеца и половина разказът се превърна единствено в необходимостта да окървавите носа на Путин.

Настроението в САЩ – разказът – се обръща, привидно примирено с още лоши военни новини, идващи от Украйна (като дори квази-неоконфедерът Едуард Лутвак хвърля кърпата, казвайки , че Русия ще победи и че Донбас трябва да има думата в собствената си съдба).

Точно както прегръдката на Джонсън с Украйна се разглежда като отчаяна опита да призове наследството от Фолклендската война на Маргарет Тачър (Тачър се сблъска с нарастващата инфлация и нарастващия вътрешен гняв в нейния дневен ред, но победният конфликт за Аржентина през 1982 г. й помогна да бъде преизбрана) „Разговорите за кризата в Украйна, осигуряващи „момент на Фолклендските острови“ за Джонсън – обаче – са просто злато за глупаци за отчаяните консерватори“, пише Стивън Филдинг , професор по политическа история в университета в Нотингам. Може да се окаже „златото на глупаците“ и за Брюксел.

Ако има нещо, което да се каже за призива на Макрон за споразумение, то е, че дори ограничено споразумение за прекратяване на огъня – което вероятно е това, което Макрон има предвид – не би било осъществимо в тази токсична, поляризирана западна атмосфера. Накратко, Макрон е „навън над ските си“. Патиците (за смесване на метафори) първо се нуждаят от подреждане:

Америка ще трябва да си върне злобния мем „мразя Путин“. Те ще трябва да насочат съобщенията към „завъртане“ за „победата“, което може да е присъщо на разговора с Путин, в противен случай самият акт на разговор със „злия Путин“ ще има обратен ефект в поток от обществена ярост. Макрон току-що е опитал това.

Известно нулиране вече е започнало (или по дизайн, или по скука на читателя). Новините в Украйна едва ли оценяват отношението „над капака“ в американските медии днес. Търсенията и връзките за „война“ в Google паднаха от скала. Във всеки случай Демократическата партия очевидно трябва да се съсредоточи върху вътрешните проблеми, инфлацията, огнестрелните оръжия и абортите – въпросите, които ще доминират в междинните мандати.

Ето каква е работата. ЕС очевидно е счупен, но също и американските елити за сигурност. Може би една продължителна патова ситуация, война на изтощение, поддържаща ангажираността на Русия и Западна Европа помежду си, е предпочитана (не на последно място от емоционално ангажирания Байдън) пред „сделка“, но дългата война може вече да не е налична (ако, както предполага Лутвак, Русия скоро ще спечели).

И дали Байдън, ако избере да се опита за „сделка“ с Украйна, ще бъде ли в състояние да поддържа – политически – нещо по-малко от сделка, завъртяна като ясна „победа“ на САЩ? Това изобщо опция ли е сега? Почти сигурно не. Москва не е в настроение.

Дали предложението за преговори от Байдън би съдържало дори ядро ​​на стойност, което да се разгледа от руска гледна точка? Почти сигурно не. Ако не, за какво да говорим тогава.

Москва казва, че е отворена за преговори с Киев. Кремъл обаче не търси „изход“ (общественото мнение е твърдо настроено срещу него). Наречете го „преговори“, ако щете, но по-добър превод може да бъде, че Москва е готова да приеме „документа за капитулация“ на Зеленски под рубриката „разговори“ – няма лесна „спечеля“ там за екипа на Байдън, който да изтъкне пред скептичен американец електорат!

По този начин, в известен смисъл, тази формула за „дълга война на изтощение“ има известен „провал“ – тъй като това не беше военно изтощение, а финансовата война, която беше конфигурирана като капацитет за „първи удар“ на Запада. „Рулата щеше да се превърне в развалини“ почти веднага, тъй като пълната икономическа война рухна Русия структурно (оттегляне на нейната воля да се бие в Украйна). Предупреждението към Китай (и други като Индия) се очакваше да бъде строго.

Поне такъв беше предвоенният план. Военните действия никога не са имали за цел да бъдат „тежкият лифт“ за смазване на Русия, а по-скоро да действат като усилвател на вътрешното недоволство, докато руската икономика се разпада под безпрецедентни санкции. Въстание в Донбас, планирано и подготвяно в продължение на осем години, никога не е трябвало да получи „главна роля“, точно защото САЩ винаги са си представяли, че е вероятно руските сили в крайна сметка да надделеят. Въпреки това се превърна в „единствената игра в града“.

Но финансовата война, върху която се основаваха надеждите за бърз крах на Русия, не само се провали, но и парадоксално се отскочи, за да нарани Европа много, много тежко. Това, както и разпадащият се украински esprit de corps, се превърнаха в албатрос, висящ от врата на ЕС. Няма как да се отървем от санкциите, нито от неизбежността на украинската военна имплозия, без Русия да излезе явният „победител“.

Това е провал (колкото и да се усукват и въртящите се художници). Не е изненадващо тогава, че европейските лидери търсят изход от вредните последици от политиките, които те – ЕС – приеха толкова задъхано, без дори да си правят труда да направят „надлежна проверка“.

Но въпросът тук е много по-сериозен: дори да има по-широки разговори (да речем) следващата седмица, може ли Западът дори теоретично да се съгласи какво може да каже на г-н Путин? Направила ли е поне надлежната проверка как Русия от своя страна ще определи визията си за евразийското бъдеще? И ако е така, ще имат ли европейските преговарящи политическия мандат да отговорят или преговорите ще се провалят, защото Европа не може да отговори на никакъв мандат за преговори, освен този, който е строго ограничен до въпросите за бъдещия състав на Украйна?

Русия всъщност е изложила ясно своите стратегически цели. През декември 2021 г. Русия издаде два проекта на договора до САЩ и НАТО, които включват искания за архитектура за сигурност в Европа, която да гарантира неделима сигурност за всички, и изтегляне от страна на НАТО до предишните си източни граници от 1997 г. Тези документи подчертават, че Украйна е само малка част от по-широките стратегически цели на Русия. Двете чернови бяха игнорирани във Вашингтон.

Войната в Украйна по принцип може да бъде прекратена чрез уреждане на преговори, което разглежда по-широките опасения за сигурността на Русия в европейската площ, като същевременно запазва независимостта на Украйна – макар и с украинския североизток, изток и юг, свързани в някаква конфигурация с Русия, или погълнат в него.

Но съществува реалността, че ЕС е прехвърлил политическия си мандат по отношение на Украйна към всеобхватен НАТО. И ясната цел на последното е да изключи Русия от световната политическа „шахматна дъска“ като играч и да разруши руската икономика – с други думи да върне Русия към ерата на Елцин.

Като такива, целите на НАТО не предполагат място за диалог. „Дългата война“ на Москва също трябва да се разбира правилно – не става дума само за заплахи за сигурността, идващи от Украйна, а за заплаха за сигурността, произтичаща от култура, самоопределяща се като оправдателна западна „цивилизация“:

Кристофър Доусън в „Религия и възходът на западната култура“, написана преди почти век, пише: „Защо Европа сама сред цивилизациите на света е непрекъснато разтърсвана и трансформирана от енергия на духовни вълнения, която отказва да се задоволи с неизменния закон на социалната традиция, който управлява ориенталските култури? Защото религиозният идеал не е поклонение на вечното и неизменно съвършенство, а дух, който се стреми да се включи в човечеството и да промени света”?

Разбират ли тези европейски лидери, които обмислят „сделка“, че независимо дали са съгласни или не, последното обобщава популярното руско възприятие? И че победата в Украйна се разглежда като необходимия катарсичен спусък за повторното стартиране на руската и други незападни цивилизации?

След това възниква въпросът: Европейският съюз има ли ръка да играе в подобен сценарий, отделно от този на Вашингтон? Всъщност не; то няма локус.

ЕС няма място – тъй като – както Волфганг Стрийк отбеляза в есето си „ЕС след Украйна“, западноевропейските държави, очевидно като естествено (т.е. без по-задълбочено разсъждение), се съгласиха „да оставят на Байдън да решава от негово име – съдбата на Европа ще зависи от съдбата на Байдън: тоест от решенията или нерешенията на правителството на САЩ”. По този начин ЕС ефективно се ситуира като отдалечена провинция в рамките на американската вътрешна политика.

Някои елити в ЕС триумфираха: Украйна определи ЕС недвусмислено като „северноатлантически“, точка. Но защо ликуването?

Вярно е, че войната в Украйна може (временно) да неутрализира различните разломни линии, където ЕС се разпадаше. От известно време Европейската комисия полага усилия за справяне с празнотата в демокрацията, произтичаща от дефактоцентрализацията и деполитизацията на политическата икономика на Съюза, чрез запълване на празнината с неолиберална „политика на ценностите“, която трябва да бъде строго налагана от ЕС – върху непокорните страни членки – чрез икономически санкции.

Правата на самоличност, според това тълкуване, биха послужили като заместител на дебатите относно политическата икономия, като спазването на ценностите трябва да се налага на държавите-членки чрез икономически санкции (върховенство на закона).

Не е трудно да се види как Украйна може да се е съгласила с решимостта на Урсула фон дер Лайен да наложи ценностите на ЕС, не само върху хора като Орбан, но и като инструмент за изкореняване на проруските настроения в един фалшив ЕС и твърдо засаждане Северният атлантизъм като основна ценност на ЕС. Санкционирането на Русия и нейните традиционалистки представи беше в пълна хармония с санкционирането на източноевропейските държави и заради техния социален традиционализъм.

Това обаче дойде на цена - цената за катапултиране на Съединените щати в позиция на подновена хегемония над Западна Европа. Това принуди Европа да продължи широкообхватните, наистина осакатяващи икономически санкции срещу Русия, които като страничен ефект засилват позицията на господството на САЩ като доставчик на енергия и суровини за Европа.

То изключва напълно идеите на Макрон, че ЕС се нуждае от „европейски стратегически суверенитет“, който може да смекчи законните опасения за сигурността на Русия. Сега Европа е заседнала „до хрилете“ с широкообхватни икономически санкции срещу Русия и не може да се изправи срещу последствията. Буквално „няма начин“ последвалата структурна инфлация или икономическото свиване да могат или ще бъдат овладени. ЕС абдикира от средствата за довеждане на войната до нейния край. За него остава само споделянето на маса, докато Зеленски подпише документа за предаване.

В САЩ няма да има сериозен опит преди ноември дори за ограничаване на инфлацията. Последствието от капитулацията на ЕС пред командването на САЩ е, че и по отношение на инфлацията ЕС ще зависи от заместническите промени в американската избирателна политика. Просто е възможно Байдън да нареди нова емисия на „стимми проверки“, за да смекчи ефекта от инфлацията върху американските джобни книжки (по този начин допълнително ускорява инфлацията), тъй като е също толкова вероятно той да разреши количествено затягане (насочено към намаляване на инфлацията) в навечерието на междинните мандати.

С настъпването на последиците от войната те ще донесат сериозна реакция срещу Брюксел.

*(HG Wells)




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39752913
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031