05.06.2022 admin Начлна дясно 0
61 SHARES ShareTweetУважаеми господин главен редактор,
Уважаеми господин Саръмов,
Не само моля, а изисквам „интервюто“, направено с мен от г-н Р. Саръмов в сряда ( 1 юни ) и публикувано днес, в неделя ( 5 юни ) да бъде снето от ел. сайт „Марица“, поради фактологическите грешки, допуснати в него от интервюиращия. Грешки, които поставят под съмнение моята компетентност на историк пред всеки читател, който има дори най-бегла представа от история и митология.
Колкото до „интервюто“ или по-точно „преразказа“ на моите думи във в.Марица, излязло в Пловдив вчера, събота, 4 юни, моля ви да оповестите в следващия – утрешен – брой на уважавания от мен вестник, следното опровержение:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ
от Милена Върбанова
на голяма част от информацията, съдържаща се в „интервюто“, публикувано на 4 юни под заглавие „Пътешественичка преброи (?!) българските градове в Италия“ във вестник и ел.сайт „Марица“:
Уважаеми господин главен редактор,
Не стоя зад голяма част от информацията в преразказа на моите думи, публикуван под цитираното заглавие. Невъзможно е да се прави по телефона интервю, посветено на топоними и митологични и исторически фигури, чието цитиране изисква абсолютна точност. Грешките допуснати в цитирането на имена и факти от интервюиращия – г-н Саръмов, поставят под съмнение моята компетентност като историк и в неблагоприятна светлина изобщо моята личност. Такива грешки се съдържат почти във всяко изречение на преразказа на „интервюто“ – например:
Названието на авзоните – първите заселници на Апенинския полуостров, означава „отглеждащи лозя“, а на дошлите по-късно и сродни с тях енотри – „правещи вино“. Тази разлика е размита в „интервюто“, а тя е важна за специалистите.
Не аз съм „открила“, че името на Италийския полуостров и на Италия, произхожда от името на Итал, цар на сикулите, който заедно със своя народ – сикули или енотри – се заселва на полуострова и големите острови след авзоните. Това е известна информация, пише го навсякъде и е абсурдно да се твърди – или пък аз самата да твърдя (!), че става дума за мое откритие. Така бих станала смешна. По отношение на сикулите и пеласгите на Апенините, аз имам множество други открития, които интервюиращият не пожела да изслуша. Името на Итал е смислово свързано с думата vitello – теле, но връзката е непряка.
Името на Ликаон, син на Пеласг, цар на Аркадия, в публикацията е предадено от интервюиращия като „Ликон“, което за историк е пренеприятна грешка и аз не бих желала да ме свързват с нея.
Името на цитираната от интевюриращия историчка от Булгарограсо, е Стефания Дувия, а не „Довия“. В нейната творба изобщо не става дума за съществувалото в района на Комо графство или държава България. Сведенията за това идват от други източници.
Кметът на Булгарограсо ( кмет по времето на моето на моето посещение в селото ) се казва Кузини, а не „Козини“.
Не планината, а самото село в област Кампания, вече достатъчно известно на българската общественост, се нарича Челе ди Булгерия ( „Български килии“).
Фактологическите грешки са огромно число и за да изброя всичките, би трябвало да изпиша доста страници. Тези грешки се дължат както на недостатъчната осведоменост на интервюиращия, така и на нежеланието му да изслуша обясненията ми на множеството си неструктурирани, хаотични въпроси. Аз имам доста опоненти сред историците от „старата школа“ и в никакъв случай не бих желала те да приемат грешките на интервюиращия за моя сметка – като проява на невежество от моя страна.
Освен фактологически грешки в самото съдържание на „интервюто“ ( или на неговия преразказ ), са допуснати и несъвместими с добрия тон квалификации на администрацията на с. Булгарограсо, които споделих с интервюиращия само за негово осведомяване, без да подозирам, че той ще даде публичност на това. Голямото си разочарование от срещата с официални лица в това ломбардско село, съм споделила с по-подбрани изрази във видеоинтервюто си за Врачанската телевизия.
Има грешки и в цитирането на заглавията на моите книги, както и в сведенията за тяхното съдържание. Например заглавието на книгата ми „Атланти и чудовища“ е изопачено като „Титани и чудовища“; книгата ми „Връх България“ не е посветена на „планината Челе ди Булгерия“, пътуването до село Челе ди Булгерия е само кратък епизод, разказан в една от главите; а новата ми книга „Кръвен данък“ не е „сборник от исторически статии“ – историческите текстове в нея са само три. Особено неприятно ми стана, когато в „интервюто“ прочетох напълно изфабрикуваната „информация“ за смъртта на дъщеря ми от „коронавирус“. Моята дъщеря никога не е боледувала от ковид, причината за смъртта й е съвсем друга болест и аз не зная кому са нужни тези измислици.
Ще споделя общото си впечатление от „преразказа“ на моите думи – този преразказ ме представя като неинтелигентна фигура, като „домакиня“, която разправя нещо мимоходом зърнато пред комшийките си на пейката. Това впечатление ни най-малко не отговаря на моята личност и начин на поведение. „Любопитките“ за вилата на Клуни, за Соловьов, за Лукас и прочие пошлости, не са в моя стил. Никога не съм казала и дума за подобни неща, защото те не ме интересуват.
Накрая – като капак – и името ми е сбъркано. Аз наистина се казвам Милена Върбанова Велчева, но подписвам книгите и статиите си с името Милена Върбанова и с това име съм позната на хората, които се интересуват от заниманията ми. В известен смисъл съм благодарна на интервюиращия, задето ме е подписал Милена Велчева – така по-малко читатели биха свързали „интервюто“ с мен.
Не съм и „пътешественичка“. Живях почти двайсет години в чужбина като икономически емигрант, изкарвах си хляба като болногледачка и краткото си свободно време посвещавах на моите изследвания. За „преброяване на българските градове в Италия“ не може и дума да става – такава заявка е комична!
Не се съмнявам, че интервюто е добронамерено. Но подобни грешки анихилират добронамереността и я превръщат в нейния антипод. Бях изпратила предварително на интервюиращия три мои статии. Ако беше предал моменти от тяхното съдържание в публикацията си, щеше да бъде прекрасно от всяка гледна точка. Фантазии в случая не са нужни.
В заключение, уважаеми господин главен редактор, Ви моля и настоявам да снемете това злополучно „интервю“ от Вашия сайт и да публикувате моето опровержение във вестник“ Марица“. Не бих искала културната общественост на половинмилионния, обичан от мен град, да остане с превратни впечатления от моя труд и скромната ми личност.
С уважение:
Милена Върбанова
Снимка Село Рокапорена, провинция на Перуджа, област Умбрия, Италия – родното място на Света Рита, светицата на „невъзможните казуси“. Милена Върбанова разпознава в това име названието „Разпорена скала“. Тъкмо като разпорена ( порена ) скала, изглежда проходът към селото – тесен вход между две огромни канари
https://svobodnoslovo.eu
КратункоФската мисла vs "Дневник&qu...
Ухото на всеки музикант трябва да се паз...
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata