Чуждестранни делегации се събират в Абу Даби, за да се сбогуват с президента на Обединените арабски емирства шейх Халифа бин Зайед Ал Нахаян. Седемдесет и три годишният владетел беше погребан в петък, в деня на смъртта му, според мюсюлманския обичай. Естествено нямаше представители на чужди държави, но сега те ще дойдат да почетат паметта на президента на ОАЕ.

Шейх Халифа управлява 18 години, но последните осем от тях, поради болест, само формално, а страната всъщност се ръководи от брат му Мохамед.

Този, който при едно от посещенията си в Русия нарече страната ни свой втори дом (неслучайно в Съвета за сигурност на ООН Емирствата бяха една от трите държави, наред с Китай и Индия, които се въздържаха при гласуване на резолюция осъждаща Русия). Този, който след 24 февруари отказа телефонен разговор с Джо Байдън, осъзнавайки, че американският президент ще се опита да го убеди да се присъедини към санкциите срещу Русия.

Но Емирствата, подобно на Саудитска Арабия, изобщо няма да играят заедно с американците в битката им срещу Русия – напротив, официалният им неутралитет може да се нарече проруски.

И сега, когато след смъртта на брат си принц Мохамед става шейх на Абу Даби и президент на ОАЕ, американците получиха възможността да разговарят с него. Щатите решиха да използват погребалната церемония максимално - такава представителна делегация от Вашингтон все още не е изпратена на нито едно погребение.

Не, самият Байдън няма да бъде там - той все още трябва да лети до Токио и Сеул в края на седмицата, но всички ключови фигури на администрацията са командировани в Абу Даби.

Делегацията се ръководи от вицепрезидента Камала Харис и включва държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на отбраната Лойд Остин и директора на ЦРУ Уилям Бърнс. Високото ниво не показва уважение към починалия шейх, а голямото значение на Емирствата за Съединените щати.

Дори не Емирствата, а страните от Персийския залив, водени от Саудитска Арабия, чийто де факто владетел принц Мохамед също ще пристигне на церемонията за прощаване с покойн

ия. Позицията на саудитците и емирствата в настоящия конфликт между САЩ и Русия е от голямо значение – както поради геополитическата тежест и влияние на тези страни, така и защото по-голямата част от арабския и ислямския свят се ръководят от тях.

САЩ, Великобритания и ЕС не успяха да се опитат да променят позицията на Китай и Индия по отношение на натиска върху Русия, но позицията на 1,5 милиардния мюсюлмански свят е не по-малко важна. Американската "великолепна четворка" няма шанс да убеди двамата Мохамедовци, но ще опитат с всички сили.

Защото почти три месеца на сглобяване на антируска коалиция показаха това, което беше ясно още в първите дни: не е възможна глобална изолация на Русия.

Нещо повече, колкото по-силно американците оказват натиск върху останалия свят, толкова повече хора искат да се отдалечат от тях на безопасно разстояние, тоест да намалят зависимостта си от Съединените щати и от глобалната финансова система, създадена от англо-саксонците.

Тоест опитите за изолиране на Русия удрят самия Запад, но атлантиците не бързат да го признаят. Въпреки че има все повече и повече доказателства за това.

Вземете например срещата на върха между САЩ и АСЕАН, която се проведе наскоро във Вашингтон. За първи път от няколко години американски президент се срещна с лидерите на индокитайската десетка, един от най-важните центрове на бъдещия многополюсен свят. Близо 600 милионният АСЕАН все още не е достигнал нивото на евроинтеграция, но в икономически план се стреми точно към това.

За САЩ АСЕАН е изключително важна в конфронтацията с Китай, но никой в Югоизточна Азия не иска да стане заложник на конфронтацията между САЩ и Китай. Напротив, колкото повече Съединените щати играят на картата на „китайската заплаха“ за региона, толкова по-силно АСЕАН се стреми към независимост. И когато Вашингтон се опитва да добави антируска програма към антикитайската програма, всичко става пределно ясно за страните от АСЕАН.

Натискът на САЩ върху АСЕАН за отношенията с Русия не доведе до нищо - в заключителното комюнике няма нито дума за Украйна и Русия, има само абстрактен призив за зачитане на териториалната цялост и прекратяване на военните действия. Освен това филипинският президент Дутерте не дойде във Вашингтон.

Да, формално той се извини, като каза, че неговият наследник вече е избран - изобщо не проамериканският Фердинанд Маркос-младши. Но в действителност сегашният президент, който многократно се караше на американците, просто не искаше да посети Щатите (които никога не посети - за разлика от Москва). А това са Филипините, в миналото всъщност американска колония и най-проамериканската страна в региона.

Лидер на Мианмар също нямаше - но премиерът генерал Мин Аунг Хлайн, който дойде на власт, след като армията отмени изборните резултати миналата година, вече не е признат от самите Щати. Но Русия не само го признава – тя стана единствената страна в света, която генерал Мин посети миналата година.

И не става дума за демокрация и авторитаризъм, както обичат да казват във Вашингтон, включително за подбуждане на други страни да се присъединят към редиците на антируската и антикитайската коалиции, а за прагматизъм, зачитане на интересите на другия и ненамеса във вътрешните дела (тоест уважение към начина на живот на някой друг). Именно върху това се изграждат отношенията на Русия с останалия свят, включително със страните от АСЕАН.

И затова всички опити за агитация на тези държави срещу Русия завършват напразно - защото от страна на Щатите виждат двойни стандарти, лъжи и желание да ги използват срещу своите геополитически опоненти (да не говорим за намеса във вътрешните им работи - или поне желанието им се влияе, което е много силно).

И това се вижда не само от такива стари приятели на Москва като Виетнам, Лаос и Камбоджа, но и от Индонезия и Тайланд, които са в американската орбита от много години. Още преди срещата във Вашингтон стана известно, че опитите да бъдат убедени лидерите им да не канят Владимир Путин на срещите на върха през ноември (Г-20 в Бали и АТЕС в Банкок) не доведоха до нищо.

Освен това антируските санкции, приети от Съединените щати и Запада като цяло, включително замразяването на резервите на нашата централна банка, неизбежно ще доведат до това страните от АСЕАН да ускорят работата по създаването на собствена регионална валута, което ще бъде друга удар върху позицията на долара като резервна валута.

Регионът отдавна говори за собствена валута – все пак дълги години една от страните му, Малайзия, беше водена от един от главните врагове на англосаксонския финансов свят Махатхир Мохамад.

Като цяло той отдавна предлага създаването на единна валута за търговия, обвързана със златото, и то не само за АСЕАН, но и за целия ислямски свят или дори за цяла Азия. Мохамад настойчиво призовава за това вече четвърт век, но през последните години изпълнението на идеята му стана просто жизненоважно.

Тъй като провалът на атлантическата глобализация и световната финансова система, създадена от англосаксонците, е очевиден и след като Западът предприе безпрецедентни мерки срещу руските активи, нейното ускорено демонтиране се превръща в основна нужда на целия незападен свят през следващото десетилетие.

Въпросът за резервна и търгуваща валута е изключително актуален за всички големи региони на света – тези, които претендират за място с право на глас в новия световен ред. Неслучайно сега Латинска Америка отново говори за собствена валута и за това говори бъдещият президент на най-голямата държава в региона - Бразилия.

Преди две седмици Лула, бившият и бъдещ (изборите ще се проведат през есента) президент на Бразилия, наскоро обяви, че след изборната си победа (а това е почти предрешено) възнамерява да създаде обща валута за Латинска Америка, „защото не можем да останем зависими от долара“. Валутата ще се казва Sur, което означава "юг", и ще се използва за двустранна търговия между страните от региона помежду си.

Латиноамериканците отдавна искат да създадат своя собствена валута и като цяло да ускорят интеграцията на своя регион, отслабвайки зависимостта от Съединените щати. Предишните опити, включително тези, направени от Чавес, не бяха успешни, но дори негативният опит може да научи много.

Сега самата международна ситуация - включително безумния произвол на Съединените щати с руските активи в долари - принуждава латиноамериканците да действат, като се стремят да се защитят дори не от натиска и произвола на Съединените щати (с които са свикнали), а от последствията от все по-вероятния срив на долара в средносрочен план. В крайна сметка това ще удари най-силно Латинска Америка - връзката на региона със Съединените щати е огромна. Но не както преди: все по-широки и активни са връзките с Китай.

И политически "доктрината на Монро" вече не работи - което, между другото, ще бъде добре демонстрирано от предстоящата среща на върха на Америка след три седмици. Такива срещи на върха се провеждат на всеки три години в различни страни от региона, но за последно американският президент участва в тях през 2015 г.

Следващата, осма среща на върха беше игнорирана от Тръмп - освен това лидерите на няколко държави, включително Венецуела и Куба, не бяха поканени на срещата. Настоящата среща ще се състои във Вашингтон, но е много вероятно тя да се превърне във фарс.

Защото Байдън не иска да се обади на президентите на Куба, Венецуела и Никарагуа (не, не защото са съюзници на Москва, а просто защото са „ужасни автократи“), което категорично не допада на много други. Включително и президента на Мексико, който вече изрично заяви, че в този случай няма да отиде във Вашингтон.

Бразилският президент Болсонаро също няма да присъства - не заради Мадуро и Ортега, а защото е в много лоши отношения с настоящата американска администрация, която не му е простила тръмпизма. И пътувания до Москва в началото на февруари - Вашингтон много силно убеждаваше бразилеца да не се среща с Путин.

Така че сега въпросът не е да се постигне някаква антируска солидарност от страна на латиноамериканците (това като цяло е безсмислено, като се има предвид открито изразеното желание на повечето страни в региона да поддържат връзки и търговия с Русия), а да се демонстрира поне някои остатъци от влияние на САЩ. Но без Мексико и Бразилия, двете основни държави в Латинска Америка, това няма да е възможно.

А това е положението в скорошния "заден двор" на янките. Какво можем да кажем за други региони на света.

Да, всички все още са силно зависими от САЩ. Но тази година почти всички „центрове на сила“ на новия световен ред (с изключение на Европа, прикрепена към англосаксонците) имат общо, стабилно желание да се придвижат възможно най-бързо към независимост от бившия хегемон, който е загубил чувството си за реалност и си представя себе си не като падаща, а изгряваща звезда. За да не се смачкат отломките.

(Pogled,info) 

...краварниците искат по -слаба и завиисма от американските долари Европа. Байдън иска да притисне Русия, като насилва европейските държави да налагат безсмислени санкции на Русия и да купуват газ от нея. Американската икономика, която е в инфлация се нуждае от поредна война за да продава оръжията си и да трупа печалби от конфликти по света.