Ввече месечното отразяване на руската военна намеса в Украйна в мейнстрийм медиите много внимание беше отделено на действията на „украинската съпротива“.

По начин, който не е различен от отразяването в него за „сирийските бунтовници“ преди десетилетие, романтизиран образ на „украински борци за свобода“, които се бият храбро срещу превъзхождащ военно враг руски враг, беше широко разпространен сред корпоративните медии, наред с подлазването им на украинския президент Владимир Зеленски. в призивите си за въвеждане на зона, забранена за полети – ход, който несъмнено би предизвикал ядрена война.

Това PR преобразяване на украинските военни в холивудски стил от корпоративните медии – включително прословутия неонацистки батальон Азов – също споделя силно сходство с гореспоменатите „сирийски бунтовници“ , тъй като подчертава силното присъствие на ЦРУ на заден план.

Всъщност обучението на украински военен персонал от ЦРУ за участие в партизанска война срещу Русия наскоро беше очертано в доклад на западната корпоративна медия , който показва, че е налице план за привличане на Москва във военно блато в стила на война в Ирак в Украйна – втора по големина държава в Европа.

Подобна тактика има историческа употреба срещу Кремъл, когато през 1979 г. тогавашният президент на САЩ Джими Картър стартира операция Циклон, програма на ЦРУ, която ще включва въоръжаването, финансирането и обучението на бунтовниците уахабити, известни като муджахидините , които ще започнат да работят война срещу съвместното със СССР правителство на Демократична република Афганистан – с Кабул, който преди това беше приятелски настроен към Запада, попаднал под съветско влияние след Саурската революция от 1978 г.

Този романтизиран образ на „украински борци за свобода“ от корпоративните медии обаче е в рязък контраст с отразяването им на Ансар Аллах, по-известни като хути, които в момента водят въоръжена кампания за съпротива срещу седемгодишната война на съюзниците на Запада Саудитска Арабия и блокада на съседен Йемен – водеща до масов глад в вече най-бедната страна на Арабския полуостров.

Всъщност това беше доказано като такова в петък, когато йеменските въоръжени сили нанесоха въздушни удари срещу ключова петролна рафинерия в саудитския град Джеда, при забележимо отсъствие на статии от западните медии, празнуващи действията на йеменската съпротива срещу западните... подкрепена мощта на Рияд, за разлика от тяхното отразяване на Украйна и Русия.

За да се разбере този контрастиращ подход както към Йемен, така и към Украйна от корпоративните медии, трябва да се разгледа по-широкият геополитически и исторически контекст в отношенията на Запада с двете страни.

През 1979 г., същата година като съветската интервенция в Афганистан, Ислямската революция в Иран доведе до идването на власт в Иран на антизападния и антиционисткия аятолах Хомейни след свалянето на шах Пахлави, който се присъедини към САЩ и Великобритания. Самият шах дойде на власт след операцията Аякс от 1953 г., организирана от МИ6 и ЦРУ операция за промяна на режима, стартирана в отговор на решението на тогавашния премиер Мохамад Мосадек да национализира огромните петролни запаси на Иран.

За да се противопоставят на влиянието на новосъздадената антиимпериалистическа държава на Хомейни и да запазят хегемонията в Близкия изток, Съединените щати приеха стратегията да използват Саудитска Арабия – отделена от Ислямската република от Персийския залив – като политическа и военна опора срещу Иран.

Това е мястото, където медийното отразяване на конфликта в Йемен влиза в игра, като Техеран дълго време е обвиняван, че подкрепя хуситите, чието завземане на столицата Сана през март 2015 г. доведе до това Рияд да започне настоящата си въздушна кампания – включваща доставени от САЩ и Великобритания бомби – в опит да върне на власт своя предпочитан кандидат за президент Абдрабу Мансур Хади.

Следователно, тъй като целите на Ансар Аллах следователно се противопоставят на целите на хегемонията САЩ-НАТО, това обяснява защо западните медии не приписват на хусите никакви героични описания като „йеменска съпротива“ или „борци за свобода“ контраст с тяхното отразяване на въоръжените сили на Украйна – подкрепяни от Запада след цветната революция на Евромайдан през 2014 г. и последвалата им война срещу отцепилите се републики Донецк и Луганск, ситуация, която ескалира до точката, в която ядрената война сега се превърна в отделна възможност.