На върха на нацисткия терор в Украйна

Днес нямаме тъжна нужда от мъртви герои и вече има мъртви герои, по-добре е повече герои да останат живи.

от  VT редактори - 10 март 2022 г

Какво трябва да правят антифашистите и нацистите?

Ростислав Ищенко – 09.03.2022 г., Ексклузив https://ukraina.ru/exclusive/20220309/1033469118.html

Бележка на редактора: Опитваме се да отделим известно време, за да намерим статии за Украйна от тези, които са по-близки до конфликта, тъй като те често ще имат гледни точки, които не сме виждали да се споменават на Запад.

Ищенко има представа по-долу за това как е по-добре да има живи герои, отколкото всички мъртви, тъй като тогава басейнът на добри политически таланти не е всичко в гробищата.

Друго е споменаването му, че твърдоядните националисти на Ukie хора от контраразузнаването знаят кои са всички хора, склонни към Москва, и ги избиват в градовете, така че не могат да работят срещу твърдите ядро ​​Ukies, ако руснаците превземат градове и след това искат да прочистят те от подривни елементи. Те няма да са информирали местните хора, за да им помогнат.

Тази ситуация ще се влоши, преди да се подобри. Дори ако везните се наклонят към руското нахлуване, по отношение на това кой печели кампанията за изтощение, това може да предизвика масови убийства в отплата, които, разбира се, ще бъдат положени в краката на руснаците на Запад. Все още не сме виждали западни медии, които осъждат националистическите батальони.

Ростислав Ищенко е президент на Центъра за систематичен анализ и прогнозиране, Украйна. Роден  на 29 декември 1965 г.  (57 години) в  Киев, СССР, професия: политолог, дипломат, публицист, редактор. Не много друго онлайн за него на английски ... Jim W. Dean ]

*

Публикувано на VT 10 март 2022 г

Ростислав Ищенко – Украйна

Това, което трябва да се случи, непременно ще се случи някой ден. През 2014 г. писах до останалите антифашисти в Украйна, призовавайки ги да напуснат страната възможно най-скоро.

Мотивирах това с факта, че рано или късно нацистите щяха да започнат пълно изчистване на останките от проруските активисти.

Нямаше много опции:

1. Украинските провокации стигат до точката, в която Москва вече не може да ги игнорира и започва антинацистка операция. Преди руските танкове да стигнат до големите градове, нацистите трябваше да избият проруските активисти там (за да няма на кого да се облегне Русия).
2. САЩ запалват Украйна отвътре или я разбиват в Русия, за да създадат колкото се може повече проблеми на Москва. Поради горната причина, преди руските танкове да стигнат до големите градове, нацистите щяха да избият проруските активисти там.
3. Никой не пипа Украйна. Той се разпада от само себе си и започва да се срива с ускорени темпове. В резултат на вътрешни противоречия (нацистки и олигархични банди, борещи се за останалата част от фуражната база), на останалата украинска територия избухва гражданска война, в която противоположните страни се обвиняват взаимно, че „работят за Кремъл“ и, решават проблемите си, избиват не само активи, но и всички, дори отдалечено заподозрени, че симпатизират на Москва. Преди Русия да успее да спре безобразието (и никой няма да се интересува от това, освен Русия), касапницата ще бъде в своя връх и свирепостта му ще се обясни с „руската агресия.

През 2014 г. се случи така, че Русия нямаше достатъчно сили за провеждане на ефективна операция в Украйна и САЩ решиха да се опитат да създадат стабилен антируски режим в Киев. Американците осъзнаха грешката си до 2016 г., но Обама нямаше време да промени стратегията си, а Тръмп беше възпрепятстван да направи това от демократи, които го обвиниха, че „работи за Кремъл.

До края на 2020 г. Русия като цяло беше готова да разреши украинската криза със сила. Основните военни, икономически, финансови и други проблеми бяха разрешени, а политическите и дипломатическите средства за влияние върху ситуацията бяха изчерпани в отношенията не само с Украйна, но и със Запада.

В САЩ Тръмп беше загубил властта си и нищо не попречи на Байдън да изхвърли Украйна от баланса. Но по това време кризата с коронавирус вече бушува, като сложи спирачка на световната политическа криза и даде на режима в Киев допълнителна година живот.

Но колкото и плътно да е навито въжето, то ще свърши. Избягвайки поради съвпадение през 2014 г. ускорено развитие на събитията по един от трите варианта, до 2022 г. Украйна, като подигравка на съдбата, получи и трите в букета.

Вътрешното гниене достигна точката на пряка конфронтация между екипа на Зеленски и старите олигархични отбори за останалата част от фуражната база. И двете страни първоначално започнаха да използват противоконституционни методи за борба помежду си (репресии „по решение на Съвета за национална сигурност и отбрана“ и заплаха от държавен преврат в отговор).

Вътрешноукраинските противоречия заплашваха всеки момент да взривят ситуацията. САЩ нямаха нито силата, нито желанието да финансират стабилизирането на ситуацията в Украйна; напротив, тя весело се готвеше да изхвърли Киев от равновесието, като същевременно се опитваше да нарани Русия колкото е възможно повече.

Москва беше натрупала достатъчно сила, за да започне операция за усмиряване на нацистите, преди Вашингтон да даде зелена светлина за вече подготвената кървава провокация, в която Русия беше обвинена предварително, като същевременно игнорира мнението на Запада.

Последователният отказ на САЩ да направят компромис и неспособността на европейските партньори да влияят на техния „голям брат“ не оставиха на Русия никакъв шанс да изчака естествения край на украинската държавност.

Украинският режим е обречен именно защото никой не го иска жив. Нито САЩ, нито Европа искат да продължат да плащат за банкета на нацистките периферни елементи, но и не искат да признаят провала си, опитвайки се да го представят като само „руската агресия” прекъсна „цъфтежа” на „младата демокрация”.

Както казах по-горе, Москва е изчерпала своите дипломатически възможности за маневриране. Единственият (макар и не гарантиран) начин да се опитаме да попречим на САЩ да започнат европейска (със заплаха от ескалация в световна война) война с Украйна беше бърза и ефективна военна операция за ликвидиране на украинския нацистки режим.

Ликвидацията на нацисткия режим и елиминирането на потенциалната възможност за заплаха за сигурността на Русия от украинска територия, а не превръщането на измъчената от нацистите украинска територия в цъфтяща градина, беше целта на операцията. За останалото, както каза Скарлет О"Хара, ще мислим за утре. Все пак утре ще бъде друг ден.

Това, за което трябва да мислим днес, е нацисткият терор срещу остатъците от украински антифашисти (антифашисти, защото не всички са русофили). В пълно съответствие с историческата предопределеност, неизбежната ликвидация на украинската нацистка (впрочем това е практически синоним) държава направи избухването на нацисткия терор неизбежно. За съжаление, хората, останали в Украйна, не бяха подготвени за това.

Кратката уплаха от пролетта на 2014 г. беше заменена от навика, че ако не нарушавате твърде много правилата на режима, няма да се случи нищо страшно. Необходимо е само да не се произнасят определени забранени формули и да не се извършват определени забранени действия и ще бъде възможно да се живее в умерена сигурност, а някои дори да продължат политическа дейност.

За съжаление не успях да ги убедя, че опасността все още е там, дебнеща точно зад ъгъла, готова да изскочи всеки момент с назъбен нож в едната ръка и въже в другата. Антифашистите, които останаха в Украйна (нека подчертая, че не всички бяха русофили) оправдаха решението си с съвсем инфантилен аргумент: всички не трябва да си тръгват, оставяйки страната на нацистите. Някой трябва да се бори за страната си.

Мога да разбера онези политици, които искаха да бъдат в легална опозиция на нацисткия режим – това е техният препитание (и то много добро). Не ми е жал за тях. Знаеха какво правят.

Но политолозите, журналистите и социалните активисти, които са били измамени от тези политици и са решили, че има смисъл да се борят с нацисткия режим отвътре, че той не е толкова месояден (може да видите, след време ще се успокои) , че изборът на клоун вместо сладкар открива пред тях мирни перспективи за умиротворяване на режима, които не разбират, че всичките им „свободи“ не са нищо повече от игра на уверена котка с глупава мишка, всички те трябва да бъдат спасен. Докато нашите възможности са ограничени и нацистките убийци вече са започнали да действат.

Вече са пуснати инсценирани видеоклипове на Василий Волга, Юрий Дудкин и Дмитрий Джангиров, а контролът върху акаунтите им в социалните мрежи е иззет. Ще се радваме да грешим, но ако видим някой от тях жив, ще бъде чудо. Те вече не са нужни на мръсниците, които ги отвлякоха, които явно не искат да си губят времето и енергията за хранене и охрана на пленниците си.

Тяхната задача е да уловят следващата жертва и да я накарат да осъдят „руската агресия” пред камера. Тези, които вече са заловили и разбиха, не са просто изразходван материал, а нежелани свидетели, способни да разкажат на световната общност много интересни неща за нацистките методи на работа с опозицията в Украйна.

Има и друг проблем. СБУ (а прочистването се извършва под нейна егида) не просто унищожава условни проруски активисти (тоест онези, които са в състояние да изградят нормален нов живот в Украйна в сътрудничество с Русия).

Той разчиства място за своите кадри, подбрани от активисти на Майдана, които не са много опетнени от сътрудничество с нацисткия режим, които могат да се „събудят“ и да отидат да работят в новосъздадената власт на малки и незабележими позиции, което им позволява да подкрепят Бандера ъндърграунд информативно и административно, да саботира денацификацията, ако е възможно, като отстрани бандеровците от удара и подправя проруски или просто антинацистки активисти.

Колкото по-малко повече или по-малко адекватни граждани останат в Украйна, толкова по-лесно ще бъде за пробандеровските активисти да проникнат в новата власт, подготвяща възраждането на бандеровщината.

Ето защо СБУ и нейните бойци чистят без жалост потенциалните съперници.

Ясно е, че само пристигането на руската армия може окончателно да отстрани оцелелите антифашисти от атаката. Но армията не може да ускори операцията заради няколко десетки или дори стотици хора, които нямаха късмета да се окажат на грешното място в грешното време. Така че те трябва да могат да изчакат армията да пристигне.

Така че ще повторя това, което веднъж казах на покойния Олес Бузина и писах няколко пъти в моите статии. Нямаме нужда от мъртви герои, имаме нужда от живи сътрудници. Не е нужно да се срамуваме да се крием, не е нужно да сме рефлексивни относно това, че трябва да не пишем нищо в социалните медии в продължение на няколко седмици.

Ако не напишете мнението си още веднъж, няма да промените нищо: операцията ще бъде извършена докрай и подкрепата на руското общество за нея няма да намалее. Вашата публика ще чака спокойно завръщането ви в обществения живот и ще се радва само да ви види жив и здрав.

Можете и трябва да се втурнете с граната под танк, когато Москва е зад вас, а вие защитавате последната отбранителна линия. Но ако нашите войски добиват врага по улиците на Берлин, спасяването на живота на бъдещите строители на следвоенния свят е много по-важно от ускоряването на процеса на унищожаване на последните крепости на врага. По-добре е да изчакате да пристигне артилерията, отколкото да бъдете безсмислен герой.

Ако предполагате, че могат да дойдат след вас, тогава сменете местоживеенето си, скрийте се за известно време при надеждни хора, където никой няма да се сети да ви търси. Скрийте на сигурно място близки, които можете да бъдете изнудвани - тези неща няма да спрат пред нищо.

Ако все пак попаднете в ръцете им, кажете пред камера какво искат. Никой няма да повярва, че така или иначе си сменил позицията, особено след жестоките им гафове с Волга, Дудкин и Джангиров, които едва не залепиха на един и същи диван. Не рискувайте близките си, ако се озоват в ръцете на нацистите.

Дори ако сте били взети сами и сте уверени, че можете да издържите всичките мъчения и да не се счупите, по-добре е да не експериментирате. Всъщност почти всеки може да бъде счупен, особено ако палачите са изобретателни и разполагат с много време.

И съдейки по това колко малко внимание обръщат на минималната правдоподобност на своите видеоклипове, основната им цел не е да ви използват за пропаганда, а да ви разбият и да покажат света счупен, задоволявайки животинския инстинкт на партията на Майдана, която започна с привличането на техните политически опоненти на колене и завърши с брутално убийство.

Просто направете каквото трябва, за да оцелеете и се опитайте да не попаднете в ръцете на тези чудовища.

Но на нацистите бих искал да кажа: бягайте. Не си мислете, че всички можете да се измъкнете навреме. Само тези, които бързат, ще успеят. Побързайте, не губете време за безсмислено отмъщение. Основният ви шанс да избягате, който и да го вземе пръв, може скоро да се превърне в скъпа музейна рядкост, защото след края на завършената операция да видите жив украински нацист няма да е по-лесно, отколкото да срещнете Bigfoot. Не забравяйте, че като губите ценното си време в търсене, измъчване и убиване на нашите другари, вие излагате на риск безполезните си животи.

В никакъв случай не спирайте в Западна Украйна - бягайте по-нататък. Заради глупостта и алчността си направихте такава бъркотия, че непременно ще бъдете намерени. Вие, опитвайки се да стоплите ръцете си с дарения на хора в подкрепа на канала на Джангиров, сте въвели данните от карта на вашия съучастник Сергей Притула. Мислиш ли, че той няма да ви предаде всички?

Да кажем, че можете да убиете Притула – не е жалко. Мислите, че никой не е видял регистрационните табели и лицата ви, когато организирахте отвличанията. Мислите ли, че вашите колеги от съседните звена на СБУ не знаят какво сте правили и няма да ви предадат, за да свидетелстват за лоялността си към новата власт? Помислете за това, ако можете.

Те са като теб и ти би продал майка си за една стотинка, опитвайки се да заслужи всяка власт. Последният ви шанс е бързо бягство. Отидете в Европа и научете германците, французите, поляците и другите шведи да обичат Украйна. Те го заслужават. Побързайте, за нула време европейците ще разберат, че сте чума, по-лоша от азиатско-африканските бойци на провалилия се „халифат“ и ще затворят границата.

За тези, които се опитват да се скрият зад човешки щитове в обсадените градове, ги съветвам да се предадат. Армията просто се предава, а различните „охранители“ и „териториална отбрана“ се предават колективно. Така избягвате опасността да бъдете простреляни в гръб от собствените си „братя“, възмутени, че сте ги изпреварили в процеса на спасяване на собствените им трупове.

Освен това нацистите, които се предават от батальони, полкове, бригади и цели „териториални отбрани”, имат далеч от нула шансове да доживеят до денацификация, а някои от тях дори след 15-20 години да бъдат освободени.

И „киборгите“ на летището в Донецк не се вслушаха в разумни съвети, не се предадоха колективно и след това, в хода на битката, някак си не се получи индивидуално - знаете ли, трудно е да се различи кой се предава там и който все още стреля. Затова вдигнете белите си знамена и марширувайте в строй до най-близката позиция на руските войски. Ще живеете почти всички.

Разбирам, че някои хора ще ме съдят за съдържанието на този призив към нашия, а не към нас. Но повтарям: днес нямаме тъжна нужда от мъртви герои, а вече има мъртви герои. По-добре е повече герои да останат живи, дори и да не могат да извършат своите героични дела поради това. Защото добрите хора трябва да живеят възможно най-дълго.

Колкото до нашите врагове, колкото по-лесно се предадат и по-бързо бягат, толкова по-бързо ще завършим операцията и толкова по-малко наши войници и другари, които се биеха на окупираната територия, ще загинат. Нямаме излишни мъже – излишните бягат на Запад.