През декември миналата година Световната здравна организация (СЗО) обяви планове за „международен договор за превенция и готовност за пандемии“ .

Според уебсайта на Съвета на Европа е сформиран „междуправителствен орган за преговори“, който ще проведе първото си заседание следващата седмица, на 1 март.

Целта е да се „представи доклад за напредъка на 76-ата Световна здравна асамблея през 2023 г.“ и след това предложеният инструмент да бъде готов за законово прилагане до 2024 г.

Нищо от това не би трябвало да е голяма изненада, всички знаци са били там. Ако сте обръщали внимание, вероятно бихте могли да предвидите почти всичко, което ще бъде в това ново законодателство.

Документ, озаглавен „Мултилатерализъм във времена на глобална пандемия: извлечени уроци и пътят напред“ , беше публикуван от Г-20 през декември 2020 г.

Той описва всички проблеми, пред които са изправени международните многостранни организации по време на „пандемията“ [подчертано]:

Отделните държави не могат ефективно да управляват глобалните обществени заплахи като пандемията COVID-19 сами […] преодоляването на настоящата здравна криза и възстановяването на поминъка могат да бъдат постигнати само чрез многостранни действия както на икономически, така и на социални фронтове […] COVID-19 пандемията и нейните икономически последици разкриха слабостта на настоящите договорености за многостранно сътрудничество. Международните организации с мандат да играят водеща роля в справянето с международните кризи не функционират ефективно.

И продължава да предлага няколко решения, включително...

Г-20 трябва да засили капацитета на Световната здравна организация. Една по-силна и по-отзивчива СЗО може да помогне на международната общност да управлява по-ефективно пандемиите и други здравни предизвикателства. Той може да осигури системи за ранно предупреждение и да координира бързите глобални реакции при спешни здравни ситуации.

През януари 2021 г. мозъчният тръст на ЕС Фондация за европейски прогресивни изследвания публикува документ от 268 страници, озаглавен „Реформиране на мултилатерализма във времена след Covid“ , който призовава за „по-легитимна и обвързваща Организация на обединените нации“ , предлага ЕС да се присъедини към Съвета за сигурност на ООН, и попита:

Съвместим ли е националният суверенитет с многостранността?"

Няколко месеца по-късно Фондацията на ООН публикува своя собствена вариация на тази тема : „Преосмисляне на мултилатерализма за бъдеще след Covid“

След това, през май 2021 г., Международната група за готовност за пандемия публикува доклада си за това как светът се справя с Covid, който на места отразява документа на Г-20 почти дума по дума. Направихме подробна разбивка тук .

Бившият премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк, председател на комисията, каза пред Guardian ...

[Пандемията] беше усложнена от липсата на глобално лидерство и координация на геополитическото напрежение и национализма, отслабващи многостранната система, която трябва да действа, за да запази света в безопасност.

По-рано този месец Комисията на ООН за социално развитие се срещна за първи път през 2022 г. с акцент върху „Укрепване на мултилатерализма“ .

Тогава, на 17 февруари, Робърт Дворкин от Европейския съвет по външни отношения публикува тази статия , Здраве на нациите: Как Европа може да се бори с бъдещите пандемии , която също изразява загриженост относно „провалите на международното сътрудничество по време на пандемията“ и предлага:

ЕС трябва да комбинира усилията за реформа и увеличаване на финансирането за СЗО с подкрепата за нов фонд за спешни здравни ситуации, наблюдаван от представителна група държави.

Продължава и продължава и продължава... съобщението е повече от ясно.

Дори само миналата седмица , изказвайки се на панел на конференцията по сигурността в Мюнхен , министърът на външните работи на Швеция Ан Линде предупреди, че Covid е „открил дупки“ в международния ред и че ООН, СЗО и ЕС не са били достатъчно овластени, за да предприемат подходящи действия.

Всички знаци са там и мигат като неонови светлини от месеци: Ново международно законодателство за „справяне с бъдещи пандемии“.

Всички знаехме, че това ще дойде в крайна сметка. Сега имаме времева линия и тя започва на 1 март.

Не е ли невероятно какво почти може да пропуснете, когато сте разсеяни от война?

Говорейки за войната, отношението, което СЗО има към Русия по време на този процес, ще бъде много интересен барометър. Дали Русия денонсира предложения договор или ще бъде изключена от преговорите, ще ни каже много за това колко реален е конфликтът в Украйна и каква посока ще поеме следващото Великото възстановяване.

Всъщност, ако самата война се използва, за да се аргументира допълнително, че имаме нужда от „по-силни многостранни институции“ или „важни реформи в съвета за сигурност“, това може да доведе до разкриване на по-великия дневен ред.