Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2022 16:12 - Как САЩ организираха войната на Русия в Украйна
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 735 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.03.2022 16:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Как САЩ организираха войната на Русия в Украйна

28 февруари 2022 г

Като се обвързаха с безразсъдна и опасна Америка, украинците направиха грешка, която държавите-клиенти ще изучават години напред.

image

Руският президент Владимир Путин избра тази война, каза Джо Байдън в своята реч в четвъртък следобед пред Америка относно конфликта в Украйна. Това е вярно, но американските елити също имат нещо общо с грозния и разрушителен избор на Путин – роля, която демократите и републиканците не търпят нетърпение да прикрият с благородно звучаща реторика за храбростта на зле превъзхожданите военни военни на Украйна. Да, украинските войници, които се изправят срещу Путин, са много смели, но американците са тези, които ги поставят в опасност, като използват страната си като оръжие, първо срещу Русия, а след това един срещу друг, с малко внимание към украинския народ, който сега е плащат цената за глупостта на Америка.

Не е израз на подкрепа за гротескните действия на Путин да се опита да разбере защо му се струва, че си струва да рискува стотици милиарди долари, животи на хиляди военнослужещи и възможната стабилност на собствения си режим, за да нахлуе в съседа си . В края на краищата репутацията на Путин до този момент винаги е била като проницателен бивш човек от КГБ, който избягваше рискови залагания в полза на сигурни неща, подкрепени от Съединените щати, като влизане в Сирия и след това ескалиране на сили там. Защо тогава той възприе точно обратната стратегия тук и избра пътя на открита високорискова конфронтация с американската суперсила?

Да, Путин иска да попречи на НАТО да се разшири до границата на Русия. Но по-широкият отговор е, че той намира отношенията на правителството на САЩ с Украйна за наистина заплашителни. Това е така, защото в продължение на близо две десетилетия американската организация за национална сигурност при демократичната и републиканската администрация използва Украйна като инструмент за дестабилизиране на Русия и по-специално за насочване към Путин.

Докато времето на атаката на Путин срещу Украйна без съмнение е свързано с различни фактори, включително четенето на руския диктатор за вътрешната политика на САЩ и предпочитанията на собствения му спонсор на суперсила в Пекин, усещането, че Украйна представлява значителна заплаха за Русия, не е продукт на параноята на Путин – или на внезапното желание да възстанови властта и престижа на Съветския съюз, колкото и много Путин да желае това да се случи. По-скоро това е геополитическа заплаха, която става все по-належаща и е използвана с по-голяма безразсъдство както от американци, така и от украинци през последното десетилетие.

Това, че Украйна си позволи да бъде използвана като пионка срещу могъщ съсед, отчасти е по вина на безразсъдната и корумпирана политическа класа на Киев. Но Украйна не е суперсила, която дължи на съюзниците и на държавите-клиенти разумно лидерство – това е ролята на Съединените щати. И в тази роля Съединените щати провалиха Украйна. В по-широк план използването на Украйна като стимул срещу вътрешни и външни врагове безразсъдно повреди неуспешната, но необходима европейска архитектура за сигурност, която Америка прекара 75 години в изграждане и поддържане.

Защо американската система за сигурност не може да поеме отговорност за ролята си в трагедията, разиграла се в Украйна? Защото откритото обсъждане на американската отговорност би означавало разобличаване на ролята на националната сигурност в два отделни разрушителни преврата: първият през 2014 г., насочен срещу правителството на Украйна, а вторият, започващ две години по-късно, срещу правителството на Съединените щати.

През последната година имаше два опита за „продемократични“ междуелитни преврати в прокремълски държави по границите на Русия: Беларус и Казахстан. И двете от тези така наречени „цветни революции“ се провалиха, но Украйна представлява много по-належаща загриженост, особено като се има предвид настояването на страната за членство в НАТО, което служители на Байдън като държавния секретар Антони Блинкен публично насърчиха миналата година без намерение или възможност действително правейки го възможно. И все пак вместо да принуждава Съединените щати да преосмислят мъдростта на поставянето на знамето на НАТО на границата на Русия, ескалиращата реторика на Путин – и движението на войски – само накара екипа на Байдън да се задълбочи.

Това е игра, която Байдън и ключови фигури в неговата администрация играят от дълго време, като се започне от подкрепения от администрацията на Обама преврат през 2013-14 г., който свали приятелско за Русия правителство в Киев. Това беше така наречената революция на Майдана, своеобразно продължение на подкрепяната от Джордж У. Буш Оранжева революция от 2004-05. Голяма част от същия външнополитически екип на Обама – Блинкен, Джейк Съливан, Виктория Нуланд, Сюзън Райс и други – сега се завръща в Белия дом и Държавния департамент, работейки на висши постове за президент, който лично ръководеше политиката на Обама в Украйна.

Какво имаха предвид всички тези цифри за Украйна? Белият дом и експертите по външна политика на САЩ и от двете страни са единодушни в твърдението, че Украйна е съюзник на САЩ, демокрация и фар на свободата, което без съмнение са хубави думи, които трябва да чуете, когато сте били оставени да се биете с Владимир Путин по своя собствен. Но за да разберем какво всъщност е Украйна, трябва да започнем откъдето започва цялата геополитика: като погледнем карта.

Украйна е разположена между две големи сили, Русия и Европейския съюз. Това прави Украйна буферна държава. Геополитическата логика диктува, че буферните държави култивират и поддържат сърдечни отношения с по-големите сили, които ги заобикалят, освен ако не искат да бъдат погълнати от някоя от тези сили. Това е така, защото обединяването на една велика сила срещу друга често води до катастрофа. Не по-малко авторитет, отколкото пророк Исая ни казва. Той предупреди евреите да не застанат на страната на фараона – счупена тръстика, която той нарече Египет, която пронизва ръката на всеки, който се облегне на нея – в конфликта на династията с вавилонците. Исая беше прав: евреите заложиха погрешно и бяха отвлечени в изгнание.

Днес Израел вече не е буферна държава; по-скоро това е регионална сила. Но географията не се промени, което означава, че Израел все още е малка страна, заобиколена от по-големи образувания, като Турция и Иран.

И така, как еврейската държава надхвърли статута на буферна държава? Защото той придоби огромен ядрен арсенал с възможности за доставка по въздух, суша и море – прехвалената ядрена триада – което го прави имунизиран срещу първия удар на врага и гарантира, засега така или иначе, че Израел вече не е стъпало за империи. Обратно, Украйна се отказа от ядрения си арсенал през 1994 г. в замяна на гаранции за сигурност на САЩ в случай, че нейните съседи, в частност Русия, станат враждебни.

Каква стратегия диктува държавата да предаде своята сигурност по отношение на местните участници на страна, разположена на половината свят? Никаква стратегия. Украйна не успя да надхвърли естествената си география като буферна държава – и още по-лошо, буферна държава, която не успя да приеме сериозно собственото си съществуване, което означаваше, че ще продължи да прави катастрофално лоши залози. През 2013 г. Европейският съюз предложи на Киев търговска сделка, която мнозина погрешно разбраха като вероятна прелюдия към членство в ЕС. Младите украинци много искат да се присъединят към ЕС, защото искат достъп до Европа, за да могат да избягат от Украйна, която остава една от най-бедните страни на континента.

Търговската сделка беше зле замислен проект на ЕС, за да се направи изстрел срещу Путин с малко риск. Идеята беше украинският пазар, а следователно и руският пазар, да се наводни с европейски стоки, което би навредило на руската икономика – което, както си представяха архитектите на този план, доведе до народно недоволство, което би принудило Путин да отстрани поста. Разбираемо, Путин видя тази стратегия като заплаха за стабилността на страната и личната си безопасност, затова постави ултиматум на украинския президент Виктор Янукович: или да отхвърли сделката и да приеме пакета за помощ на Москва на стойност 15 милиарда долара, или да понесе осакатяващи икономически мерки.

Когато Янукович надлежно се отказа от споразумението с ЕС, администрацията на Обама помогна за организирането на улични демонстрации за това, което се превърна в най-технологичната и PR-ориентирана операция за промяна на режима в историята, предлагана на световната общественост по различни начини като Майдан, Евромайдан, Революция на достойнството и т.н. През февруари 2014 г. протестите принудиха Янукович да отиде в изгнание в Москва. Следователно, Нуланд и други служители на администрацията на Обама работиха, за да създадат ново украинско правителство, приятелско на Съединените щати и следователно враждебно към Русия.

В края на февруари руснаците отговориха на американския мек преврат в Украйна, като нахлуха в Крим и в крайна сметка го анексираха и създадоха хаос в Източна Украйна. Администрацията на Обама отказа да въоръжи украинското правителство. Правилно беше да се избегне конфликт с Москва, макар че оставяйки Киев беззащитен, това показа, че Белият дом никога не е разиграл напълно всички възможни сценарии, които биха могли да произтекат от насочването на държава-клиент към конфликт с велика сила. Вместо това Обама и европейците подчертаха своята смъртоносна грешка, като наложиха санкции на Москва, защото се възползва от условията, които Обама и европейците създадоха.

Изглежда, че Белият дом се гордееше извратено със смъртта и унищожението, които помогна да подбуди в Източна Европа. През април 2014 г. директорът на ЦРУ Джон Бренан посети Киев, като изглежда, че потвърждава ролята на агенцията в преврата. Малко след това дойде вицепрезидентът Байдън, който взе собствената си победна обиколка и посъветва украинците да изкоренят корупцията. Естествено, известна украинска енергийна компания, наречена Burisma, която тогава беше разследвана за корупция, нае за защита сина на Байдън Хънтър.

Като се обвързаха с американска администрация, която се беше показала като безразсъдна и опасна, украинците направиха геополитическа грешка, която държавниците ще изучават години напред: буферна държава заложи бъдещето си на далечна сила, която просто я беше видяла като инструмент да дразни своя мощен съсед без привързаност към по-голяма стратегическа концепция, която желае да подкрепи. Тогава Русия отцепи половината от района на Донбас на границата си и подложи Украйна на тежка, осемгодишна война, предназначена до голяма степен да подчертае руския капацитет и украинската и американската импотентност.

„Буферна държава беше заложила бъдещето си на далечна сила, която просто я беше видяла като инструмент за дразнене на могъщия си съсед, без привързаност към по-голяма стратегическа концепция, която тя желаеше да подкрепи.

Тогава Украйна направи лошата ситуация още по-лоша. Когато същите хора, които са ги оставили жертва на Путин, ги помолиха да заемат страна в американския вътрешнополитически конфликт, украинците ентусиазирано се присъединиха - вместо да тичат упорито в обратната посока.

През 2016 г. кампанията на Хилари Клинтън призова украинските официални лица и активисти да придадат известна славянска автентичност на своя разказ за сговор с Русия, насочен към Доналд Тръмп. Всъщност централната сюжетна линия на Russiagate беше за Украйна. Да, Тръмп уж е бил компрометиран от секс лента, заснета в Москва, но привидната причина на Путин да помогне на Тръмп да спечели президентския пост беше да го накара да отмени санкциите, свързани с Украйна. Ето още един шанс за Украйна да се придържа към Путин и да спечели благоволението на това, което си представяше, че ще бъде печелившата партия на американските избори.

С Бренан от ЦРУ и множество висши служители на ФБР и Министерството на правосъдието, които тласкат Russiagate в пресата — и провеждат незаконна шпионска кампания срещу екипа на Тръмп — украински политически фигури с радост се присъединиха към тях. Руска статия за американската преса и член на украинския парламент, за когото се твърди, че е допринесъл за досието. Разказът за тайни споразумения беше допълнен и от украински американски оперативни лица, като Александра Чалупа, която беше обвързана с неправителствения комплекс на Демократическата партия. Идеята, че тази игра може да има последствия за отношенията на Украйна с по-мощния й съсед, изглежда не е влязла в главите нито на безхаберните украинци, нито на американските политически оперативни работници, които цинично ги използват.

Разбира се, Украйна едва ли беше единствената американска държава-клиент, която се включи във вътрешнополитически игри. Като се яви пред Конгреса на САЩ, за да оспори ядрената сделка на Обама с Иран, израелският премиер Бенямин Нетаняху застана на страната на републиканците срещу действащ американски президент – което изглежда като още по-голяма потенциална грешка.

Разликите между двете ситуации обаче са още по-показателни. Сделката с Иран засяга основен израелски национален интерес. Като съюзник на САЩ, Израел оспорваше мъдростта да предаде ядрени оръжия на своя (и на американския) водещ регионален конкурент и съперник. За разлика от тях, Украйна нямаше екзистенциални или геополитически причини да участва в операцията срещу Тръмп, което й позволи в най-добрия случай да се радва на едната страна на DC истеблишмента, като същевременно ядоса това, което се оказа печелившата страна. Russiagate беше вид проект за суета, който буферна държава с понижаващ се БВП и армия, оборудвана с 40-годишни бивши съветски оръжия в известен рисков район на света, не може да си позволи – особено този, който нямаше ядрен арсенал.

  И това беше само началото. Точно когато Russiagate изглежда приключва през юли 2019 г., служителите на националната сигурност на САЩ инжектираха още един разказ, свързан с Украйна, в публичното пространство, за да се насочат към американския президент. Изглежда, че това е инициирано от украинския американски служител на Белия дом Александър Виндман и неговия колега Ерик Сиарамела, анализатор на ЦРУ, който е служил като помощник на вицепрезидента Байдън за Украйна по време на администрацията на Обама. Когато Виндман каза на Ciaramella за телефонно обаждане, в което Тръмп е поискал от украинския президент информация относно твърдения за корупционната дейност на семейство Байдън в Киев, те призоваха за помощ американските разузнавателни служби, Държавния департамент, Пентагона, служители на Демократическата партия и пресата. Бърз, разбъркан отбор на Украйна— Тръмп задава въпроси!

За да прикрие това, което Байдънс и може би други висши служители на Обама са направили в Украйна, Демократическият конгрес обвини Тръмп за импийчмънт за опит да разбере какво са правили американските политици в Украйна през последното десетилетие. Що се отнася до украинците, те отново се поставиха по средата, когато трябваше да си останат вкъщи.

Крайният резултат беше, че украинците помогнаха за отслабване на американски президент, който за разлика от Обама им даде оръжие, за да се защитят от руснаците. По-сериозно, те затвърдиха мнението на Путин, че, особено в партньорство с демократите, Украйна не разбира истинското си място в света като буферна държава – и ще продължи да позволява да бъде използвана като инструмент от политиците, чиято комбинация от нарцисизъм и безпокойството ги направи особено податливи на опасни грешни изчисления. Изборната победа през 2020 г. на Джо Байдън, човек, чието семейство е било платено от украинците, за да ги защити, може да успокои усещането на Путин, че Украйна трябва да бъде поставена на мястото си, преди да бъде използвана отново като оръжие срещу него .

От гледна точка на американската национална сигурност, победата на Байдън над Тръмп сигнализира, че действията му в Украйна ще останат скрити. Докато медиите продължават да лаят, че 45-ият президент на Съединените щати е слуга на Путин, никой няма да носи отговорност за нищо. Само дето, както се оказва, политическите оперативни работници на DC не са единствените хора, които могат да правят история. Путин също може. И народът на Украйна ще излезе много по-зле и за двете си усилия.

Лий Смит е автор на  The Permanent Coup: How Enemies Foreign and Domestic Tagets the American President  (2020). Той е писал за публикации, включително The New York Times, The Hudson Review, Ecco Press, Atheneum, Grand Street, GQ и Talk. Тази статия първоначално е публикувана в Tablet Magazine .




Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39744667
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031