Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2022 01:49 - САЩ - ЕВРЕЙСКАТА КОЛОНИЯ, КОЯТО Е ЛЮБИМА НА ТУКАШНИТЕ КОМУНЯГИ И ЧАЛГАРЦИ
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 681 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimage
,,Две от децата на Доналд Тръмп
са женени за евреи.
Любимата му дъщеря Иванка прие юдаизма.
Внуците на Доналд
са юдейчета..."

- Георги Ифандиев

Огромна роля в издигането на Тръмп като милиардер и президент изиграва Уилбър Рос, позициониран от финансовите СМИ на илюминатите като независим инвеститор". Но Рос дълго време бил старши управляващ Rothschild Inc и оглавявал група консултанти по банкрутиране, която представлявала интересите на собствениците на облигации, които заплашвали да купят хазартния бизнес на Тръмп. През 1988 г. Доналд изкупил от Resorts International казиното NJ Taj Mahal и други обекти в Атлантик Сити и влязъл в огромни дългове. Тръмп бил заплашен от фалит, но Рос оценил политическия му талант и решил да му помогне да стане политически агент на Ротшилд. Бил сключен договор с Тръмп, в резултат на който Доналд се отказал от 50% от акциите в Тај Mahal в замяна на по-добри условия на кредит и бъдещо президентство. Така кланът Ротшилд се превърнал в основния бенефициер в президентската кампания през 2016 г. в САЩ. Уилбър Рос при Тръмп заел поста министър
на търговията.

,,Знаете ли, по-рано като дете обичах да казвам, когато бях дете, когато бях млад, казвах: ,,Ако бях евреин, щях да съм ционист." Аз съм ционист. Не е нужно да сте евреин, за да бъдете ционист. Ако бях евреин, щях да съм ционист. Моят баща ми посочи: ,,Не ми е необходимо да съм евреин, за да бъда ционист. Защото съм такъв. Израел е центърът на сигурността за евреите по
целият свят.
Бях отгледан от праведни християни. Баща ми беше възпитан човек. Беше високо платен специалист, с гимназиално образование, но станал студент по история. И всеотдаен, предан поддръжник на Израел. Моят син е женен за млада жена, която е... Чиято майка и цялото й семейство е от много прочутата еврейска фамилия на Бъргърови. Но моят може би най-трогателен Пасхален спомен не е с Бъргърови. А от онова, което стана веднага след като се завърнах от среща с Голда Меир.
И бях предрекъл, че нещо ще стане в Египет. И си спомням трогателността, с която по това време всъщност започнахме вмъкмваме храненето. Взехме да се храним с хора и да разговаряме за това, какво щеше да означава за тях, ако Израел всъщност беше победен. И съществува тази неразривна връзка между култура, религия и народност, която повечето хора не разбират напълно. Тя е уникална. И какво мога да кажа. Тя е толкова силна с евреите по целия свят."

- Джо Байдън

- https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=167861181754896&id=100055930453195

Йоко Оно, вдовицата на Джон Ленън за Хилари Клинтън: Срещахме се доста пъти по време на протестите в Ню Йорк против Виетнамската война през седемдесетте, и станахме твърде интимно близки. Споделяхме много от едни и същи ценности за сексуалното равенство, борещи се против авторитарното,
патриархално, доминирано от мъжете общество, в което бяхме отгледани" - обясни тя.
Имахме кратка любовна забежка, когато с Джон живеехме в Манхатън, а Хилъри учеше в Йейл. Но сетне загубихме връзка. Учудена съм колко добре се движат нещата в нейна полза. И й пожелавам най-доброто в нейната кампания" заяви тя на репортерите по време на пресконференцията."

Ето какво вече публично разкри Лари Никълс, бившият сътрудник на Хилъри Клинтън за своята бивша работодателка:
,,Тя е от вида AC/DC. Хилари Клинтън е имала
повече жени от Бил Клинтън...
Това са хора психопати..."

Убиха агента на ФБР разсекретил кореспонденцията на Хилъри Клинтън

В ранното утро на събота, е намерен убит агентът от ФБР, когото смятат за отговорен, относно изтичането на информацията и разкритията около кореспонденцията на Хилъри Клинтън, от времето, когато е заемала поста държавен секретар на САЩ.
За това пише изданието  Denver Guardian
Официалната версия на експертите е, че агентът от ФБР Майкъл Браун, отначало застрелял жена си Сюзън Браун, подпалил дома си ( за да няма никакви следи) и след това се самозастрелял ( изключително удобна версия за човек в неговото положение и финал на кариерата).
Браун — ветеран от отдела на Вашингтонската градска полиция, с 12 годишен стаж в полицията, преди да бъде прехвърлен към ФБР, където и работи през последните 6 години.
Съседите на агента, видели дим от къщата му около 23:50 и извикали полиция. Докато пристигнат колите на пожарната, къщата вече била изцяло обхваната от пламъци.
» Смъртта на съпругата на Браун, е настъпила вследствие на огнестрелна рана преди пожара»,- коментира началникът на полицията.
(Но за всеки случай след огнестрелната рана съпругата на агента изгаря заедно с дома си)
» Съвкупността от доказателствата, ни навежда на мисълта, че става въпрос за убийство, самоубийство ( и пожар). Ние смятаме, че я е убил, а после и себе си»,- уверяват полицаите.
Тези данни разбира се, потвърждават и американските следователи.
» Още преди пожара той скрил кучето си в дома на съседите», — уточняват разследващите.
А съседът разказва, че самият Браун бил в паника.
Мотивът на убийството още се изяснява, но полицаите говорят, че Браун бил доста уважаван агент на ФБР, когото много са обичали в обществото. Такава съдба за толкова обичан американски агент.
От ФБР отказаха да коментират произшествието.

Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп са роднини и имат кралска кръв

Екипи от изследователи в областта на генеалогията са установили, че Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп са далечни братовчеди, и че и двамата са с кралска кръв, пише yournewswire.com
Авторът A.Dzh. Jacobs и екип от изследователи от интернет сайтовете за генеалогия MyHeritage.com и geni.com са разработили родословно дърво, което доказва, че Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп са далечни роднини.
Двамата бивши кандидати за президент също така са и носители на кралска кръв, която прониква дълбоко в техните семейни линии. Jacobs заяви за изданието Extra в скорошно интервю, че „Те имат един велик 19-ти прадядо – Крал Едуард III“.
Според Antimedia «Когато се вгледате по-отблизо как глобалните събития са се развивали през вековете, ще откриете, че много от семействата, които доминират в политиката и икономиката днес, са от родословията на феодалите от Средновековието.
В Близкия изток и страните от Третия свят, това е болезнено очевидно, тъй като кралските династии открито заявяват, че е тяхно неотменимо право да управляват страната си, докато на Запад аристократите не са толкова открити, но действа същият принцип.
Така например, според британският изследовател на родословия Burkes Peerage, повечето от президентите в американската история са свързани с избрани родове с кралска кръв.
В изборите през 2004 г., Джордж У. Буш и Джон Кери са кандидати за президентския пост в САЩ, но двамата кандидати са далечни роднини на кралицата на Англия. Те дори са принадлежали към едно и също тайно общество в Йейлския университет, с патологичното име братство „Череп и кости“.
Младо момиче наскоро стана известно, като разкри всички кралски връзки. Нейните изследвания и проучвания стигат до заключението, че с изключение на Мартин Ван Бурен, всички американски главнокомандващи, включително и Барак Обама, са потомци на средновековен английски крал.

„През периода, грубо пресметнато, от февруари 1992 до средата на 1994 година, често пътувах до Москва в процес на основаване на смесено предприятие за компютърни програмни продукти с някои представители на руската научна общност.
Един от ангажираните с проекта от руска страна се казваше В. М.. Женен за Т. М. В., той беше прагматичен учен, докато жена му се оказа прекалено убедена последователка на губещата комунистическа кауза.
В началото на 1992 г., точно преди завръщането ни в Съединените щати, американската част на нашето общо дружество беше поканена в московския апартамент на В. и Т. С напредването на вечерта Т. взе грубо да показва рогцата на своя груб антиамериканизъм – нещо, което съпругът й искаше тихичко да успокои. Основната нишка на тирадата срещу САЩ, която тя подхвана, се движеше в такава посока:
„Вие, американците, си внушавате, че имате перфектното управление и народът ви е винаги изряден. Добре тогава, защо досега не сте имали жена за президент? Имахте възможност да гласувате за жена вицепрезидент, а не го направихте.“
Обобщаващият отговор беше насочен към твърдението, че не гласувате за някого само заради неговия пол. Освен това, не пускате бюлетина за вицепрезидент, а за президент и вицепрезидент като екип.
„Хубаво, мисля, че ще бъдете изненадани, когато скоро се сдобиете с чернокож президент“ – заяви тя. Изразихме съгласието си, че не виждаме нищо, което по начало да пречи на това. Точната личност в точното време, а със сигурност Америка ще се опита да гласува за подходящата фигура, независимо дали е тя или той, чернокож или не.
„Какво ще стане, ако ви съобщя, че скоро ще имате чернокож президент и той ще бъде комунист“, попита тя. „Ами да, ще имате такъв, и той ще бъде комунист.“
Един от нас полюбопитства: „Звучите, сякаш знаете нещо, което ние не знаем.“
„Да, така е“, отговори тя. „Това не са някакви празни приказки. Той вече е роден и е образован, и е бил отгледан, за да стане президент точно сега. Ще се впечатлите, като узнаете, че е посещавал най-добрите училища за президенти. Той е онова, което наричате “Ivy League”. Не ми вярвате, но той е реалност и дори знам неговото име. Казва се Барак. Майка му е бяла жена и е американка, а неговият баща е чернокож от Африка. Точно така е – шоколадово бебе! И той ще стане президент.“
Тя взе да става все по-самодоволна, докато излагаше пред нас потока на своето познание до подробности и прогнозите си толкова реалистично, сякаш всички бяха свършена работа.
„Всичко е обмислено. Баща му не е американски чернокож, тъй че младежът не ще има онова робско позорно петно. Интелигентен е и е полубял. И от люлката е възпитаван да бъде атеист и комунист. Ходил е в най-прекрасните училища. Насочвали са го във всяка негова стъпка по пътя, а Америка няма да може да му устои.“
Тя очевидно беше щастлива, че комунистите щяха да сторят това. И че то някак си щеше да натрие носовете в Америка с техния колективен палец: Щяха да ни предоставят чернокож президент, а той щеше да бъде комунист до петите. Жената ни даде да разберем, както смяташе, че това ще вдъхне нов живот на световния комунизъм. Постоянно натякваше, че комунизмът съвсем не е мъртъв. Преливаше от подробности за него [Барак], които нямаше търпение да сподели.
Прочете нещо като пълна молитва. Той е от Хавай. Бил е ученик в Калифорния. Живее в Чикаго. Скоро ще го изберат в законодателната власт [двукамарния Конгрес]. „Не се съмнявайте: той е един от нас – съветски човек.“
Тъй като не се оправях с езиците, назнайвах малко арабски. И коментирах: „Ако правилно съм запомнил, „Барак“ идва от арабската дума за „благословия“. Това ми се струва необичайно име за американец.“
Тя отговори на мига: „Да. Той е „африканец“, настояваше, „и ще бъде благословия за световния комунизъм. Ще си възвърнем нашето могъщество и ще станем първа сила на света.“
Рече нещо в смисъл, че Америка е едновременно голямата надежда и голямото препятствие за комунизма. Америка ще приеме комунизма, а Барак ще прокара пътя за това.
И така, какво доказва този разговор от 1992 година? Ами той всъщност е анекдотичен. Не доказва, че Обама е преминал съветско комунистическо обучение. Нито че е бил отгледан така, че да стане първия чернокож американски президент. Но той показва едно нещо, което мисля, че е важно. Показва, че съветско руските комунисти знаеха много отдавна за Барак. Това също така показва, как помежду си те истински вярват, че той е бил отгледан и възпитан като комунист, който да асфалтира пътя към нашето бъдеще.
Лично за мен това известие за Барак дойде от един от тях и то доста преди Америка да знае за неговото съществуване. Макар никога преди това да не бях чувал за него, по време на онзи разговор Обама е бил на повече от 30 години. И очевидно е бил проверяван, за да стане тяхната очаквана изгряваща звезда.“…
Изучавалите ревизираната история ще си спомнят, че за известно време през 1970 година Бил Клинтън изчезнал от Оксфордския университет в Англия и се появил в Москва (според ЦРУ) с намерението да бъде обучен в комунизъм. Когато съответната история се появи за пръв път, не бяхме в състояние да открием нейния източник за потвърждение. И я отхвърлихме като възможна приказка за деца, поместена в интернет. Но откакто интервюирахме Том Файф, обогатихме информацията с множество обвинения от високопоставени политици (такива като бившия посланик в ООН Алън Кейс). И бяхме свидетели на комунистическото поведение на обитателя на Белия дом. Затова нямаме никакви съмнение в автентичността на този удивителен разказ.“

– Том Файф, той е от особената каста, наречена “government contractor”. Това са доверени предприемачи, с които правителството сключва договори за доставка или услуги, свързани с най-деликатните и чувствителни сфери на националната сигурност – например военните конфликти. 

,,Обама не е човек!
Той е създаден в лаборатория."

- Хюсеин Дехкан, бивш
министър на отбраната на Иран.

„Имам перфектна памет и заявявам, че през 1987 г. съм виждал Барак Обама в Москва, където бях обучаван в Института на КГБ."

- Михаил Крижановски, офицер от съветския КГБ.

„Всъщност, инвестициите на американските евреи в развитието и запазването на еврейската държава продължават и до днес."

- Бенджамин Бейт-Халами, прочут израелски учен.

„Ако не беше финансовата подкрепа и политическият натиск от страна на американските евреи Израел можеше и да не се роди
през 1948 г."

- Наоми Коен, известна еврейска историчка.

„Проблемът на Америка (както и на всяка друга държава) е, че я управляват евреите... започвайки от ФЕД, Капитолия, Белия дом, съдилищата, медиите и училища ни. формулиране и прилагане на три мерки за справяне с еврейската власт, ще реши проблемите на Америка, веднъж завинаги. Евреите са си гласували правомощия да създават пари, чрез прости записи в книги.
Евреите имат пълен монопол върху кредитите и ги отпускат, където и на когото искат, според еврейските интереси.
РЕШЕНИЕТО: Възстановяване Конституционното право на правителството на САЩ, да създават свои собствени пари, за да не плаща лихви на еврейските банки от ФЕД."

- Натанаил Капнър, американски евреин.

"Евреите напълно контролират САЩ. Правителството на САЩ е фасада. Изобщо не съществува такова американско правителство, каквото хората си въобразяват. То е само марионетка
в еврейски ръце. То е играчка
за евреите."

- Боби Фишер

„Ню Йорк е главният център на еврейството по света. Там е вратата, през която преминава огромният поток на американския
стоков внос и износ, за да бъде обложен с данъци, т. е. мястото, където на практика целият американски бизнес плаща дан на господарите на парите. А самата територия на града представлява бастион на еврейството. Не е чудно, че редица еврейски писатели, наблюдавайки този безпрецедентен просперитет, това несравнимо домогване до богатства и власт, ентусиазирано възпяват Съединените щати като “Обетованата земя”, предсказана от пророците, а Ню Йорк - като един "Нов Йерусалим". Някои дори отиват по-далеч и описват върховете на Скалистите планини като "планините на Цион", което също е с право, ако се вземат предвид разработените там от евреите природни ресурси."

- ХЕНРИ ФОРД - „ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕИ."

,,В Ню Йорк има със сигурност повече от 1000 синагоги и имам чувството, че около 40 на сто от населението на този град (което означава милиони) е семитско. Никога не съм ги обичал(без да знам защо), а сега, като ги опознах по-отблизо, като проникнах в бита им, в религиозните им схващания и т.н., знам защо.
Както и да е, но тук те са голяма сила, бих казал, че 70 на сто от капитала е в техни ръце, 80 процента от средствата за масова информация са в техни ръце, 95 на сто от жилищния фонд е в техни ръце, 99 процента от лекарите, зъболекарите, адвокатите и т.н. са евреи, борсата е изцяло в техни ръце, бижутерийният и диамантеният бизнес е изцяло в техни ръце, 95 на сто от киноиндустрията, застрахователното дело и още десетки отрасли, които в комунистическия свят ги няма.... но са жизнено важни, са изцяло в техни ръце... Има хиляди евреи имигранти, и те идват тука, защото Америка, а не Израел е тяхното царство..."

- Стоян Мерджанов - ,,Каквото и да ви кажа - не ми вярвайте..." Документална изповед, София 2001 г.

„Тук в САЩ ционистите и техните лакеи контролират изцяло нашето правителство. Ционистите и техните лакеи се държат със САЩ така, като че ли са собственици на тази страна."

- Бенджамин Фридман, в реч произнесена на събранието на патриотите, проведена през 1961 г. в хотел „Уилард“ във Вашингтон и беше посветена на представянето на патриотичният вестник Конде Мак-Гинли ,,Здравият разум.

„През 1937 година Рейгън се премества в Калифорния. И след като преминава през пробни снимки в "Warner Brothers", е удостоен със седемгодишен договор. Авторите на издадената през 2000 година книга „Радикалният Холивуд" твърдят, че Рейгън отстоявал своите левичарски убеждения. И подал заявление за влизане в Американската комунистическа партия. Според информатор на ФБР,,Рейгън беше отхвърлен, понеже... беше прекалено тъп.

Джоан ЛаКур Скот, съпругата на

филмовия продуцент Ейдриън Скот, коментираше: ,,Никога не съм срещала по-ограничен човек да го река вежливо. Той беше глупав. Беше актьор, който стана добър оратор. Но в разговори с него преди и след събития установих: това просто беше човек, който не бе добре информиран, не особено образован и знаещ. Беше някакъв хубавец,

представителен изпълнител." "Ronald Reagan" By John Simkin (john@spartacus-educational.com) © September 1997.

,,Франклин Д. Рузвелт бил племенникна натрупалия богатство посредством наркотрафик от Китай еврейски бандит Тиъдър Рузвелт.
Имате ли представа как през есента на 1932 година еврейски социалист Франклин Делано Рузвелт е бил назначен за стопанин на Белия дом? Използвали системата „Тамани Хол“. Накратко, наричали Тамани Хол седалището на нюйоркската община през първата половина на ХХ век. Тогава лидерите на еврейската организирана престъпност в града - все имигранти от Руската империя, по-малко от Германия и Австро-Унгария, извили ръцете на синдикалните лидери.
И започнало масовото принудително участие на работниците на избори. От там и синдикат като нарицателно за организираната престъпност.
Ta в разгара на икономическата криза, при смазващата безработица, през 1932 година из целите Съединени щати събирали безработните в бригади за гласуване и ги отвеждали с камиони до избирателните бюра.
Известно е, че при избирането" на Рузвелт били счупени рекорди. Някои безработни гласували по 12, 13 даже
15 пъти!"

- Георги Ифандиев

"Миролюбивият" еврейски слуга - Франклин Рузвелт вкарва над 120 хиляди японци в концлагери, като отнема цялото им имущество и след войната не им връщат абсолютно нищо.

,,Голямата част от американците не желаели да се намесват повече в каквато и да било война, но Илюминатите имали друго наум. Президентът ФРАНКЛИН ДЕЛНАНО РУЗВЕЛТ (32 президент) е Велик майстор на масоните, член на CFR, свързан е с фамилията Делано и с „Комитет на 300-те“. Негов близък съюзник е БЪРНАРД БАРУХ и най-малко осем години се радва на близки отношения с КОЛОНЕЛ ХАУС. Вижда се, че Илюминатите вече са пласирали своето момче, а то им благодари, като обнародва един противоконституционен закон, според който от края на април 1933 г. всичкото частно притежавано злато трябвало да се предаде на банките (наказанието е $ 10 000 глоба или 10 години затвор, или и двете). То е изкупувано за $ 20,67 на унция. След като по-голямата част от него е инкасирано, цената се покачва на$ 35 за унция. Инсайдерите изнасят златото си в чуждестранни банки и по-късно естествено го продават на по-високи цени.
Президентът Рузвелт предизвиква японците да влязат във войната, след като на 26 ноември 1941 г. обявява ултиматум на Япония да изтегли всичките си войски от Индокитай и Китай
Това е исторически факт, макар да се пази в тайна.
Военният ултиматум умишлено е скрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не й остава друга възможност освен войната. Самите японци правят всичко, за да предотвратят военен сблъсък със САЩ, нееднократно се опитва да се срещне с Рузвелт във Вашингтон или Хонолулу, за да намерят алтернатива, по-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне конфликта, но Рузвелт многократно отказва разговор, защото войната с Япония е планирана — както с Германия.
В същото време Рузвелт заявява пред американския народ:

„Докато говоря на вас, бащи и майки, ви давам още едно обещание. Това вече го казах, но ще продължавам да го повтарям отново и отново, и отново: Вашите момчета няма да се бият в никоя чуждестранна война.“

При тази измама човек направо си глътва езика.
Американските военни знаят от няколко места, че Япония се кани да нападне Пърл Харбър:
1) На 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио ДЖОУ ЗЕФ ГРЮ пише писмо до Рузвелт, в което се казва, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще е първата цел.
2) През август 1941 г. конгресменът ДАЙС предоставя на Рузвелт не само целта на атаката (Пърл Харбър), но и карта на стратегическия план за нападение. Принудили го да замълчи.
3) по-късно през 1941 г. американските тайни служби успяват да разшифроват дипломатическия, а също и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително знаят точната дата, часа и целта на атаката.

АЛ БЛЕЙК, единият от двамата оцелели след „Експеримента Филаделфия“, ми разказа, че по онова време също е бил в Пърл Харбър, но седмица преди офанзивата е бил изтеглен оттам, защото по-късно трябвало да работи с Никола Тесла по предстоящия проект („Филаделфия“). Казали му, че го местят заради нападението. Щяло да излезе прекалено скъпо, ако загине…
Самият Пърл Харбър естествено е неподготвен, тъй като му е съобщено едва два часа, преди да е атакуван. Той е безпощадно опустошен. Рузвелт искал точно това и сега вече можел да обяви японците за „коварни свине“ и САЩ трябвало да им отмъсти.
Ако не вярвате, че да станете президент или бундесканцлер, е нужно нещо повече от това да сте добър политик, се надявам следващият пример да ви отвори очите. Става въпрос за американския президент ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР.

За да гарантира успеха на подлите си начинания, Илюминатите трябвало да издигнат някой предан васал на поста главнокомандващ на всички съюзнически сили в Европа. Търсеният за работата субект е подполковник Дуайт Айзенхауер. Кариерата му в американската армия е повече от интересна и направо е като урок за това, какво би постигнал един посредствен войник, който има „правилните“ хора зад себе си. Айзенхауер също е приятел на Бърнард Барух.
През март 1941 г. той е повишен в полковник. Три месеца по-късно командва Трета американска армия. След още три месеца става бригаден генерал. На 12 декември същата година във Вашингтон е посветен във военните планове на най-висше ниво. На 16 февруари 1942 г. е повишен в заместник — шеф на щаба на War Plan Division. Отново минават само три месеца, когато става негов ръководител. След следващите три месеца Айзенхауер получава командването на European Theatre of Operations. Месец по-късно е произведен в „петзвезден“ генерал. На 24 декември най-накрая става висш главнокомандващ в Европа.
След изтласкването на германската армия от Рим, американските войски на генерал МАРК КЛАРК са задържани, въпреки че безпрепятствено могат да продължат към Югославия, Виена, Будапеща и Прага. Вместо това една част от войската се спуска в Нормандия, което коства живота на 100 000 души и има драстичен ефект върху бъдещия облик на Източна Европа.
Защо?
На конференцията на Съюзниците в Квебек през 1943 г. под натиска на Генерал ДЖОРДЖ МАРШАЛ е сключена спогодба под името „Руска позиция“. В нея се казвало, че „… руската позиция след войната ще бъде доминираща…“ Мъжете, които водели САЩ извън собствените им територии — Рузвелт, Маршал, Айзенхауер — имали строга заповед от своите „повелите“ (както ще се уверите от следващия пример) да доведат войната до фаза, която да удовлетвори целите на Илюминатите, заложени в „Протоколите на Сионските мъдреци“. Затова на съветските войски е оставено достатъчно време да се разгърнат.

- Ян ван Хелсинг - ,,Властта на тайните общества през XX век

„През периода, грубо пресметнато, от февруари 1992 до средата на 1994 година, често пътувах до Москва в процес на основаване на смесено предприятие за компютърни програмни продукти с някои представители на руската научна общност.
Един от ангажираните с проекта от руска страна се казваше В. М.. Женен за Т. М. В., той беше прагматичен учен, докато жена му се оказа прекалено убедена последователка на губещата комунистическа кауза.
В началото на 1992 г., точно преди завръщането ни в Съединените щати, американската част на нашето общо дружество беше поканена в московския апартамент на В. и Т. С напредването на вечерта Т. взе грубо да показва рогцата на своя груб антиамериканизъм – нещо, което съпругът й искаше тихичко да успокои. Основната нишка на тирадата срещу САЩ, която тя подхвана, се движеше в такава посока:
„Вие, американците, си внушавате, че имате перфектното управление и народът ви е винаги изряден. Добре тогава, защо досега не сте имали жена за президент? Имахте възможност да гласувате за жена вицепрезидент, а не го направихте.“
Обобщаващият отговор беше насочен към твърдението, че не гласувате за някого само заради неговия пол. Освен това, не пускате бюлетина за вицепрезидент, а за президент и вицепрезидент като екип.
„Хубаво, мисля, че ще бъдете изненадани, когато скоро се сдобиете с чернокож президент“ – заяви тя. Изразихме съгласието си, че не виждаме нищо, което по начало да пречи на това. Точната личност в точното време, а със сигурност Америка ще се опита да гласува за подходящата фигура, независимо дали е тя или той, чернокож или не.
„Какво ще стане, ако ви съобщя, че скоро ще имате чернокож президент и той ще бъде комунист“, попита тя. „Ами да, ще имате такъв, и той ще бъде комунист.“
Един от нас полюбопитства: „Звучите, сякаш знаете нещо, което ние не знаем.“
„Да, така е“, отговори тя. „Това не са някакви празни приказки. Той вече е роден и е образован, и е бил отгледан, за да стане президент точно сега. Ще се впечатлите, като узнаете, че е посещавал най-добрите училища за президенти. Той е онова, което наричате “Ivy League”. Не ми вярвате, но той е реалност и дори знам неговото име. Казва се Барак. Майка му е бяла жена и е американка, а неговият баща е чернокож от Африка. Точно така е – шоколадово бебе! И той ще стане президент.“
Тя взе да става все по-самодоволна, докато излагаше пред нас потока на своето познание до подробности и прогнозите си толкова реалистично, сякаш всички бяха свършена работа.
„Всичко е обмислено. Баща му не е американски чернокож, тъй че младежът не ще има онова робско позорно петно. Интелигентен е и е полубял. И от люлката е възпитаван да бъде атеист и комунист. Ходил е в най-прекрасните училища. Насочвали са го във всяка негова стъпка по пътя, а Америка няма да може да му устои.“
Тя очевидно беше щастлива, че комунистите щяха да сторят това. И че то някак си щеше да натрие носовете в Америка с техния колективен палец: Щяха да ни предоставят чернокож президент, а той щеше да бъде комунист до петите. Жената ни даде да разберем, както смяташе, че това ще вдъхне нов живот на световния комунизъм. Постоянно натякваше, че комунизмът съвсем не е мъртъв. Преливаше от подробности за него [Барак], които нямаше търпение да сподели.
Прочете нещо като пълна молитва. Той е от Хавай. Бил е ученик в Калифорния. Живее в Чикаго. Скоро ще го изберат в законодателната власт [двукамарния Конгрес]. „Не се съмнявайте: той е един от нас – съветски човек.“
Тъй като не се оправях с езиците, назнайвах малко арабски. И коментирах: „Ако правилно съм запомнил, „Барак“ идва от арабската дума за „благословия“. Това ми се струва необичайно име за американец.“
Тя отговори на мига: „Да. Той е „африканец“, настояваше, „и ще бъде благословия за световния комунизъм. Ще си възвърнем нашето могъщество и ще станем първа сила на света.“
Рече нещо в смисъл, че Америка е едновременно голямата надежда и голямото препятствие за комунизма. Америка ще приеме комунизма, а Барак ще прокара пътя за това.
И така, какво доказва този разговор от 1992 година? Ами той всъщност е анекдотичен. Не доказва, че Обама е преминал съветско комунистическо обучение. Нито че е бил отгледан така, че да стане първия чернокож американски президент. Но той показва едно нещо, което мисля, че е важно. Показва, че съветско руските комунисти знаеха много отдавна за Барак. Това също така показва, как помежду си те истински вярват, че той е бил отгледан и възпитан като комунист, който да асфалтира пътя към нашето бъдеще.
Лично за мен това известие за Барак дойде от един от тях и то доста преди Америка да знае за неговото съществуване. Макар никога преди това да не бях чувал за него, по време на онзи разговор Обама е бил на повече от 30 години. И очевидно е бил проверяван, за да стане тяхната очаквана изгряваща звезда.“…
Изучавалите ревизираната история ще си спомнят, че за известно време през 1970 година Бил Клинтън изчезнал от Оксфордския университет в Англия и се появил в Москва (според ЦРУ) с намерението да бъде обучен в комунизъм. Когато съответната история се появи за пръв път, не бяхме в състояние да открием нейния източник за потвърждение. И я отхвърлихме като възможна приказка за деца, поместена в интернет. Но откакто интервюирахме Том Файф, обогатихме информацията с множество обвинения от високопоставени политици (такива като бившия посланик в ООН Алън Кейс). И бяхме свидетели на комунистическото поведение на обитателя на Белия дом. Затова нямаме никакви съмнение в автентичността на този удивителен разказ.“

– Том Файф, той е от особената каста, наречена “government contractor”. Това са доверени предприемачи, с които правителството сключва договори за доставка или услуги, свързани с най-деликатните и чувствителни сфери на националната сигурност – например военните конфликти. 

,,Обама не е човек!
Той е създаден в лаборатория."

- Хюсеин Дехкан, бивш
министър на отбраната на Иран.

„Имам перфектна памет и заявявам, че през 1987 г. съм виждал Барак Обама в Москва, където бях обучаван в Института на КГБ."

- Михаил Крижановски, офицер от съветския КГБ.

Един от братята на Джордж Буш е работил с компанията, която е била отговорна за сигурността на Световния търговски център.
Групата "Карлайл", която има близки връзки с династията Буш, провежда пресконференция ден след атаката. В което няма нищо странно, освен това, че сред ръководството й се откроява един от братята на Осама
бин Ладен...

Осама бин Ладен е агент на ЦРУ под името Тим Осман.
Вкаран е в САЩ в края на пролетта на 1986 г. за среща с правителствени агенти в хотел „Хилтън” в Шърман Оукс, Калифорния. Бившият старши специален агент от ФБР Тед А. Гъндерсън потвърждава тази среща и казва, че той е бил един от присъстващите.

,,Самолетите, които се врязаха в кулите, са просто постановъчно зрелище. Властите имаха определени причини, за да накарат обществеността да повярва, че кулите са паднали сами. Аз съм сигурен, че кулите бяха минирани..."
ФБР съставя списък с имената на 19 терористи извършили атентата на 11 септември,
но става ясно, че някои от тях и до днес са живи.
терористите въобще са били на борда на самолетите, че . Съществуват малко доказателства, че терористите въобще са били
на борда на самолетите.
Поне двама от тях
са били осведомители на
ФБР една година преди
терористичните актове.

- Джон Д. Уайндхем, доктор по философия в
областта на
физиката в
Кембриджския университет.

„Пророците“ играят на Борсата?
Малко преди злощастните събития на борсата се правят някои съмнителни спекулативни операции. Тайнствени играчи залагат на рязкото падане на котировките на Юнайтед Еърлайнс и на Американ Еърлайнс – компании, чиито
самолети по някаква случайност са използвани в атентатите. Изкупени са хиляди акции. След като се разчува, никой не се появява, за да получи приходите, възлизащи на
милиони. По статистически съображения с деликатен характер борсовите оператори веднага изключват хипотезата за евентуално съвпадение на събитията. Броят на
закупените акции надхвърля 600 на сто от обичайния обем
на обмяна! И въпреки че и ЦРУ, и фБР им ат задачата да
контролират непрекъснато този род операции, именно за
да п редотвратят случаите на търговия с вътрешна информация, накрая пак са изненадани.
Уолстрийт отваря отново след два дни
След разрушаването на Кулите близнаци Американската агенция за обществено здраве обявява, че въздухът в района на Манхатън е опасен за дишане заради огромните
количества токсичен прах, разпръснат в околната среда.
Експертите, назначени по случая, предупреждават, че е
нужно доста време, преди да отворят офисите, опасно замърсени с азбест. Въпреки това, фБР налага свое виждане
и само след два дни ж и вотъ т се връща към нормалното си
функциониране.
За няколко години много хора умират от рак, а хиляди
заболяват от различни болести заради ежедневното поглъщане на отровния прах. Тръгват обвинения срещу администрацията и се открива процес срещу отговорните, които са разрешили да се възобнови работния процес във все
още замърсените сгради. В крайна см етка американското
правителство е осъдено да изплаща десетки хиляди искове
за обезщетение поради нанесени физически увреждания.
О става обаче да изясним защо фБР поиска да бъде от ­
ворен районът след толкова кратко време. Като се знае, че
Кулите близнаци са разположени близо до офисите на Уолстрийт, отговорът на подобен въпрос се оказва логичен и
елементарен. Може да се предполага, че ФБР получава разпореждания от високо, за да позволи незабавното отваряне
на борсата – игралната маса на силните на деня. Що се от ­
нася до почти съзнателното отравяне на хората, които са
заставени да се върнат на работа във все още замърсената
територия, не може да има съмнения за самоличността на
поръчителите, отговорни за подобно разпореждане. И за да
разсеем напълно съмненията, припомняме отново древния
латински постулат Cui prodest (Кому е изгодно).
Саботажът на американската въздушна отбрана
Според администрацията на Буш американските въздушни сили си дават см етка за опасността, когато вече е твърде късно. Като се има предвид фактът, че американската военна отбрана е най-сигурната и ефективната в
света, едва ли някой самолет може да порази негови обекти
без съучастието на тайните служби. Съгласно процедурите за прихващане на Северноамериканското военновъздушно космическо командване (NORAD), които и днес са в сила, в момента, когато контролните кули засекат самолет,
който е променил курса си и не отговаря на съобщенията,
изтребителите-прихващачи незабавно трябва да излетят,
застигайки нарушителя. Веднъж стигнали до целта, трябва да проверят причините за промяната на курса (метеорологични условия, технически проблеми, неразположение
на някой от екипажа, отклоняване и т . н.) и да окажат съдействие според случая. Макар и в базата Андрюс – на няколко километра от
Пентагона, да са разположени няколко ескадрили с изстребители-прихващачи F-16, готови да стигнат за не повече
о т 20 минути до отклонилия се самолет, на националното
командване са му били необходими цели 75 минути, преди
да издаде заповед за излитане. Необяснимо е защо повече
от час и петнайсет минути след обявената тревога бойните машини не помръдват от местата си. Подобна заповед
може да се даде единствено от високите ръководни кръгове. Още по-странно е обстоятелството, че офицерите, отговорни за невероятното закъснение, са наградени с повишение в чин вместо да бъдат разследвани.
Доналд Рьмсфелд оглавява процедурите за прихващане
През месеците, предшестващи атентатите , откриваме и промяна в установените правила за действие в американското въздушно пространство. Документът е с дата 1 юни 2001 г. и е адресиран до началника на въоръжените сили.
В т . 2 на практика се изтрива предшестваща заповед, която датира о т 1997 г. В т . 4 се пояснява, че Гражданската авиация поема пълната отговорност (преди това споделяна с NORAD) за намесата на силите на реда в случаите на от ­
клонили се от курса си самолети, като координационен център за подобни операции става Централният военен щаб, на
пряко подчинение на Министерството на отбраната.
С други думи, точно 3 месеца преди атаки те контролът на въздушния трафик минава на пряко подчинение на Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната, който може да
предприема действия и да взима решения за инциденти на
национална територия.
Невероятните въздушни пирати
Само по една точка от официалната версия мнението
на най-опитните граждански и военни пилоти съвпада. И
това е, че е невъзможно въздушните маневри, извършени
по време на атаката над Кулите близнаци, да са дело на начинаещи. Същ ествуват само две възможности, за да се
обясни по логичен начин случилото се: или самолетите са
направлявани към целта от джипи ес сигнал, или на борда
им е имало изключително опитни пилоти. И ако първата
хипотеза е недоказуема, втората със сигурност трябва да
бъде изключена. Защото според американските инструктори, обучавали предполагаемите арабски атентатори, нито един не е бил способен да пилотира дори прилично добре самолет.
Ако преди инцидентите американските служби изглеждат объркани и блуждаещи напред-назад, то непосредствено
след това стават невероятно активни. Само след 24 часа
фБР вече има в ръцете си списък с 19-те арабски терористи,
където фигурира и името на извършителя Осама Бин Даден
с прословутата си организация Ал Кайда. Обаче любопитната подробност, че 7 о т предполагаемите въздушни пирати
са живи и здрави, не се разгласява. П равителството така и
не прави запитване до ръководните кръгове на фБР, за да поиска обяснение за подобно противоречие във фактите. Като
че ли става дума за нещо незначително. Изчезналите черни кутии Всеки граждански самолет е длъжен да има на борда си
две черни кутии, които, както е известно, се изработват о т възможно най-устойчивия материал. Подобни устройства вече са доказали издръжливостта си дори при трагични разбивания в планини. В случая би трябвало да остан ат

Но са откри ти само тези о т полет UA-93 и полет,
от които, между другото, са взети данни, противоречащи на официалната възстановка на събитията. Обратно
на твърдението, че черните кутии о т взривилите се в Кулите близнаци самолети са напълно унищожени, фБР заявява, че е открил непокътнат сред развалините паспорта на
един от атентаторите. Сякаш хартиеният документ,
паднал от джоба на собственика, е оцелял при 800-те градуса, които се развиват при експлозията на самолетното гориво, за да се приземи после нежно сред руините, където по някакво чудо е открит…

При напускането на военновъздушните сили Буш-младши завързва близки отношения на сътрудничество със своя бивш боен другар Джеймс Р. Бат, който лично управлява
някои бизнес дела на фамилията Бин Ладен в Тексас. Основава свое дружество за въздухоплавателни услуги, веднага
след като продава самолет на Салем Бин Ладен – наследник
на една от най-мощните многонационални компании (втора
по големина в арабския свят), специализирана в областта
на строи телството – Саудин Бин Ладен Груп. Като доверен човек на семейство Бин Ладен Джеймс Р. Бат убеждава саудитите да финансират приятеля му Буш, за да създаде
Офшор Дрилинг – гигантско предприятие за сондажни съоръжения в нефтената промишленост в Тексас. Въпреки
огромните финансови средства, които получава, Джордж
Буш е на крачка да предизвика фалит на новата корпорация
и дъщерните й фирми (Харкен, Спектрум 7 и т.н.). За негов късмет обаче всеки път, когато е пред банкрут, други
дружества, които се контролират от саудити, му се притичват на помощ, като закупуват дялове и му поверяват управленски постове. Например Арк Енерджи – освен че го
спасява от дългове, го назначава и за съветник в ръководния
си състав. За богатото саудитско семейство тук става
дума да бъде оказана помощ не на кой да е, а на самия син
на президента на САЩ (който е и бивш директор на ЦРУ).
Но проблемите на Буш-младши не са свързани единствено с дългове, т е се отнасят и до незаконни финансови операции. През 1990 г. адвокати на Харкен Енерджи преду-
преждават съветника Буш да не продава акции, в случай че
получи негативна информация за състоянието на фирмата.
Седмица по-късно обаче Буш продава акции на Харкен на
обща стойност 848 000 долара. Само след два месеца Харкен обявява загуби за 23 милиона долара, като Буш успява
да избегне санкциите на надзорния орган на американската
борса благодарение на намесата на Робърт Джордан – съдружник о т адвокатската кантора на Джеймс Бейкър. И така, когато Буш-младши е избран за президент, в
знак на благодарност Джордан е назначен за посланик на
САЩ в Саудитска Арабия. След финансовия крах на Харкен Буш-младши става съветник в дружество, което се
контролира от групировката Карлайл – многонационална компания с интереси предимно във въоръжаването. А един
от най-големите инвеститори в групировката, в която
вече е работил и баща му, е не кой да е, а семейството на
Бин Ладен. По-късно, когато американското правителство успява да получи съгласие за започването на войната
в Афганистан, след фаталния септември, фамилията
Бин Ладен заедно с приятелското си семейство Буш правят огромни печалби. Карлайл е единайсетият по големина доставчик на въоръжения за американската отбрана и е
собственик на Юнайтет Дифенс – дружеството, производител на прословутите бойни танкове Брадли. Събитията около 11 септември се оказват повече о т успешна сделка за Юнайтет Дифенс, която само за един ден след вложенията си на борсата печели 273 милиона долара. Но когато се
разпространява новината, че фамилията Бин Ладен е в списъка на акционерите на Карлайл, саудитското семейство
е заставено да се оттегли от дружеството. Буш-старши
запазва място то си на консултант по административните въпроси в азиатския филиал на групировката и продължава да поддържа делови връзки с фамилията Бин Ладен в
Саудитска Арабия в продължение на още 2 години след съдбовната дата 11 септември.

Свидетелствата на героя на Кулите близнаци

Реч на Алекс Джонс пред Обществото на американските учени на симпозиум в Лос Анжелис, 25 юни 2006 г.:
- Днес има много герои, превърнали се в ярък пример за
оказана съпротива срещу безправието и търсещи истината въпреки противодействието... Вчера споменах името
Уилям Родригес, който е бил портиер в Световния търгов-
ски център... Той е държал главния ключ, а през това време
сградите са обхванати в пламъци. Остава с пожарникарите и ги води до горе, а после придружава лично стотици
хора навън, като буквално избутва 50 човека през вратата... после се връща в сградата, която рухва върху него, и
той е последният, като оставим настрана и притеклите
се на помощ, когото измъкват от руините. Но с това не
свършва проявената о т него храброст, тя едва започва.
Уилям Родригес е обявен о т Белия дом едва ли не за
национален герой и показван по националната телевизия,
участва в много телевизионни предавания, буквално е навсякъде. Републиканците искат да участва в предизборната надпревара като техен представител, предлагат му
милиони долари, но то й продължава да разказва истината
за експлозиите. Има хора с обгорели лица от ниските етажи още преди сградите да рухнат... казват му да си мълчи и да си прибере милионите. Колко от вас биха отговорили: Не ме интересуват милионите ви! Той го прави. Той не
само спасява хора, но отказва да вземе пари... т е плащат на
много от жертвите, но той казва не. И сега обикаля света
- от Венецуела до Малайзия, като минава и през Япония.
Обикаля и участва в телевизионни предавания по националните им телевизии. Медийното затъмнение не е глобално.
Бил е в Германия, Англия, Италия и Русия, в цял свят. Днес
е тук заради вас, в Лос Анджелис, и ми каза, че за последен
път ще говори в Америка. Убеден е, че ще бъде по-добре
чут и думите му ще им ат по-голямо въздействие, като
обикаля и говори на хората по света. Един от истинските герои от 11 септември не е пожарникар, не е полицай, дори
не е бил и войник. И въпреки това влиза в сградата, обхваната от пламъци. Влиза вътре и остава там до рухването
й. Имам честта да ви представя Уилям Родригес.
Уилям Родригес:
- Току-що се връщам от Малайзия. Разказах моята
история на д-р Махатир Мохамад, най-влиятелния човек
в страната, който ми оказа изключително съдействие.
Беше исторически момент, защото, оцелял след рухването на Кулите близнаци, гостувах лично на една мюсюлманска държава, за да говоря за атентатите от 11 септември... Думите ми имаха силно въздействие. Ние се опитахме да криминализираме и демонизираме ислямския свят след събитията от 11 септември... Това, че оцелял от
трагедията отива да им разкаже истината за случилото
се, за тях бе момент на просветление. По време на втората среща присъства д-р Мохамад и съветник от Обединените нации. Имахме пълната подкрепа от страна на медиите. Гостувахме на много телевизионни предавания
и в продължение на 10 дни в най-гледаното време - в началото на новините, участвах в много репортажи. Когато
отпътувах от страната, миналия петък, по новините на
националната телевизия бе съобщено, че след визита ми
малайзийците са променили завинаги мнението си за случая от 11 септември.
Преди това бях във Венецуела, където се срещнах лично
с втория най-влиятелен човек в страната след Хуго Чавес,
Николас Мадуро - президент на Националната асамблея,
който действително беше много разтревожен за моята
сигурност. Агент от ФБР се появил в хотела, където бях
отседнал, и поискал списък с гостите. Разбрал за това, ми
осигури денонощна охрана от пет охранители с думите:
- Изложен си на опасност... Има вероятност да се случи нещо тук, в нашата страна, а после да обвинят нас. Затова ще те охраняваме.
Поискаха дори да бъде заснет документален филм, така че ако се случи нещо с мен, да имат материал с историческо значение.
Това е поход срещу войната, в който аз участвам. В
Ню Йорк бях остро разкритикуван в местните телевизионни предавания. За Телемундо, Юнивижън и испанската Си Ен Ен аз съм най-информираният за събитията, свързани с датата 11 септември. Нападаха ме за обиколката, която
предприех по света. Аз им казах следното:
- Добре, няма проблем, няма да ходя повече! Онзи камион... след рухването на Северната кула... бях изваден от ­
долу, виждате ли онази черна дупка под него? От там бях
изваден. Добре, добре, не ме винете. И запомнете добре!...
Как можех да зная това...
Когато ви определят за национален герой или нещо от
този род, ви се иска да избягате... Сътрудничих в различни
вестници, каниха ме да участвам в много телевизионни предавания, участвах в създаването на закони... А аз бях само
един портиер от Световния търговски център! Участвах
и в писането на Закона за данъчни облекчения за жертвите
о т тероризма, много сили хвърлихме в тази посока, участвах и в изготвянето на закони, свързани с учебните програми за жертвите и оцелелите. Бяха одобрени и в известна степен съм удовлетворен, че успяхме да постигнем нещо
положително, което в крайна сметка бе и наше задължение.
Сега ще започна да говоря за 11 септември. За тези,
които не ме познават, казвам се Уилям Родригес. Работя
о т 20 години като портиер в Северната кула. Имах задачата да почиствам стълбите. А 10 години се грижех за чистотата на кабинета на губернатора Куомо. За времето,
прекарано там, научих доста неща - как се организира пресконференция, как се подготвят проектозаконите, за да бъдат одобрени... Защото в продължение на тези 10 години
съм слушал и съм се учил как да се държа с политиците, без
дори да съзнавам... Имам чувството, че Господ първо ме е
подготвил, а после ми е поверил тази мисия. Сега... вече 5
години от живота си съм посветил на това. Толкова време мина, откакто бях изваден от руините. През тези 5 години бях ангажиран да воювам за правата на емигрантите, за правата на жертвите, за истината около 11 септември,
за това как да се реагира в случаи на природни бедствия и
други злополуки. Искам да ви кажа, че съм се борил с различни проблеми. Воювах и срещу предприетото нашествие в
Ирак... Това вършат активните хора - занимават се с решаването на различни въпроси, докато постигнат някаква промяна.
След 11 септември прекрасните идеи, издигнати от
активистите през 60-те години, са напълно помрачени с
налагането на Патриотичния акт. Действието му напълно
отменя утвърдени от 50 години граждански права. Сега,
когато се използва нашата трагедия, нашето отчаяние, за
да се наложи тази политика срещу хората - тук, в Америка, и по света, аз чувствам мой морален дълг да направя нещо и да разкажа какво се е случило.
В онзи ден закъснях за работа - беше 8,30 ч. Ако бях
дошъл малко по-рано - в 8,00 ч., щях да се окажа на последните етаж и на Прозореца на света и сега да съм мъртъв. Ето защо пак ще повторя - имах усещането, че Господ ми е
поверил мисия. Намирах се в подземията на сградата, които бяха на ш ест нива: Bl, В2, ВЗ и така до шест. На ниво
В1 бяха разположени всички фирми за логистична подкрепа, които обслужваха Световния търговски център, фирмата, в която бях служител - Ей Би Ем, имаше сключени договори за техническа помощ, бояджийски услуги и др. Го-
ворех си с шефа, когато в 8,46 ч. най-неочаквано чухме едно
Бум. Толкова силна експлозия, която направо ни подхвърли
нагоре. Нагоре! Работех от 20 години в сградата - запомнете добре това! Експлозията идваше от сутерена между ниво В2 и ВЗ. В този момент си помислих, че става дума за
залата с машини, където се намират всички помпи и генератори; помислих, че може да е гръмнал генератор в подземията. Разбира се, че можех да разпозная откъде идват експлозиите - отдолу или отгоре. В този момент всички за почнаха да крещят, взривът бе толкова мощен, че стените се напукаха и парчета от мазилката на тавана започнаха да
паднат по главите ни. Задейства се и противопожарната
система. Тъкмо щях да извикам Това е генераторът! и чухме отново Бум. Самолетът се бе врязал в едната страна на сградата. Но ударът нямаше нищо общо с експлозиите.
После мислех, че от разследванията ще стане видно,
че взривът е трябвало да отслаби основата на сградата и
да бъде синхронизиран с удара на самолета в горната част,
така че автоматически да рухне, но не се случи така. Сега,
след случилото се... от всички страни се чуваха крясъци...
един човек тичешком нахлу в офиса и започна да вика: Експлозия, експлозия! Ръцете му бяха обгорели, а обелилата се
кожа - увиснала надолу. В първия момент не можех да разбера за какво става дума - помислих, че е парче от дрехата
му. После си дадох сметка, че това е кожата му и извиках:
Какво се е случило? Какво се е случило?... А когато го погле-
днах в лицето, видях, че е обезобразено...
фелипе Дейвид - цветнокож от Хондурас, когото не
познавах, работеше в Арамарк - компания за поддръжка и
презареждане на автоматите. Намирал се на ниво В2 и за
да се предпази от пламъците, закривал лицето си с ръце.
Така ръцете му обгарят. Ето това е фелипе Дейвид (показ-
ва негова снимка). Виждате ли, цялата тази част висеше.
Беше целия обгорял и от другата страна, но на снимката
не се вижда. Точно се запътихме към медицинския пункт,
който се намираше в сграда 2, Ю жната кула. Сградата 1 и
2 бяха свързани чрез подземията... и дочух друга експлозия.
И тя бе още по-мощна. Хората помислиха, че става земетресение и изтичаха да се скрият под касите на вратите.
А аз отякох: Не! За мен това е бомба! Казах го автоматично, защото бях един от оцелелите след взрива от 1993 г. Тогава останах блокиран в асансьора цели 4 часа. Трябваше
да съборят стена, за да ни извадят. Наредих: Трябва да излизаме! Поведох онези 15 души с Фелипе Дейвид на гърба си
към товарния асансьор и ги изведох навън... Зърнах линейка и качих фелипе, който изпадна в кома. До мен имаше служител по сигурността, който държеше радиостанция, от
която се чуваше: Самолет удари сградата! Самолет удари сградата! Тогава се обърнах. П редставяте ли си какво
е усещането да се намираш в основата на сграда, а да не
виждаш върха й...
Точно това се случи. Видях дупката, пламъците, пушека и най-неочаквано си дадох сметка, че не виждам антената на върха на сградата. Боже Господи, Прозорецът
на света — ресторантът на 106-ия етаж.... Всяка сутрин
закусвам с персонала. Винаги започвам да чистя стълбите
отгоре надолу. С тези хора всеки божи ден разговарям. Познавах всички до един о т 76-имата, загинали там . При мисълта какво се случва горе, извиках:
- Трябва да се върнем обратно, трябва да се върнем обратно!
Никой не си го и помисляше... А шефът на м оята фирма
нареди:
- Не, Родригес! Оставаш тук! - беше три пъти по-едър
от мен, щангист, а ми дава акъл да не мърдам от мястото
си.
- Трябва да се върнем обратно, трябва да помогнем на
онези хора!
- Не! Ти сега ще останеш тук! - отсече той.
Грабнах радиостанцията от ръката на охранителя и се
втурнах в сградата, минавайки през подземията. Върнах се
отново в Северната кула. Всичко бе залято с вода от противопожарната система. Но защо ли се е задействала в сутерена, след като самолетът се бе ударил в горната част на Кулата? Мислите ли, че има някакъв смисъл в това?
Не! Навсякъде бе плувнало във вода. Изтичах към Южната
кула, където се намираше Оперативният контролен център. Бяха изразходвани 155 милиона долара, за да се преустрои и укрепи сградата след атентата от 1993 г. Изгради
се и нова охранителна система с Контролен център. Когато стигнах там и почуках на прозореца, отвътре никой не отговори. Нямаше никого при всичките камери и записи...
Там срещнах Джими Барет, идващ от другата сграда и още
не разбрал какво става. Изкрещях му:
- Трябва да излезеш навън! Трябва да излезеш!
М ожете ли да си представите колко хора са загинали в
другата кула, без дори да разберат какво се е случва... там ,
долу, в подземията...
След поредната експлозия бях горе, където видях служителка от хотел Мариот. Стоеше близо до някаква масичка на служебния вход. Всичко беше чула. Извиках й:
- Какво правите тук, веднага излизайте!
И знаете ли какво ми отговори:
- Не мога, аз съм нова, страхувам се да не ме уволнят!
Избутах я навън, а после се върнах. Срещнах човек, който работеше към фирма за рециклиране на отпадъци, който каза:
- Чувам писъци!
В комплекса на Световния търговски център има 150
асансьора. Допрях ухо до един от тях и дочух как двама
души викат за помощ: Потъваме! Не, по-скоро викаха: Ще
потънем! Не разбирах съвсем смисъла на думите им. Мислех
си... какво ли става? Асансьорът бе заседнал между ниво В2
и ВЗ, а водата о т противопожарната система се стичаше
и стигаше до кръста им. И в този момент... О ставете ме
да ви кажа нещо. Аз никога не съм бил вярващ. Аз съм агностик. В нищо не вярвах. Но тогава казах:
- Господи, помогни ми!
Огледах се наоколо и открих метална тръба на място,
което все още не бе изчистено от отпадъчни строителни
материали. Поставих я между вратите на асансьора и с
помощта на Барет ги отворихме. Беше товарен асансьор
и така успяхме да го отворим. Когато долната врата се
удари в пода, водата, която се стичаше от моята страна,
нахлу вътре с все сила. Отвътре се чуха още по силни викове. Най-неочаквано си спомних, че тук някъде трябва да
има контейнери за отпадъци. Електротехниците използват стълби, за да сменят крушките и кабелите и винаги ги
държат, вързани с вериги за платформата за разтоварване
и товарене на боклука. Тогава си помислих: Господи, помогни
ми да намеря поне една стълба, само една! Госпожи и господа, имаше само една, която не бе вързана и бе най-голямата
от всичките. Бе истинско чудо. Стоеше там и чакаше да
бъде използвана. Спуснах я, отворих решетката и извадих
отвътре тези двама души - Салваторе Джамбанко, бояджия от Порт Оторити, и другия - някакъв куриер. Разказаха, че е станал пожар и за да се спасят от пламъците, са
влезли в асансьора. Когато започнал да слиза надолу, токът
прекъснал и спрял.
Изведох ги извън сградата, оставих ги в линейка и отново се върнах обратно. Всички ми викаха:
- Не се връщай обратно! Ти луд ли си?
А аз отговарях:
- Не разбирам! Не разбирам!
В подземието срещнах Дейвид Лим - офицер от полицията, натоварен от Порт Оторити със спасителните
операции. Попита:
- Уили, имаш ли ключ? - имаше предвид главния ключ.
Отговорих утвърдително. В целия комплекс имаше
само пет ключа. В Порт Оторити държаха останалите
четири. Нейните служители бяха обучени да реагират при
създала се паника, евакуации, оказване на първа помощ, спасителни акции, а на практика първи бяха избягали. Това е
главният ключ, госпожи и господа. Ние го наричаме ключа
на надеждата, защото вдъхна надежда на много хора. Казах:
- Да тръгваме!
Минахме през подземията и се запътихме към изхода,
а когато стигнахме там , видяхме пожарникарите, които
държаха в ръце ключ за достъп до асансьорите в случай на
пожар. Пошегувах се:
- Асансьор ли чакате? Скоро няма да дойде! Тръгвайте
след мен! Познавам най-прекия път догоре.Трудно преодоляваха стълбите, защото носеха на раменете си между 32 и 56 килограма! По пътя ни избутваха хора, панически втурнали се надолу. А стълбите не са достатъчно широки. Дочухме малки експлозии, идващи от
различни посоки. Попитах огнеборците:
- Какво е това?
Един от тях ми отговори:
- Мисля, че са бутилките с газ от кухненските помещения.
Това, разбира се, не беше вярно, защото сградата бе от
клас А и всички печки бяха електрически. Откъде ли идваха
тези експлозии?
Сега да ви кажа нещо за главния ключ. Защо е толкова
важен? Защото в небостъргачите от клас А в Ню Йорк от четири врати на асансьора се отваря само една. Три не се отварят. Задачата ни бе да отворим точно тези. През
1993 г. пожарникарите изгубиха много време, докато разбият врати те на асансьорите, за да излязат на стълбите.
Е то защо този ключ е толкова важен. А ето и как аз се
сдобих с него. През 1996 г. паднах по стълбите, без да мога
да получа помощ. В продължение на 3-4 часа не можаха да
ме открият. Заведох дело срещу Порт Оторити, като поисках и аз да разполагам с главен ключ. И го получих. Това
бе и първият ми придобит опит във водене на дела... А със
следващите трупах все по-голям опит... и ставах все по-добър...
Сърцето ми се свиваше о т болка, долавяйки писъците
на хората, затворени в асансьорите и на които не можехме
за помогнем. Ще ме попитате кой е най-големият ми кошмар? Имам два, а сцената със затворените в асансьорите
хора не ми излиза от главата. Всеки път, когато вляза в
асансьор, нахлуват спомени с хора, викащи за помощ. Продължихме да изкачваме стълбите нагоре, когато някой каза:
- Има човек в количка, който се нуждае от помощ.
Казах на пожарникарите, че се връщам да помогна. Нямах огнеустойчива жилетка и никаква екипировка, но бяхфизически no-издръжлив, защото бях свикнал да се качвам
и да слизам всеки божи ден. Това ми е работата в крайна
сметка. Когато заслизах надолу, един от пожарникарите
отсече:
- Няма смисъл! Инвалидите с колички ги оставяме за
най-накрая, за да не задръстваме пътя на останалите.
Продължихме нататък и когато стигнахме до 27-ия
етаж, целият екип се свлече на земята в коридора. Толкова
бяха изтощени, че не бяха в състояние да продължат нататък. Свалиха екипировката, предпазните жилетки, ботушите и рухнаха безпомощни. Това бе наистина един шокиращ момент за мен и пророних:
- Боже Господи, сега сам трябва да вървя нагоре!
Дейвид Дим попита:
- Уили, познаваш ли този етаж ?
- Да, познавам го.
- Откъде можем да вземем вода?
- От другата страна има автом ат.
- Да вървим! - счупи автом ата и започнахме да носим
бутилки с вода на пожарникарите.
Помня, че се обадих на майка си в Пуерто Рико, от телефон, който все още работеше в офиса. Исках да й съобщя
за инцидента, в случай че чуе нещо по новините, и да й кажа,
че съм добре. Когато вдигна слушалката, я чух да казва:
- Ти какво правиш още там ? - всички по света вече
знаеха какво се е случило, освен нас. - Веднага излизай!
- Не мога! Помагам на тези хора. Те не познават сградата... Но не се притеснявай! Ще стигна донякъде, но няма да ходя в района на пожара.
В действителност я излъгах - истинското ми намерение бе да стигна до Прозореца на света, за да помогна на
приятелите си. Всъщност това ми даваше сила да вървя



Гласувай:
2



1. 1997 - Следващите са Порошенко и Зеленски
18.01.2022 13:37
Нали?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 903360
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031