/Поглед.инфо/ Западните медии са доста разтревожени. Стана известно, че германското правителство буквално в следващите дни все пак ще спре три от шестте атомни електроцентрали, останали в страната.

Изглежда, че загрижената за околната среда световна общност трябва да се радва, но това не се забелязва. Ако погледнете заглавията на чуждестранни публикации, преобладаващата част от тях са много мрачни. Експерти както в енергийния, така и в финансовия сектор са единодушни, че Берлин е избрал максимално неподходящия момент за показателна реализация на своите зелени амбиции.

Германия е главната икономика в Европа, с обем, надхвърлящ четири трилиона долара. Това е както основата, която балансира и гарантира надеждността на колективната икономика на Европа, така и локомотивът, който я движи напред. Затова всички заинтересовани играчи следят толкова внимателно проектите, които Берлин изпълнява и резултатите които ще се разпространян като кръгове във вода, въвличайки в тях всички съседи и търговски партньори без изключение.

Най-голямото притеснение е не фактът на прекратяване на работата на трите станции Grohnde, Gundremmingen C и Brokdorf (което беше планирано отдавна), а избраният момент за това.

За правителствата и бюджетите на много страни 2021 г. завършва с много незначителна нотка на ръст. Комбинацията от опити за възстановяване на световната икономика и метеорологичните условия доведе до невиждани досега цени на енергията, които логично формираха постоянен дефицит, липса на резерви и цени на електроенергията - многократно по-високи от преди година.

Например в Германия един мегаватчас вече струва над 430 евро, което е с 350 процента повече от година по-рано. Подобни цени има в Австрия, Франция и Белгия, въпреки че през декември 2020 г. мегаватчас се търгуваше на борси малко над сто евро.

Успоредно с това се наблюдава намаляване на запасите от гориво в складовите съоръжения. Известно е, че от началото на ноември европейските компании -газови оператори са изпомпали повече от 14 милиарда кубически метра газ от ПГХ съоръженията. Общото запълване на подземните резервоари се оценява на 60 процента - и това е най-лошият резултат за последните пет години.

Сравнимо със сегашното беше положението през 2018 г., когато леден циклон, наречен "Звярът от Изтока", бушува в европейската част на континента. След това периодът на ниски температури се проточи до началото на март, покривайки дори южните райони с дебел слой сняг, поради което транспортните връзки бяха нарушени навсякъде, стотици полети бяха отменени.

Периодът беше труден, но всички разбираха, че студовете рано или късно ще отстъпят. Днес дори и най-отчаяният астролог не се ангажира да прогнозира кога ще приключат пандемията, финансовата и енергийната криза.

Чуждите медии, лоялни към задължителния екологичен дневен ред, мълчат за още един факт, без който тревогата на борси, собственици на централи и крайни потребители не е особено разбираема. Те се смущават да споменават, че Германия до края на годината, тоест буквално през оставащата седмица, освен трите атомни електроцентрали, ще спре и 11 ТЕЦ, работещи на въглища в рамките на доброволно поетите от нея задължения за декарбонизиране на икономика. Тоест производството на електроенергия в страната ще спадне не с три, както се споменава в някои анализи, а наведнъж с цели 6,4 гигавата.

Сега нека се въоръжим с официална статистика и калкулатор.

Германия показва стабилен спад в производството на електроенергия през последните години. В периода 2018-2020 г., германските енергетици са произвеждали ежегодно съответно 637, 603 и 567 тераватчаса.

Що се отнася до консумацията, тогава изглежда няма от какво да се притеснявате. През 2019 г. Германия е използвала само 567 тераватчаса, което е с невероятните 11% по-малко, отколкото през 2010 г.

Но основното обстоятелство, което се крие под нивото на официалните доклади е,че Берлин полага всички възможни усилия за поддържане и осигуряване на по-нататъшен растеж на икономиката си,а това е просто невъзможно без увеличаване на потреблението на електроенергия.

Ако германците наистина искат да постигнат целите си, тогава до 2030 г. тяхната индустрия и населението ще се нуждаят от поне 700 тераватчаса, за да осигурят нормален живот и функциониране.

И това въпреки факта, че енергийната независимост на Германия е много условна. Страната е в състояние да осигури малко над една трета от суровините за собствените си енергийни нужди, останалата част трябва да се купува в чужбина.

Спирането на три ядрени и дузина въглищни електроцентрали с един замах изхвърля най-малко 50 тераватчаса от енергийния баланс, тоест почти една десета. И това, припомняме, е в разгара на далеч не много топла зима, когато все още предстоят поне два месеца студено време и напълно непредвидими цени на енергията, от които Германия, въпреки договора с Газпром, също много зависи.

Линията, която следва новият екип на Олаф Шолц, е неразбираема не само за нас. В предположения как Берлин ще се измъкне от тази ръкотворна криза, се губят всички световни медии, защото няма никаква понятна информация, освен бравурните изказвания за успехите в изпълнението на плана за декарбонизация.

Експертите възприемат стъпките на новия канцлер с пълно недоумение.

Като начало, Германия независимо и доброволно реши напълно да се откаже от ядрената енергия след аварията в атомната електроцентрала Фукушима. Докато глобалните пазари бяха спокойнии, всички приветстваха това решение, но сега то все повече изглежда като изстрел в крака.

Япония, където по време на аварията работеха 54 ядрени реактора и които по-късно бяха почти напълно затворени за проверки и проучвания на безопасността, много активно ги връща в експлоатация. Просто защото без тях е невъзможно да се осигури енергийната сигурност. Досега властите и собствениците на атомните електроцентрали законно се договориха с местните жители да рестартират десетки реактори, а сега източната ни съседка отново работи с тридесет и седем реактора.

Тоест, ако Берлин беше пожелал поне малко да забави собствените си планове за спиране на атомната електроцентрала, световната общност щеше най-много лекичко да помрънка, защото почти всяка страна има подобни проблеми.

Трябва да се отбележи и факторът за защита на околната среда. От много години има опити да се признае ядрената енергия за екологична, тъй като в процеса на работа на атомните електроцентрали, се произвеждат минимално количество парникови газове - но това решение се удавя в океана на международната бюрокрация.

Западните екоактивисти посочват, че няма алтернатива за Германия в светлината на предприетите стъпки - само ръстът на потреблението на въглища, чийто дял в енергийния баланс на страната през последните три години е намалял от 22 на 16 процента . А това от своя страна гарантирано ще сложи край на всички планове за преход към безвъглеродната икономика до 2050 г.

Това се потвърждава косвено и от новини от самата Германия. Докато новият политически екип прави неразбираемо за всички салто, германските енергетици действат. Например Uniper вече обяви, че отказва да затвори въглищната си електроцентрала Schol-ven-B и е готова да се върне към този въпрос не по-рано от края на следващата година. Няма съмнение, че собствениците вече са се запознали с котировките на европейската енергийна борса EEX, където цената на един мегават от 1 януари се очертава от 600 евро нагоре.

Тук е необходимо да уточним, че Uniper и колегите им правят това не от изключителна алчност, а за да запазят поне сегашните си позиции. Според аналитичната агенция BloombergNEF, маржовете на германските енергийни компании са се сринали до историческото дъно. През 2017 г. рентабилността на пазарните играчи беше 27 процента, през следващата година се очаква да бъде на ниво десет, а през 2023 г. операторите ще могат да печелят не повече от три цента за всяко инвестирано евро, т.е. 3 %.

Настоящите тенденции също са правилно оценени и в противоположния край на света.

Правителството на Австралия, най-големият износител на въглища в света, официално обяви ревизия на финансовите си планове за годината. Канбера очаква приходите от продажба и износ на енергийни ресурси през изминалата година да нараснат с 22 процента и да възлизат на 272 милиарда долара. Австралийците ще спечелят почти 40 милиарда само от продажбата на енергетични въглища.

Всъщност Германия, в чието ново ръководство са възможно най-широко представени „зелените“, затваря с една ръка безопасните за климата атомни електроцентрали, а с другата тласка пазарните играчи да се върнат към изгарянето на въглища.

И още един факт в касичката на опасенията на индустриалци и финансисти.

Преди седмица дойдоха лоши новини от Франция. Там надзорникът по ядрена безопасност откри пукнатини в тръбопроводите за циркулация на водата в първи контур на АЕЦ Ci-vaux /Си-во /. Станцията използва PWR-реактори с мощност без аналози в света (1560 мегавата), които са по собствена френска разработка и конструкция - и двата бяха спешно затворени, за да се елиминира вероятността от авария. Това би било временна трудност, но Си-во има сестра близначка, атомната електроцентрала Chooz, която се е строяла по подобен проект по същото време. Регулаторът разсъждава разумно и нарежда: и тук да се изключат трите PWR-реактора.

Енергийният баланс на Франция, основният европейски износител на електроенергия, буквално за броени дни загуби пет гигавата инсталирана мощност, което поставя под въпрос осигуряването на собствените й граждани, да не говорим за износа.

Заедно със зимните студове, в Европа наближава мрачно бъдеще в най-буквалния смисъл, където никой не може да е сигурен дали лампата в полилея ще светне вечерта и какви ще са числата в сметките в края на месеца. Европейците могат само да обвиняват за това себе си. Самите те избраха политически лидери, потопени в собствените си фантазии и пренебрегващи законите на физиката и пазара.

Може би някой ден дори ще напишат книги за тази предизвикана от човека криза – остава само да я преживеем.

Превод: ЕС