Клиничен психолог: Слагат „зелена“ опаковка на бездушно съдържание

От Съмишленици на 10.11.2021 г.Здравето, Избрано, Разни мисли  

Резюме: Ако антихристът Ариман има свой собствен свят, то той ще е зелен. Ще цари идеален ред без право на отклонение. Всеки човек ще действа като малко зъбно колело в огромния механизъм. Всяко леко отклонение ще довежда малкото зъбно колело до премазването му от огромния и бездушен механизъм.

„…Глобалистите открай време са резервирали зеления цвят за текущата патологична акция…“

Това са думи на Иван Стаменов, Стопанина на блога, от 28 октомври 2021 г. Когато ги чух, едно малко парченце от големия пъзел си пасна точно на мястото и осъзнах, че вероятно ги е казал точно заради мен. За да ме провокира и аз да кажа нещо.

Това, което се каня да кажа, е в името на свободата. Посвещавам този текст на свободата у всеки един читател и се надявам, че до последното изречение всеки ще успее да усети по-ясно свободата, която има у себе си и която, колкото и да се стараят да ни убедят в противното напоследък, никой не може да ни отнеме.

Ще ви занимая с опаковката на нещата

Съдържанието на опаковката е ежедневна тема в блога и разговорите на обикновените хора – какво цели цялото мероприятие покрай п(л)андемията, ваксините, сертификатите. Но както се казва – опаковката продава. Затова е важно да ѝ обърнем внимание. Да я анализираме, добре да я забележим. На опаковката пише съдържанието.

„Зелено, зелено, щом всичките пари са ти в зелено, зелено…“ – имаше една такава чалга някога. Зелени „гущери“, зелена икономика, зелени коридори, зелена енергия, зелени сертификати, зеленото на светофарите, зеленото на аварийните изходи, зелени технологии… зелена сделка. Зеленото е един разрешителен цвят. Цвят, който разрешава проблеми. Цвят, който разрешава поведения. Зеленото е допустимо, то е приемливо, препоръчително, то е цел в бъдещето – нашето зелено бъдеще.

Едно от особено успешните направления в психотерапията е неорайхианският подход. Той разглежда човека в светлината на пет присъщи му „примордиални движения“:

„Те ръководят живота на здравия човек (планиране, подчинение, недоверие, съблазняване, агресия), това са пет различни базисни начина за модулиране на жизнената енергия в посока към задоволяване на потребностите… Когато петте движения са изпълнени хармонично спрямо нас самите и спрямо недвусмислената реалност, типична за света, който ни заобикаля, тогава ни се отваря път към дистенцията, радостта от живота и удоволствието.“ (Бернаскони, В. – „Анорексия, булимия, затлъстяване“, изд. „Лаков прес“, 2000, стр.16)

Когато детето се роди, то попада в една вече оформена среда от традиции, културни норми, закони, предразсъдъци, образователни системи, възпитателни методи и сред хора, които вече имат определени идеи за това, кое ще е най-добре за неговия живот. Можем да наречем този първичен бульон от обстоятелства „хранителна среда“, която ще „отхрани“ физически, емоционално, интелектуално и духовно това ново дете. В зависимост от историческия и териториален контекст то ще се сблъска с някои неща, които… нека просто кажем, че не са съвсем наред.

Една „хранителна среда“, която има проблеми или блокажи с действието „планиране“, не общува истински с външния свят и не проверява реалността. Животът бива затварян в тясната бутилка на собствените представи, фантазии, измишльотини, понякога с нездрава употреба на изкуство, духовност и наркотици, които се използват като алтернативни светове за бягство от реалността. Има доста голяма склонност към зависимости от субстанции и хора.

Повечето секти функционират така

„Хранителната среда“, проблематична в движението „подчинение“ е наситена с рецепти, предписания и празни интелектуализации, твърде много дърдорене и твърде много несигурност, емоционална незрялост, прекъсната връзка с автентичните усещания на собственото органично и телесно Аз. Демонстрира емоционална близост, която представлява просто интелектуална опаковка, в която липсва топлината на приемането. Съвременната популярна култура е склонна да залита в тая посока с нейните „перфектни връзки“, „съвършени тела“, „идеални почивки, работи, домове, партньори, родители, деца…“ и тем подобни врели-некипели, имащи твърде малко общо с реалността на нещата.

„Хранителната среда“ на проблемното движение на „съблазняването“ е дълбоко неуверена в себе си, чувстваща себе си малоценно, нищожно и затова компенсаторно подчиняваща на себе си околните, а външно демонстрираща – власт, влияние, сила, харизма. Това е среда, в която човек може да участва само като атрибут на нечие величие, като украшение върху одеждите на въпросното величие, но никога като един самостоятелен и важен сам по себе си Аз. Един бивш премиер би могло лесно да разпознаете като отраснал в такава „хранителна среда“ и след това възпроизвел я.

И тук идваме до същината на нещата

„Хранителната среда“ на невладеенето на движението на „агресията“ не може да отстоява себе си. Или продължително търпи да бъде тъпкана, експлоатирана, насилвана, или когато се премине една прекалено, ама наистина прекалено изместена граница, избухва неконтролируемо в крайно садистични действия. Това е динамиката на мазохизъм – садизъм. Тук можете да разпознаете функционирането на цял един народ, неспособен да каже „не“ и да отстоява своите интереси.

Смея да твърдя, че назряващите световни събития доближават границата на двете фази, но още не са я достигнали. По един или друг начин народът ни копнее тази граница да бъде достигната, за да може да разтовари огромното напрежение, което е натрупал в продължение на вече поколения.

Светът е пълен с [хора] от мазохистичен тип, защото на тяхното поведение на редници се крепят държавите, религиите, политическите партии. Те са „каторжниците“ на 20 век, любвеобилно подкрепяни от „силните“ на деня. (Бернаскони, пак там, стр. 19)

И вече в самия център на настоящите проблеми – „хранителната среда“ на проблемното движение на „недоверие“ е среда, наситена с писани и неписани правила за „правилно“ поведение. Негъвкава, скована, несъобразяваща се с чувства и потребности, изискваща още и още от потопените в нея, подчинение преди всичко, безкрайно ненаситна, заплашваща с всякакви ужасяващи беди неподчиняващите се, особено чрез страха да бъдат изхвърлени от самата нея.

Такива са ригидните религоиозни (от различни религии) общества, потискащи сексуалност, жени, права, мечти, идеи, развитие…

Такива са буржоазно-еснафските общества, такива са църквите, държавите, военните организации, партиите, в различна степен, разбира се.

„Ако се действа в рамките на правилата и традициите, релационният климат [„хранителната среда“] може да бъде и символ на радост и сърдечност, но във фона вечно ще се крие напрежението, типично за онзи, който е принесъл в жертва пред тотема* своята индивидуалност, страст и инстиктивност. Ние разбираме под понятието „тотем“ институциите на Държавата и Църквата. Съответните табута за етика и морал.

Тотемът си иска своята ежедневна порция… Тревожност: ако бъдат престъпени позволените от тотема граници, индивидите ще загубят в последствие принадлежността си към клана. Това е ригидният терен – едно свърталище от постоянни унижения (на тялото), възхваляване на морала – сблъсъци, присъщи на една реалност, направена от сапунени балони.“ (Бернаскони, пак там, стр. 22-23)

И ето ни нас днес, изправени пред тотема на Държавата, ЕС, Световното правителство в полусянка,

които искат от нас да положим пред олтара на „общественото здраве и сигурност“ унижението на тялото си, пенетрирано и напоено с неизвестни субстанции, за чието действие никой не иска да поеме отговорност, които обаче ние сме длъжни да приемем с доверие. Защото е „за наше добро“. Дали искаме това „добро“ да ни бъде направено, е въпрос строго забранен. В противен случай ще загубим принадлежността си към „клана“ на „развитото и цивилизовано общество“.

Ще бъдем и биваме изхвърлени от неговите институции, обществени места, социални системи. Ще бъдем изхвърлени от икономическия живот. Това, че все още сме частично вътре, ние, които престъпваме позволените граници, е защото тотемът все още великодушно ни позволява да си вземем поука и да си поправим грешката. Все още ни дава отсрочка да се осъзнаем накъде вървят процесите. Също така великодушно ще ни приеме обратно в лоното си като покаяли се грешници и като завърнали се блудни синове.

Валдо Бернаскони, дълбоко уважаван в средите на психологията и психотерапията в цял свят, с чиито цитати ви запознах, е изследвал дълги години чрез клинични изпитания и наблюдения връзките между психичните движения, всевъзможни психопатологии, психосоматични заболявания и… цветовете. Установена е една устойчива връзка между описаните пет движения и пет от цветовете, проверявана десетилетия в цял свят. Тази връзка е в основата на ВВСТ – психологически инструмент (тест), използващ цветовете за установяване на детайли относно функционирането на отделната личност.

За да не провалям употребата на теста на колегите, които работят с него, ще кажа само, че

движението на недоверие се характеризира със зеленото

Ако Ариман (духовното същество от висок ранг, което се очаква да се въплъти в западната цивилизация през 21 век в образа и ролята на Антихриста, както е описан в Библията, според сведенията на антропософията) има свой собствен свят, то той ще е зелен. Ще цари идеален ред без право на отклонение. Всеки човек ще действа като малко зъбно колело в огромния механизъм. Всяко леко отклонение ще довежда малкото зъбно колело до премазването му от огромния и бездушен механизъм.

В системата от идеали на този подреден свят самата система и нейният ред ще бъдат върховна ценност и всички ще съществуват само в единственото си предназначение да поддържат системата в идеално функциониране. На малкото зъбно колело ще са му нужни известно самопотискане и пълна идентификация на личния смисъл със смисъла на системата. Макар официално системата да съществува с аргумента, че така се осигурява всичко най-добро за всички (и затова всеки трябва да слушка и да се подчинява, за да не разрушава най-доброто на другите и на себе си), това е едно парадоксално съществуване.

Парадоксално, защото като се потиснат индивидуалните Азове през чиито вътрешни импулси се осъществява развитието, индивидуалното и колективно такова, потиснатите няма как да преживяват това като „най-добро за себе си“. Един свят, в който е осигурено (на думи) всичко най-добро за всички, и в който никой не е наистина щастлив и доволен, защото е загубил най-важното – Себе си – един парадоксален свят. Един мъртъв свят, понеже всяко нещо, което спре развитието си, умира. Едно механично съществуване в рамките на мъртъв организъм.

„Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а загуби живота си?“ (Марко 8:36)

Много диктатури от описания тип са минали през човешката история, а сега набира сила най-едромащабната от всички. Понеже Ариман в този исторически момент взима нашия свят на абордаж (било то от духовния или от физическия свят), и макар за кратък прозорец от време, няма какъв друг курс да се поеме, освен зеления курс, този на не/доверието. Всичко индивидуално ще бъде отречено, подчинено на колективното.

Колективно, което не е демократично, понеже бива наложено отвън и със сила и понеже сваля идеята и ценността на свободата от най-високото ѝ място. „И веднага ме споходи конспиративната теория, че глобалистите открай време са били резервирали зеления цвят за текущата патологична акция.“ – Няма кой друг цвят да резервират.

Нужно ли е да ви представям кратко цяла една теория?

Не е ли очевидно какво се случва и без тази теория? Очевидно е. Написах това за онези, които все още имат колебания относно с колко „здрава ръка“ трябва да се управлява „кризата“.

Статията е за онези, които се колебаят между „високата смъртност, изискваща мерки“ и „нарушаването на гражданските права“. Тя е за онези, които са отраснали в „хранителната среда“ на философията „бия те, защото те обичам, и това е за твое добро“. Тя е за онези, които имат повечко „зелено“ у себе си, което резонира приятно с „твърдите курсове на управление“. Дори без „боят“ да е физически, все пак това си е една „зелена“ среда.

Рано или късно, по-често рано, всеки работещ психолог или психотерапевт открива следното изключително важно нещо. На човека, потърсил помощ и изявил желание и воля да промени нещо у себе си или в живота си, не може да му се помогне, ако преди всичко не бъде приет с всичките му неприемливи чувства, деструктивни импулси, инфантилност и каквото още има там. Всичко това трябва да получи приемане и право на съществуване такова, каквото е, без да се опитваме да променим състоянието на човека, независимо колко много страда. Това е равносилно да уважим свободната му воля да бъде такъв, какъвто е, какъвто е бил до сега и какъвто ще бъде и занапред.

Дано осъзнавате, че става дума за свободата да бъдеш, която трябва да се даде. Едва след този акт на приемане, може да започне същинският процес на промяна и единственият неин източник може да бъде самият човек чрез волята му. За желанията и волята на терапевта място няма.

Работата на терапевта е в двете основни неща:

първо, да бъде авторитетът, който ще подсигури тази свободна воля да разцъфти (бидейки сам свободен във волята си и създавайки реалността на свободата „тук и сега“ чрез присъствието си), и второ, технологично да подплати със знанията и уменията си този процес по изпълнение на свободната воля на потърсилия помощ човек. Всяка намеса с желания и намерения от страна на терапевта избутва волята на човека, който прави крачка назад към по-инфантилната позиция на това да бъде обект на чужди намерения и да бъде „ръководен“. Позиция, която не е зряло Аз, способно да ръководи саму себе си.

(Тази позиция е дискусионна сред колегите относно тежките психопатологии, изискващи повечко „удържане“ от страна на терапевта. Но експерименталната работа на Карл Роджърс доказва, че дори при тежките случаи отнасянето с уважение към личността като един самостоен Аз, независимо степента на увреждане, се отплаща с подобрението му.)

В психотерапията се въплъщава един Божествен принцип на приемането на свободната воля на всеки един човек. Ще цитирам по памет думи на Беинса Дуно: Бог е велик, защото ви е позволил да живеете в Него и да вършите престъпления.

Когато президентът на Републиката се върна от срещата за енергийната криза, първата му работа беше да свика ковид-съвещанието. Така всички се досетихме, че са му „набили канчето“ за ниското ниво на ваксинация и „слабите мерки“. Също така, много хора си помислиха, че ще му бъде разплатено срещу послушанието, помислиха си, че се е „продал“, без да схващат, че той е човек на честта и родолюбец, един военен, един „зелен“ човек, поставящ себе си някъде под правилата и изискванията на системата.

И като типичен „зелен“ човек, който е „натиснат“ в името на общественото добро, той „натисна“ всички под себе си в йерархията,

за да се изпълнят условията на системата и да настъпи обещаното обществено добро – едни пари по Плана за развитие и възстановяване. (Може би и други неща, не знаем.) С което нито го обвинявам, нито го оправдавам. Той прави най-доброто, на което е способен, и аз вярвам, че той вярва в това.

Ако той беше над системата и изхождаше от извисената позиция на своя свободен във волята си Божествен Аз, щеше да се върне от срещата и да каже:

„Вижте сега, съграждани, нещата стоят така – натискат ни да се наваксинираме минимум такъв процент, иначе няма да дадат парите за възстановяване. Понеже не става дума за мойто възстановяване, а за това на вашите бизнеси, домакинства и животи, трябва да решите всеки сам за себе си и всички заедно като общност, какво ще изберете.“

Вярно е, че това е една идеална ситуация, понеже Тотемът няма никакво намерение да позволява някой да избира сам за себе си. Затова налага правилата си чрез „зелени“ хора, които по сърце са убедени, ако не че това е най-правилното, то поне, че това е най-малкото зло. Все пак народът избра този човек за президент преди пет години именно защото самият той вярва в своите принципи и се подчинява на тях, а от него се излъчваше искреност в рязък контраст с нечистоплътната психопатия на предходно управляващия премиер.

Надявам се този текст да внесе още малко повече яснота в умовете и сърцата на читателите, така че самостоятелно да вземат решението от коя страна на играта ще бъдат. Ще поддържат ли правилата на Системата с послушание срещу „сигурност“, но сигурност, каквато самата Система е дефинирала, а не каквато на нас ни се иска, или ще изберат да бъдат извънсистемни играчи, запазвайки си правото да избират и решават за своя собствен Аз.

Добре ще бъде да е ясно на всички – и от двете страни няма да е лесно

Ясно е, че подчинените на Тотема няма да имат право да определят собственото си развитие. Те ще бъдат донякъде възнаградени за послушанието си, като им се отпуснат блага и права, които им се полагат по принцип и които досега бяха „нормални“. Срещу това ще заплатят с постоянно чувство на несигурност, страх от загуба на статут (помнете, че всички „зелени“ документи имат срок и то кратък), тревожност от това, какво още ще поиска Тотемът (да припомним навика на ЕС да дописва договорите за присъединяване на държавите с нови клаузи и след това да задължава членовете да ги изпълняват) и постоянна нужда от автоцензура. Също и доста компромиси, свързани с тялото, някои от които генетични.

Възможно е дори това да е само началото. Ние постепенно преминаваме от живот в относителна автономия към живот в пряка зависимост. Казвам за автономията, че е относителна, защото сме обвързани с данъци, осигуровки и други подобни, но все пак кой къде ще ходи, какво ще работи и колко ще печели си зависи от него, от способностите му, от талантите му.

Вече не. Тези неща ще зависят от подчинение, от удостоверяване на принадлежност и веригата на врата ще се скъсява постепенно не само за пътувания, пазарувания, работа, доходи. Колко ще е къса веригата най-накрая си обявиха от Световния икономически форум без никакъв свян:

„Няма да притежавате нищо и ще сте щастливи.“

Какво ще е това състояние, в което е предвидено да се намираме, когато ще сме щастливи от не притежаването на нищо? Какво смятат да ни сторят тези „хора“, за да ни докарат до „щастие“ при такива условия? Тръпки ме побиват!

Но пък тези, които не слушкат, ще бъдат изгонени от Системата и едновременно репресирани от нея. Спрямо Системата няма полезен ход – и тези вътре, и тези вън подлежат на репресия. Никой не може да излезе от играта, в този сценарий Свободна Америка вече не съществува, може само да изберете отбор.

Да се върнем на темата за опаковката, нали тя продава

Видите ли такава опаковка, която ви поставя в ситуация „или – или“, знайте, че нищо добро не ви чака, макар да ви се поднася с обещанието за „най-добри намерения“. Никоя диктатура не е донесла щастие и благосъстояние, високо качество на живот или високи етични стандарти, независимо от претенциите си за „връщане на свободата“. Напротив, диктатурите носят смърт! Смърт, болести, глад, бежанци, сираци, вдовици, развалини материални и развалини човешки.

Припомнете си това. Добрата новина в нещастието е, че колкото е по-озверяла една диктатура, толкова по-бързо предизвиква кулминацията си, която е и неин крах. Значи, просто трябва да надживеем срока на годност, написан на опаковката.

В тази патова ситуация, когато нещата вече ги очертах в най-черни краски, ще върна вниманието ви на „зелената сделка“. Като говорим за нея, вече можем да имаме идея за поне два от нейните пластове. Първият – намаляването на парниковите емисии. Вторият – подчинението на една тоталитарна система.

По същество двата пласта са едно и също нещо.

Но ето го същественото: това е сделка

Сделка, която е предложена, но която всяка държава може да сключи или да не сключи. Както и всеки човек. Ако не искате, никой не може да ви накара насила.

Да, ще има последствия, санкции, репресии. Защо не и война? Но все пак… никой не може да ви накара насила.

„Сделката с дявола“ във всички приказки, митове, литературни произведения се представя като сключена доброволно. Дяволът не притежава властта да краде души. Иначе щеше да ги е ожънал много отдавна. Той трябва да ги убеди да сключат сделка с него. Трябва да ги съблазни или уплаши.

Тъй като нашата държава от името на всички нас е подписала всички клаузи по договора с дявола още от присъединяването към ЕС (договорът за присъединяване е сепуко за икономиката и суверенитета), сега сме в ситуацията всеки да решава сам за себе си. Сключвайки сделката с дявола, нашата държава влиза в дяволския отбор и започва със съблазняване, подкупи, заплахи и извиване на ръце.

Каква ти демокрация! Дяволски му методи!

Каквото реши мнозинството обаче, това ще е за (почти) всички, нещо, което вярвам, вече се е изяснило на всички. И когато един от нас удържи фронта, потенциално всички сме удържали фронта. Затова всеки един е важен.

В светлината на всичко казано мога да предложа единствено това, което аз провиждам като изход. Изход тесен като иглено ухо. „Не се борете със злото, то няма собствена сила, то взима от вашата.“ Това са думи на Беинса Дуно.

В лекциите на Р. Щайнер пише, че някога напред във времето самото зло ще трябва да бъде спасено и върнато към Бога тогава, когато си е изпълнило мисията да бъде наказващата Божия ръка. Затова вътрешно „не противете се злому“. Злото просто трябва да бъде прието и вътрешно трябва да му позволим да съществува и да си върши възложената от Бога работа. Така ще спестим много енергия, която няма да бъде похабена за психични съпротиви, страхове и противопоставяне на Божествения план.

Ако искаме да сме божествени, длъжни сме да уважим и възложените на самото зло задачи. Това значи да уважим волята на Този, който ги е възложил. Прочетете последните изречения отново. Важно е, заради следното.

Когато се страхувате от Системата, то е защото сте обекти на нейните въздействия. Когато вие отсъждате спрямо Системата, вие сте субекти, които изхождат от своя собствен Аз и отсъждат за нещо отвън. Тогава системата е обект.

Дръжте усещането за Себе си, за живото вътре във вас, колкото се може повече време в денонощието. Правете това упражнение да усещате себе си телесно, емоционално, духовно, всякак, колкото се може по-често.

Настават времена, в които няма да има за какво друго да се хванем, освен за това, което е вътре. Чувствайте себе си като човек, който избира, а не като обект на вече направен (от Системата) избор. Само силните Азове могат да устискат, затова усилвайте усещането за собствения си Аз.

Значи ли това обаче да легнем покорно на дръвника? В никой случай!

„Не се борете с дявола, просто познавайте стоката му и не я купувайте.“

И това са думи на Беинса Дуно. Те точно отговарят на препоръката на Щайнер за времето на Антихриста. Да не си правим илюзии, че Ариман може да бъде спрян. „Той има задачи.“ И основната му е да покаже на човечеството границите на материалното развитие.

Но трябва да бъдем будни. Да не проспим факта, че именно той е дошъл и неговото време е настанало. Понеже „той ще се опита да изкуши дори избраните“.

Време на изпит. Време на отделяне на козите от овците, на плявата от зърното. Това, че уважаваме задачите на злото, не означава, че сме съгласни да съучастваме.

Именно пасивната съпротива и актът на ненасилието са великите примери, давани от великите хора. Ще има хора, които ще минат през игленото ухо. Ще има хора, които ще преживеят тази тирания и това няма да са тарикатите.

Сега е времето всеки да избере сам за себе си.

Сделка или не?

Михаела Христова
10.11.2021 г.