Ултиматумът на Слави

Автор: Георги Георгиев ВСИЧКИ СТАТИИ НА АВТОРА  14.07.2021 

Слави Трифонов демонстрира пълното си пренебрежение към потенциалните си съюзници и което е още по-лошо - разми границата между промяната и статуквото.

 

Главният извод от изминалите избори е повишеният резултат на т. нар. партии на промяната –ИТН, ДБ и ИСМВ. Самата логика изискваше трите партии да изградят общ план на поведение, който да им позволи да се превърнат във водещ фактор в политическия ни живот.

 

Пред тях стояха два печеливши варианта: да изградят кабинет на малцинството, който да демонстрира нов модел на управление и да продължи политиката на служебното правителство за изчегъртване на ГЕРБ, или заедно да решат да отидат на нови предсрочни избори, за да се види докъде ще стигне процесът на отлив на гласове от традиционните партии и прилива им към силите на промяната. Но за да се реализира всеки един от вариантите, необходимото условие бе да се притежава определено ниво на политическа култура, на чиято база да се изградят следизборните механизми за сътрудничество между трите партии.

 

Изявлението на Слави зачеркна тези две позитивни опции. Обявявайки претенцията си да управлява сам, без да се съобразява с ДБ и ИСМВ, Трифонов демонстрира пълното си пренебрежение към потенциалните си съюзници и което е още по-лошо - разми границата между промяната и статуквото.

За целта той заложи на политическото дръзновение, което обаче доби очертанията на властова алчност.  Все пак Слави не получи изборен резултат, който да му дава право да претендира да заеме господстваща позиция на терена на изпълнителната власт.

 

Бойко Борисов, който е майстор на политическите трикове, веднага съзря скрития подтекст на хода на ИТН: цели се отговорността за предизвикването на нови избори да бъде прехвърлена върху останалите политически играчи. Които се изправят пред дилемата или да признаят едно незаслужено право на ИТН, или да провокират разпада и на новия парламент.

 

В политката обаче опитът да се играе на сигурно често дава неочаквани резултати. Важно е не само как една инициатива бива формулирана, но и как е промотирана. В този смисъл подходът на Слави е повече от катастрофален. В стремежа си да демонстрира сила, той изправи ДБ и ИСМВ не пред политически, а пред екзистенциален избор. От тях по същество се изисква да влязат в ролата на Патриотите, от времето на третия кабинет на ГЕРБ.

 

Подобен ултиматум те имат пълното основание да отхвърлят. И изборът им ще бъде разбран от техните избиратели. Предложеният кабинет, нито като състав, нито като обявени приоритети, вдъхва някакъв оптимизъм сред привържениците на протеста. Той дори не създава усещането, че би могъл да продължи досегашната политика на служебното правителство.

 

Което е по-важно, самият стил на поведение на Трифонов, разкри опасността промяната да се изроди в копиране на модела на управление на ГЕРБ. В този смисъл, бъдещото електорално разширяване на ИТН ще се разглежда като опасност не само за политическите му конкуренти, но и за демократично мислещите хора в страната. Което означава пълното размиване на съществуващите сегашни лини на политическо разделение в обществото ни. При едни нови избори, партиите ще действат вече в коренно различен контекст от досегашния. В някакъв смисъл, това открива пътя и за реабилитацията на ГЕРБ. Апропо, дали ИТН са отчели възможността, предложеният от тях кабинет да получи подкрепа само от ГЕРБ и ДПС.

С необмисленото си действие Слави пожертва партньори и репутация, за да демонстрира новата си политическа тежест и евентуално да се пребори за още по-голяма подкрепа, ако се стигне до нови избори. Тогава Слави ще трябва или да продължи да се придържа към идеята за самостоятелно управление или да призане глупостта, която извърши в понеделник. За съжаление, вероятно ще избере първата линия на поведение.

 

Свързана статия: https://glasove.com/categories/komentari/news/dvuboyat-yavno-shche-bde-mezhdu-itn-i-gerb

Ако го подкрепят САЩ например, положението е съвсем различно.

Разбира се. Не е САЩ. Пази Боже!