"НЕДОСЕГАЕМИТЕ" - ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ НА ЗАКОНА И ВЛАСТТА



СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА – СПЕЦ. ПЕРАЛНЯТА НА ГЛАВНИЯ #Кой "изпра" Иван Гешев по делото „Недосегаемите“ Гешо Иванов 12 януари 2021

От една година Биволъ води съдебна битка да освети скандалния казус с пазарлъците на Иван Гешев по делата „Недосегаемите“. Едното от делата приключва със споразумение, в което е пропусната конфискацията на придобитите с престъпна дейност средства. Другото дело още се влачи по инстанциите. По него в съдебна зала са огласени СРС-та, в които подсъдимите коментират “едни 50 000 за оправянето на делото от Иван Гешев”. Тези записи са очевидно сред най-дълбоко пазените тайни в съдебната власт. Срещу осветяването на скандалния казус, съдебната власт оказва дружна и координирана съпротива.

Второто дело на “Недосегаемите” беше отложено за пореден път за 11 февруари 2021. То е за източването на 20 милиона лева ДДС. На първа инстанция спец-съдът се произнася с осъдителни присъди. Съдия Пламен Панайотов произнася присъди за три години условно на Божидар Лашков, Христо Петров и Даниел Бояджиев, обвинени като ръководители на групата. На по 1 година условно са осъдени обвинените като съучастници Кирил Димитров, Цветан Колев и Павел Александров. Седмият подсъдим Асен Дишов умира преди произнасянето на съда. На втора инстанция състав, председателстван от шефа на Специализирания апелативен съд Георги Ушев открива съществени процесуални нарушения в решението на първата инстанция и връща делото за ново разглеждане от друг състав. Вече 10 г. след разбиването на бандата, ограбила стотици милиони от държавния бюджет, Правосъдната система на държавата не може да намери начин да осъди ефективно извършителите. Пълен Провал или властови чадър над ОПГ-то задигнало колосални публични пари!?  Във всеки случай типична визитка за България, неслучайно известна с нарицателното “Държавата на Мафията“.

Отново по типичен метод за шиканиране новият съдебен състав пък, по указания на Специализирания апелативен съд, връща делото на прокуратурата за отстраняване на нарушения, допуснати във фазата на досъдебното производство. На 8 янури производството не успява за трети пореден път да тръгне по същество. Дело 2884 се отлага от началото на ноември поради това, че множество адвокати на обвиняеми са болни от коронавирус и не са в състояние да се включват дори на видеовръзка. 

Този път поводът за отлагането на делото за 11 февруари 2021 г. е, че е починал адв. Владимир Манолов, който представлява ключовия обвиняем Лашков. Дъщерята на адв. Манолов Соня Манолова е предоставила на заседанието пълномощното от Лашков, с което тя ще продължи да го защитава по делото, след като смъртта на  баща й. Съдът отбелязва  факта, че пълномощното е с датата на заседанието и ход на делото не може да бъде даден. Адвокатите на останалите подсъдими също са на мнение, че на делото не трябва да се дава ход. Има обаче основания да се предполага, че освен пандемията от коронавирус, има и други поводи за перманентното отлагане на това дело. Проблемът е логистиката и складирането на веществените доказателства, които запълват догоре едно цяло голямо помещение. 

Плътно завързани очи

Малка но съществена подробност е, че в открито съдебно заседание пред първа инстанция се изслушват доказателства, събрани чрез специални разузнавателни средства /СРС/ и подсъдимите коментират сумата от 50,000 лева (или евентуално 50,000 евро), предвидена за наблюдаващия прокурор Иван Гешев. Биволъ пръв освети този недопустим факт още преди избора на Гешев през 2019 (виж тук). Нито ВСС, нито ИВСС, нито Инспекторатът към ВКП реагираха на тези публикации. Нещо повече, упорита съпротива срещу осветяването на този казус от доста време води Специализирана Прокуратура (СП). Наред с ЦУМ-гейт, СРС-тата по „Недосегаемите“ са очевидно сред най-дълбоко пазените тайни в съдебната власт.

През февруари 2020 БИВОЛЪ подаде заявление по ЗДОИ до СП, за достъп до протоколите от съдебните заседания, в едно от които фигурира следната реплика „Има едни 50,000 за оправянето на делото от Иван Гешев“. Наложи се да се обърнем до СП, след като Специализираният Съд прекрати делото и го върна на прокуратурата с унищожителни аргументи. След като не получихме отговор от СП, обжалвахме мълчаливия отказ в съда с подкрепата на Програма Достъп до Информация. Окончателно произнасяне липсва засега, като е редно да отбележим, че такъв тип дело принципно е трудно за печелене. Пред Административен съд София – град прокуратурата бланкетно се позовава на тайната на досъдебното производство, но в случая това е неуместно, доколкото се касае за протоколи от публични съдебни заседания, а и тезата противоречи на практиката на ЕСПЧ, както адв. Александър Кашъмов подробно и аргументирано пледира. В крайна сметка, веднъж прочетени в открито съдебно заседание и отразени в протоколите, данните не могат да бъдат повторно „заключвани“ само защото делото е прекратено и върнато за доразследване.

В хода на делото прокуратурата все пак е принудена да реагира и да изпрати до съда писменото становище на наблюдаващия прокурор по делото след връщането му от съда. То ясно илюстрира механизма по „изпирането“ на Гешев. Наблюдаващият прокурор е Ивета Маркович, а следователят работещ по делото е Ралица Р. Спестяваме фамилията и не просто от куртоазия, но и защото е общоизвестно, че следователите изпълняват пряко и безпрекословно указанията на наблюдаващия прокурор. Акцентираме върху това, тъй като структурата на становището всъщност разкрива, че то е писано основно от следователя, като прокурор Маркович, в качеството и на dominus litis /контролиращо лице/, в общи линии е преповторила и „парафирала“ написаното. Прокурор Маркович до неотдавна е работила в Районна прокуратура Плевен, откъдето, по информация на Капитал, отзивите за нея не са ласкави. Медийни публикации разкриват как  прок. Маркович е наложила запор над превода на свежи финансови ресурси към оръжейната фирма Емко тази пролет, възползвайки се от факта, че по време на извънредното положение съдилищата не работеха и този отказ е бил (поне временно) необжалваем. Както е известно от наши предходни разкрития “Емко” е обект на непрестанни рейдърски атаки. Това потвърждава изводите, че прокуратурата води необявена, но ожесточена война срещу определени бизнес субекти, като Емко и Дунарит, най-вече, за да обслужи апетитите на Делян Пеевски в оръжейния сектор.

Отдавна е ясна матрицата на „назначения“ в СП – кадруване или командироване предимно на прокурори от най-ниско ниво, преобладаващо от провинцията. Не става ясно как разследването на битови кражби и дребни престъпления в Плевен формира компетенции у прокурора да се справи с такова комплексно и обществено-значимо дело като „Недосегаемите“, още повече щом в него е замесен и сегашния Главен прокурор. Не става ясно и как точно делото е разпределено на Маркович, доколкото системата УИС-2 на прокуратурата е дълбоко секретна и никой извън ПРБ не знае как точно работи тя. Може би разковничето е в наскоро изпуснатата, дали неволно, реплика от Гешев в Парламента, когато той сподели „моята работа е само да разпределям преписки, нищо повече.“ А иначе дежурният виновен е само съдът, понеже според Гешев „разпределението на делата в съда е като коронавирус в съдебната система“. Само че системата за разпределение на делата в съда е видима онлайн за всички български граждани, докато УИС-2 е недостъпна, но е видима… за Гешев.

Прокуратурата се поставя “Над Закона”

Най-фрапантното твърдение на прокуратурата изложено пред АССГ реално е, че споменаването на името на Гешев в контекста на тези 50.000 „няма отношение към обществения живот в Република България и не дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на Прокуратурата на Република България и в частност на Специализираната Прокуратура“.

из становището на прокурор Ивета Маркович

Според държавното обвинение съмненията за подкуп, взет от Гешев,  макар и преди да бъде избран за Главен прокурор, няма да позволят на гражданите да си съставят мнение. Това твърдение много напомня отказа на Агенция Митници да посочи субектите, внасящи отпадъци у нас. Тъй-като АССГ не се произнесъл по същество не знаем как са приети изложените от прок. Маркович доводи.  Но дори и Оруел, авторът на дистопията „1984“, сериозно би завидял на нейните doublespeak тези. „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.“ Не че в прокуратурата ще разберат по-горните няколко реда. Простият извод е, че ако протоколите от съдебните заседания не съдържаха компрометиращи прокуратурата факти, те щяха да бъдат предоставени. 

Фактът, че криенето на тези данни продължава с всички средства, е достатъчно доказателство само по себе си.

За да се придаде юридическа тежест на тезата на Маркович, допълнително се цитира и практика на ВАС. Позоваването обаче на конкретното решение (по дело 7252/2014) е доста встрани от целта – все едно да сравняваш банани с тикви. Въпросното дело има за предмет имената и длъжностите на прокурори, участвали в конкретна зрелищна акция във Варна – и съдът постановява, че става въпрос за лични данни. Докато Биволъ иска достъп до протоколи от открити съдебни заседания. Съдия Пламен Панайотов не е счел за необходимо да засекрети данните, като ги разгледа в закрито заседание, обаче според прокуратурата въпросните протоколи са защитени и на основание „защита на лични данни“?! Чии лични данни – на Гешев ли? Или може би твърдението на практически амнистирани от Гешев лица, че той взима подкуп, също представлява лични данни на… Гешев?! Същевременно обаче съществува и друго, по-скорошно решение на ВАС (по дело 3215/2015), което категорично постановява, че имената на прокурори, работещи по конкретни досъдебни производства не представляват лични данни и не подлежат на защита по този ред. Като по това дело става въпрос конкретно за прокурора, образувала досъдебно производство срещу действащия тогава президент. 

Обществото няма интерес да знае разследван ли е Гешев за корупция и има ли данни за такава

Прокурор Маркович обаче в крайна сметка допуска груба грешка. Протоколът, който ние цитираме, ведно с веществените доказателствени средства, запечатали репликата „50,000 за Иван Гешев“ са не просто скандални. Те са повод за образуването на предварителна проверка срещу Иван Гешев, която потенциално може да прерасне и в досъдебно производство за подкуп и престъпление срещу правосъдието. Нищо такова обаче не се случва – прок. Маркович не започва такава проверка, което е и гаранция за бъдещото и кариерно израстване. Според публикация на БОЕЦ, този казус е повод за бурното кариерно израстване и на текущия шеф на СП, Валентина Маджарова – която отказва да образува досъдебно производство по сигнал на БОЕЦ срещу Гешев заради пазарлъците му с обвиняемите. Маджарова тотално игнорира репликата за „50,000 за Иван Гешев“, точно както прави и нейната подчинена Маркович. С това „замитане“ Маркович потенциално осъществява състав на престъпление, доколкото прикрива действията на Гешев, които изглеждат съставомерни. Или най-малкото, можем да направим обосновано предположение в тази насока.

В крайна сметка, Маркович изпраща становището до ръководителя на СП, с предложение той да постанови изричен отказ по запитването на Биволъ. Такъв изричен отказ обаче никога не е получаван от екипа ни. Към онзи момент поста заемаше печално известният Димитър Франтишек Петров, за когото ние (а и Капитал) многократно сме писали. Франтишек се прочу със серия провали по ключови дела. Той е ключов „герой“ в #Яневагейт, смачквайки разследването. А напоследък прокурорът сериозно се прочу и с участието си в скандала „Осемте Джуджета“.

Заблудите, които Гешев насажда

По време на посещението си в Европейския Парламент през декември 2019, замислено като дебютен гастрол „навън“, Гешев беше изрично питан за „Недосегаемите“ и своето лично участие в казуса. На 03.12.2019 Гешев заяви пред ЕП, че не само „атаките“ срещу него са неоснователни, ами дори имало „постановени присъди от българския съд“. Присъда има, но тя е отменена. Още на 21.11.2019 влиза в сила прекратителното определение на СНС, с което делото е окончателно прекратено и върнато на СП за доразследване. Да повторим – присъди уж има, но са отменени! Делото впоследствие дори не е успяло да тръгне по същество след отстраняването на пороците от обвинителния акт. Прилагаме определенията на АСНС като доказателство в тази насока (тук и тук). 

И това не е единственият случай, в който Гешев си позволява да излага подвеждаща информация пред евродепутатите. През август 2020 той обяви (през сайта на ПРБ), че изслушването в групата DRFMG към комисията LIBE било по негова инициатива. След като в официално опровержение DRFMG изобличи българската прокуратура в лъжа, институцията се „извини“ и се оправда с грешка на пресцентъра. Въпреки крайно конфузната ситуация началникът на пресцентъра Веселин Иванов, който е бивш главен редактор на близкия до Пеевски „Правен Свят“ не е уволнен. Очевидно грешката е вярна. 

Докато нашето дело по ЗДОИ беше все още висящо, Специализираната Прокуратура повторно внесе делото „Недосегаемите“ в съда. Предстои да видим обаче дали то изобщо ще тръгне по същество. Разпоредителното заседание вече се отлагано неколкократно. Но каквото и да стане, ние няма да се откажем да търсим истината с всички позволени от закона средства, за да получим отговор на критичния  въпрос: 

„Взел ли е Иван Гешев подкуп от 50,000 от обвиняеми лица, за да им помогне да избегнат съдебно преследване?“ 

Защото както се видя по-горе, няма прокурор в системата, който да посмее да разследва по-горестоящ прокурор, а още по-малко пък Главния. И ако поредната бутафория на ГЕРБ с “Разследващ Главния Прокурор” за пред ЕС в крайна сметка се случи, то първата ни задача ще бъде този „над-главен“ прокурор да бъде сезиран с настоящия материал.  Това ще бъде сигурен критерий, дали ефективно ще посмее да разследва Обвинител номер едно. Всичко това е поредното доказателство, че проблемите с мястото и функциите на прокуратурата в нашето общество не могат да се решат на парче. Необходимо е дълбоко, радикално преформатиране, преосноваване на прокуратурата и пълен реподбор на магистратите там. Тогава и само тогава ще може някой от системата да „прогледне“ за Недосегаемите, Джуджетата, записите, чекмеджетата и всички други подобни скандали, които фатално дискредитираха  българската държавност във вътрешен и международен план. Единствено така ще можем най-сетне да “измием срама от челото” на българската Съдебна система и да престанем да бъдем позорището на Европа. Стига да искаме. Зависи само и единствено от нас самите.