„Калинки“ обсадиха бутикова държавна агенция преди изборите

Броени месеци преди парламентарните избори и със силно разклатено доверие в управляващите сили се оказва, че в държавните агенции и дружества на бюджетна издръжка се правят фрапиращи размествания на административните пластове, а назначенията на т.нар. „калинки“ валят в разгара на коронакризата. Фрапиращ случай на назначения без конкурси, последвали безпардонно и незаконно уволнение на висш кадър лъсна предпразнично, за да онагледи случващото се в администрацията, пише в. "Уикенд". 

Става въпрос за масово вкарване на „свои“ хора през задния вход на едно от най-богатите държавни предприятия, опериращо с милиарди – Българската агенция за експортно застраховане. Преди да се стигне до мнимите назначения без обяви за изпити и феър плей, ръководството на БАЕЗ си е позволило да уволни свой дългогодишен кадър само на база на това, че е предоставил ТЕЛК решение за намалена с 50% трудоспособност, разкриват нашите източници.

Казусът вече е в ръцете на Комисията за защита от дискриминация и законовите съображения вероятно ще върнат служителя на работа след решение на съда. Какво се случва обаче на практика след уволнението?

Ако за 2019 г. в БАЕЗ са били назначени едва трима нови бюджетни служители под ръководството на изпълнителния директор Момчил Ройнев, то в „коронната“ 2020 г., след като и Любима Джизова става шефка, новоназначенците са цели седмина от едва 35 души общо щат.

Нещо повече, за тези позиции обяви за конкурси не са публикувани никъде, въпреки изрично разписаните по закон изисквания за спазване на процедурите, сочат нашите справки. Само за последните 6 месеца свръхбогатата агенция, занимаваща се със застраховки на апетитни сделки, касаещи и Българската банка за развитие, се е

Псдобила с нови лица за следните места: ръководител отдел „Вътрешен одит“, ръководител отдел „Човешки ресурси”, Мениджър „Ключови клиенти“, деловодител, експерт „Финансов контрол“ и риск мениджър.

Докато в същото време агенцията под шапката на новия икономически министър Лъчезар Борисов уволнява хора заради ТЕЛК. Оказва се, че 100% от тези назначения са били извършени в периода преди най-бурните протести в опит за сваляне на кабинета „Борисов-3“, но никъде не са мотивирани официално.

Вече има подготвено писмо по Закона за достъп до обществена информация до принципала на агенцията и до министъра на икономиката, за да разбере какво е провокирало нуждата от толкова експерти за краткия период от май до август.

В същото време от документацията, с която редакцията на седмичния вестник разполага, за дискриминирания и уволнен кадър от БАЕЗ, става ясно, че той е бил приканен да си тръгне уж заради смяна на управленския екип, както се допуска по член от Трудовия кодекс, но всъщност е съкратен точно 14 дни след представянето на решението от ТЕЛК.

От приложените факсимилета се разбира и че въпросният нов договор за управление е бил сключен цели 2 месеца по-рано, а тогава служителят явно все още не е бил „неудобен“ за ръководството. В сигнала до Комисията за защита от дискриминация пък се чете още по-позорно обстоятелство за БАЕЗ – уволненият кадър е бил подложен и на тормоз, а предизвестието за съкращение дори не е било спазено, а ведно е връчено със заповедта за отстраняване.

Още по-любопитен е фактът, че само седмица след това тандемът Ройнев-Джизова са си харесали негов наследник и без конкурс са назначили такъв. Междувременно на първа инстанция, очаквано, Софийският районен съд се е произнесъл ясно и категорично, че уволнението на висшия чиновник е незаконно. Решението е от 27 октомври.

Адвокатът на дискриминирания служител Йорданка Бекирска е категорична: „Трябва да се потърси становище им дали това е неофициалната държавна политика към хората с намалена работоспособност в институциите и как стават назначенията в тях преди избори и по време на криза“. Затова и жалбата към антидискриминационния орган е заведена с копие лично и до премиера Бойко Борисов, и до икономическия министър, и до президента Румен Радев.

Източниците на "Уикенд" са категорични, че подобни назначения далеч не фигурират само в БАЕЗ, а са повсеместни, особено в последното полугодие. 

На снимката: Изпълнителният директор на БАЕЗ Момчил Ройнев

Източник/ци: „Калинки“ обсадиха бутикова държавна агенция преди изборите - Lupa BG Четете още на: http://www.budnaera.com/2009-02/2009-08-

Вижте едно НПО какъв доклад е изготвило:
https://komentator/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%b0%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b4/
От 2012 г. Сдружение „Журналисти за прозрачно управление“, чрез своята електронна медия komentator, работи по подобряване на подбора на служители в държавната администрация. Причините за интереса към темата са свързани с огромния обществен ресурс, разходван за възнаграждения. Ежегодно над 6 000 000 000 лева се харчат за възнаграждения на държавни служители. Липсата на реална състезателна процедура за подбор на най-качествените кандидати за постъпване на държавна служба демотивира младите хора и е един от факторите за емиграцията им. Качеството на подбора оказва пряко влияние върху ефективността и ефикасността на управлението.

При първоначалното си приемане през 1999 г., Законът за държавния служител предвижда държавните служители да се назначават с конкурс по преценка на органа по назначаването. Задължителното провеждане на конкурсна процедура бе въведено едва през 2003 г. Въпреки това в законодателството останаха „вратички“ за заобикаляне, които до голяма степен бяха затворени с промените в законодателството от 2016 г., насочени към ограничаване на възможностите за назначаване без конкурс. Поради ограниченията за назначаване без конкурс сега нарушенията са насочени към манипулиране на конкурсите. За общините още от 2004 г. с подзаконов акт е отворена широка врата за непровеждане на конкурси, т. к. експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции в общинските администрации могат да се заемат и по трудово правоотношение, по което конкурсът не е задължителен.

За да установим проблемите и да насърчим дискусия, насочена към подобряване на подбора в администрацията проведохме наблюдение на начина на провеждане на конкурсите за държавни служители по Закона за държавния служител.

Период на провеждане на мониторинга
Мониторингът се проведе в периода май – октомври 2020 г.

Цел на мониторинга:
създаване на висока степен на обществена нетърпимост към нагласените и манипулирани конкурси, защото без професионално подготвена администрация не може да има просперираща държава;
изграждане в обществото на разбиране, че манипулирането на конкурсите е неморално и дори престъпно;
разбиране от страна на политиците, че обграждането с некомпетентни хора в крайна сметка вреди на тях и води до преждевременното им освобождаване;
Как се проведе мониторингът?
Мониторингът се проведе чрез проследяване на обявените конкурси в Административния регистър и на страниците на администрациите, както и чрез събиране на информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Мониторингът протече на 2 етапа:

Първи етап: мониторинг на конкурсите в централната администрация. Искания за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ са изпратени до 28 централни администрации. Сред тях са министерствата, без Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, и най-големите централни администрации.
Втори етап: мониторинг на конкурсите в общинската администрация. Изпратени са 241 запитвания по ЗДОИ до всички общински администрации, които ползват Платформата за достъп до обществена информация.

В резюме наблюдението показа, че няма нищо по-лесно от това да се назначи предварително избрания кандидат. Как става ли? Представете си, че сте кмет, областен управител, изпълнителен директор, министър. Какво правите?

Първо, ако служителят трябва да бъде назначен в общинска администрация е съвсем лесно. Общините не са длъжни да провеждат конкурс за 85 % от служителите си. Стига да не е на ръководна длъжност го викате, носи си дипломата и го назначавате.

Второ, ако все пак трябва да проведете конкурс викате избрания кандидат и го разпитвате хубаво: какво образование и от кое професионално направление и специалност има, какви чужди езици на какво ниво владее и какви сертификати има, какви сертификати има в областта на информационните технологии. После записвате всичко това в обявлението като “Специфични изисквания за длъжността или допълнителни квалификации”. Е, тези специфични изисквания няма да произтичат от нормативен акт, както е редно. А допълнителни изисквания съвсем, съвсем нямате право да посочвате. Но вие не се притеснявате. Знаете, че няма орган, който да контролира провеждането на конкурсите. Знаете, че никой не може да обжалва обявлението. И така с този ход сте елиминирали 80% от потенциалните кандидати, особено ако сте посочили предпочитана специалност. Затова не е учудващо, че има много конкурси с един, двама – трима кандидати.

Трето, още на етап допускане комисията може да вземе решение, че професионалният опит на даден кандидат не е точно професионалният опит за същата длъжност. Тълкуванието дали е точно опит за тази длъжност е субективно и го прави само комисията. Така кандидатите намаляват още.

Така е.