2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2020 08:44
Стою Недин
19| 10207|06.08.2020
https://frognews.bg/novini/psihologat-stoiu-nedin-protestat-zaradi-praznite-hladilnitsi-provokiran-mahlenshtinata-vulgarnostta-tsinizmat-upravliavashtite.html?fbclid=IwAR288lfYTWEsXZeaRyq1vnpLlRgrBKBlQzMqnvb2jOt6GTQVMUbYpFYHMEs
След като има връзка между пеперуда и торнадо, то трябва да има, и то не една връзка, между короната и тези митинги. Излизането от тунела може би е задало наченките на чувството за срам и погнуса. Мотивът на протеста тръгва не от корема и джоба, а от култура и дух. Ниската чуваемост провокира крясъци. Това казва психологът Стою Недин.
- Г-н Недин, когато замислях да направя интервюта с няколко човека относно кризата доминираше тази на коронавируса , но сега по интензивно в България бушува обществено-политическата, та според теб, има ли връзка между двете кризи?
- При всички случаи. След като има връзка между пеперуда и торнадо, то трябва да има, и то не една връзка, между короната и тези митинги . В аналитичното пространство доминира обяснението, че натрупаното напрежение от карантината се е пренасочило към обществено-политическото . Един вид несъзнавано изместване на реакцията от фрустриращия фактор към друг . Така да се каже неяснотата със себе си е докарала хората до площада . Но според мен повечето от енергията присъстваща на площадите е от проясняване и то също може да бъде свързано с коронавируса . Заради “пандемията” и съответните мерки ни затвориха по апартаментите и един вид, принудително ни изкараха от тунелите, в които всички ние в пост-постмодерното общество, си прекарваме живота.
Тунелността, това е ефект от скоростта, с която сме принудени да «бръмчим,» за да можем да преживяваме или да преследваме някакви цели, свързани с потребление и наслаждение. Забавянето, спирането дава възможност на човека да се огледа, да се самоосъзнае. На висока скорост, втренчен в моркова пред теб, това няма как да се случи. При висока скорост, ти си потопен в проблемността, съпътваща придобиването на желаното – било то хляб, новия модел iPhone, нова кола, нов самолет. На висока скорост себе-преживяването функционира като искащ нещо човек. Потокът на съзнанието е ангажиран с обекта на желаното, а не с желаещия субект – Кой е този който го иска (Азът)? Защо го иска? «Кой и защо» предполага да видиш себе си и средата като взаимосвързани и то в перспектива, в развитие. Това може да се случи само при забавяне, спиране. Другият ефект, при излизане от скоростния тунел е, че когато спреш и вдигнеш камерата горе започваш да чуваш това което си слушал, започваш да виждаш, това което си гледал. Така че това излизане от тунела може би е задало наченките на чувството за срам и погнуса.
- Искаш да кажеш че срамът и погнусата са изкарали хората на протеста?
- Разбира се, мотивите са много и в широк спектър, но за мен този мотив е отличителният и вдъхващият оптимизъм. Аз разговарях с млади хора, които са на площадите и които имат доходи, доста над средните за западно европейските стандарти и САЩ, при това необвързани с обществени поръчки и програми, администрирани от правителството. Мотивът тръгва не от корема и джоба, а от култура и дух. Те имат своите доходи, но духът им иска да диша с пълни гърди. Според мен, това е първата протестна вълна, в която има критична маса от хора, подтикнати не от празни хладилници или идеологемност, а провокирани от ниския манталитет, махленщината, вулгарноста и цинизмът на управляващите, което тъпче националното им достойнство, а то е част от достойнството на личността. Гледам на този протест като отворена пътека за прохождане до първопричините на това “Защо е така?”.
- Искаш да кажеш, че аз в момента седя на една маса и разговарям на живо с човека, който знае първопричините?
- Абсолютно. Ха, ха.
- Казвай докато още си отворен за споделяне?
- Готов ли си да го чуеш, записваш ли? Аз, Никола, аз съм виновен и ти и ти също. Добре, стига майтапи. Сега сериозно. Аз и ти сме виновни, като имам предвид нашето поколение граждани, които не бяхме никакви граждани. Бяхме едни мрънкалници с висок праг на търпимост, които “не случихме на нито едно читаво правителство”. И нямаше как да стане това, защото добрите правителства не се случват, а се правят от нас гражданите. Парламентарното мнозинство само избира Правителството, а как то ще функционира зависи от гражданският контрол и медийният надзор. При липсата на това което наричат гласуване между изборите и най- добрите избрани биха се изпортили. Ние гражданите трябва да имаме идея за стандарт и да изискваме той да се спазва. Както се казва, човек може и две и двеста. Като стандартът е 200, а той го не прави, хайде да си ходи със 200.
- Как се свързват срамът и гражданското общество?
- Срамът е преживяване вследствие на само-рефлектиращ се процес, който независимо от степента си на осъзнатост, е ценен с това, че е провокиран и се занимава не с желания обект, а със желаещият субект. Съзнателният човек има цели в заобикалящата го среда и ги преследва като спазва правилата . Самоосъзналият се субект, не просто се възприема като част от тази среда, а знае, че каква ще бъде системата, зависи от всички елементи на тази система . Знае, че той е един от авторите , а не просто потребител.
Огромна е разликата между това, да бъдеш съзнателен и самосъзнателен. Съзнателността обслужва твоята адекватност, към общоприет закон, ред и дисциплина в общността, в обществото, в което живееш. Това го има и при мравуняка. Човешката общност е много по-сложна, защото съчетава, на пръв поглед, взаимно изключващи се неща (дисциплина и свобода), но те не само, че не се изключват, ами взаимно се обуславят и балансират. Когато индивидите в общество не консумират в необходимата степен своята свобода, то законът и редът се приватизират от група хора и обществените блага започват да се разпределят несправедливо. Справедливостта се обезпечава не от добротата на властимащия, а от членовете на общността, които знаят закона, бдят и настояват той да се спазва, а ако законът е крив, те излизат с предложение и настояват за неговата промяна. Гражданското общество е изразител на тази балансираща субектност и свобода. С една дума, в държава където не функционира автентично гражданско общество, хората са обречени да им се случват само лоши правителства.
- Имаме десетки хиляди неправителствени организации (НПО). Какво му е неавтентичното на нашето гражданско общество ?
- Първата неавтентичност е в симулативността. В своето множество НПО-тата произвеждат дипляни и семинари, но не произвеждат гражданско самосъзнание, надзор и гражданско действие . Функционират като поминък на хората, ангажирани с тази организация .
Втората неавтентичност е в зависимостта от този, който трябва да контролираш. Когато финансирането ти зависи от Правителството или от външни институции, които подкрепят това правителство, то НПО-тата престават да бъдат граждански и се превръщат в политически екстеншън в гражданската сфера . Политико-идеологически фронтоваци, окупирали гражданската територия . Оттук произтича и третата неавтентичност – пристрастност .
Когато нашите управляват, ние притваряме очи, а когато са другите, гледаме под микроскоп. Четвъртата може да се нарече политическа асиметричност. Поради това, че дясното в България е припознато като стоящо по-близо до либерално-демократичните ценности, което се узакони и като наш цивилизационен избор, след влизането ни в ЕС и НАТО , политическата пристрастност на гражданското се доминира повече от дясното. Лявото остана по-малко като обем, Някак си не е cool, с ниска обществена и медийна чуваемост, което го прави неефективно в ролята му на коректив. Дясната гражданственост намери своя комфорт там, където , както ги нарича Б.Б. и “началниците“ са зад нас. Този граждански конформизъм (което е оксиморон, но е реалност ) направи мечешка услуга на дясното като го остави не поднадзорно. Това доведе до по-високи нива на арогантност и вулгарност при практикуването на властта от десните. Не че левите не могат и те. Просто тях ги притискат повече и затова те по-рядко достигат такива нива. Тази гражданска идеологемност и асиметричност е много коварна и в дългосрочен план застрашава нашите цивилизационни избори. На площадите присъства огромно множество от хора, които не са политически активни и са с дясно центристка ориентация. В момента на индивидуално и подсъзнателно ниво е заченат процес на когнитивен дисонанс между идеологическо-ценностна самоопределеност и културно- личностна самоопределеност. Ако и след тази протестна вълна и при бъдещи управления гражданствеността остане асиметрична и щадяща дясното, то този дисонанс ще продължи да нараства и със сигурност ще бъде решен, в масата си, в полза на културно личностната самопределеност
- От това което казваш излиза ,че това как ще ни управляват зависи от нас самите, в този смисъл, как се отнасяш към това, че се протестира и пред представителството на Европейската комисия, немското посолство, а дори и пред посолството на САЩ?
- Считам го за уместно , защото точно гражданите са тези, които, когато видят, че този който ги представлява, върши това без лице и достойнство, да заявят “Ние не сме, този който ви козирува, ние държим на равноправни отношения”. Достойнството никой не ти го дава, то ако го има, се заявява и отстоява. Влизането ни в Европейския съюз и НАТО представляваше и акт на доброволно отказване на част от своя суверенитет, но това в еднаква степен важи за всички членове на тези съюзи, тъй като най-важните решения се вземат с пълен консенсус . Де Юре Ние загубихме суверенитет по хоризонтала, като пълноправни членове на общност, но дефакто, се оказа че сме загубили по вертикала. Оказа се, че сме по-малко равноправни. По изтекли грами, доклади и наивни самопризнания на Б.Б., излиза че нашите равноправни партньори, са припознали група хора като подходящи за това да ги обучат, финансират и организационно подпомогнат, за да станат управляващи в нашата страна. Тъй като не допускаме зла умисъл, се изумяваме от високото ниво на некомпетентност в областта на подбор и развитие на човешки ресурси. За всеки, завършил Софийския или Нов Български Университет с такава специалност е ясно, че когато човек е битувал дълго време в сенчеста силово икономическа сфера, колкото и да са добри обучителите, колкото и не ригидна психичната структура на човека, то при тази възраст има лимит на личностната промяна.
Ето тук например се открива една сфера в която ние можем да им помогнем. Спокойно можем да им кажем, “От икономика, явно разбирате и затова, когато кажете «спрете този проект, а сега спрете и този и този, но пуснете онзи който бяхте спрели преди това» … ние се вслушваме и съобразяваме. Но, ако говорим за хора, партии и организации, нещо ви куца. Мислите късо, а за хората трябва да се мисли дълго, в перспектива, в рамките на контекстуална динамика и т. н.“ Така че след тази дискредитация на терена, имаме пълното основание да им предложим, ние да поемем партийното строителство в САЩ и Германия. Затова сме партньори да си помагаме кой с каквото може.
Оказва се че тези, които практически са демонстрирали своята некомпетентност, идват и не само ти дават, но и ти налагат съвети. Това може да се тълкува или като проява на нарцистична арогантност, или като незачитане на теб като партньор и субект във взаимоотношенията. И двата варианта подлагат на изпитание човешкото достойнство, което е достатъчен мотив да накара хората да скандират пред тези институции. Според мен това е личностно-културна, а не е идеологическа реакция, но ако във времето останем във вертикална зависимост и не преминем към хоризонтално взаимноизгодно партньорство, то този тип реакции ще стигнат до идеологемни заключения и генерализации. Така че в дългосрочен план либерално-демократичното доминиране в обществените нагласи е застрашено, не само от асиметричното, конформистко гражданско общество, но и от неравноправното третиране на нашите партньори. Когато Б. Б. е управлявал 11 години и България е на първо място по корупция, и когато започнат антикорупционните протести, председателят на ЕНП да декларира подкрепа на Б.Б. в неговата борба с корупцията, означава че “началника” има тежки дефицити или в моралната, или в познавателната сфера .
- Но плакати от рода “Приберете си мафиота” не са ли много груби?
Първо, те са неточни. В България няма мафия . Както казваше някой “и най-слабата държава може да се пребори с най-силната мафия .“ У нас държавата е много силна. Трите власти са в пълна компактност. Действат като стегнат юмрук, който дори без да се налага да удря, обезличи и четвъртата власт – медиите, заедно с техните анализатори и опиниън мейкъри. Нашият модел не е и олигархичен, Защото както се видя от разигралите се драми с олигарси през последните години, много повече политическото-държавното създава и овладява бизнеси, отколкото бизнесът да създава и овладява политическото . Според мен по-точно е да се каже обгрижвана отвън плутокрация която прибягва и до мафиотски прийоми за справяне. Това са модели на управление, при които най-важното за “началниците“ отвън е, когато имат някакви интереси, свързани с решения на управляващите в страната, те да разчитат на тяхната отзивчивост . Тази отзивчивост обаче понякога се налага да бъде проявена, за решения които са в противоречие на националния интерес. За да няма «хъката-мъката», е добре местният Шериф или да е уязвим и зависим, или да му е дадена възможност да се само овъзмездява, или в повечето случаи и двете. Ние сме в “и двете,” въпреки че нямаме нищо общо с колония, където тези плутократични модели са били прилагани.
Що се отнася до това дали са груби. Както казваше някой “груби ,груби, колко да са груби”. Ниската чуваемост провокира крясъци.
- Както го описа, всичко, отвсякъде е обхванато и на какво тогава разчитаме?
- На най-голямата власт – суверена, гражданите. На нашата потребност да ходим изправени, с ясни лица и да дишаме свободно. На нашият дух, достойнство и доблест.
Интервю на Николай Йорданов - BATD
Тагове: