I. Поглед върху обществото от стратегическа висота.

Обществото представлява жив организъм – сложна СУПЕРСИСТЕМА, т.e. система, която е образувана от огромен брой елементи (хора, семейства), обменящи информация по между си и които сами по себе си също могат да бъдат системи или суперсистеми. Например семейството – най-малкoтo семенце на обществото – е система от личноси и връзки на общуване между тях. Отделният човек е също сам по себе си суперсистема от нравственост, вярвания, знания, опит, способности и заложби. Обществото се самоорганизира и самоуправлява като се обменя информация между хората. Тя е кодирана по определен начин от символи, език, думи, понятия, смисли и уплътнена в информационни, йерархически вписани един в друг, управленски контури.
За да може да оцелява в условията на постоянно променящата се среда, обществото предава знанията и опита си за живота, образовайки новите си членове. В този смисъл най-важната дисциплина, от която зависи живота и оцеляването на обществото е педагогиката. Младият човек с възраст до около 30 години, трябва да е приел всички необходими знания, така че да може да решава поставените от средата, важни за оцеляването пред обществото задачи.
Средата оказва агресивно управляващо въздействие върху обществото с повече от над 200 фактора, които влияят върху качеството му на живот. Тя се явява субект на управление, тя управлява обществото, а то е обект на управление.
Средата поставя задачи, които са свързани с оцеляване, а обществото трябва да реши тези задачи. Всяко неадекватно поведение се наказва с катастрофа или смърт. Следователно средата изхвърля идиотите от обществото, в него те нямат място и нормално такива са изключително малко на брой.
Обществото, в резултат на жизнената си дейност, произвежда от средата ресурси, които са необходими за неговото развитие и адаптиране към новите изменения, т.е. за оцеляване, трансформация на управлението, образование, усвояване на нови знания, наука и технологии. Без ресурси е невъзможно адекватно поведение в агресивната среда и обществото спира развитието си, деградира, разпада се и изчезва.
В епохата на капитализма най-ценният ресурс е глупостта. И понеже тя естествено в природата не съществува, заинтересованите висшестоящи управляващи кръгове в глобалния свят са създали идеи, идеологии, технологии и наддържавни структури за да я култивират, отглеждат и умножават (например: неолиберализъм, джендъризъм, медийно зомбиране, наддържавно управление за насаждане на неограничена толерантност към всички форми на идиотизъм и антиприродно поведение).
Нашата основна задача като общество е да си възвърнем адекватността и самоуправлението, ако искаме да оцелеем. Необходимо е да изхвърлим идиотите, както от управлението в държавните структури, така и от безструктурното информационно и медийно управление на обществото ни. Нужно е да образоваме народа си към трезвост, критичност, управленски умения и адекватност към необходимостите на съвремието.

II. Управление на обществото. Основни понятия.

Обществото изгражда в себе си управляващи структури (например държавен апарат, армия и др.), чрез които то се самоорганизира и реагира на въздействията на средата и другите общества. Основната задача на тези структури е прихващането и управлението на онези над 200 фактора на средата, от кото заввиси качеството на живота в обществото.
За прегледност, тези фактори са групирани в шест управленски приоритета:

-1. Методологичен приоритет – мироглед, култура, нравственост, методология на познанието…
-2. Хронологичен приоритет – история, хронология, показва тенденцията на процесите в социума…
-3. Идеологичен приоритет – идеи, идеологии, технологии, религии, медии…
-4. Финансов приоритет – икономика, финанси, правила за движение на паричните потоци…
-5. Геноциден приоритет – всичко влияещо на генетиката на поколенията: цигари, алкохол, наркотици, ГМО продукти, ядрено оръжие, ваксини с токсични метали, хранителни добавки…
-6. Военен приоритет – всички видове конвенционални оръжия – средства носещи смърт.
За всеки един фактор на средата има съставен управляем модел и при въздействие в една или друга посока резултатът може да се предвиди.
Задачата на държавния апарат и на изпълнителната власт е да управлява всички фактори, от всички управленски приоритети в полза на обществото, за да му гарантира устойчиво повишаване на качеството на живота.
Днешният модел на либерално държавно управление абдикира от всичко горепосочено и не само е оставил процесите на самотек, но и ги насочва в ущърб на обществото ни.
Във Вселената обаче, няма неуправляеми процеси. Ако държавата не управлява факторите на средата, то тогава това го прави някой друг, при това съвсем не в наша полза.
Друго общество е прихванало управлението ни и контролира както държадния апарат, така и всички над 200 фактора на средата, по всичките шест управленски приоритета.
Всяко общество си поставя цели и се движи към тях. Те са подредени в т.н. вектор на целите (ВЦ). Текущото състояние на нещата формират т.н. вектор на състоянието(ВС). Разликата между ВЦ и ВС се нарича вектор на грешката (ВГ). Целта на всяко управление е достигане на целта, т.е. ВГ да е равен на нула.
В условията на конкурентна борба между обществата, воюващи помежду си за достъп до повече ресурси за оцеляване, ВГ става обратим, т.е. ВГ на едното общество става ВЦ на враждебното нему. Целта на вражеското общество е нарастване на грешките в управлението на конкурента му, така че той никога да не достигне целите си. Поставя се ясната задача за отслабване и унищожение на противника. Това е естествена проява на биосферните закони за оцеляване. Уменията за оцеляване и живот, са умения за неутрализиране на чуждо агресивно влияние. Ето защо е небходимо адекватно сработване на механизмите на държавния апарат за защита на обществото. Днес българското общесво няма контрол върху управлението на България в своя полза. Държавния апарат не противодейства на процесите на обществен разпад и смърт, а напротив, способства за това. Логичен е въпросът :

III. Как и кой реално управлява България?

От теорията на управление занаем, че субекта на управление( този, който управлява) въздейства на обекта на управление (този, който е управляван) и се движи към целта, отчитайки, затворените, към себе си (субекта на управление), система от обратни връзки от средата.
В конституцията на България никъде не е описано, кой е субекта на управление и как обществото контролира действията на държавния апарат в своя полза! Липсва обратната връзка затворена към народа, което значи, че той не управлява! Описаният в конституцията модел е без яснота за това кой и по чия воля реално управлява България и това може да бъде всеки, който се докопа до властта. Власт това е умението реално, на практика, да се управлява.
Всяко управление или самоуправление става по т.н. Пълна Функция на Управление (ПФУ), която има седем етапа:

1. Различаване и разпознаване на новия фактор на средата(ФС).
2. Самоопределяне – създаване на стереотипи към ФС – добре или зле е влиянието му.
3. Поставяне на цел спрямо ФС.
4. Избор на концепция за постигане на целта.
5. Създаване на структура по избраната концепция за постигане на целта.
6. Поддържане на работата на структурата с всичко необходимо и движение към целта.
7. Унищожаване на структурата, след достигане на целта.
   Който участва в първите четири етапа на ПФУ – той управлява, той е концептуално властен. А който не умее да формулира цели и концепция, се явява участник в структура за управление, построена от този, който реално управлява.
   Тези първи четири етапа предполагат наличие на т.н. концептуална власт – тази, която знае какво иска и как да го постигне.
   Широко разпространеното в света, еднакво по форма и тип, “демократочно управление” на държавите е признак, че това не е случаен процес и че зад него стои някой, който има полза от това. Следователно това е едно видимо проявление на глобалната концептуална власт, която реално управлява обществата в почти целия свят, чрез държавните им структури и по всички управленски приоритети.
   В днешната ни конституция подробно се описва структурата на държавното управление, съставено от трите “независими власти”. Но никъде не се споменава кой управлява и кой може да формулира цели и концепция. В нея се посочва единственно, че властта произтича от народа, което по същество означава, че народът може единствено и само да избира управниците си в държавния апарат. Кой формулира целите, за написването на законите, в главите на депутатите от парламента и министрите от правителството – не е ясно.
   В реалността, властите не са три, а пет. И не са независими, а строго йерархично вписани, подчинени и произтичащи една от друга, както следва:
   1.Концептуална власт;
   2.Идеологическа власт;
   3.Законодателна власт;
   4.Изпълнителна власт;
   5.Съдебно-наказателна власт;
   1.Концептуална власт. В света съществуват само две концепции на управление.
   Първата концепция на управление е несправедлива и Робовладелска –“Аз съм господар, а вие сте ми роби”.
   Съвременното дребно-собственическо капиталистическо общество е завоалирано робовладелско обществото, където отношенията робовладелец-роб са под формата на работодател – работник. Обществото е класово разделено на богати, притежаващи богатство и финансова състоятеност, господари – работодатели – робовладелци , и бедни работници – роби.
   Съвременното робство се заключава в невъзможността на работника да се разпорежда с плодовете от труда си, понеже не притежава средствата за производство. В замяна за наемния си труд, той получава нищожни пари за оскъдно преживяване от днес за утре, в сравнение с огромните печалби на работодателя си. Днес това несправедливо разпределение на ресурсите за живот, наречено експлоатация, е разпростряно като норма в целия свят.
   Човек може да прояви себе си, творчеството и волята си в полза на обществото, само ако разполага с ресурсите за това. Отнемайки силите на 99% от населението на планетата, шепата богаташи спират прогреса и развитието на обществото и цивилизацията, като стесняват възможността за вземане на правилни, съдбоносни решения, до ограниченото нивото на компетентност на само 1% от населението на планетата. Същата, умалена по мащаб картинка я наблюдаваме в България.
   Ако искаме да оцелеем – необходима е промяна!
   Втората концепция на управление е справедлива – “Нека всички заедно да си сътрудничим и оцеляваме, посрещайки предизвикателствата на живота”.
   Тя не носи недостатъците на първата. Трудът е доброволен, кооперативен, на базата на сътрудничество и прозрачност. Ресурсите се разпределят справедливо за развитие както на личността, така и на цялото общество. Информацията е всеобщо достъпна. Обществото контролира работата на структурите на управлението си така, че да изпълняват взетите на референдуми стратегически цели на развитие и правилата и законите на живота си.
   2.Идеологическа власт. Тя се осъществява от медии и партии, застанали зад идеи, с различни посоки, прикриващи истинската същност на робовладелската концепция на управление. Идеите и идеологиите я представят в лицеприятна идейна опаковка, за да бъде безпроблемно приета от хората. Те не бива да осъзнават робската си участ.
   Медийното информационно осветяване на събитията в днешното незряло и необразовано, тълпо-елитарно общество, е посъщество непрестанна манипулация.
   При справедливата концепция на управление, партии не са нужни, защото има прозрачност на целите на управлението, които хората разпознават и са издигнали за свои. Идеологическа власт обаче съществува и тя се изразява във влиянието на структурите за информационен обмен и разпространение на информация. Чрез тях хората формират мнението си, формулират целите си и правят самостоятелно избора си.
   Затова от основно значение тук е образованието, културата и пълния достъп на всеки, до всяко ниво, тип и род достоверна информация.
   3.Законодателната власт пише законите съобразно установената концепция на управление.
   4.Изпълнителната власт управлява живота на обществото по така написаните и определени от концепцията закони.
   5.Съдебно-наказателната власт разрешава спорове, съди и раздава присъди и наказания за всички, които не спазват установените закони.

IV. Защо в България се появиха олигарси след 10.11.1989г.

Отговорът на този въпрос трябва да потърсим в правилата на живота на обществото ни при социализма. Там ролята на единствен работодател беше държавата. Това правило беше записано в конституцията само с едно изречение: “ Забранява се експлоатацията на човек от човека” . Това буквално означава, че нито един член на обществото няма право да стане работодател, ( т.е. робовладелец)! По същество социализма беше държавно-корпоративен капитализъм– една гигантска корпорация с размерите на цялата ни държава. Работника отново не притежаваше средствата за производство и не можеше да се разпорежда с плодовете от труда си, т.е беше роб. И по това не се отличаваше от работниците в останалите капиталистически страни. Но това някак не се забелязаше, защото правилото важеше за всички. Хората не виждаха сред себе си робовладелци-работодатели, а всички споделяха един начин на живот.
Задължение на държавата – робовладелец беше, да осигури нормален живот на народа и всички ресурси да се влагат за развитие на обществото. Затова в при социализма нямаше олигарси, а обществото се просперираше.
Обществото обаче, се предовери на ръководната роля на патрията. Липсваше реална структура за контрол на действията на елита и той се превърна в привилегирован и омразен.
Недостатъците на социализма могат да се избегнат, ако се въведе система за реален народен контрол, премахнат се всякакви привилегии, а правилото записано в конституцията да изглежда така:
“Забранява се експлоатацията на човек от човека и на човек от държавата!”
При това правило на живот, обществото се превръща в справедливо, неробовладелско общество от качествено нов тип, с огромен потенциал от възможности за развитие. В него не съществува понятието наемен труд.
В сегашната конституция липсват и двете части на това правило. Тази липса позволи днешните уродливи размери на процесите на жестока експлоатация, обедняване на 95% от населението и превръщането на работодателите-робовладелци в олигарси (едно време свръхбогатите капиталисти се наричаха буржоа). Олигарсите с парите си и установените, неписани корупционни правила, влияят на решенията на целия държавния апарат в своя полза и кадруват всички нива в него от долу нагоре до: президент, вицепрезидент, министър председател, председател на народното събрание, министър на вътрешните и външните работи ( горе изброените се одобряват предварително от структурите на наддържавно управление на България, като това е само част от колониалния статус на държавата ни).
Изборите в България са фарс за пред народа.
За почти 30 години лъжи за “демокрация”, на българите започна да им става ясно, че нещо не е на ред. “Демокрацията” по същество се оказа форма за дистанционно наддържавно управление на страната ни, с цел ликвидация на народа ни.
Хората проумяха това, въпреки оглупяващото въздействие на медиите, министерството на образованието и платените от бюджета на САЩ соросоидни НПО-та и фондации.
България беше част от икономическото обединение на страните от Варшавския договор и заедно с него загуби Студената война, без капчица пролята кръв. В САЩ си раздадаха медали за победата в нея! А ние, като победени, нямаме право на собствено управление и се превърнахме в реално експлоатирана колония с затихващи функции.
Колониалният ни статус е закрепен в конституцията ни. Там се забранява да имаме собствена идеология за развитие на България (Чл. 11. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.) т.е. нямаме право на собствена стратегия за развитие, не бива да имаме идея на къде да вървим. Тоест вървим единствено към катастрофа.

V. Какво ни се случва.
В ход, срещу народа на България, са запуснати и управлявани отвън, четири основни смъртоносни за обществото ни процеса. Те се осъществяват неотклонно и методично от всички до сега български, марионетни правителства и парламенти.
А именно:

1. Отнемане на поминъка на населението и улесняване по всякакъв начин на извеждането на всички видове ресурси извън територията на България – човешки, енергийни, финансови и суровинни.
   Това се постига, чрез:
   -създаване на изключително неблагоприятен бизнес климат от нормативната система (приемана от парламента и кабинета под външен диктат);
   -сключване на неизгодни, грбителски за страната коцесии, договори и проекти за добив на суровини и енергия;
   -отнемане на поминъка на населението, унищожаване на предприятията и убийствената социална система, която не оставя друга възможност на хората, освен да напуснат страната си, за да търсят препитание;
   -сдържащите развитието на икономиката решения на неподконтролната на правителството БНБ, която по същество се явява частна банкова структура за наддържавно управление, изпълняваща чужди инструкции и контрол на финансовия климат в страната.
   В България едър бизнес не съществува, а държавния такъв е ликвидиран. Всеки крупен предприемач, за да оцелее, е принуден да регистрира активите си вън от страната (на запад или в офшорни зони), заради по изгодните бизнес условия (кредити, лихви, данъци и такси), а също да съхранява печалбите си в “по-сигурните” чужди банки.
   Филиали на чужди банки са пръснати из цялата страна и извличат от обръщение парчна маса, в размер, зависещ от лихвения процент по кредитите. Страната ни е във валутен борд, което означява контрол въху печатането на пари или по същество върху наличната парична маса в обръщение ( на БНБ се дава право да емитира левове, само ако държавата вземе заем или продаде рсурси, а парите ги внесе като златно-валутен резерв, което е рекет спрямо страната ни. Лихвения процент, определян от БНБ, ежегодно изсмуква парична маса, генерира инфлация и изяжда приръста за годината). В резултат България е в състояние на постоянно рефинансиране на държавният си дълг, с нови заеми от частни банки. Този дълг е вече над 50 милярда, съизмерим с брутния ни вътрешен продукт, а реалната парична маса в обръщение е едва 15% от необходимата. Няма икономика в света, която задушавана по този начин, да може да се развива нормално.
   Като резултат имаме неспособност не само за развитие на обществото, но то гладува и боледува! Ние сме обречени на разпад, изчезване и буквално смърт до 10-15 години.
2. Оглупяване на населението с цел загуба на способност, както за разпознаване на добро от зло, така и за адекватно поведение в условията на агресивно въздействие от страна на средата.
   Това оглупяване се извършва по две направления:
   А) Невъзможност за предаване на правилни и адекватни знания у подрастващите, в следствие умишлено деградиране на образователната система. Тя култивира у подрастващите клипово мислене (неспособност за въображение и творчество), калейдоскопичен мироглед (хаос в главата и неспособност да се правят мисловни връзки) и управленска неграмотност (не дава никакви знания по самоуправление и управление на обществото).
   Б) Пагубната роля на медиите върху деградацията на нравствеността, психиката и поведението на хората, чрез:
   -реклами оглупяващи и разболяващи хората;
   -токшоута, в които се осмиват важните и сериозни проблеми на обществото, за да се омаловажат, а фокусът от тях да се измести, за да да се превърнат в търпими.
   -новинарски блокове, използващи психо-технология за безпрепятствено и безкритично възприемане на посланията на управляващите, чрез въвеждане на зрителя в негативно емоционално състояние, от това което чува и вижда. Това негативно състояние води до неосъзнато и безкритично приемане на всички послания от екрана или радиото. Средно за новинарски блок от 20 новини, като правило 15-16 са негативни, 2 – 3 са неутрални и 1 е позитивна. По радиата непрекъснато се въртят едни и същи музикални психообработени пакети.
   -“холивудско”- сюжетно-цензуриране на филми с орязване на важните за обществото ни, жизнеутвърждаващи елементи и откровенна антибългарска пропаганда.
   Ежедневната обработка на населението с такава токсична информация е основната причина за дълбокия сън на народа ни. Журналистическите екипи в големите медиите (алчни и нравствено деградирали), носят най-голямата отговорност и вина за сегашното положение на народа и страната ни.
   Медиите у нас са инструмент за наддържавно управление. Някои от тях са чужди, но задължително всички те са изцяло контролирани през чужди рейтингови агенции. Те задават правилата за подаване на новините в новинарските блокове и определят реитинга на медията, а съответно и цената на рекламите в нея, т.е. нейните приходи.
3. Разбиване на българското семейство и удари срещу нравствените културни основи на психиката на децата и обществото ни, помагали ни да оцеляваме през хилядолетията.
   Семейството е най-малкото семенце на обществото. От него израстват новите му членове и от него зависи полагането на нравствените основи на възпитанието на децата.
   Ударът срещу семейството и децата ни е удар върху способността на обществото ни да се самовъзпроизвежда и да нараства(т.е. да се развива). Това е удар водещ до смърт на народа ни. Отрицателният ни прираст го доказва.
   Малките 9-10 годишни деца усещат бедствието, в което се намира обществото ни. Търсят обяснение от родителеите си, но те не могат да им го дадат, защото сами не разбират и не се ориентират в дезинформационната мъгла.
   Бунтът и недоволството в чистите детски души избива в самоубийствени прояви или в бягство във виртуалната реалност.
4. Подмяна на смислите в понятията и езика ни и замяната им с неточни и изкривени.
   Тя води до изкривяване на информационните кодове, омаловажаване, грешки, неадекватни решения, до късане на информационни връзки и неразбиране между обществените групи. Като резултат имаме цялостно разстройване и нечуваемост по всички нива на управлението на обществото ни. Управляващите не знаят какво става с народа. Хората са разделени, объркани и в ступор от неадекватността на посланията на управляващите от екраните.
   Към тези четири основни процеса можем да добавим и:
   -Целенасочената промяна на мирогледа ни и нравствена деградация.
   -Подмяна на историята ни с многовариантна, което зачерква бъдещето ни.
   -Натрапването и натиска за приемане в законите ни на всякакви външни , чужди нам идеологии и правила.
   -Принудителното вземане на огромни заеми от държавата, рекета на валутния борд, високия лихвен процент на БНБ и поощтряването на корупцията в страната от западните банкери.
   Всички банки в света са подконтролни на англо-американски с изключение на китайските. Корупцията в България е системообразуващ фактор, наложен ни от окупатора. Запорирането на банковите сметки на всички крупни корупционери у нас, би ликвидирало корупцията в страната в рамките на една семица, но това може да стане само по решение на западните банкери, т.е. по заповед на окупатора.
   -Узаконяването на ГМО храни и култури, евтините цигари и алкохол, задължителното ваксиниране с ваксини пълни с токсични метали и отрови.
   -Ликвидирането на армията ни до 5000 реални бойци (от 25000, за всеки реален боец, в армията ни, се грижат поне още 4-5 в тила).
   Виждаме, че имаме агресивно въздействие по абсолютно всичките шест управленски приоритета, които правителството и държавния апарат не контролират в полза на народа.
   Това е необявена война от много коварен външен враг, действащ с подставени лица и марионетки, който и до сега успява да остане невидим.
   Той владее методологията за безструктурно управление на страната ни, с която дистанционно се контролират показателите в образоателните и жизне-определящите стандарти на обществото ни. По същество няма никакво значение кой персонално управлява страната и коя партия е на власт.
   Генералният извод който се налага е, че основната причина всичко това да ни се случва е управленската неграмотност на народа ни.

VI. Какво да се прави!?!

1. Ясно осъзнаване на драматичността на сегашното ни положение от всеки български гражданин и ясно осъзнаване на причините за това, което ни се случва. А именно, че се намираме в състояние на война с невоенни средства, която се води срещу народа на България, в продължение на вече 29 години.
2. Осъзнаване и яснота за образа на врага. Щом сме във война , значи имаме такъв.
   Кой е врагът?
   Той е многолик, системно стикован и координиран.
   Това са всевъзможните агенти и шпиони на чужди разузнавания и западни посланици, през които става наддържавното ни управление.
   Това са и проплатените отвън и свързани с тях медии и НПО-та.
   Това са местните и чуждите олигарси и банкери, притежаващи и източващи живота ни. Не очаквайте подкрепа и разбиране от тях. Те живеят на гърба ни. Естествено е те да са недоволни от промяната на статуквото, но всичко си има цена и е време да си я платят.
   Това са марионетките в сегашния държавен апарат, който прокарват чуждите цели за геноцид над народа на България.
   Това са всички партийни про-олигархични, марионетни “елити”, захранвани от сегашната политическа система.
   Това са и силовите държавни и частни структури, чиито началници, по заповед от “горе”, без колебание ще хвърлят срещу народа.
3. Всяка война се води за победа. Какъв е образът на победата? Какви са ползите от нея? Как изглежда България, такава каквато желаем да бъде.
   Образът и ползите от победата
   -това е една свободна България, в която не съществуват привилегии, експлоатация и лихви, няма безкрайно богати и мизерстващи бедни, няма бедстващи и гладуващи хора по улиците, където всяко семейство може да си позволи с радост и достойнство да отглежда, възпитава, образова и задомява децата си в собствената им родина, където има свободен достъп до всяко знание и достоверна информация.
   -България, с едно свободно, богато и силно духом общество, което умее само да набелязва целите си и знае как да ги постига и отстоява.
   -Общество, което е разрешило и надскочило въпросите на физическото си оцеляване и което, в хармония с природата, създава условия за пълно развитие на целия генетично заложен у всеки човек вътрешен потенциал от възможности.
   -Едно нравствено еднородно общество от личности с Човешки тип психика, с поведение, мотивирано предимно от личната им съвест.
   -Едно жизнеспособно общество, обединено в движението си към постигане на огромни и трудни цели, като овладяването на вътрешните способности на човешката същност, овладяването на космоса и др.
4. Образа на победата трябва да разпишем в законова форма – в конституция и пакет от произтичащи от нея закони. По тях да живеем в справедливост и достатък.

Основната цел в новата Конституция е изграждане на жизнеспособно и справедливо гражданско общество в България, живеещо в хармония с природата и космическите закони, което да създава условия за развитието на пълния генетично заложен потенциал от възможности във всеки човек.

4.1 Кои са принципите, гарантиращи справедливостта и жизнеспособността на обществото, от които не бива да отстъпваме, ако искаме да ни има като народ?
А). Общество без експлоатация.

• В България да няма експлоатация на човек от човека, както и на човек от държавата. Това налага изчезването на частната собственост като основен източник на експлоатация при отдаването й под наем (когато някой без да работи получава пари, заработени с чужд труд, само защото има привилегията да притежава нещо, което другия няма). Да съществува само лична, обществена и кооперативна собственост.
• Общество на сътрудничеството, обединено в ресурсите си и фокусирано върху осъществяването на решенията си.
  Б). Общество без привилегии.
• Всички граждани в България да се раждат свободни и равни по достойнство и права, с равен икономически и социален статус, и равни пред закона.
• В обществото да не съществуват никакви привилегии основани на раса, етническа принадлежност, произход, вероизповедание, пол, образование, убеждение, политическа принадлежност, лично или обществено положение или имуществено състояние.
  В). Общество със свободен достъп до информация.
• Всеки гражданин в България да има право на пълен достъп до достоверна информация от всякакъв вид, тип, род и ниво. Това е условието за истинска демокрация!
• В България патентно право да не съществува, а всяка идея сепревръща в общонародно достояние и се ползва за добро в живота на обществото.
  Г). Справедливост в производствените отношения и разпределението на благата, гарантиращи нормалното развитие на обществото, отглеждане на децата в семейство и вътрешното израстване на личността.
• Икономиката на България да е ресурсно разпределителна, изградена от справедливи производствени модули, образуващи по възможност пълни технологични вериги. Тя да е планирана с решаването на уравнението на междуотрасловия баланс, в което отчита и гарантира само демографски определените потребности на обществото (т.е. от дрехи, храна, вода, обувки, дом, безплатни образование, здравеопазване, обществен транспорт и интернет и достойно отглеждане на децата в семейството) и без включване на деградационно-егоистично-паразитните такива (от излишен лукс, порно и шоу индустрия и др.).
• България да развива такива наука, промишленост, енергетика и транспорт, които не замърсяват природата и не са опасни за населението.
• Банковата система да работи с нулев лихвен процент и да има чисто парично разплащателни функции, гарантиращи движението на паричните потоци в икономиката.
• Финансовата система да е тройно ешелонирана – с левове за вътрешно налично разплащане, безналични левове за инфраструктурни проекти и валутни левове за международно разплащане.
• Да се забрани работата на фондовите борси на територията на България.
• Българската народна банка да е подчинена на министерството на финансите.
• Земята на България да е изключително и само общонародна собственост без право да бъде продавана или наследявана.
• Трудът е доброволен и се дели на производствен и управленски. Забранява се ползването на наемен труд. Работният ден е предимно четиричасов, но не повече от осемчасов.
• В България да се забрани производството, разпространението и наличието на генномодифицирани храни, растения, животни, продукти и съставки.
  Д). Култура, водеща до единение и утвърждаваща нравствените добродетели. Адекватно образование, залагащо мечтите и движението към големи, общонародни цели и формиращо общество с Човешки тип психика.
• Образованието в България да възпитава у подрастващите до 14-тата им година Човешки тип психика, а именно личности с воля, подчинена на съвестта. Читалищата отново да станат средища на просвета, самообразование и свободна обмяна на идеи чрез живото слово.
• Колкото е по-малка възрастта на децата, толкова да е по-голяма професионалната подготовка на педагозите, които работят с тях.
  Е). Способност за самозащита на обществото.
• Военната служба да е задължителна за здравото мъжко население и доброволна за жените.
  4.2 При народното самоуправление, концептуалната власт се осъществява, чрез всенародни и регионални референдуми, в които се отчита индивидуалната компетентност, чрез правилни отговори на допълнителни доуточняващи темата въпроси. Те влияят на тежестта на гласа на всеки, т.е. гласа на знаещите е с по голяма тежест. Така се одобряват конституцията и законите.

Ето каква трябва да бъде структурата на държавния апарат.

Идеологическата власт се осъществява в свободното циркулиране и достъп на информацията в обществото – идеи, мнения, предложения и занания – прозрачно и честно отразявани в медиите и интернет. Форумът за обсъждане е т.н. идейно събрание и то има само информационно оповестителен характер. Там граждани, организации, движения и експерти могат да участват и представят идеите си с обществена значимост, за да бъдат чути от хората.
В целия държавен апарат, конкурсно се назначават служители с мандат от 5 години, след който отново се явяват на равни начала заедно с новите кандидати за длъжността. При констатиране на нарушение, несправяне с работата, корупция или частен лобизъм служителите носят наказателна отговорност, отстраняват се веднага и се заменят с нови.
Законодателната власт, в лицето на законодателното събрание пише законите според конституцията и решенията от референдумите.
Изпълнителната власт се осъществява от президентството, министерския съвет и местната власт. Президента, вицепрезидента, министър председателя, кметовете, главния прокурор, окръжните прокурори и полицейски началници се избират пряко от народа с референдум. Министерския съвет и общинските съвети се назначават с условието за работа в екип и подават колективно оставка при вот на недоверие на министър председателя или кмета.
Съдебно-наказателната власт е прдставена от съда, следствието, прокуратурата и структурите за излежаване на наказание.
Системата за народен контрол следи за качеството на работата на всички служители от държавния апарат, пряко или с видео наблюденя в заседанията и едновременно с това проучва състоянието и реагира в посока на удовлетворяване на потребностите на обществото. Системата за народен контрол контролира и работата на рейтинговите агенции и влиянието им върху медиите.
Системата за народен контрол е задължителен елемент от структурата на който и да е тип държавно – народно самоуправление, независимо дали е от горепосочения тип, пряка демокрация или представителна демокрация.

1. Небходимо е да огласим всичко това, което желаем във всенародна доктрина за свободна България, в която да залегнат целите ни и желаните принципи на живот. Зад нея трябва да застанат хората – всички пронародни и родолюбиви обществени групи и граждани – обединени в общ народен фронт за смяна на системата на окупатора.

Главни цели и задачи пред българите за изграждане на справедливо общество в България:

1.Основната цел, която си поставяме е изграждане на справедливо жизнеспособно общество в България, което да създава условия за пълното развитие на способностите на всеки човек и заложените му от природата възможности на генетичения потенциал.
2.Необходимо е да огласим българската общонародна идея за създаването на справедливо и жизнеспособно общество в България. Общество на силата на духа, в което всеки живее по съвест, в хармония със света и създателя, общество на разнообразие на мислене и личности, всеки със своите вярвания и желания, но обединени от стремежа към добро за обществото.
3.Необходимо е възраждане на изконната българска култура, дух и добродетели, на любов към семейството и обществото и връщане към онези нравственно-добродетелни и мирогледни основи, които са помагали на народа ни да оцелява през хилядолетията, и които да гарантират верен избор при вземане на решения в бързо променящия се свят.
4.Това означава правилно разбиране на света и мироглед, породен от адекватно за съвремието ни образование и системно-подпомагано самообразование, при гарантиран достъп до всякакъв вид, ниво, тип и род достоверна информация.
5.Културата и образованието формират мирогледа на всеки човек и му дават ключовете за правилното разбиране на огромния информационен поток, за да може той да избегне гршки в решенията си, водещи до катастрофи в живота. В образователната система да работят педагози, със толково по-високи изисквания за компетентност, колкото е по-малка възрастта на децата, които се обучават.
6.Образованието и самообразованието да създават личности, които умеят да се самоопределят и самоосъзнават, за да могат да се самоорганизират, да формират целите си, използвайки съвестта и сърцето, да проявяват творчество и воля и да поемат отговорност за решенията си.
7.Образованието и културата да подпомагат придобиването на умения за себеутвърждаване и преодоляване на трудности (и дори за съзнателното им търсене), за генериране на сила на духа, воля и увереност. Това е залог за вътрешно развитие на личността, за разкриване на скритите заложби и потенциал у всеки човек, и превръщането му в Човек с главно “Ч”, т.е. личност с воля подчинена на диктатурата на съвестта.
8.Такива личности могат да създадат такава нравствена наука, която има технологии и решения, недопускащи вероятност за технологични катастрофи и които работят в хармония с природата и човека.
9.Ако исаме да управляваме настоящето, трябва сами да напишем историята си, за да си гарантираме силата и да овладеем бъдещето си в наша полза. Има достатъчно достоверни исторически източници, за това кои сме били през хилядолетията и които са умишлено укривани и неглижирани. Стига други са писали историята ни, време е сами да го направим.
10.Необходимо е средствата за масова информация да подкрепят и подпомагат тези идеи, а не да вредят. Посоката и начина на работата на медиите, да бъдат определени от решения на народа, взети на референдум и контролирани от обществени органи. Медиите трябва да защитават интересите на обществото, а не частни такива.
11.Установяване на справедливи обществено-икономически отношения в производството – без експлоатация на човек от човека и на човек от държавата. Като се прилагат справедливи форми на обществен труд – личностен и кооперативен – на открита и равноправна основа. В днешното робовладелско капиталистическо, общество отношенията “робовладелец – роб” са завоалирани като “работодател – работник”. В света няма пример на неробовладелско общество, но ние българите, може да сме първите, които да покажем, че е възможно да се живее свободно!
12.Това означава да има справедливо разпределение на произведените блага и ресурси, които да се използват за развитие на цялото ни общество и повишаване на качеството му на живот.
13.Гарантиране от държавата, на нормалните демографски обусловени потребности на хората от вода, храна, дрехи, обувки, дом, безплатни образование, здравеопазване, транспорт и достъп до медии и интернет.
14.Финансовата система да работи с нулев лихвен процент, с чисто разчетни функции за движението на паричните потоци и да е защитена от външни влияния, чрез забрана за функциониране на фондовите борси и тройно ешелониране на парична система ( с левове за вътрешно-налични разплащания, валутни левове и безналични левове за инфраструктурни проекти).
15.Икономиката да е изградена от справедливи производствени модули, свързани по между си и образуващи пълни технологични вериги, целящи предимно обществена полезност, а не печалба за малцина.
16.Всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейност на територията на страната, да е задължително данъчно регистрирано в България. А също да се възпрепятства целенасоченото изнасяне на ресурси и финанси от страната, чрез законови мерки.
17.Развитието на енергетиката, транспорта, промишлеността и селското стопанство да е в хармония с природата и човека. Селското стопанство да е екологично ориентирано към незамърсяващи средата, безотпадъчни технологии. Развитие на културно-исторически и еко-туризъм от семеен тип.
18.Обучение и придобиване на навици у хората за здрав начин на живот и премахване на вредните дефективни навици на днешната култура. Изграждане на умения у хората за разпознаване на вредното за тяло, психика и дух.
Придобиване на знания за пагубното влияние върху генетиката на организма, за поколения напред, от ГМО-храните, цигарите, алкохола, наркотиците и ваксините с тежки и вредни метали.
Обучение на хората за придобиване на индивидуални умения за ориентиране в информационните потоци, а също отсяване и неутрализиране на токсичната информация от средата.
19.За защита на обществото, на създаденото и постигнатото в живота ни, е необходима силна българска всенародна армия и въоръжени сили. Тя да бъде добре обучна и въоръжена, с висок патриотичен боен дух, за да може да осуетим всеки опит на външна вражеска намеса върху териториалната ни цялост, суверинитета на страната ни и промяна на избраните от нас правила на живота на обществото ни.
20.За да постигнем всичко това е необходима подобаваща структура на държавния апарат, която да е подробно описана в конституцията и в законите на станата и която да осигури реализирането на гореизложените цели, за да се гарантират справедливост и жизнеспособност на обществото ни.
21.Необходимо е всяко стратегически важно за страната и народа ни решение, да се взима чрез всенародно допитване – референдум. Необходимо е преразглеждане, от гледна точка на националния ни интерес и ползите за обществото ни, на всички досегашни международни договори, споразумения и участия на България в наддържавни структури на управление.
22.За постигане на гореизложените цели, е необходимо свикването на Велико народно събрание, което да приеме тази нова конституция на България. След всенародно обсъждане и решения от референдуми, в нея да залегнат гореизброените основни цели и правила за живот, идеите за стратегическото ни развитие и подробно опсисание на работата на всички структури на държания апарат, както и възможността за неговия контрол от народа и обществото.

Заставането зад тази всенародна доктрина за свободна България е свободен избор на всеки гражданин, милеещ за България, както и крачка към обединението в единен фронт за смяна на колониалната система, на всички родолюбиви хора, партии и организации, желаещи промяна към справедливост и по-добро в живота ни.

1. Необходима е концепция за избор на пътя за постигане на целите ни. Но какъвто и да е той, при всички случаи се минава през взимане и удържане на властта.
   6.1 Взимането на властта може да стане по следните начини:
   а) по еволюционен мирен път, чрез просфета на населението и с последващи избори, на които народът гласува за партията, взимаща мнозинство в парламента и която той е разпознал за своя:
   -заради целите й, съвпадащи с целите от всенародната доктрина за свободна България;
   -заради програмата й;
   -заради действията й;
   -заради персоналния договор с обществото, на всеки един влизащ във властта неин член, да защитава единствено интересите на народа на България, а ако не го прави да бъде веднага отзован, сменен и наказан;
   -заради това какво ще први след взимането на властта:
   -свикване на Велико народно събрание(ВНС);
   -референдуми за нова конституция;
   -приемане на нова конституция от ВНС;
   -разпускане на партията след постигане на целите на народа.
   б)чрез “нежна революция“, с последващи избори и добиване на мнозинство в парламента.
   в)чрез всенародно, спонтанно провокирано избухване на възстание, поради външна интервенция, вътрешен сепаратизъм или хибридна, необявена война на чужди, платени, нерегулярни армии.
   г)в следствие на саморазпад на държавността поради финансово-природен катаклизъм.
   6.2 За удържането на властта е необходима предварителна подготовка на управленски екип (т.е. управленци, умеещи да работят в екип), който да поеме управлението на живота на страната, без да създава катастрофни ситуации на населението.
2. За всичко това е необходимо създаването на легална структура (партия), която да поеме отговорността и да осъществява организирането на действията на хората в три направления.
   а) разпространение сред народа, по всички възможни начини на гореизложените идеи, а също и идеите във всенародната доктрина за свободна България, проектите за нова конституция, управленско ограмотяване и привличане на всички про-народни и родолюбиви обществени групи и граждани в общ народен фронт за събаряне и смяна на системата на окупатора.
   б) разработване на конституция, пакет от закони и подготовка на управленски кадри и екипи за бъдещото управление на страната.
   в) бойна, стратегическа и тактическа самоподготовка и самоорганизиране на населението за самозащита в условията на хибридна необявена война.
3. След взимане на властта, чрез мнозинство в парламента се гласува свикването на Велико народно събрание, което да приеме новата, конституция на България.
   Тя трябва да е желана от народа, затова до момента на свикването на Великото народно събрание се извършва:
   Разяснения и провеждане на серия от референдуми, на които народът гласува кои да бъдат основните правила на живот в България, които да залегнат в конституцията.
   Промяна на закона за свикване на Велико народно събрание
   Промяна на закона за референдумите
   Образование и реално информиране на населението, през медиите, за посоката на развитие на страната, правилата и начина на живот в България.
4. След приемане на конституцията от великото народно събрание, партията не е необходима и се задължава да разпусне структурите си, а членовете и, заедно с всички граждани на България, се включват във възстановяването и управлението на страната.