„Той биде предаден, и от един поп!

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

тоз позор за Бога, туй пятно на храма

Дякона погуби чрез черна измама!

Тоз човек безстиден със ниско чело,

пратен на земята не се знай защо,

тоз издайник грозен и божий служител,

който тая титла без срам бе похитил,

на кого устата, пълни с яд и злост,

изрекоха подло: „Фанете тогоз!“

На кого ръката не благословия,

а издайство сърши, и гръм не строши я,

и чието име не ще спомена

от страх мойта песен да не оскверна,

и кого родила една майка луда,

който равен в адът има само Юда

фърли в плач и жалост цял народ тогаз!

И тоз човек йоще живей между нас!

( Из „Левски“ – Иван Вазов)

…

…Той биде предаден, и от една Тиква!

Тиква оглавила Хунта, която овеси – обеси – ПАК! – Дякона Левски по всичките властови кабинети, които притежаваше, със стени украсени с негови потрети.

Под тези потрети Хунтата крадеше яростно, нагло и безпощадно необезпокоявана. Защото и тези, които трябваше да сложат прангите на Хунтата, бяха с нея в Симбиозата.

…Той биде предаден, и от една Тиква!

Тиква, оглавила Хунта, която сочеше всеки, който е против Хунтата с: „Фанете тогоз!“

И го щавеха, и го рекетираха, и го смачкваха, докато Тиквата, Вожда на Хунтата, се вреше по църкви и храмове и наплащаше на „божии служители“ индулгенции, за да се откупи от Възмездието на Бога. А „божиите служители“, захлупили очи с тлъсти ръчички, зазиждаха Бог, за да блажат по времето на бездуховните си пости.

… Той биде предаден, и от една Тиква!

И „фърли в плач и жалост цял народ тогаз!“, превърнал чекмеджето си в неистова алчност, заради която цял народ бе поставен на колене – в мизерия, отврат, корупция, терор, с накупени „опозиция“ и наебани с 200 всички медии, с изнасилена свобода на словото.

… Той биде предаден, и от една Тиква!

Която иначе му носеше цветя на паметника, лицемерно цитираше думите му, а под погледа на Дякона от портрета мафиотски и гангстерски управляваше Отечеството като наказателна бригада.

Левски ли не гледаше от Горе?!

Левски ли не можеше да си намери място от бяс Горе, гледайки каква сеч вилнее над милното му Отечество?!

Левски ли не бе омерзен от угнетената леност на народа си, в който се кълнеше, същият този народ към когото бе отправил посланието на онова убийствено свое отчаяние: „Народе????“?!

О, не!

Всичко вижда Левски от Горе!

И дочака и Горе, и видя – че имало Народ, който да въстане и да измие срама от челото, че:

…И Той биде предаден, и от една Тиква!

Днес е 18 юли.

Датата, на която Бог ни прати Васил Левски.

Днес е 18 юли.

Датата, на която една Тиква нагло, арогантно и без капка чест и достойнство, ще се върне от Брюксел, същия тоя ЕС Брюксел, където ЛИГИТИМИРАТ ЕДИН МАФИОТ И ГАНГСТЕР, и ще лъже за пореден път този народ, как няма друг като него, който да е довел такова благоденствие за този народ, че друг като него такъв не се е раждал.

Да, друг такъв няма!

…И Той биде предаден, и от една Тиква.

Най-страшното предателство. Да предадеш завета на Левски.

И да крадеш, плюейки в светлия лик на Апостола.

НАРОДЕ!!!!

Веселина Томова