ВСЕКИ ще може да изкупува безпрепятствено, независимо на чия държава е гражданин!

Ще работи ли един ден Българинът върху чужда земя ангария?

Ще дойде ли време потомците ни да попитат: Кой народ?

ПРОДАЖБАТА НА БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ Е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО !

Да продаваш Земята на Родината Ни, е Престъпление, което трябва да се наказва Единствено и Само с РАЗСТРЕЛ.

Затова ли ЛЕВСКИ и БОТЕВ са я напоили с Кръвта си тази ЗЕМЯ !?

Затова ли пра Дедите ни турците са ги КЛАЛИ и рязали ПАРЧЕ по ПАРЧЕ !?

За да я разпродават и разпарчетосват някакви си продажни БОКЛУЦИ !?

През 2014 г, САЩ наредиха да се промени Конституцията на България, за да може чужденци да изкупуват Българска Земя!

(юни, 2011 г.):
“Преди дни Мирослав Найденов отиде на официално посещение в Израел, за да предложи за продан 1 млн. декара от Държавния поземлен фонд.“

(септември 2012 г.):
Мирослав Найденов към израелския премиер Бенямин Нетаняху: “България ще даде на еврейската държава най-важното – земята и водите си.“

стр.7, Article P: „Всички природни ресурси, особено земеделската земя, горите и питейната вода, както и биологичното разнообразие – по-специално местни растителни и животински видове и културни активи са част от общото наследство на нацията и дълг на държавата и на всеки човек е да го защитава, поддържа и запазва за бъдещите поколения.“ …

Отпада мораториумът за продажба на земеделски земи на чужденци. Това ще стане от януари догодина с промени в Закона за земеделските земи, предаде репортер на БГНЕС.

БГНЕС припомня, че забраната за продажба на земеделски земи на чужденци бе наложена през 2014 г., след като страната беше залята от протести. Мотивите за недоволството тогава бяха, че в България може да се повтори случаят с Палестина, – да се изкупят масово земеделски парцели от чужденци, след което те да се заселят и да променят етническия състав на българската държава. Тогава, след месеци масови протести, парламентът взе решение да наложи мораториум върху продажбата.

Решението за забрана на продажбата на ниви на чужденци бе взето от парламента на 22 октомври 2013 г. До него се стигна, след като от БСП, Атака и ГЕРБ гласуваха заедно, само ДПС единодушно гласува против решението. След като по темата се развихри скандал, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов смени позицията си и обяви, че по време на гласуването партията му е била подвластна на “общата лудост”. Три месеца по-късно – през януари 2014 г. Конституционният съд обяви, че решението на парламента да удължи мораториума върху продажбата на земя за чужденци и след 2014 г. е противоконституционно.

По същото време депутатите решиха българска земеделска земя да могат да купуват само граждани на други страни, които са пребивавали минимум 5 години в страната ни.

През 2017 г. министерството на земеделието прави нов опит да предложи за публично обсъждане промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предвиждаха тази т.нар. уседналост да отпадне. Причината е, че нарушава Договора за функционирането на Европейския съюз, който дава свобода на гражданите на съюза да се установяват, в която и да е друга държава-членка, да създават предприятия, да придвижват капитали.

Заради ограничението в българския закон Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България. Тогава страната ни беше заплашена да плати еднократна санкция в размер на 839 хил. евро, и по 660 евро дневно за всеки ден бездействие по темата. Средствата се взимаха от структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители.

От мотивите на вносителите на промените в сегашния закон става ясно, че промяната се налага заради заведена процедура относно противоречие с текстове на Договора за функциониране на ЕС. „Граждани и юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон“, гласи предвиденият текст.

Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.

Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи, предвижда проектът. Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели също не могат да имат ниви. Освен това, чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на ползване на земеделски земи или други ограничени вещни права върху земеделски земи при условия и по ред, определени със закон.

БГНЕС потърси за коментар заместник-министъра на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по темата, но от министерството отговориха, че биха коментирали отпадането на мораториума едва когато промените в Закона за земеделските земи бъдат приети и влязат в сила. БГНЕС

Конституционният съд се утвърди в обществото като политически независим орган, осигуряващ върховенството на Конституцията. Въпреки че решенията на Конституционния съд, с които се обявяват за противоконституционни закони и други актове, могат да имат и политически последици, Конституционният съд не може и не трябва да се окачествява като политически съд. Той би се самоотрекъл, ако решава делата по политически, а не по строго конституционни и юридически съображения. Прилагайки точно и последователно разпоредбите на Конституцията, българският Конституционен съд гарантира необратимостта на демократичните процеси в България, чието осъществяване Конституцията цели.В това отношение особен обществен и международен резонанс придобиха неговите решения, като например: за защита правата и законните интереси на гражданите, за разделението на властите, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива, за независимостта на средствата за информация и забраната за цензура и др.

Особено мнение на съдията Живан Белчев

Не споделям решаващия извод и съпътстващите го мотиви в тълкувателната част относно отпадането на конституционната забрана за придобиване на вещно право на собственост върху земеделска земя от чужди граждани и чужди юридически лица.

Считам, че отпадането на забраната за закупуване на земя от чужденци и чуждестранни юридически лица (чл. 22, ал. 1 от Конституцията), предмет на т. 2 от искането, попада в хипотезите на чл. 158, т. 3 от Конституцията, поради което отмяната на тази разпоредба може да се извърши само от Великото народно събрание, а не от Народното събрание.

Наивно и твърде опасно е мисленето, че в конкретния случай става дума само за действия, свързани с придобиване правото на собственост, които имат гражданскоправна същност, т.е. че вещноправният характер на проблема за придобиване на земя от чужди граждани и чуждестранни юридически лица няма отношение към формата на държавно устройство.

Трябва да се отбележи, че в случая се касае за най-голямото богатство на държавата, а именно за благословената, свещена българска земя, завещана ни от предците преди повече от 13 века.

Не напразно конституционният законодател я определя като “основно национално богатство” и я поставя в глава първа на Конституцията “Основни начала” – чл. 21, ал. 1. Това богатство е със стратегическо значение за българската държава.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Конституцията до голяма степен е в защита на това богатство. Макар и непряко, тази разпоредба е свързана и със защитата на териториалната цялост на Република България, която характеризира формата на нейното държавно устройство, а именно – унитарния характер на държавата – чл. 2, ал. 1 от Конституцията.

Включването на земеделската земя в гражданския оборот ще бъде предпоставка за накърняване териториалната цялост на държавата като един от белезите на формата на държавно устройство.

Под формата на гражданскоправни сделки ще бъдат разпродадени големи части от нашата обработваема земеделска земя, която е най-плодородната в цяла Европа. Поради спецификата на земеделското производство купувачите на земеделска земя ще бъдат изключително и само от съседните ни държави. Купувачите от Централна и Западна Европа имат апетити към друг вид земя, а именно земя в т. нар. индустриални и туристически зони.

Държавна политика ще стане на икономически по-силните и по числеността на населението по-големи наши съседи, настоящи и бъдещи членове на ЕС, да изпращат в нашата страна богати купувачи, които да закупуват големи площи земеделска земя.

Постепенно и методично българският етнос ще бъде изтласкван от закупените и прилежащите към тях земи, а настанилите се там етноси в недалечно бъдеще ще поискат обособяването на автономни териториални образувания.

Никакви гратисни периоди, дирижирани от ЕС и никакви последващи законови ограничения на свободния режим за закупуване на земя от граждани и юридически лица от други страни – членки на ЕС, няма да спрат ерозията на единната българска държава.

Едва ли България ще получи помощ и от ЕС, защото тогава “други” европейски принципи ще бъдат в защита на големите собственици на земеделски земи, респ. в защита на новопоявилите се етноси, за чиито права Европа е твърде чувствителна.

Трябва да се спрат внушенията към обеднелите българи колко богати ще станат, ако продават своите земеделски земи и се прояви мъжество при отстояването на държавните интереси, като се внуши на ЕС, че отпадането на забраната за закупуване на земеделска земя от граждани и юридически лица от ЕС поставя в опасност териториалната цялост на държавата. (Пример за отстояване на своите интереси са държави като Дания и Швеция, които все още не са въвели еврото и Норвегия, която отказва да влезе в ЕС.)

Нашата държава се намира в центъра на Балканския полуостров и изведнъж тя би се поставила в положение на кръгова отбрана. Затова не трябва да се създава огнище на напрежение между нея и съседните й държави.

Не може прокламираният от ЕС принцип за свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали да бъде по-висш принцип от принципа за националния суверенитет.

Отпадането на конституционната забрана за придобиване право на собственост върху земя от граждани и юридически лица от ЕС ще доведе най-напред и до две много тежки негативни явления в живота на държавата – спекулата и корупцията.

Големите (богати) инвеститори от Централна и Западна Европа, които имат други интереси, ще искат промяна на предназначението на обработваемата земеделска земя. Те ще търсят земя в индустриалните зони на населените места или край туристическите обекти. А когато се предлагат много пари, предназначението на земеделска земя лесно може да се промени.

Освен това купувачите на земеделска земя (новопоявилите се чифликчии) като бъдещи производители на земеделска продукция ще бъдат перманентно в конфликт с нашата агрономическа мисъл и традициите в нашето земеделие. Изведнъж държавата сама ще се постави в положение да бъде изхранвана от чужденци.

А какво бъдеще има тази държава, която няма собствена земя и не може да изхрани собствения си народ.

Следвайки логиката на разсъжденията, считам, че отмяната на чл. 22, ал. 1 от Конституцията не е в интерес на българската държава, защото се поставя в опасност нейната териториална цялост, а тя, както се посочи и по-горе, е елемент от формата на държавно устройство, затова отмяната на тази разпоредба не трябва да се допуска не само от Народното събрание, но и от Великото народно събрание.