https://bultimes.com/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-2-%d0%be%d0%b1%d0%bb/

Това доведе до реалното преплитане на частни икономически интереси и неограничения държавен ресурс, чието единение създаде добре организирано образувание, облечено чрез правни норми в силата на държавната принуда.

Наричат го Частно съдебно изпълнение.

След приемането на Закона за частните съдебни изпълнители, членовете на тази Камара започнаха реално да функционират от 2006 г.

За тези над 13 /тринадесет/ години станахме свидетели на редица законосъобразни нарушения от представителите на тази съсловна организация.

С приемането на новия Граждански процесуален кодекс през 2007 г. съдебното изпълнение беше поставено над закона. В новия – настоящия процесуален закон беше силно ограничен кръгът от действия на ЧСИ, които подлежат на съдебен контрол, като тази привилегия продължава зорко да бъде пазена и днес.

Вероятният законодателен лобизъм „почти” се доказа.

В момента, в който влезе в сила настоящия ГПК, членовете на КЧСИ сякаш се самозабравиха – съдът започна да оставя без разглеждане почти всички жалби срещу техните действия, понеже в закона били лимитивно изброени действията им, които подлежат на съдебен контрол.

Едва ли не се стигна до парадокса, частните органи по изпълнението да изпращат едно или друго лице, чиято имуществена сфера е увредена повече от необходимото, в съда, със ясното съзнание за своята безнаказаност.

От друга страна, се породи съдебна практика, според която, за да бъде ангажирана личната имуществена отговорност на частен съдебен изпълнител за проведено незаконосъобразно принудително изпълнение, следва да са налице 3 /три/ предпоставки:

– да се докаже незаконосъобразното принудително изпълнение;

– да се докаже увреждането;

– и взаимовръзката между първите две – незаконосъобразното принудително изпълнение и настъпилото увреждане.

Интересен е моментът, че частните съдебни изпълнители започнаха да функционират точно преди кризата от 2008 г. и настъпилите след това икономически катаклизми. За отражението на случилото се през океана и последиците от него тук голям принос имат и банките, които /според колега икономист/ „през 2009 г. изкараха на улицата малкия и средния бизнес и буквално го разстреляха”.

Стигна се до програмирано обезценяване на движимо и недвижимо имущества, които се продаваха на много под реалните им пазарни цени – кредитни институции, чрез компании от банковите им групи, изкупиха – вероятно хиляди – недвижими имоти, ипотекирани в тяхна полза.

Като добавим, че оценките на движимите вещи и недвижимите имоти не подлежат на съдебен контрол, то всеки може да си закупи „нещо” за почти половин цена или и по-малко…

Последният пример за облечено в правни норми беззаконие е по изпълнително дело №30 от 2011 г., образувано в кантората на ЧСИ Александър Бизов, рег. №850 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

От години, недвижим имот е освободен от изпълнение по силата на закона по изпълнителното делото, но ЧСИ продължава да го изнася на публични продани.

Парадокс е, че дори банката кредитор признава своя пропуск и с нарочна молба иска от частния съдебен изпълнител имотът да бъде освободен от изпълнение по делото…

И така, проданите продължават до юли, 2019 г., когато за целта на принудителното изпълнение, по делото се изготвя съдебно-техническа експертиза, чрез която вещо лице дава своето заключение за стойността на недвижимия имот, находящ в гр. Банкя и определя неговата Справедлива пазарна стойност за сумата от 197 800.00 /сто деветдесет и седем хиляди и осемстотин/ лева.

През същия месец – юли, 2019 г. – по искане на длъжника, чрез своя процесуален представител адв. Николай Лалев – САК, е изготвена оценка от независим експерт-оценител, с цел да бъде определена действителната стойност на същия имот, която да послужи пред органи и институции както в Република България, така и в чужбина.

Заключението на експертът-оценител, който се оказа, че също живее в гр. Банкя и едва ли би имало кой да е по-наясно от него със случващото се на имотния пазар в това населено място, определя Справедливата пазарна стойност на имота за сумата от 340 415.00 /триста и четиридесет хиляди четиристотин и петнадесет/ лева.

Оказа се, че една недвижима вещ, в един и същ месец, през една и съща година може да бъде оценена както на 197 800.00 лв., така и на 340 415.00 лв.

Не съм експерт в областта на недвижимите имоти, навярно и Вие не сте, но вярвам, че такъв идиот и да иска някой да бъде – трудно ще му бъде.

За жалост обаче масово една съсловна организация прави всички ни на такива.

Въпросът е докога ще им се позволява това?

Проблемът днес, е че само за едни 158 240.00 лв. напълно спокойно може някой да се сдобие с имот, който струва най-малко два пъти повече.

За своята вече 23-та /двадесет и трета/ – Да! Правилно! – 23-та публична продан, имотът е бил предлаган на цени от 120 000.00 лв. до 300 000.00 лв. през годините /2011 г. – 2019 г./

Как са определяни цените, вероятно и ЧСИ Александър Бизов, рег. №850 на КЧСИ, с район на действие СГС, не може да отговори, предвид, че този въпрос му е зададен, а отговорът му още се очаква и от Президента на Република България, Председателя на Народното събрание, Министър-председателя, Председателя на Комисията по правни въпроси към Парламента, Вицепремиер, Министъра на правосъдието, Омбудсмана, Главния прокурор, Софийска градска прокуратура, Председателя на КЧСИ и Камарата на частните съдебни изпълнители.

Вероятно всички ще има още да си чакаме, предвид че вероятен негов родител е Лидия Стоянова.

Дамата е предложена от политическа партия „ГЕРБ” и избрана от Народното събрание, като през 2016 г. встъпва в длъжност – Инспектор при Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Казано простонародно му – г-жа Стоянова е на върха на хранителната верига в съдебната власт. Под властта ѝ са всички – от младшите съдии и прокурори, през районните, окръжните, апелативните до касационните такива, включително и следователите.

Дали има конфликт на интереси, оказване на влияние или просто се демонстрира положение в обществото, за нас е неясно.

Ние знаем само, че един български дом може да бъде харизан на половин цена, и то пред очите и със знанието на цялото държавно ръководство.

Лобизмът в националния парламент не може да се отрече, че съществува.

Съдебната власт, че не може да упражнява съдебен контрол върху действията на частните съдебни изпълнители, също е факт.

Инспекторатът към Министъра на правосъдието, че не може контролирала частните съдебни изпълнители също е налице.

Камарата на частните съдебни изпълнители, че се пази сама себе си, респ. разбираме своите членове, е безспорно.

Прокуратурата от своя страна също бездейства дори и при нарочни сигнали и приложени писмени доказателства – всички е въз основа на документи, които са сред приложените по делото книжа.

След всички жалби до Софийски градски съд, сигнали до Софийска градска прокуратура и ангажирано внимание на Президента на Република България, Председателя на Народното събрание, Министър-председателя, Председателя на Комисията по правни въпроси към Парламента, Вицепремиер, Министъра на правосъдието, Омбудсмана, Главния прокурор, Софийска градска прокуратура, Председателя на КЧСИ и Камарата на частните съдебни изпълнители, се оказва, че в Република България няма кой да накара един частен съдебен изпълнител да изпълни закона такъв, какъв е!

Всички органи и институции на централната изпълнителна власт и законодателната такава с мълчанието си и бездействието си или показват своето безсилие и липса на воля за промяна, или законодателната инициатива не им по вкуса.

Предвид представения на 27.02.2019 г. законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс от бившия Омбудсман на Република България – Мая Манолова,– и внесен официално в деловодството на Парламента от тогавашния председател на Комисия по правни въпроси и настоящ Министър на правосъдието /Данаил Кирилов/ и целените промени, ведно с тези, които минаха тихичко през 2017 г., потвърждава факта, че преразпределението на блага в колосално големи размери продължава, като вече на прицел са домът и животът на всеки един български гражданин.

Пишейки настоящото, се присетих за един мои думи, които съм изричал преди повече от 20 години:

„Най-големият душманин на българина е българинът!”

Вярно е!

Автор: Адв. Николай Лалев

Беззаконието в България | ЧСИ ви дерат, за да плащат на (някой в) държавата да покрива престъпленията им

Loading… Частен съдебен изпълнител нарушава разпоредбата на чл. 494, ал. 2, изречение трето от Гражданския процесуален кодекс, като продължава принудителното изпълнение срещу недвижим имот, който по силата на закона е освободен от изпълнение. За този проблем са подадени жалби, сигнали и молби до Софийски градски съд, Софийска градска прокуратура/копие до Главен прокурор/, Камара на частните … Продължете с четенето наБеззаконието в България | ЧСИ ви дерат, за да плащат на (някой в) държавата да покрива престъпленията им

Нов механизъм за кражба на имоти

Loading… Новата схема за кражби на имоти През 2017 г. след медийнопрадирана война срещу частните съдебни изпълнители и по инициатива на Мая Манолова – Омбудсман на Република България, Народно събрание прие редица изменения в Гражданския процесуален кодекс. Измежду положителните промени прозряха и други, които контрастираха с оповестеното из медийното пространство. Едно от измененията се изразяваше … Продължете с четенето наНов механизъм за кражба на имоти

Правните способи на законосъобразното грабителство

Loading… След 1989 г. настъпиха множество привидни промени в обществено-политически живот на Република България. Реалните такива обаче настъпиха в икономическия живот, които бяха утвърдени чрез редица законодателни промени. Ярък писък на правната мисъл през 90-те години, довел до скрита продажба на държавни предприятия на частни фирми, е така наречената „скрита приватизация“. Последната се осъществяваше чрез … Продължете с четенето наПравните способи на законосъобразното грабителство