Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2019 10:24 - Има ли нещо гнило в търга на “Булгаргаз” за внос на природен газ?
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.04.2019 10:25


image
Има ли нещо гнило в търга на “Булгаргаз” за внос на природен газ?


Публикувано на 08.04.2019 в България


https://bultimes.com/%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%be-%d0%b3%d0%bd%d0%b8%d0%bb%d0%be-%d0%b2-%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%83%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b3%d0%b0%d0%b7/?fbclid=IwAR28uCgRWBEPL6-8w4mGKo0sc_5h-FGMl-RcXfNoEBtxweLu19KDICyObSA

  В разрез с обичайната търговска практика е и фактът, че след като “Булгаргаз” е получил три изгодни оферти за количества природен газ, от които се нуждае, той решава да отхвърли само офертата на втората класирала се компания, в която единствено се предлага реална диверсификация на доставките. Този факт донякъде поставя под въпрос и обективността на тръжната процедура, като буди съмнения за някакви задкулисни договорки.

 

Украйна

 

След като украинският „Нафтогаз“ окончателно се убеди, че газотранспортната му система (ГТС) може да остане на сухо след 2019 г., когато руският транзит спре, дружеството започна преговори с пет европейски компании, получаващи газ през Украйна, за създаване на съвместна работна група, която да оперира украинската ГТС. Както заяви генералният директор на „Нафтогаз“ Андрей Коболев, „подобно сътрудничество е важно за съхраняване на транзита на руско гориво през територията на Украйна.

 

На 3 април 2019 г. „Нафтогаз“ съобщи за учредяването на международната група, която ще определи новия оператор на украинската ГТС. В групата влизат пет европейски газотранспортни компании: Fluxys SA (Белгия), NV Nederlandse Gasunie (Холандия), Snam SpA (Италия), Eustream as (Словакия) и GRT gaz SA (Франция).

 

Идеята на „Нафтогаз“ е, че след като тези компании са основните получатели на газ по транзита през Украйна, те ще окажат натиск върху „Газпром“ да запази транзитираните си през Украйна количества природен газ и след 2019 г.

 

 

 

Всъщност отначало Киев разчиташе на по-влиятелен съюзник, в лицето на САЩ, или както казваше през октомври миналата година председателят на Върховната рада Андрей Парубий, „Украйна трябва да привлече енергийни компании от САЩ за съвместно управление на украинската ГТС“. Но на Съединените щати точно сега едва ли им е до това, след като американското издание The Hill публикува серия от материали за действията на Джо Байдън в Украйна през 2016 г. По това време той принуждава президента Порошенко да уволни главния прокурор Виктор Шокин. Причината е, че Байдън иска да прекрати разследването срещу сина си Хънтър Байдън, който е съдружник в скандалната американска фирма Burisma, която работи в Украйна.

 

Според украинските стандарти Burisma е крупна холдингова компания, специализирана в проучването, добива и търговията с въглеводороди. Освен Байдън-младши, в съвета на директорите й влизат и бившият президент на Полша Александр Квашневски, както и Джозеф Кофър Блек, бивш ръководител на антитерористичния център на ЦРУ и посланик за специални задачи по борбата с тероризма.

 

Записите от банкови трансфери сочат, че американската фирма на Хънтър Байдън, Seneca Partners LLC, редовно е получавала преводи по една от своите сметки в размер на около 166 хил. долара ежемесечно от Burisma от есента на 2014 г. до есента на 2015 г. Или общо фирмата на Байдън-младши е получила повече от три милиона долара.

 

По същото време, когато Джо Байдън беше вицепрезидент, той отговаряше в Държавния департамент за политиката в Украйна. Тогава Байдън заплаши Порошенко, че ще спре договорен кредит за Украйна в размер на 1 млрд. долара, ако не уволни главния прокурор на Украйна. На украинския президент нищо друго не му оставаше освен да изпълни разпореждането и той уволни Шокин. При напускането си обаче Шокин заяви пред журналистите, че разполага с компромат срещу Хънтър Байдън.

 

image

Джо Байдън със сина си Хънтър

 

Вашингтон действително оказва политическа подкрепа на Киев. Той обаче отказва да се обвърже с износените тръби на украинската ГТС и огромните инвестиции, необходими за нейната модернизация. Както признава Коболев, „отчитайки всички рискове от „Северен поток“ и от „Турски поток“, ние не забелязахме някакво желание в американските компании да купят дялове в украинската ГТС“.

 

Тогава именно възниква идеята да бъдат привлечени заинтересовани европейски компании, които да спасят украинския транзит. Но надеждата, че те ще окажат натиск върху „Газпром“, е напълно нереална. Показателни за това са фактите, че Словакия вече даде съгласието си да се включи в „Турски поток“ през 2022 г. Италия също разглежда такава възможност, като по време на визитата му в Москва през октомври миналата година, беше постигната договореност с италианския премиер Джузепе Конте втората тръба на „Турски поток“ да бъде продължена до Апенинския полуостров. Освен това Рим има намерение през 2025 г. да получава газ от израелското находище Левиатан по газопровода EastMed, чието строителство ще започне през следващата година.

 

От друга страна, опитът за привличане на европейски инвеститори практически означава, че те ще имат възможност да диктуват на Киев своите условия, или както отбелязват в „Нафтогаз“, “в Европа нямат особено доверие, когато газотранспортната мрежа се управлява от украински оператор“.

 

Не е изключено в управлението на украинската ГТС към европейските компании да се появят неочаквани партньори от Китай. На 2 април „Нафтогаз“ информира, че държавната кредитна агенция на Китай Sinosure се е съгласила да застрахова кредит на украинския газов монополист в размер на 1 млрд. долара. Това дава възможност на Киев за дългово финансиране в размер на тази сума от китайски банки. Вече стана ясно, че 160 милиона долара ще бъдат платени за закупуване от Китай на оборудване за добив на природен газ. Останалите 840 млн. долара от кредитния лимит ще бъдат насочени към други проекти на „Нафтогаз“ и в най-близко време ще бъдат съгласувани с китайската страна.

 

 

Проблемът е, че в момента „Нафтогаз“ работи на загуба, с малки наличности по сметките си. Ако спре руският транзит, финансовото състояние на дружеството ще стане катастрофално и то ще може да се разплаща по китайския кредит единствено с акциите на дъщерните си компании. Затова е напълно възможно китайците да получат срещу кредитирането си блокиращ пакет акции в независимия европейски оператор, за чието създаване Киев привлече петте европейски компании. Във всеки случай, контролът върху украинската ГТС ще решат помежду си европейците и китайците или пък само китайците.

 

България

 

В България също има новини. „Булгаргаз“ проведе търг за внос на природен газ. Целта на търга, както декларира газовата компания, е да бъдат диверсифицирани доставките на природен газ, за да не сме тотално зависими от „Газпром“. Едно безспорно похвално начинание, което завърши според прословутата фраза на Черномирдин навремето: “Искахме да стане по-добре, а се получи както обикновено”.

 

Защо е така? На първо място, т. нар. диверсификация ще стане пак с руски газ, но доставен от гръцки фирми. Или, както се казва в българската поговорка, „пременил се Илия, погледнал се – пак в тия“. Нещо подобно е и примерът с украинската диверсификация, където Украйна също доставяше руски газ, но от Полша и Словакия.

 

Друг интересен момент е появата от „нищото“ на дружеството „Колмар България“, представлявано от небезизвестния бивш директор и един от собствениците на фалиралия торов завод „Химко“. Това дружество, според финансовите си отчети, от девет години насам няма никаква дейност в България, а сега изведнъж се оказва, че е крупен търговец на природен газ. Обикновено такива неща в България се случват не без висшестоящата подкрепа на някоя политическа фигура. След отваряне на офертите “Колмар” е класиран на трето място от общо трима участници в търга.

 

Съгласно търговската практика, “Булгаргаз” подписва договор с първия класирал се, който е гръцката държавна компания DEPA S. A. Но след приключването на търга, без да е поканен, “Колмар” внася в деловодството на “Булгаргаз” нова, подобрена оферта, която е много близо до ценовото предложение на DEPA S.A.Новата, подобрена оферта като че ли не е изненада за “Булгаргаз” и той незабавно я одобрява. След което е подписан договор и с “Колмар”.

 

Тук за отбелязване са няколко момента. Първият от тях е, че според условията на търга, “Булгаргаз” би трябвало да подпише договор с втората класирала се компания, но не го прави. Газовият монополист директно одобрява офертата на “Колмар”, класиран трети, и то извън тръжната процедура. Вторият класирал се в търга не е поканен да подобри офертата си и да подпише договор.

 

Тук възникват няколко въпроса: как “Колмар” е получил информация за ценовото предложение на DEPA S. A., за да успее да подобри своята оферта, като предложи малко по-добра ценова отстъпка от тази на DEPA S. A. Защо “Булгаргаз” не подписва договор с класиралия се втори на търга?

 

В тази връзка прави впечатление и друго. Единствено втората класирала се компания предлага LNG от терминала „Rеvithoussa“, където газът не е от руски произход и също е с приемлива търговска отстъпка. Въпреки това обаче “Булгаргаз” не я приема. Още един интересен момент е, как “Колмар” успя да подобри цената си с толкова голяма разлика между първата и втората си оферта? Ами, много просто, вместо LNG ще доставя пак руски газ, който ще закупи също от гръцка компания на занижена цена. Потвърждение за това са и резервираните от гръцката фирма M & M слотове и капацитети в DESFA за износ на природен газ към България, които по дати съвпадат с датите, договорени между “Булгаргаз” и “Колмар” за доставка. Подобно съвпадение практически е невъзможно, освен ако не става въпрос за един и същи природен газ. Нещо повече, в първата си оферта “Колмар” са посочили като произход на оферирания газ терминалът за LNG  “Revithoussa”, обаче в подобрената им оферта произходът на природния газ вече не е уточнен, а е обяснен с някаква неясна терминология.

 

Няма да коментираме защо за гърците е изгодно да продадат руски газ под доставната му цена, защото за всички, които следят газовия пазар е ясно, но в Закона за защита на конкуренцията това се квалифицира като ценови дъмпинг, а ако се докаже, че има предварителен сговор между доставчиците и купувача, тогава ще сме изправени пред факта на картелно споразумение за ценови дъмпинг.

 

В разрез с обичайната търговска практика е и фактът, че след като “Булгаргаз” е получил три изгодни оферти за количества природен газ, от които се нуждае, той решава да отхвърли само офертата на втората класирала се компания, в която единствено се предлага реална диверсификация на доставките. Този факт донякъде поставя под въпрос и обективността на тръжната процедура, като  буди съмнения за някакви задкулисни договорки.

 

В следващите дни ще бъде интересно как „Газпром“ от своя страна ще реагира на този гръцко-български ценови дъмпинг на пазарите му в Гърция и България. Защото това, без съмнение, е много лош сигнал към европейските му клиенти. Дали няма да възникнат и съмнения за сговор между гръцките компании и „Булгаргаз“, целящ да бъде използван този търг като опит за ценови натиск върху руската компания?

 

А може би тази „диверсификация“ е направена с одобрението на „Газпром“, като елемент от някаква секретна бизнес стратегия? „Поживлм – увидим“, както казват руснаците. Може би ще чуем и мнението на принципала на “Булгаргаз” за тази нестандартна тръжна процедура, след като е известно, че “Булгаргаз” едва ли би направил и една крачка без неговото одобрение?

 

Анастас Добрев, ГЛАСОВЕ



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 34357511
Постинги: 20985
Коментари: 21268
Гласове: 29499
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930