ПАК ЗАПОРИРАТ СМЕТКИ НА ПИБ ЗАРАДИ ИЗМАМА В РУМЪНИЯ ЗА 22 МИЛИОНА ЕВРО

by Биволъ февруари 7, 2019



https://bivol.bg/pib-zapor-apia-2.html

Частен съдебен изпълнител отново иска запор на сметките на ПИБ, след като банката загуби окончателно дело във ВКС. ПИБ трябва да преведе на румънското Министерство на земеделието 22 милиона евро банкова гаранция, която дължи като обезпечение по сделка за храни за бедните. Сделката е скандално известна като най-голямата еднократна кражба на еврофондове, осъществена със съучастието на банката.

На 28.01.2019 излезе решение 340 на ВКС, с което се отхвърлят претенциите на ПИБ срещу изпълнителен иск от Министерството на земеделието на Румъния, потвърден от Апелативен съд – София през 2016 г. Предишният запор на сметките на ПИБ се случи в края на 2016 г., но банката успя да спре изпълнението като обжалва във ВКС. Сега последният шанс на ПИБ е да отмени самата причина за иска в съда в Букурещ, където делото ще се гледа идния понеделник.

 

ЧСИ е възобновил изпълнителното дело срещу ПИБ

Шансовете гаранцията да падне обаче не са големи, сочат документите по казуса, с които Биволъ се запозна. Сайтът ни следи от години този скандал, с който се занимават също ОЛАФ и Румънската антикорупционна прокуратура.

Биволъ изпрати запитване до БНБ дали потвърждава или опровергава информацията за запориране на сметките на ПИБ. От пресслужбата се получи следния лаконичен коментар, с който информацията не се опровергава:

Съдебните производства се развиват по установения процесуален ред и с информация по развитието им разполагат единствено страните по конкретното дело. БНБ изпълнява съдебните решения в частта, в която я засягат.

Конкретната информация, която изисквате от БНБ, не представлява обществена информация, а фактите и обстоятелствата, засягащи наличности и операции по сметки и влогове, са банкова тайна по чл. 62 от Закона за кредитните институции. 

От офиса на частния съдебен изпълнител Уляна Димоларова не отговориха на запитването за коментар на какъв етап е изпълнителното производство по дело 20168580401364, което е възобновено на 31.01.2019. Представляващият адвокат на румънската страна Милчо Бенгарски не вдигаше телефона си.

Когато няма олио

Всичко започва през 2012 г. когато българската фирма “Ви Ем Корпорейшън” печели търг за доставки на брашно и олио за бедните в Румъния. За да спечели търга, фирмата представя банкови гаранции за общо 33 милиона евро от ПИБ. 

• Банкова гаранция за 9,4 млн. евро
• Банкова гаранция за 278 000 евро
• Банкова гаранция за 22 млн. евро

Румънската разплащателна агенция APIA превежда парите на “Ви Ем Корпорейшън”, която обаче не доставя брашно и олио, а след това ПИБ отказва да плати. Парите изчезват в офшорни сметки, а оттогава до днес APIA и ПИБ водят съдебни битки за гаранциите. Както изглежда, сагата е стигнала до финалната си права. ВКС окончателно отсъди, че изпълнителният иск срещу ПИБ е валиден.

Отвъд търговските спорове обаче има заплетена криминална история, която е доказателство за сериозен дефицит в системата за опазване на европейските фондове от кражби.

С разплитането на аферата се захващат ОЛАФ и Румънската антикорупционна прокуратура DNA. Тяхното разследване установява, че зад схемата стоят Иван Танев – “Универсалния”, Мила Георгиева – известна като “Кървавата Мила” от бандата на “Килърите” и още няколко помагачи. В обвинителния акт обаче изрично е посочено, че схемата е реализирана със съучастието на ПИБ.

Малоимотен с банкова гаранция за 33 милиона евро

По документи собственик на “Ви Ем Корпорейшън” се явява малоимотният български гражданин Валери Милорадов Петров. Биволъ го издири и той разказа пред нашата камера как е подработвал като професионален “сламен човек” зад различни фирми. Конкретно за “Ви Ем Корпорейшън” той каза, че банката е държала печата на фирмата му, а той ходил да подписва документи в централата на ПИБ.

Биволъ и Rise Romania успяха да се свържат и с Иван Танев. В пространно интервю по видеоконферентна връзка той категорично отрече съпричастност към схемата и обвини за кражбата ПИБ и бандата на Мила Георгиева.

Къде са парите? При “Килърите”!

Разследването на Румънската антикорупционна прокуратура и ОЛАФ установява, че парите са откраднати през сметки в Кипър в Bank of Cyprus и две офшорки на Сейшелите и Британските Вирджински Острови. Следите стигат до фирми в Хонг Конг, където разследващите удрят на камък.

Пътят на парите според румънските прокурори

Разследването на Биволъ обаче отиде по-далеч и проследи част от парите обратно до България, където с тях е закупена фабрика за пелети и са пазарувани имоти.

Това стана възможно след като успяхме да уговорим Валери Милорадов да сътрудничи. Той издаде пълномощно на нашия репортер Димитър Стоянов, който пътува до Кипър. В Bank of Cyprus той научи, че сметките на “Ви Ем Корпорейшън” са закрити от адвокат Орестис Шамбартас.

Същият адвокат се оказа и собственик на една от хонгконгските фирми – Sun Power Industrial – към която са преведени част от парите от APIA.

За кого обаче е работил Шамбартас? Пред Биволъ той отказа да разкрие своя клиент, но заяви, че всички негови действия са напълно законни и ще предостави информация само на правоохранителните органи.

Впоследствие съвместно разследване на Биволъ, Rise Romania и унгарския център за разследваща журналистика Atlastzo разкри, че Sun Power Industrial е имала сметка в офшорна банка на островите Сейнт Винсент и Гренадини. Документи от Panama Papers извадиха на светло собственика на тази банка – унгарският предприемач Ото Хужбер, който има репутацията на “червен бизнесмен”, свързан със социалистическата партия от ранните години на прехода.

Парите от офшорната сметка на Sun Power Industrial са използвани от български бандити от групата за поръчкови убийства “Килърите” – Георги и Ивайло Божилов – “Тенисите” и Мила Георгиева – “Кървавата”. За това свидетелстват искания за издаване на кредитни карти на тяхно име, подписани от Мила Георгиева.

•  
•  
•  

От банковите извлечения, с които Биволъ разполага, се вижда как стотици хиляди евро са преведени през друга фирма в Кипър до българската фирма “МиМ Корпорейшън”, контролирана от Тенисите и роднини на Мила Георгиева. Фирмата купува с тях завод за пелети и скъпи недвижими имоти.

По-голямата част от милионите на APIA обаче потъват в друга офшорна фирма – Grand Ocean Services. Тя се представлява от лицето Иван Карацанов, на когото ПИБ е издала референтно банково поисмо с номер 11-7017. Както писа Биволъ, румънските разследващи вече са изискали документите във връзка с това писмо, което обикновено служи за отваряне на банкова сметка в чужбина.

В същото време именно Карацанов се явява и пълномощник на “Ви Ем Корпорейшън” – фирмата на бедняка Валери Милорадов Петров, която ограби румънските бедни. Така кръгът се затваря. Излиза, че банката много добре е знаела кой контролира Grand Ocean Services и как тя е свързана с “Ви Ем Корпорейшън”.

Отделно от това, факт са и личните имотни взаимоотношения между Мила Георгиева и един от собствениците на ПИБ Ивайло Мутафчиев, за които Биволъ писа още през 2015 г.

Заплахи и медийни атаки срещу журналистите от Биволъ

Осветяването на аферата с милионите откраднати от APIA предизвика остра реакция. Репортерът на Биволъ Димитър Стоянов, който засне изповедта на Валери Петров беше преследван от мутри. След това наемници на Делян Пеевски от Канал 3 се вдигнаха чак до Париж, за да притесняват главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов.

Забележително беше заявлението на директорка от Канал 3, която обясни в ефира на bTV, че те разследвали журналистите на Биволъ, защото журналистите на Биволъ разследвали лица, които са свързани с аферата APIA.

Така на практика наемниците на Пеевски – основен кредитополучател в ПИБ и гарант за безнаказаност на нейните собствениците Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, признаха, че са активирани именно заради това конкретно разследване.

Развръзка?

По всичко личи, че след 7 години съдебни дела и сложно трансгранично криминално разследване, нещата се движат към епилог. Румънците са на прага на първия си значителен успех – възстановяването на парите от гаранцията. Освен това в Букурещ бяха арестувани и обвинени шефове от APIA, разписали плащанията към фантомната българска фирма. Обвинени от България и в България засега няма, а българската прокуратура не проявява никаква активност по темата.

Случаят обаче разкри до каква степен са безсилни ОЛАФ, АФКОС, ГДБОП, ДАНС и всички “измислени герои”, както ги нарича Валери Милорадов. Звучи невероятно, но е факт: в 21 век е възможно десетки милиони евро от европейския бюджет да изчезнат безследно и непроследимо за правоохранителните органи.

Седем години европейските и национални институции не могат да проследят откраднатите милиони, въпреки огромните им оперативни възможности. Дори Румънската антикорупционна прокуратура не успя да стигне толкова далеч по пътя на парите, колкото разследващите журналисти от Биволъ, Rise Romania и Atlastzo. Отделен въпрос е дали въобще има политическа воля разследването да се води така, че да се разкрие цялата истина и да се стигне до присъди за всички замесени лица.