Лъжата за климата (Част 2) Posted on септември 14, 2017 by TT-K  
https://istinatablog.wordpress.com/2017/09/14/%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2-2/

„Радвам се на климатичната катастрофа“ Изявлението на геолога д-р Ахим Шнайдер (Зюддойче цайтунг магазин), а в Цайт-онлайн открих и следното изказване:

„Откакто светът съществува, твърде рядко е било така студено, както в настоящето. През 95% от земната история климатът е бил по-топъл“

Затова нека се занимаем с ледниковите периоди не научно, а по-разбираемо „Ледников период днес?“  Това наистина звучи невероятно, но някои от научните мнения изхождат именно от това. От около един милион години климатът на Земята е подложен на силни краткотрайни колебания между глациали (студени периоди) и интерглациали (топли периоди). Впрочем в Уикипедия се казва следното:

„Сегашната „следледникова епоха“, характеризирана в геоложката темпорална скала като холоцен, е топъл период в рамките на глобалната ледникова епоха, продължаваща около 11 000 години. Дори в топлите ѝ фази времето е относително студено в сравнение с останалите периоди и леденото покритие около полюсите и по високите планини най-често се запазва. Откъснали се ледници достигат дори до средните ширини и създават там много по-умерен климат, най-вече с меки зими. […]. Със заледяването на полюсите през геласийския период – последният от плиоцена – започва ледниковата епоха на квантернера, която продължава и до днес.“

Ясно е казано, че днес живеем в „топъл период“ на глобална ледена епоха, който продължава вече кръгло 11 000 години. Да хвърлим кратък поглед върху средните температурни стойности на последните 2500 от тях, които са известни и могат да се сравнят. Ето какво четем: От 600 г. до 200 г. пр. Хр.            – студен период От 200 г. пр. Хр. до 600 сл. Хр.   – топъл римски период От 900 г. до 1300 г. сл. Хр.           – студен ранносредновековен период От 1300 г. до 1850 г. сл. Хр.         – топъл късносредновековен период От 1845 г. до днес                          – топъл период В това изброяване се разпознават средностатистически цикли от минимум 400 години и според тях поне още две столетия ще имаме нашия оптимален климат – който международните гешефтари милиардери се опитват да ни представят като „катастрофа“. Шнайдер описва това по следния начин:

„Историческите периоди на благоденствие винаги са били с един-два градуса по-топли от нашето столетие. Учените наричат този климат „оптимален“, което означава, че по-добре не може да бъде… например разцветът на Римската епоха от 200 г. пр. Хр. до 400 г. сл. Хр. и средновековният оптимум от 900 до 1300 г. сл. Хр. И ако наблюденията на метеоролозите не грешат, след 1845 г. започва бов топъл период.

Обнадеждените изследователи на климата го наричат „модерен оптимум“. При това светът никога не е достигал средните температури на последните хиляда години. Катастрофичните пророци с удоволствие забравят, че предишното столетие е било особено студено. Тогава е бил краят на „малката ледена епоха“. Морените от 1850 г. се откриват съвсем ниско в долините. В Отцтал и Мортератш те са свидетели на последните откъснали се тогава глетчери и са маркирани с указателни табели“

За този студен период Уикипедия казва следното:

„От средата на 14-и век започва „климатичната промяна“, която достига връхната си точка между 1550-а и 1850 г. Този температурен песиум на Новото време се характеризира като „малка ледена епоха“. В студените и дъждовни лета реколтата е недостатъчна и често гладът се превръща в бедствие. Населението е допълнително обременено от унищожителни епидемии (чума) и войни (Тридесетгодишната). Бягството от селата към градовете и последвалото преселване на огромни групи към „Новия свят“ също отчасти се обясняват с влошаването на климата. Освен това трябва да отбележим, че най-късно след настъпването на Новото време климатичните промени не влияят вече така драстично, както през Античността и Древността… Някъде около 1850-а и най-късно след 1900 г. започва нов температурен оптимум.“

Как да си обясним почти неизброимите „научни“ съобщения, които пренебрегват отдавна общоизвестните обстоятелства и внезапно конструират противоположни катастрофични представи? Шнайдер нарича тези „научни“ хипотези „гледане на кафе с компютърна утайка“. Възможно ли е и учените да са обикновени хора. Обсъдихме въпроса с тесен кръг специалисти и обобщихме три основни научни подхода. Най-малката група съставляват свободните изследвания; по-многобройни са поръчаните научни резултати; най-много са тенденциозните и удобни за медийно тиражиране разработки. Убеден съм, че подобно представяне е достатъчно почтено диференциране на случващото се. В сайта http://www.freigeistforum.com открих коментар на един учен, подписан анонимно с Малкълм. Х. Можете да се насладите на кратък откъс от изследването му:

„Чрез физически формули на Земята е установена „средна температура“ от 15 градуса по Целзий. Това констатира през 1988 г. първият доклад на анкетната комисия към германския Бундестаг „Грижи за защита на земната атмосфера“. През 1992 г. следващата комисия „Защита на земната атмосфера“ повиши „глобалната температура на 15,5 градуса по Целзий.

Е, кое е вярното? Който отчаяно си блъска главата в стената или се чувства длъжен да използва други мазохистични практики, не би трябвало да се предава. Защото въпреки всяко важи следното: самият ТИ със своята доверчивост си избрал народните представители, които ТЕ заблуждават с подобни приказки. Без паника и необмислени действия, драги наивнико, на помощ идва публикацията на университета „Ийст Англия“ (Обединеното кралство) от 1995 г., според която „тази година е най-топлата от 1850-а насам – с глобална температура 14,84 градуса по Целзий!“

Нека обобщим.

„Ледниковите епохи са често явления на Земята. Ако разгледаме цялата земна история, планетата ни обичайно не е заледена и мразовита, но въпреки това периодично настъпват студени периоди с продължителност от 15 до 20 милиона години. Тогава полюсите и планетите се покриват с лед, а глетчерите слизат чак до средните ширини.“ (Уикипедия)

 

„Вероятно нормалното климатично състояние на Земята не е ледниковата епоха, т.е. полярните области не са сковани в лед. Поне това показва един поглед върху земната история, в която са познати само три заледявания. От самото съществуване на планетата рядко е било толкова студено, колкото днес – през 95% от времето климатът е бил топъл.“

Но има и още едно научно изявление:

„Спорно е, кога настоящият топъл период ще бъде последван от ледена епоха – и дали изобщо ще има такива.“

При това добре си спомням заглавията от 70-те години: „Заплашва ли ни нов ледников период?“. Когато по онова време британско-френският „Конкорд“ и руският „Туполев-144“ без никаква американска конкуренция летят през стратосферата със свръхзвукова скорост и пасажери на борда, на 27 април 1973 г. САЩ въвеждат забрана за прелитане, издадена от Федералните въздухоплавателни власти (FAA). Допустимо за военните внезапно престава да важи за цивилните. Обясняват, че замърсената стратосфера може да предизвика нова ледникова епоха. Днес обаче „замърсената атмосфера“ би трябвало да причини парников ефект – пълната противоположност! Въпреки това четох, че NASA, японската JASA и съветските заводи „Сухой“ и „Туполев“ отново разработват свръхзвукови граждански самолети. Но що се отнася до „плашилото“ (на Фихте) и катастрофалните сценарии, американските „пионери“ са тактически неуморими – безцеремонни, дори когато оповестяват и подплатяват „научно“ очевидни противоречия. Така в икономическото списание Fortune (все пак най-старото в САЩ под заглавие „Климатичният кошмар на Пентагона“ ще намерите  също такава апокалиптична картина. Замръзнала Темза в Лондон през 1677 г. (неизвестен художник)   След като във връзка с протокола от Киото американският Сенат отхвърля емисионните нива на CO2 като научни, Пентагонът отново размахва климатичната катастрофа, но сега я вади от другия си джоб. Изобщо не го е грижа за въглеродния двуокис, а преди всичко за катастрофичните сценарии, които през последните години ни внушават ужас. Ето какво пише от темата д-р Хелмут Бьотингер:

„Понеже „климатичното затопляне“ по принцип не е толкова тревожно и през последната зима американците натрупаха съвсем различни познания, се подхваща една идея, която потсдамският професор Щефан Рамдорф заимства от чужди хипотези и тя му носи признание, подплатено с един милион долара. Според него привидно затопляне от CO2 не води до приятен по-топъл климат, а чрез отслабването на Гълфстрийма до нова ледникова епоха, която ще засегне предимно Европа. Затова очакваната климатична катастрофа означава: „захлаждане, засушаване и повече бури“, което от своя страна ще снижи „земния капацитет“ (Carrying Capacity), т.е. Земята ще може да осигурява на хората значително по-малко храна, питейна вода и енергия. Това ще предизвика „гранични проблеми, глобални конфликти и икономически дискомфорт – оттук и повече терористи“.“

По-нататък Бьотинер задава въпроса:

„Сега, когато успяхме да преодолеем безумството на Киото, нека да помислим на какво всъщност се основават измислиците за климата. Като гледаме как хората биват подготвяни за бъдеща оскъдица, трябва да разберем какво действително би могло да се крие зад инсценираната купонна система“

Мога само да се съглася, защото знаем, че климатичният иптимум винаги е в рамките на около 400 години, а сме точно в седата на периода. Следователно какво е скрито на заден план? Източник: Откъс от книгана на Ян ван Хелсинг и компания „Политически некоректно“ – написал тамата Йоханес Холей