Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2017 11:00 - На границата: Воят на държавата срещу частната инициатива
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 488 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На границата: Воят на държавата срещу частната инициатива

От Стопанина на 12.04.2016 г.Нелегални имигранти, Политпросвета, Темида е побеснялаДиктатура, Избрано, Мигранти, Мисловна полиция  

Въпрос на живот и смърт за държавните институции, които искат да управляват всичко, без да гарантират нищо

Как да разбираме реакцията на тъй наречената държава спрямо тъй наречените доброволци, залавящи тъй наречените бежанци? Няма да си отговорим на този въпрос, ако не изчистим термините, с които работим.

Държавата има задължения и отговорности спрямо хората, които са легализирали нейната власт… пък и по начало са дали смисъл на нейното съществуване. Когато една държава има поведение на мътна абстракция и не изпълнява твърде ясните си задължения по адекватната охрана на държавната граница, а от десетилетия се свърза с повече безотговорности, отколкото с отговорности, рано или късно идват:

Доброволците. За какви доброволци говорим изобщо? Има един всемирен Закон: Природата не търпи празни пространства. Когато по протежение на границата има прекалено обширни лошо охранявани отсечки, винаги се намират сили — светски или несветски по своята същност, — които да запълнят празнотата.

Освен това тези „природни“ сили са нееднородни — сред тях, от една страна, са тъй наречените бежанци, които използват зле охраняваните пространства, за да прекрачат браздата; от друга страна пък възникват частните отряди, които вършат работата, която държавата е нефелна (и дори няма желание) да свърши със собствени сили.

За мен това не са доброволци. Това са хора, които са принудени да вършат нещо, защото този, който трябва да го върши, е доказано негоден за такава служба. Някои казват, че въпросните доброволци имали меркантилни причини. Е и? Да не би държавата да опитва да ни убеди, че не краде от собствения си народ или че не го репресира? От каква „чиста“ позиция държавата съди меркантилните? Доброволците търсели медийна слава. Е и? Да не би само държавните глави да имат право на медийно присъствие? Малко ли им е сегашното? От каква позиция си позволяват да съдят — отново крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Частните бранители на границата, ако не сте чули, искали да обират вещите на:

Бежанците… мигрантите… и още какви ли не абстрактни съществителни. Нека използваме по-точните думи, моля! Преди всичко става дума за престъпници. Всеки, който реже оградата по границата, всеки километър от която е платена с милионите на данъкоплатците, е престъпник.

image

Всеки, който преминава на чужда територия, като умишлено заобикаля КПП, е престъпник.1

Всеки, който проявява агресия, докато е задържан на чужда територия, поради незаконното преминаване от една държава в друга, е престъпник.

Всеки престъпник поема рискове за живота и имуществото си, независимо в коя страна опитва да нахлуе незаконно. И в ред на тези мисли можем да се запитаме:

Какъв е този вой на държавните институции заради „незаконните граждански арести“?

Ами този техен вой е лесен е за обяснение. Тъй наречените доброволчески граждански милиции създават опасен прецедент за държавата. Показват колко абстрактна и абсурдна всъщност е тази държава — защото изземва абсолютни правомощия по охраната на границата, като не гарантира, че ще изпълни задълженията си по охраната на същата тази граница.

Всъщност едва ли това с доброволческите отряди по границата е прецедент в пълния смисъл. И само можем да се надяваме, че не е прецедент, както и че все повече хора ще започнат да подреждат живота си и социалните си отношения без посредничеството или „благословията“ на разните държавни институции. Институции, които нееднократно са показвали, че създават повече спънки, отколкото решения на проблемите! Не от днес и вчера…

Медийният шум около „частните милиции“ на границата е корав залък, който тъй наречената държава трудно ще преглътне. Просто се дава модел за подражание, който може да се приложи не само на границата, а във всяка друга област — териториална и социална. С други думи, такива тенденции са симптом за наближаващата смърт на държавата, която иска да управлява всичко или поне да посредничи на всичко, без реално да върши нещо… или ако върши, е твърде спорно дали то е ефективно и полезно.

Тъй наречената държава до такава степен ще се брани срещу инициативата на хората, срещу развързаните им умове и ръце, че сегашната риторика — какво било „законно“ и какво: „незаконно“ — е само началото. Нищо чудно наистина да почнат да арестуват доброволческите групи, докато се държат с мигрантите-престъпници като с писани великденски яйца. Би било много показателно!

Относно „законното“ и „незаконното“2

Това, че доброволците-граничари действали „незаконно“, докато, видите ли, мигрантите били невинни и унижавани жертви, едва ли не законно навлезли и пребиваващи в страната, могат да го твърдят само представители на държавни институции, адвокати и НПО-та, които са вражески спрямо българския народ. Съответно — са незаконни, противоконституционни и нямат право на съществуване както по светските, така и по всемирните закони.

Гражданските арести били незаконни. Е и? Когато някой преминава границата, когато иска и където си поиска, това също е незаконно. А най-незаконно е, когато държавата не е изпълнила задълженията си, свързани с охраната на браздата.

Обаче тенденциозно се говори само за незаконността на гражданските арести. И се говори с незаконни хули към хора, окачествявани като „мутри“ и „каналджии“. Няма ли кой да потърси сметка на Валери Симеонов за тези недоказани думи?3 Естествено, че няма кой…

Рибата се вмирисва откъм главата. Вече е въпрос на време да се разбере — вмирисаните риби сами ли ще се парфюмират или тези глави ще трябва да се отделят някак от тялото, за да не се вмирише и то. Има два начина да се извърши отделянето: доброволно и другояче.

Може би е разумно тъй наречената държава най-сетне да помисли за някаква доброволност в самокоригирането си. Защото алтернативата е употребата на ножове, връзване с миши опашки и… в най-добрия случай изселване оттатък границата.

Но е утешително, че, когато все някой ден дойде моментът и чашата на търпението прелее, май ще се намерят доброволци и за кръвната операция по отделянето на вмирисаните глави… Защото в цялата поредица от „незаконности“, тази на гражданските арести е най-малкото зло и единственото, от което в обозримо бъдеще може да произлезе нещо добро.

Иван Стаменов
12.4.2016 г.




Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 35924884
Постинги: 21690
Коментари: 21548
Гласове: 30200
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031