В Либия бе освободен Сейф ал Ислам Кадафи. Най-големият син от втория брак на бившия лидер Муамар Кадафи излезе от затвора в град Зинтан по силата на закон за обща амнистия. Той вече се настани при роднини в град Байда, в областта Киренайка, контролирана от командващия Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар и от «източното» правителство в Тобрук. Реши ли Сейф ал Ислам да се включи в политическите борби, със сигурност ще играе в едно и също политическо поле с Хафтар.

*   *   *
Доскорошният високопоставен затворник бе арестуван от бойци на зинтанската групировка след убийството на баща му — през ноември 2011 г., при опит да избяга от Либия в Нигер. През юли 2015 г. апелативен съд в Триполи призна Сейф ал Ислам за виновен като «извършител на военни престъпления при потискане на мирните протести на революционерите» и го осъди на смърт. Но нямаше как да разстрелят сина на Кадафи. Зинтанската групировка, вярна на Хафтар, категорично отказа да предаде Сейф ал Ислам на властите в Триполи с мотива, че магистратите, постановили присъдата, са изцяло под контрола на неколцина племенни вождове. Провалиха се и намеренията евентуалният приемник на Муамар Кадафи да бъде предаден на Международния наказателен съд в Хага.

Така Сейф ал Ислам избегна печалната съдба на своя баща и на брат си Мотасим, разкъсани от бунтовниците, на брат си Камис, загинал при бомбардировка, и на брат си Саади, за когото не се знае нищо, след като избяга в Нигер, но през 2014 г. бе предаден на новите либийски власти. Останалите членове на семейство Кадафи — съпругата му,  синовете Ханибал и Мохамед и дъщерята Айша, извадиха повече късмет: успяха да намерят убежище в Алжир.

    Според мнозина наблюдатели освобождаването на Сейф ал Ислам «ще разпали още повече пламъците на огъня в Либия».

При всяко положение Ахмед Мухареб — роднина на Кадафи, предрича «големи изненади за света».

Можем само да се досещаме какви ще бъдат те.

Нищо чудно да изплуват например нови подробности, разкриващи как Кадафи е финансирал президентската кампания на Никола Саркози през 2007 г., или други задкулисни сделки на политици от Запада с бившия либийски режим.

Либийците посрещат различно излизането на Сейф ал Ислам от затвора. Някои, най-вече участвали в свалянето на Кадафи «революционери» и техни симпатизанти, са възмутени и шокирани — според тях амнистията ще позволи мнозина бивши функционери на кадафисткия режим да излязат на свобода и да участват в политическия живот, което ще проправи път към връщане на старите порядки в Либия.

Други не крият радостта си, смятайки, че законността и редът в страната ще бъдат възстановени, и свързват тези надежди със сина на Кадафи, който може да стане съюзник на Хафтар. Трудно е още да кажем със сигурност има ли връзка между освобождаването на Сейф ал Ислам и усилията на «източния» блок, включително на Хафтар. Не бива обаче да изключваме тази възможност. Сейф ал Ислам излезе от затвора няма и месец, след като базираната в град Тобрук Камара на представителите (парламентът) прие закона за амнистия.

Нищо чудно депутатите, гласували този акт, да са взели предвид печалния иракски опит. В Либия, както и в Ирак, са останали доста хора, вградени навремето в системата на властта. Изхвърлени от политическия, а и от икономическия живот, мнозина членове на партията Баас, военни, чиновници в Ирак станаха основа за градеж или просто «строителни материали» за Ал Каида и «Ислямска държава». В този смисъл законът за амнистия трябва да се разглежда като стъпка към национално помиряване.

    Сейф ал Ислам безспорно може да обедини не само онези привърженици на стария кадафистки режим, които по едни или други причини нямат доверие на Хафтар, но и огромен брой обикновени либийци, обхванати днес от носталгия по благополучния, безопасен живот.

Синът на Кадафи за тях е авторитет и буди доверие, а може да използва за тази цел и политическата организация «Фронт за национална борба».
За момента обаче не бива да виждаме в Сейф ал Ислам  политическа фигура, равностойна на Хафтар. А и самият главнокомандващ ЛНА най-вероятно не би търпял до него да застане някой сериозен конкурент. Дори ако Сейф ал Ислам се включи в политическите борби, той със сигурност ще играе в едно и също политическо поле с Хафтар, за начало като негов «младши» съюзник. С оглед възрастта на Хафтар впрочем 44-годишният син на Кадафи може след време да стане знаме на борбата срещу ислямистите.

По принцип няма сериозни спънки, които да възпрепятстват обединяването на Хафтар със Сейф ал Ислам. Главнокомандващият ЛНА може да е обиден на Кадафи, отрекъл се навремето от командира на собствения си експедиционен корпус в Чад, но едва ли е прехвърлил яда си по наследство и върху Сейф ал Ислам. А самият Хафтар няма по ръцете си кръв на хора от родата на Сейф ал Ислам,  нито на хора, подкрепяли режима, което да стане мотив за отмъщение.
/БТА/

Равил Мустафин, «Независимая газета»