2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 594 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2017 09:00
Автор: Фил Бътлър (Phil Butler)
Превод: Д. Атанасова/Българска легия за информационна защита
Милиардерът-инвеститор Джордж Сорос сигурно бърза да създаде един подчертано нов свят. Затова продължава да налива милиони в протести и кризи из целия свят, обаче увяхващата мечта или за „Отворено общество”, или дори за „космополитност”, а също и глобалистката доктрина със сигурност са изживели времето си. И докато прочутото клише все още се върти, „номерът вече почти не минава”, Джордж. Спекулантът – вълк единак и шеф на Илюминати, най-известният в света милиардер и злодей е повлиял на нашия живот по начини, които повечето от нас не могат дори да си представят. Да хвърлим поглед върху Сорос и Утопията, която не може да се осъществи.
Когато Джордж Сорос е бил младеж в Унгария по време на Втората световна война и германската окупация, той е сътрудничил на нацистите, като им е помагал да конфискуват имуществото на евреите, които е трябвало да бъдат задържани и в повечето случаи убити. Сорос никога не е бил склонен да се извини за това и често е казвал, че 1944-та е била най-хубавата година от живота му. Сега виждаме следите на Сорос – от бедствието, което сполетя Югославия и Босна, до настоящия дестабилизиращ хаос. Без значение как някой оценява Джоржд Сорос, ясно е, че той играе съществена, унищожителна, и често мистериозна роля в света. Новините от последните дни представят легендарния милиардер като някакъв зъл гений, стоящ зад световния хаос. Но кой е в действителност Джордж Сорос?
Сорос е роден през август 1930 г. в богато семейство в Будапеща. Син е на евреина адвокат на име Тивадар Шорош (Tivadar Soros)(в замяна на Теодор Шварц – Theodor Schwarz). Mладият Джордж се спасява от нацистките лагери на смъртта, като става част от крайното решение. По-късно през войната тинейджърът Сорос се измъква тайно от Будапеща и се скрива в Лондон, където по някакъв начин се изкачва по академичната, а след това и по банкерската житейска стълбица. Въпреки че целта ми тук не е да му правя биографичен портрет, важно е да установим същността на Сорос първо, като един аморален манипулатор, което добре се вижда от интервюто му „Шестдесет минути” пред Стив Крофт (Steve Kroft). Второ, убеден съм, че Сорос е един от няколкото глобалисти милиардери, които са „въведени” във власт.
Има основания да се предполага, че Джордж Сорос не е стигнал сам до върха, както ни разказват популярните приказки. В реалния живот едва ли същесвува въобще човек, който да се е издигнал самостоятелно, особено ако се извади на показ истината за хора като Сорос, Бил Гейтс, Джеф Безос (Jeff Bezos), Златните момчета, или другите чудотворци. Първоначално смятах, че Сорос е като останалите – новата вълна на мрежата от световни оператори, сложен на мястото му от много стари и много големи пари. Сега обаче, не съм толкова сигурен.
След като напуска Будапеща през 1947 г., Сорос учи в London School of Economics, където е студент на известния философ Карл Попър, чиито идеи преобразява в сегашния си поглед върху обществото. Именно трудът на Попър „Отвореното общество и неговите врагове” (1945) е послужил за модел на фондациите „Отворено общество” на Сорос. В реч, писана от Сорос за Атлантическия клуб, той подчертава съвсем обикновено целта си да превърне света в нещо като аморална утопия, в която няма абсолютна истина. Четейки думите на Сорос, аз съм едновременно очарован и изумен от хирургично точната и стерилна същност на неговите идеи. Сорос също така открито признава „разрушителния” характер на действията си в Европа след падането на комунизма.
Колкото повече чета текста на Сорос, толкова повече разпознавам формата на неговта лудост. Мисли като „заплахата от комунизма” са пропили идеите му, също както и фашистката интонация. Това, което най-остро демонстрира обърканият му ум обаче, е начинът, по който догмите му се завъртат около самите себе си. Не само комунизмът и фашизмът са враговете, но и прекомерният индивидуализъм, с други думи, собствената му утопия „Отворено общество”. Сорос е човек с гигнатска власт, чието единствено послание е кръгообразеният хаос. Единственото нещо, в което той изглежда действително вярва, е това, което той нарича „магията на пазара”. Възможно ли е това да е някакъв скрит кошмар от времето на нацизма? Каквато и да е комбинацията от лудости на Сорос, той действително изглежда вярва, че някаква висша форма на икономиката е нашият Бог. Колкото и лудо да ви изглежда това твърдение, уверявам ви, това е мястото, което обитава този брилиантен, но объркан мозък.
Започнах да разбирам Сорос малко по-добре, без да знам дали да му се възхищавам или да го съжалявам. Опитвам се и да си представя какво е да си атеист и аморален и да си на ръба на отвъдното, както е Сорос на своята 86-годишна възраст. Но това, което за мен сега е по-интересно, е представата за Сорос като за самотен титан на социалната промяна, или като за изключително могъщ довереник на някаква невидима ръка. В миналото смятах Джордж Сорос за част от някакъв ултра могъщ картел или тайно общество като Илюминати. Колкото повече чета, толкова по-малко съм сигурен, защото познавам някои влиятелни хора от тези среди, а и такива, които са напълно несамостоятелни като мисли и постъпки. Инвеститорът Сорос е ясен, но предполагаемият идеалист, скрит зад инвеститора, все още е загадка. Сорос с неговия фонд „Qantum” прави пари така, както Лас Вегас прави пари, играейки с маржовете и водейки играта винаги, когато е възможно. В това отношение Сорос би могъл да бъде просто един по-голям прототип на местния тиранин, който притежава спестяванията и заемите на хората.
Ако Сорос беше избран и покровителстван от някаква група, това ще трябва да се е случило приблизително по времето, когато започва да работи за Юлиус Сингер (Julius Singer) и Ернст Фрайдлендър (Ernst Friedlander) в Лондон, или малко по-късно, вероятно когато отива при Ф.М. Майер (F.M. Mayer) в Ню Йорк. Направил съм доста солидно проучване на имената, хората, местата и бизнесите на тези финасови фирми. Ясно е, че в действителност тук няма много подробна информация за ранните бизнеси на Сорос. Интересно е да се отбележи, че Юлиус Сингер също е унгарец. Ернст Фрайдлендър е също и основателят на първата търговска банка в Южна Африка, което предствалява интерес, понеже през 1970-те Сорос се опита да дестабилизира тази страна. Други подобни асоциации включват Ван Гог (Van Gogh), собственик на берлинските банкери, които се присъединяват към Сингер и Фрайдлендър през 1920-те, както и настоящият тайнствен лондонски банкер Макс Улман (Max Ullman). Интересни са и някои от бизнесите на тези банкери по време на военните години, като например сделката за трансфер на Ullman & Co, в който документ e любопитно споменаването на швейцарски банкови концерни.
Вероятно никога няма да стане напълно ясно какви връзки са правени през тези години. Историята продължава с това, как синът на Ф.М. Майер, Робърт Майер, препоръчва Сорос за позиция в нюйоркска фирма. Тогава Сорос става нещо като специалист по европейски акции приблизително по времето, когато се появява Общият европейски пазар. Обществото „Въглища и стомана” (“Coal & Steel” по-късно известно като Общ пазар) е основата на това, което днес е известно като Европейски съюз. И така, всичките ми проучвания показаха, че всички премествания на Сорос от една фирма в друга и натрупването му на опит изглеждат „органични”. Това не е което очаквах, за да съм честен, но представата за „вълка единак” Сорос има повече основания в сравнение с настоящата оруелска конспирация. Следващите търговски сделки на Сорос го поставят в центъра на световни събития дори преди 1963 г., когато администрацията на президента Джон Ф. Кенеди задушава специалността на Сорос с данък върху чуждестранните ценни книжа.
Независимо от това дали се възхищаваме или мразим Джордж Сорос, едно нещо е сигурно – животът и делата му са белязали времето. Не бъркайте моята прямота тук с примирителна забележка. Аз презирам хора като Сорос заради трудния им и нечовешки характер – равнодушния начин, по който рационализират всичко. Специално презирам това как моите сънародници са разигравани от Сорос, откакто започна президенската кампания през 2016 г.. Въпросът е, че хората ще бъдат ранявани и ще умират заради спонсорираните от Сорос вътрешни безредици, и за какво? Дори не може да се каже колко милиарда долара е използвал Сорос за философията на сигурността на несигурността. Без нищо свято за цел, един човек е удостоен с рицарско звание заради силата му да постигне истинска промяна и е превърнал властта единствено и само в оръжие за социални катаклизми. Европа е разпокъсана, Америка е разделена на две и в състояние на война, а по времето на вече 86-годишния Сорос човечеството изобщо не е по-добре. Сещам се за един пасаж от „Зорба, гъркът” на прекрасния Никос Казандзакис за формиране впечатленията на човечеството:
„Дай на хората власт, не им отваряй очите. И ако допуснем, че това се случи, какво ще видят те? Нещастието си. Остави очите им затворени и ги остави да мечтаят. Освен ако. Докато не отварят очите си, можеш да им покажеш един по-хубав свят от мрака, в който се мотаят сега. Можеш ли?”
Зорба показва дилемата, която стои пред човечеството. Казандзакис говори за левия и десния идеализъм и за утопичното средно положение. Затова Джордж Сорос е трагична фигура. Моят колега, холандският анализатор Холгер Икоф (Holger Eekof), винаги ме мъмри, когато се гневя на машинациите на Сорос. „Сорос не е дявол, Фил, той просто прави това, което умее най-добре.” Никога не се съгласявах с него досега. Но Сорос не е Антихристът, или пък е? Изгубен потенциал, пълно прахосване на такъв брилиантен мозък, Джордж Сорос можеше да спомогне за създаването на нормален свят, а сега е истински мрак. В края на краищата, цената на изгубените възможности е че дяволът е овладял такъв човек. Какъв срам.
Източник: http://journal-neo.org