Учудващо малко е това, което учудва запознатите в хакнатите и публикувани в DC Leaks вътрешни документи от сметището на фондациите на Джордж Сорос „Отворено общество“ (ОО).

Нахлуването е било открито още през месец юни и докладвано на ФБР. Хакерите са използвали вътрешна мрежа, ползвана от членове на борда, служители и членове на фондацията. Което ме води до мисълта, че вече има много от добрите и истинските хора сред тях.

Сорос и неговия главен изпълнителен директор Крис Стоун са нещо като братята Кох, които дават милиони на организации, които да отразяват техните амбиции за това, какъв трябва да бъде света, само че без точно същата търговска марка на злокачественото образувание Кох.

Събитието, естествено беше бетонирано от тишината, която последва след изтичането на документите. Най-големите медийни канали по света, като „The New York Times“ и „Washington Post“, услужливо не писаха по темата. Подобно на тишината след като бяха разпространени имейлите на Сорос през 2015 г. от хакерската група „КиберБеркут“, относно дейността му в Украйна.

ОО има клонове в 37 държави по света, бюджета на които е бил миналата година 930 милиона $, а дори след като е дал почти 12 милиарда $, нетната стойност на парите на Сорос (86 г.) се оценява в момента на 26 милиарда $. И най-вероятно ще се увеличи отпускането на финанси след като умре, което ще подхрани още повече този тумор.

Организацията на Сорос, също като братята Кох, не споделя уважително отворен и богат регистър на дейностите си. Тинк танкът “Transparify за наглеждане на прозрачността на най-големите НПО по света, самият той финансиран от ОО, дава на няколко от фондациите на ОО най-лошата оценка сред 43-те разгледани НПО в САЩ. От което можете да си представите, за какво става дума след като това се случва за 3-та последователна година.

ОО споделя стратегията на братята Кох да не се саморекламират. Това се разбира по думите на Стоун, който казва: „Не гледайте на уебсайта на ОО за нещата, в които пресата хвали новите грантове или в блог, където служители размишляват върху своите теории за промяна“. Дейвид Калахан пише в своят материал„Филантропия срещу Тирания: Отвътре във фондациите на ОО ..“, че ОО има тенденция да насочва вниманието върху проблемите, с които те се занимават, а не върху собствените си дела.

Организациите и клоновете на ОО използват интернализацията за прихващане и инсталиране в редиците си нови служители. С други думи процесът за това е следния:

Когато се вкарва някой нов в организацията, на индивидът му се втълпява разбирането за нормите, които са установени от влиятелен човек в организацията (примерно: Сорос) или от група от хора, които са също влиятелни за индивида.

Първата стъпка е да се възпита индивида в това, какви са нормите, после преминава през процес да разбере защо те са ценност или имат смисъл, докато накрая не ги приеме като собствена гледна точка. За целта се използват модели за подражание. Примерно, за целта на едно или повече места се ползват библиотеки, училищни заведения, масмедии (включително социални) за разпространение определена информация, въвеждайки я в обществото или в групи от него като модел за подражание. А когато, да речем, в определените среди уважават някого, или нещо, то тогава те се разглеждат като подкрепящи дадените норми. Тогава е по-вероятно индивидът (или група) да бъде интернализиран. По този начин се идентифицира и разрушава защитния мисловен механизъм.

Ето, когато пишем с колегите за овчелюдието, се сещайте за гореописаното. Те са онези умните и красивите от цветните протести на галениците и хрантутниците на ОО & Cie.

Самото „Отворено общество“ започва да става все по-затворено, дори в сравнение с 2009 г. За България няма и да споменавам, тук тепърва започна да се споменава за някаква заинтересованост относно дейността на Сорос-ките организации някъде там през 2009 г. А по усилено от самото общество през 2013 г. Това при условие, че се вихрят от 91-ва г. тук.

Захранени от избирането на Барак Обама за президент, от ОО обещаха още тогава стратегически и пъргаво да се заемат с подкрепата на „грантаджиите“ и стипендиантите си, които са в състояние да оформят въпросния пейзаж и да изместят обществената воля, изграждайки широката основа и трайна подкрепа за трансформиращия се дневен ред към напредъка на „отвореното общество“. И днес някои от резултатите са уличните войни между чернокожи американци и полиция.

Проповедниците и активистите на свободата на словото, рутинно включват днес в програмите си нарушаването на законите. Всички закони, които са репресивни, обструктивни и дискриминационни за техните програми. Чрез използването на човешките цветни маси, репресирани от света, който изменят за да го разрушат отгоре-надолу, обаче само долу. Същите онези някогашни Робовладелци.

Anony (AB), 16.9.2016